Всички ченълинги, които четете, са лично пречупване на истината, което е неизбежно в една или друга степен. Затова слушайте преди всичко себе си – как във ВАШЕТО СЪРЦЕ резонира тази информация. Моята задача е да поставя въпросите, над които вие може би ще се замислите. А отговорите ще намери всеки сам.

- Аз искам да поговоря за безграничността на Вселените. За нашата многомерност. И за Възнесението.

- Безграничност. Всички граници са илюзии. Ти осъзнала ли си това?

Ти си бял лист хартия, на който може да се нарисуват всякакви очертания и всякакви форми. И да се прекарат всякакви граници. И ти си безкраен лист хартия и многомерен лист хартия. И ти, днешната, си просто частичка от този лист хартия, на който е нарисувана определена картина. И всичко, което виждаш наоколо, и всичко, което възприемаш - е само картина на безкраен "лист хартия", само част от тази картина. Ти не можеш да осъзнаеш цялата картина, нейното величие и красота, нейното съвършенство, защото ти си просто част от нея.

Ако ти увеличиш някоя картина и вземеш само една нейна част, например тази, където са нарисувани сенки на изображенията, и започнеш да съдиш по тези тъмни участъци за цялото изображение, какви изводи ще направиш? А сянката просто обрисува границите.

Така и вие не можете да съдите за величието на цялата картина, нарисувана на този “лист хартия”.

И ти истинската – си целият лист, но ти, днешната, си се отделила от самата себе си и наблюдаваш само част от  този лист с неговите рисунки, както когато осветяваш с фенерче само част от картина и по тази част си правиш изводи.

Вие трябва да осъзнаете, че засега ви е неподвластно разбирането на механизмите на Мирозданието именно защото вие съдите за тях по частичката, която сте вие и вашето възприятие. По тази част нищо не може да се разбере. Вие сте отделени от Единното Цяло и пребивавате в уверенността, че възприеманият от вас свят е реалната картина. А това е само мъничък фрагмент от цялата картина на Мирозданието.

Придвижвай се със своето съзнание, а значи и възприятие, по-широко от себе си, днешната. Старай се да виждаш във всичко продължение. Старай се във всичко да видиш себе си. Буквално. Разширявай своето възприятие и ще ти станат достъпни нови картини на Мирозданието. Но и това няма да е окончателната картина, нарисувана на безкрайния “лист хартия”.

- А кой рисува тези картини? Ти?

- Аз съм този лист хартия. Също както и ти. Нали ти си Аз, а Аз съм ти. Свиквай с тази мисъл. Мисълта – това не са просто думи в главата. Мисълта е творящ механизъм, вълшебна пръчица за всеки от вас. И затуй това, което мислите, се явява вашето възприятие. И ако ти се мислиш като част от Мене, ти ще си част от Мене. Ако ти се осъзнаваш като Мене, ако ти ще мислиш като Цялото, като Аз, ти ще станеш Мене, ти ще си спомниш себе си като Мене. Защото ние сме единни.

- Така човек може и да се възгордее и да се счита за богоравен. На нас през цялото време ни говорят, че не е по силите ни да Те разберем и да Те възприемем.

- А ти можеш ли да разбереш себе си?

- Не знам.

- Когато ти поглеждаш навътре в себе си, ти намираш там такава безкрайност, която не може да се обясни с нищо. Точно това си ти, истинската. И това съм Аз. Разбирането – това е обяснение. Но има по-дълбоко разбиране, без обяснения. Просто присъствие, просто Аз Съм, осъзнай това! Ти Си вечност и безкрайност, осъзнай това! Ти Си вечно и безкрайно присъствие, което със своето възприятие твори светове и форми.

Когато ти отиваш извън себе си, ти твориш светове и форми. Когато отиваш вътре в себе си, ти се разтваряш в своята безграничност. Това е твоят избор. Или да отиваш извън себе си и да твориш форми. Или да отиваш вътре в себе си и да ставаш безгранична. Но “навън” и “навътре” – това е илюзия. Защото всичко това си ти: ти безграничната и ти формообразуващата. Просто – хартия и художник, и рисунка на хартията.

- Искам да попитам за нивата. Имаме 13 нива. Но ако мирозданието е безкрайно, това означава, че количеството на нивата е безкрайно? Т.е. съществува и милионно ниво? А значи и възнесението е безкрайно?

- Ти пак мислиш като част. Вие се събудихте и открихте своите граници. И се опитвате да излезете извън тези граници. И вие проектирате своето виждане върху цялото останало Мироздание. Ти се опитваш да проектираш своята рисунка, част от общата рисунка на мирозданието, на целия “лист”.

- Ти искаш да кажеш, че не навсякъде има разделение на нива? 

- Още по-широко. Искам да кажа, че разделение на нива проектирате самите вие. Има чист лист хартия, на който всеки проявява тези картини, които може да проявява, които е способен да проявява.

- Значи, разделение на нива съществува само в нашето съзнание?

- Всичко съществува само във вашето съзнание. Единствената неизменна истина е Аз Съм присъствието, това съм Аз във вас. 

- А какво са тогава творците на високите нива? Тези, които са създали света, в който пребиваваме? Нима те не творят различните нива? Нима нивата не са точно това разделение, отделяне от Тебе?

- Аз говоря за многообразието. За безкрайността на образи и форми. Ако на твоя участък от възприятието, на твоята част от “листа хартия”, който ти се усещаш, сега рисунката е представена във вид на хоризонтални или сферични линии, които отделят нива, това съвсем не означава, че друга част от рисунката е идентична с рисунката на твоята част от “листа хартия”. Това не означава, че на друга част от "листа хартия" има нива, има преходи от нива, въобще има граници. Може би там има такива картини, които не можеш да си представиш. Невъобразими картини и граници. Може би там съществуват видове творения, които дори не можеш да си въобразиш. Вашият свят е само капка в океана, мъничък фрагмент от картините на Мирозданието. Затова не си заслужава да съдиш за него като за цялото Мироздание.

- Но на нас ни говорят, че всичко е подобно.

- Подобно е. Но не е идентично. И подобието се заключава в това, че всички вие сте частички от моето Аз Съм присъствие, всички вие сте части от “листа хартия”, на който се разгръща Творението. Но представи си, че може да се творят не само форми и граници. Творението може да е всякакво. Разгръщащо се и свиващо се, безгранично и ограничено, формообразуващо и безформено, изменящо се и неизменно. Творението е Моето възприятие. И чрез вас върви възприятие, ограничено с форми, с вашите форми, с Моите форми, с нашите форми.

- Това означава, че на нашия “лист хартия” е създадено творение, което е ограничено с форми, и в това число и с нива на възприятие, и ние се опитваме да се движим по тях? Това означава, че не в цялото Мироздание съществуват нива на възприятие, и не е нужно да се издигаме все по-нагоре и по-нагоре? И какво да правим в такъв случай?

- Да се осъзнаете по-широко от своите ограничения, по-широко от своите форми, по-широко от своето възприятие. До неотдавна ти не знаеше за съществуването на други нива. А сега се опитваш да си представиш безкрайността на Мирозданието и неговото многообразие. Това е твоят избор. Ти можеш да се осъзнаваш като част “лист хартия” и да се движиш в рамките на тази част между нейните картини, и да създаваш нови картини. А можеш да се осъзнаеш като друга част от “листа хартия” и да са опиташ да разбереш, че има безформено творение. А можеш просто да бъдеш във всичко и всичко едновременно, т.е. да бъдеш Мен и да се осъзнаваш като Абсолютно Съзнание, Цяло, Единство.

- Значи всичките наши уроци по възнесението и работата над себе си в името на прехода и повишаването на вибрациите е само илюзия на нашето, на моето съзнание, това е само игра и само картина, създавана от всички нас?

 - Да. Ние се движим. Ти се променяш. Възнесението и преходът са просто пътешествие по своите пътечки на съзнанието. Ти пътешестваш в тези форми, които е създало твоето съзнание, отделила се част от Моето съзнание, творяща част. Въображение. Това е твоето въображение. Това е нашето въображение. Това е възприятие на образи, това е творение на образи. Образи – значи форми. Ти твориш всичко това. Заедно с всички. Точно това е играта. Или творението. Или възприятието.

- А всичките тези разкази за нива и светове от различна плътност, призиви на възнесени учители, информация от цивилизации, разкази за това, че те са дошли при нас на помощ, за да ни разбудят и да ни помогнат да се измъкнем от илюзиите?

Излиза, че всичко е илюзия? Всички картини на мирозданието също са илюзия?
 
- Да. Илюзия на отделеността. Това, което съществува и не съществува едновременно. Ракурс на съзнанието. Цепнатина на възприятието, в която поглеждаш и която ограничава твоето виждане. Вълшебен фенер на илюзиите. И вие всички увлечено играете в тази илюзия. Всичко това присъства в различните мерности, на различните нива, във вид на учители и ангели, във вид на цивилизации и хранители. Всичко това е всеобща илюзия на вашия сектор от Мирозданието. Вашата игра. Моята игра.

Аз Си дадох възможност да се разделя на части, за да може всяка част да се наслади на своето великолепие, за да може всяка част да разгърне своето великолепие в невиждани картини на Творението. И чрез вас Аз съзерцавам тези невиждани творения. И се възхищавам от Своето многообразие и от Своето великолепие.

Всеки играе своята роля в тази игра. И всеки от вас може да избере произволна роля. Ти можеш да избереш ролята на възнесен учител и ангел, ако това те интересува. Ти можеш да се издигнеш до тяхното ниво на осъзнаване, точно това те разказват на тебе и на другите. И ти понякога се издигаш до тяхното ниво на осъзнаване, когато беседваш с тях.

Но ти можеш да избереш и друга роля. Всяка една друга роля. Например, на Луцифер, и да осъзнаеш огромността на своята отделеност, и да пребиваваш в състояние на отделеност над всички светове като разсипани парченца от огледало. Или можеш да се издигнеш до възприятието на планетарните духове, или до възприятието на женската и мъжка ипостаси на вашата част на Мирозданието и да се съединиш с тях, и с тях да преминеш нови опити на познание и творение.  И да играеш в техните игри, които са също така увлекателни, както и вашите игри. А можеш да се спуснеш до възприятието на своите клетки и да станеш тях. Ти си безгранична. Ти можеш да се придвижваш във всеки от тях. Защото ти си тях, ние всички сме единни, всички са Мои части.

- Тогава защо са всички тези разкази за това, че съществуват нива и трябва да се издигаме по тях? Излиза, че всеки вербува доброволци в своите лагери и в своите игри?

-  Може и така да се каже, но ти го възприемаш по човешки. Мисли като Бог, ако искаш да се осъзнаеш като бог. Няма “свои” и “чужди” лагери и игри. Има една безкрайна игра на въображението на Моето Абсолютно Съзнание, която се проявява в многообразието на творението. Това е Моят начин за познаване на Себе си и Моят начин на проявление, и Моят начин на съществуване, и Моята същност.

Съвсем неотдавна вие нямахте и понятие за различните нива. И отнякъде трябва да започнат да ви обясняват картинката на Мирозданието и да ви водят към вашите богокачества. И да пробудят във вас единството. Ако ти, като част от Мене, твориш светове и форми на илюзиите, осъзнавайки се като част и като Единство едновременно, то ти си Бог. Бог – това е творец, съзнаващ Своето единство с всички творци, но избрал Своите игри на възприятието и Своите илюзии като части от общата илюзия. Бог е този, който творейки Свои светове на форми или безформие, осъзнава Себе си като Абсолютно Съзнание. Но вие сте загубили това единство. Вие сте потънали в своите илюзии и сте забравили за своето единство, за своята богоравност. Вие сте забравили за това с помощта на изкусно създадени илюзии на възприятието. Но дойде време да си спомните. И се опитват да ви обяснят всичко това в тази форма на възприятието, която ще ви помогне да осъзнаете своето единство.

Осъзнай себе си като Бог, о човеко! Точно това ще е началото на възнесението. Осъзнаването на себе си не като част, а като Единно Съзнание на Мирозданието, творящо разнообразни светове, които се пресичат в съвместно творение и създават удивителни картини на взаимодействие.

- Разкажи ми за моите сънища. За това, което виждам, когато заспивам. Защо тази физическа реалност изглежда толкова реална за мен и единствена? И всичко, което мога да наблюдавам, това са моите сънища, които също са свързани с моята физическа реалност. Нали насън виждам основно тези, които присъстват в моята физическа реалност. Защо не виждам други измерения?

- Ако ти влезеш в стая, ти виждаш границите на стаята и възприемаш границите на стаята. А ако влезеш на стадион, ти също виждаш границите на стадиона, но вече не толкова ясно. А ако влезеш в стая с размери на планета, ще можеш ли да възприемеш нейните граници?

Но ако всички граници са условни и няма понятие “далече” и “близо”?

Ти възприемаш границите на малката стая защото твоето съзнание се фиксира на тези граници. Буквално се намира там. Когато се намираш в стая, за да я осъзнаеш, за да видиш нейните граници, ти разширяваш погледа си, разширяваш своето възприятие, ти се разширяваш до размерите на стаята, твоето съзнание напълно изпълва стаята и едва тогава ти можеш да възприемеш нейните граници. Когато влизаш на стадион, се случва същото. Ти се разширяваш още повече, за да възприемеш границите на стадиона.

Но на определен етап от твоето разширение ти се загубваш. Ти не можеш да се разшириш толкова силно, че да възприемеш границите на целия стадион или границите на света с размер на планета. Ти се страхуваш да загубиш своята форма. Осъзнай това! Ти през цялото време със своето внимание се връщаш към своята човешка форма. Ти съизмерваш големината на стаята и големината на стадиона с големината на своята форма и се плашиш от тази разлика.

И когато по твоите мерки големината на възприятието стане несъизмерима с големината на твоята форма, ти се спираш. Защото се боиш да загубиш своята човешка форма. Боиш се, че няма да се върнеш със съзнанието в своите тесни рамки на възприятие, към които си свикнала. Откъсни се от своята форма, остави своите страхове да загубиш човешката форма на възприятие и ти ще можеш да осъзнаеш други нива и светове.

- С други думи, насън виждам същото, което и във физическия живот, защото се страхувам да се откъсна от формите на човешкото възприятие и да се разширя до нечовешко възприятие и по този начин да загубя своята форма?

- Да, страхът от загубване на формата у вас е много силен. Вие го наричате инстинкт за самосъхранение. Но какво съхранявате? Вие сте безкрайност на форми. Вие сте част от “листа хартия”, който може да приеме всякакви форми, всякакви очертания. Вашата същност, Аз Съм присъствието, е безформена. Но страхът от загубване на човешката форма ви държи във вашите граници на възприятие.

- Добре, хайде да караме на части. На нас ни говорят, че ние преживяваме едновременно множество, в това число физически, реалности. Защо аз помня от тях само една?

- Защо смяташ, че помниш само една?

- Нима този мой живот не е просто един от вариантите на моето живеене на разни времеви или паралелни клонки и/или други планове на физическата реалност?

- А какво е този твой живот?

- Това, което помня.

- Вашата памет е като ресурсът на компютъра. В тебе, като в паметта на компютъра, се пази и се записва информацията за всичките ти възприятия. Но това не означава, че множество твои варианти живеят различни животи на различни нива на реалността. Всичко това си ти. Самата ти – едновременно живееш във всички възможни за теб реалности, във всички илюзии едновременно. И информацията за това се съхранява в твоята памет, в твоя мозък. Но ти използваш само нищожна част от тази информация, вие знаете за това. И твоята памет е симбиоза от откъслечни части на твоето възприятие в различни варианти на твоето живеене като цялостност. Но тази симбиоза ти се струва толкова последователна.

Виждам, че не разбираш. Да вземем картина, някакво изображение. Можем да го разделим на множество дребни частици. Можем да наречем това пиксели или кръстчета като при бродиране, ако така ти е по-удобно. По отделните кръстчета или пиксели не може да се разбере картината като цяло. Тази картина е твоето възприятие. Това дори не съм Аз. Това е твоята картина, възприемането на тебе като част, на тебе многомерна.

Ти, като многомерност, представляваш множество части (пиксели-кръстчета), които, ако ги сложим подредено, представляват определено изображение, определена картина. Това са части с различни оттенъци. В тези части има и тъмни части, и светли. И сенки, и светлина, и граници. И безформеност, като във всяка картина.

И тези частички са твоите паралелни или временни реалности, които всичките съществуват едновременно. И тази картина е твоят избор, твоето творение като цялостна част от Мене. Т.е. част от Мене, която отново се е разделила на части, за да умножи многообразието на своето възприятие. Точно в това е подобието.

И ти, като единна същност, като колективна душа, преживяваш едновременно всички “кръстчета” и всички “пиксели” на своето възприятие. Всъщност, тези “кръстчета” и “пиксели” са многообразието на твоето възприятие, на твоето творение и на твоето съществуване. Спомни си портрета на жената, който е съставен от малки квадратчета, всяко от които се явява портрет на различни жени.

И всяко “кръстче" или “пиксел” е отделен живот, отделно клонче в твоето възприятие. И ти живееш-възприемаш всичките едновременно. И във всяко се случват различни събития, и ти преминаваш различни уроци и играеш на различни игри.

Но сегашната ти памет е толкова ограничена, че ти осъзнаваш само нищожно количество “пиксели-кръстчета”. И твоите спомени са раздробена мозайка от отделни късчета на твоето възприятие. Това е като да се издигнеш над картината и да видиш в нея множество бели петна, но все пак да се опитваш да разбереш какво е изобразено на нея. Затова твоето сегашно възприятие е откъслечно и то е опит да се разбере какво се случва по отделни откъси информация за себе си, за събитията на своя живот, който ти извличаш от своята памет.

И именно затова ти не можеш да съдиш за себе си истинска и цялостна. Ти не можеш да осъзнаеш взаимовръзката на някои събития в твоя живот, защото не помниш тези взаимовръзки. Или, в нашия пример, ти не можеш да си спомниш всички пиксели от живота. И затова ти разказват за миналите животи, опитвайки се да обяснят тези взаимовръзки. А няма нито минали, нито бъдещи. Има огромна картина на твоя многомерен живот, на твоето възприятие, като част от Мене, която ти не осъзнаваш единна. Картини, за които ти засега само гадаеш.

Защо дадена линия преминава не плавно в друга, и рисунката се прекъсва. Ти не можеш да осъзнаеш тези взаимовръзки, не можеш да осъзнаеш целостта на картината на твоя живот, на твоето възприятие, защото в него отсъстват цели звена, тези, които не можеш да си спомниш. И в тези “кръстчета-пиксели” има всичките нива, всички плътности на теб, всички животи и творения на различни нива.

Но в процеса на твоето развитие и разтварянето на твоята памет, а значи разтварянето на себе си, като цялостна “картинка”, ти започваш да получаваш все повече информация, да разтваряш своята памет и започваш да виждаш цялата “картинка”. И да разбираш, че няма врагове и противници. Има просто части на изображението, които трябва да получат своята завършеност. Няма тъмнина, има просто граници на рисунката и сенки.

И постепенно започваш да разширяваш своето съзнание до себе си цялостна, до своята единна “картинка” на възприятието, започваш да си спомняш себе си като колективна душа, на всички нива на възприятието. И за тебе вече няма разделение на различни нива на възприятието, на различни плътности, а те има тебе в цялото ти великолепие и многообразие.

Има те теб многомерна, която едновременно съществува във всички “кръстчета-пиксели”, във всяко “кръстче-пиксел” създава нов детайл на “картинката”. Но при това всички тези многообразни “кръстчета-пиксели” заедно създават великолепна картина на творението, в която няма врагове, в която няма “свои” и “чужди”, а всичко си ти. Ти многомерна. Осъзнай това.

И след като ти осъзнаеш целостта на своето възприятие, като колективна душа, ти предстои да направиш следващата стъпка. Да разбереш, че всички колективни души също са просто "кръстчета-пиксели" в безкрайната картина на Мирозданието, която съм Аз, която Аз творя чрез вас и възприемам чрез вас. И тогава ти ще разбереш, че ти си част от картината и от възнесените учители, и вие заедно сте част от картината на планетарния логос. И той е част от картината на твореца на света и така до безкрайност, до единство с Мен. Всички вие сте част от картината на творението на Абсолютното Съзнание.

- Понякога, когато разговарям с теб, ми се струва, че с мен вече говори не Абсолютът, а някой друг. Например, Луцифер. Или Сен-Жермен.

- Ти разговаряш със себе си. Всеки от вас може да разговаря само със себе си, защото никой друг не съществува. Ти си във всичко. И Аз Съм във всичко. Но Аз Съм във всичко и осъзнавам това. А ти си във всичко и не осъзнаваш това. И затова делиш на условни имена. Или, с други думи, за да се “добера” до твоето възприятие, трябва да мина през множество форми на възприятие, които ти би могла да осъзнаеш макар и частично и по този начин да приемеш в себе си или да откриеш в себе си този канал на възприятие. Затова всички имена са условни. Всичко си ти и всичко съм Аз. Всичко е възприятие. Твое и Мое. Така може да каже всеки. И Луцифер, и възнесен учител. Всеки възприема всичко чрез себе си. Затова не се фиксирай на имена. Това е илюзия на разделението. Ти говориш сама със себе си. Ти, като форма, разговаряш със себе си безгранична.

- Но на мен ми казват, че виждат в мен някакви потоци енергия, описват ги като мъжки потоци, като изкривени потоци, говорят, че това не прилича на Абсолюта.

- А какво прилича на Абсолюта? Всеки може да ме възприеме такъв, каквито са неговите възможности за възприемане. Т.е. – с ограничените му форми. Но Аз съм безграничен. Възможно ли е да се възприеме безграничност чрез някакви граници? Може ли да се разбере безграничността чрез част, чрез рамки?

Това, което ти говорят, е това, което говорещият възприема чрез своите ограничения. Чрез своите форми. И ти възприемаш Мен чрез своите ограничения, чрез своите форми. И ако ти би могла да махнеш своите ограничения и своите форми, ти би осъзнала себе си като Мен, и нямаше с кого да разговаряш. Ти нямаше да питаш, а просто щеше да знаеш всичко това, което знам Аз.

Всъщност, всичките ти разговори с Мен също както всички ваши ченълинги, са просто ограничение на възприятието, нови ограничения на безграничността, късчета знания. На това знание, което е заложено във всеки от вас изначално като части от Мене. Ти просто получаваш достъп до паметта на своя “компютър” и четеш там нови “файлове”. Но всичките те вече са в теб. И ако за тебе е по-удобно да възприемаш тези файлове като серия от въпроси и отговори, то нищо не пречи на това. Защото ти пребиваваш в илюзията на отделеността.

На теб ти се струва, че този, който задава въпросите, и този, който отговаря на тях, са различни същности. Но всичко това си ти. И всичко съм Аз. Ти беседваш не с Абсолюта, а със себе си, по-цялостна. С част от Мене, с нейните файлове за достъп до паметта. И постепенно разширявайки своите граници на възприятие, ти ще можеш да се върнеш към възприятието на Абсолютното съзнание, което съм Аз. И тогава всички твои въпроси ще изчезнат. Защото всичките въпроси са свързани с отделеността от целостта, свързани са със загубването на паметта за всичко, което Съм, на информацията за всяка точка на Мирозданието, което Съм Аз.

Аз Съм Абсолютът. И Аз говоря с тебе чрез твоите части от Мен. Чрез Своите творци.

СЕлена, 24.10.2015

Превод: Лусесита

Източник:

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1476173

http://lucecita.blog.bg/novini/2015/12/05/.1412628