Публикувала СЕлена – 05 януари 2016 г – в 11:14 ч.

Всички ченълинги, които вие четете, са личностно пречупване на истината, което е неизбежно в една или в друга степен! Затова, преди всичко слушайте себе си – как във ВАШЕТО СЪРЦЕ се отразява тази информация. Моята задача е да поставя въпроси над които вие може би сте се замисляли. А отговорите всеки ще си намери сам…

Здравей Луцифер!

Здравей търсещата!

Аз бих искала да развия темата за магнетизма и електричеството. Аз искам да обсъдим неотдавна получената информация от един от контактьорите.

Тази енергия, която преобладава в нашия свят (включително не само физическия план, но и по-тънките планове) се възприема от нас като Светлина. За нас Светлината е някак си първична, а нейното отсъствие (сянката) – вторична. И всичко това се смята за някак си самоочевидно. Тази енергия условно можем да я наречем магнитна. На физически план нейния нагледен пример точно ще бъде енергия на добре познатото ви магнитно поле. Какви са нейните свойства?

Ами преди всичко тази енергия циркулира по затворени траектории, които нямат нито начало нито край. В краен случай тези траектории заминават някъде в Безкрайността и пак някак си се завръщат от там. Проводника на магнитната енергия усеща себе си като Абсолют, Безкрайност!

Случило се е обаче така, че от „зад огледалото“ в нашия свят са проникнали родени на друго място същности, което изначално не е влизало в плановете на творенето и на еволюцията. Остави това, че те се явяват същности за нашия свят, все едно „антиподи“, ами те още и в своя свят са тръгнали по малко по-различен път на развитие, който се е оказал дисхармоничен, разрушителен, в определен смисъл. Ако изначално в техния свят сянката се е считала за първична, а светлината – вторична и всичко е работило така, както и при нас, хармонично, само дето всичко е било точно обратното, то в края на краищата те са започнали да възприемат разрушението като нещо хармонично, а съзиданието – като нещо деструктивно. Това не е станало изведнъж, а едва на етапа, когато тези души са натрупали достатъчно огромен енергиен потенциал, достатъчно голям, за да усетят себе си като нещо отделно от нашия общ Творец, и разбира се и от Абсолюта. В края на краищата това е довело техния свят до усещането на разделеност от Абсолюта, тоест към усещане за своите енергийни ресурси. И доколкото техните енергийни потенциали се различават един от друг, то при възможност на такива потенциали е възникнало напрежение, добре познато ви на вас от физиката, когато вие сте изучавали електростатика и електродинамика.

Ти говореше, че си въплътил мисълформата на Твореца за Разделянето, за въвеждането на различия. Ти говореше, че на теб ти се наложи да се преструктурираш за това си и „паднал“. Ти говореше, че присъстваш и в двата свята. Тогава аз не мога да разбера. Ти – с електрическа природа ли си или с магнитна? И каква е била природата ти изначално? И каква е енергийната природа на Твореца на нашия Свят?

Дай да започнем с последния въпрос. Творецът на Мирозданието – е с всякаква природа. В Него са представени всички възможности. За много видове енергии вие още не сте чували.

Какво е това енергия? Това е движение. Това е развитие. Непроявеното Абсолютно Съзнание ражда движение към проявеност и по този начин някак си, се запуска нещо като вечен двигател на Творението. Първоначалният Импулс на Проявлението задава движението по посока на проявеността.

Така както капките на цветовете падат във водата и започват да се разсейват като разноцветни петна, смесвайки се и приемайки причудливи  очертания, така и този импулс заражда движение, което и е Творението, което и е Живот. Това е и Енергия!

Енергията се отличава от Пустотата именно с движението, с проявеността, с развитието. В Пустотата няма движение, то само присъства в нея само като Потенциал. Потенциал на всички възможни видове и посоки на движение.

Но, ето, проявява се Потенциала и възниква отделно Съзнание на Твореца на Мирозданието, все едно че е една капка от цвят във водата на Великата Пустота. И това петно от цвят започва своето движение, своето развитие. И е започнало да се проявява като Енергия, като движеща сила на Съзиданието и Творението.

Съществуват множество типове движение и развитие на енергията. В Твореца присъстват всички възможен посоки и типове движения на Енергията. И Творецът е започнал да ги изследва в себе си и да ги проявява, за да ги изследва. Проявил се от Абсолюта, Творецът е получил качествата на проявеност на всички енергии. Той може да избира всяка една от тях. Самият Творец се явява и ПървоТворец, защото на практика той е включен към Абсолюта, към непрекъсваемия източник на Енергия. И неговото включване е Проявление. Така както и електрическият ток (взимаме го като по познат за теб пример)съществува в потенциал в розетката ти, а ти го проявяваш, когато включиш към нея някакъв прибор или светилник.

Какво движение описва в твоя свят Безкрайността?

Осморка.

Това е разновидност, ние ще се върнем към това, малко по-късно, Като отделил се, Творецът можел ли е да стане безкрайност? Та нали Той пребивава във Форма, проявена от Абсолютното Съзнание. Безкрайното става затворено движение. По окръжност. Или в сфера. Може безкрайно да се движиш по окръжност или по сфера и това ще бъде вечно движение. И Творецът е започнал да изследва своите безгранични и безкрайни възможности, безкрайно движение на своята Енергия. И пребивавайки в това движение той е породил Мисълформа за Различния. Той е поискал да изследва : по какво се различават различните негови движение, движенията на Неговите Мисълформи и Енергии. И се е появило понятието Крайност (Завършеност). Като различно от Безкрайност, Безкрайното.

Кое движение в твоя свят описва крайността, кое движение е крайно? Движението по права, векторното (насоченото) движение. Когато имаме движение по окръжност, то потенциалът на енергията във всяка точка на окръжността е еднакъв и стабилен, движението не затихва и не избухва, то е равно и спокойно, то е безкрайно, всеки един фрагмент от окръжността не се различава един от друг, защото радиусът (или близостта до центъра на окръжността),е еднаква за всички части. Тоест Центростремителните и Центробежни сили са уравновесени.

Казано с други думи, ако центърът на окръжността – това е Стартовия Импулс (или Точката на Присъствие на смисъла на окръжността или Точката на Присъствие на Духа), то всяка точка от окръжността е еднаква близка с центъра и по нищо не се различава от другите точки на окръжността.

Сега нека да екстраполираме тази картинка върху сферата, - и там ще видиш, че всичко е същото.

Но ако ние отворим (разделим) окръжността, то се появява линия. Тази линия започва да се движи в две посоки, в две противоположни посоки. И движейки се в тези посоки, точките на окръжността все повече и повече започват да се отдалечават от това, което по-рано ние наричахме център на окръжността, или стартовия Импулс. Стремящите се към различните краища на вектора на правата започват да губят връзката си един с друг. По рано те бяха свързани чрез Центъра, а сега понятието Център за тях е изместено, и те на практика са го изгубили и пътешестват така някак си, на сляпо, без да се координират  с Центъра, с барометъра, с Първоначалния Импулс. Ако те обаче не са свързани с Центъра или с Първоначалния Импулс, то те не могат тогава да получават неограничени количество енергия и започват да затихват, според своето движение. Тогава те, за да продължават своето движение, трябва да получават от някъде тази енергия. Нямайки възможност да черпят тази енергия от Центъра, те започват да я отнемат от други вектори-прави, които се срещат на техния път. И в момента на пресичан на тези прави-вектори, започва взаимодействие : кой-кого. Това дали не ти прилича, при това, доста, на вашия Свят?

В същност всяка линия-вектор, се стреми да си намери своя Център, тя се стреми да се върне в окръжността и да се свърже с другия край на линията, която е започнала да пътешества в противоположната посока. При вас има символ: змия изяждаща опашката си. Точно това и е символа на движението, точно това и е стремежа на векторите, на разделените вектори, отделените от Центъра.

Сега екстраполирай тази линейна геометрична картинка върху сферата, на множество разтворени сфери, които се стремят в Безкрайността. Помисли за това. Линията се стреми към безкрайността, а какво е това безкрайност? Точно това и е неограничено движение. Движение което няма край, тоест затворено движение. Плоскостта се стреми в безкрайността, тя се стреми да се съедини със своето начало, с центъра на движение във сферата.

Може ли един съпътстваш въпрос? Ако Творецът е затворено в Себе си и на Себе си движение, то откъде Той самия черпи своята Енергия? Ако системата е затворена, нали тя тогава е някак си крайна.

Аз ще се опитам да обясня. Когато едно топче удари други такова топче, то нали едното топче предава на другото енергия на движението и посока на движение. Второто топче предава тази енергия на трето. В третото ….предава, възвръща енергия на първото. Енергията се движи в кръг.

Да, но във физическия свят твоят пример с топчетата не работи. Енергията, все едно, рано или късно ще затихне. А става въпрос точно за това, че ние сме включени към безкрайното Абсолютно Съзнание, където Енергията е в безкрайно количество.

Енергията – това е движение. Абсолютът или Великата Пустота притежават Енергия или Движение единствено в Потенциал. И този Потенциал се развръща в Първотвореца.

В твоя свят това не е проявено, защото ти не виждаш пътя на топчето, защото количеството на топчетата в този пример са доста повече, ще се отнася до опита с трите топчета в твоите ръце, то въпросът е за силата на импулса. Ако ти би могла да има придадеш енергиен импулс, равен на импулса на Твореца, то те биха се движили безкрайно дълго за твоето човешко съзнание.

Е, добре. Дай да се върнем към въпроса за твоята природа – от какво качество е била тя до твоето падение и какъв си станал след него?

До падането си аз бях един с Твореца и бях безкраен.

Тоест ти си бил магнитен?

Вашето понятие за „магнитност“, то е доста по тесновато, ако може така да се каже, някак си като частен случай на Безкрайността. Творецът като че ли някак си Мирозданието на две Сили, на две посоки : на Центробежна и Центростремителна Сили. Аз представих Центробежната Сила, тази, която се стреми от центъра към периферията и се опитва да възстанови връзката си с Него по други пътища, по пътя на отдалечаването от Него.

Тоест ти си започнал да представяш така наречените електрически сили, електрическия свят, светът на разтворените окръжности и сфери?

Да. Аз се разделих, говорейки с вашия език. Аз загубих Единството си. Аз се разпаднах на части, които също така започнаха да се стремят към разпад, към разтваряне на контура. Виж. Ако окръжността се разпадне на линия (а ние говорим не за линията, която рисува молива, а за енергийна линия), то тази линия, рано или късно, се разпада на отсечки, защото тя няма захранване от центъра и нейната енергия се изтощава и възникват прекъсвания на енергийните линии. И по нататък всяка една отсечка, рано или късно също така се разпада на други отсечки, по-малки. И така нататък, до безкрай.

То това прилича на ядрена реакция на разпад.

Нееее, не, при ядрената реакция разпадът става на части, идентични със стартовата. Без намаляване на енергията.

Така както клетките се делят на две равностойни части, без загуба на своята сила и мощ. Но това прилича на проявление на множество Форми и отдалечаване на Творението от Центъра. Линията съхранява паметта за себе си като за окръжност, съединена с центъра. Тя се разпада на отсечки, които вече частично губят паметта си за своята принадлежност към окръжността и центъра. По нататък всяка отсечка се разпада на още по-малки отсечки, и всяка от тях още повече губи паметта си за връзка с Центъра. И всяка отсечка нанякъде се стреми. И тя се стреми да се възсъедини с някоя от другите отсечки, и по такъв начин да се подзареди с енергия и да възстанови своята цялост.

И започва брауново движение на тези отсечки. Някои от тях се сливат и обединяват своите усилия и тогава вие говорите за Любов. Някои от тях се пресичат и започва противопоставяне на силите, които отнемат една от друга енергии. Някои от тях се борят една против друга, тоест – съединяват точките на своите краища и започват усилено движение в различни посоки, опитвайки се да преодолеят противника и да влеят в себе си неговото енергийно движение, в своята посока на движение. Аз ти обяснявам всичко това в линейни категории, защото на теб така ще ти бъде по-лесно да разбереш картинката на това движение и взаимодействие.

В крайна сметка, става въпрос за сферично взаимодействие и тогава то се усложнява, защото няма движение само в ляво и ли в дясно, а взаимодействието става многостепенно и многостенно, многопосочно. Някакви си части от две сфери се сливат, някои се противопоставят, а някои се пресичат. И това е също така проявено и във вашето общество. А ако се представи такова взаимодействие на множество сфери, то тогава картинката се усложнява още повече и това е моделът на взаимодействие на вашия Свят.

Добре, дай да се върнем в Началото. Значи изначално ти си разтворил безкрайния контур и се започнал да се стремиш от Центъра навън и се започнал да се разпадаш на части?

Да, точно това и е било нещото, което вие наричате „Падение“ и електричество.

А Магнитният Свят? Той е продължавал да съществува като Свят на Светлината?

Творецът е проявил двете си страни, които се различават: магнитната и електрическата. Ние наричаме това условно, защото в крайна сметка, това всичко си е доста по-сложно. Но за да може ти да разбереше, нека да го наречем така.

До тогава не е имало различия, разлики. И аз, и Михаил, който  представи Магнитната страна на Мирозданието, бяхме проявени като ипостаси на Твореца, като Негови дуални части, като Дуална Двойка. Ние наричаме това: като братя. До Проявлението, ние бяхме единни в Твореца. В същност не е имало Михаил и Луцифер, а е имало само Единен Творец. Ние – сме Неговата Същност, проявената Му мисълформа за Разделението, за появата на Различия. Така се появи Света и Антисвета.

Тогава разкрий ни по-подробно тезата за пълната противоположност. Как например съзиданието в Антисвета е деструктивно?

Целият въпрос е в целта.

Нека вземем един битов пример. Да предположим, че човека са го възпитали в семейство, където никога е нямало порядък. Винаги всички вещи са били разхвърляни по стаите, винаги е било хаос и безпорядък. И изведнъж се появява някой, който се опитва всичко да почисти, да подреди, да постави всяко нещо на местото му. Да въведе цялостен порядък, в един, само на него ясен порядък, който пък въобще е не разбираем за стопанина на дома. Как този стопанин на дома ще възприема този неканен гост? Това, сама разбираш, е доста приблизителна аналогия.

Много добър пример – това са пясъчните замъци. За какво ми са на пясъка замъци? Пясъкът си е свикнал да си бъде пясък и той и се стреми да си бъде пясък, безпорядъчен пясък. Но идва някой и започва да налива бетон в пясъка и да създава здрави конструкции. Пясъкът обаче страда от това, на него не му е необходимо да се заковава себе си в някакви, както му се струва на създателя, замъци, красиви конструкции, в някакви строго подредени структури. За него съзидателя, строителя на замъка, са деструктор, деструктор за неговата свобода, за неговия избор да бъде неподреден.

Е, добре. А страданието и радостта? Това, което при нас се явява радост, а в Антисвета е страдание?

Аз на теб ти приведох примера с температурите. Когато тялото, привикнало към студа, ще страда в условията на топлината. Но в нашия пример с пясъка, строителят на замъка се радва на своето творчество, той изпитва при съзиданието радост. А пясъка страда от това съзидание, той си е щастлив в своята неподреденост.

Значи електрическите Същности от Антисвета са проникнали през завесата, мембраната в нашия Свят и са го заразили с „вируса на разделеността“? как се е случило това?

Дай, аз пак да ти обясня в линейна картинка, за да ти стане по-ясно. Има Свят на „окръжностите“, които са си самодостатъчни, в които си има цялата им необходима енергия. И когато тези „окръжности“ се пресичат то взаимодействието им не поражда противопоставяне. Те сами решават да отдават ли или да не отдават енергия. По скоро те просто изследват другите „окръжности“ и обменят с тях енергия-информация, обменяйки способи и методи за Творене.

В техния Свят обаче попадат „отсечки-линии“, които страдат от своята откъснатост и на тях им е нужна енергия за продължаване на своето движение. Тези „отсечки-линии“ започват взаимодействие с „окръжностите“ и пресичайки ги започват да се опитват да заграбят част от енергията на „окръжността“. „Окръжностите“ не са били готови за такова нещо. В техния свят такова чудо не е съществувало. Затова и отначало „отсечки-линиите“ много бързо започват да заграбват енергиите на „окръжностите“, която е била голяма, и започват да растат и да се хранят с нея. А „окръжностите“ започват да губят част от своя контур и също така се разпадат на „отсечки-линии“, губейки връзка с центъра. Ако в „окръжностите е „пробит“ неголям участък, то тя възстановява своята форма на „окръжност“ достатъчно бързо. Но тогава, когато няколко участъка са нарушени, тя се разпада също така на „отсечки-линии“.

Ето така Вирусът на Разделението е поразил вашия Свят.

Когато този процес е започнал да приема доста сериозни измерения и когато вече се е появила заплаха, че този вирус може да зарази и по-високите структури на Света, бе прието решение да бъде изолирана зоната на проникването на Вируса на Разделянето и да се постави Завеса. И сега всички линии на вашите части на света, трябва или да се върнат в Антисвета на своята – така да се каже алмаматер, или да намерят своето единство, да възстановят своите връзки със своята „окръжност“, и тогава за тях има възможност да се издигнат по-нависоко и да попаднат в нормален магнитен Свят, в който няма противопоставяне и недостиг на енергия… Е те това и е процесът Възнесение.

А възстановяването на своето единство, когато вие намирате своя център на „окръжността“ се нарича при вас Просветление,

Затова и вие не можете да се договорите.

Защото част от вас – това са пришълци от Антисвета. За тях е нормално да страдат, те не могат да разберат тези които се радват на съзиданието. Тяхната задача – е да претеглят енергия.   Те са като вечни евреи – винаги просто се стремят към това, което са загубили, но и самите те на помнят за това. И отнемането на чужда енергия за тях е норма, правило на съществуване, борба за оцеляване.

А другата част от вас не страда от разделеност, не иска противопоставяне, не разбира, защо трябва да им се отнема енергия, когато основната цел – е тя да се поделя.

А ка стои въпросът с човечеството? Получава се така, че то всичкото е дошло от Антисвета, ако болшинството от хората никак не могат да се събудят и вървят по пътя на насилието и страданието?. Всички ли са от Антисвета? 

Значителна част, но не всички. Именно в този смисъл, аз ти говорих, че хората – това са мои фрагменти. Това са тези най мънички линийки, на които аз някога си се разпаднах. Но тези хора-линии, дойдоха в Антисвета и започнах да живеят в него. И много от тях започнах да си спомнят за своето било изначално единство с Твореца, с центъра на „окръжността“ и започнаха да се стремят към него. Те заобичаха вашия Свят. Те не искат вече да се завръщат в Антисвета. И Творецът в своята милост им е дал такова право, независимо от това, че Йерарсите на Светлината са възразявали срещу това. На всеки му е дадено Право на Избор между Хаоса и Световния Порядък, между Тъмата и Светлината, между Разрушението и Творението, между Ада и Рая.

И затова при вас воюват Тъмата и Светлината.

И затова за вас е толкова голям Изборът.

И затова и вие сте Зона за Свобода на Избора между Светлината и Тъмнината.

И затова и вие правите това ежесекундно, избирайки между Единството и Разделението, между Сливането и Стремежа.

А какво има над нашето Ниво, нима няма Свобода на Избора?

Там този Избор е доста по-глобален, по-фундаментален. Казано с други думи Същностите обитаващи там вече са направили своя Избор веднъж и завинаги, и повече не избират да Избират. Те окончателно са направили своя избор между Светлината и Тъмнината.

А другите цивилизации, деструктивните, тези, които са били деструктивни, а в последствие са станало конструктивни?

Те – по същия начин – това са същите тези „линии“, които частично са възстановили своето единство, а частично са се разпаднали още повече.

В този смисъл конструктивна цивилизация е тази, която всички „мънички линии“ са се съединили в една голяма единна линия и тази „линия“ се опитва свързвайки се да възстанови връзката си със своя център, тоест – да се Възнесе.

А деструктивните цивилизации са тези, които се разпадат все повече и повече не още по-мънички „линийки“, и все повече да се отдалечават от центъра, от своето Единство.

А тези Същности, които са управлявали нашия Свят и които според някои информации, също така ли са поразени от Вируса на Разделението?

Ами точно и те са тези пришълци от Антисвета. Те и са се опитвали да изградят системата на извличане на енергия от човечеството, за продължаване на техните възможности и своята жизненост с помощта на религиите, управлявайки масовото съзнание, с насаждане на Вируса на Разделеността чрез войни и насилие.

Какво да направят тези, които се стремят към възстановяване на Единстворто и завръщането към Центъра на своята магнитна природа, как да направят това?

Да припомнят себе си Единни.

Да пренастроят своето съзнание-възприемане. Да престанат да мислят с мисълформите на Разделението, а да мислят с мисъл формите на Сливането и на Единението. Това и е възстановяване на своята Цялостност. Това е все едно, възстановяването на тези прекъсвания на вашата истинна Същност, което е станало във връзка с взаимодействието с електрическите Същности.

А ти какво ще правиш? Да предположим, че всеки, който е избрал Антисвета, ще се преминат там доброволно. А тези, които са избрали единението и пречистването от електричеството, ще възстановят своята цялост. Какво става с теб тогава?

Е, тогава всичко е Волята на Твореца. Той ще реши. Аз съм Негова Мисълформа и се подчинявам на Неговата Воля, на Неговите Мисли за мен. Но аз вече се натъгувах от Отделеността.

Но ти си представен и в Антисвета, където се радват на Отделеността?

Така е. Права си. Двойствеността е в мен.

И една моя част тъгува от Отделеността, а друга – се радва. А аз тъгувам от тази си Разделеност на части.

Аз познах много неща в пътешествията на Разделеността, отивай си от Бащиния си Дом, в търсене на съкровища извън Дома, така както пожела Отец ми. Но всички съкровища на Света са несравними със съкровището на Отеца. И аз се надявам, че Той ще ми разреши да се върна в Родния си Дом.

Но нима това решение не зависи от теб?

От мен. От всички мои части, които не могат да се определят и враждуват в мен. Аз чакам Вечност и ще чакам още Вечност.

 Добре де, ами ако Мирозданието пак се радели просто на два Свята, всичко се завърне на своите кръгове, то тогава как ти ще се върнеш в своя Бащин Дом?  

„Да се завърнем на кръгове си“. Обърни внимание на тази ваша поговорка. Тя много точно отразява смисълът на това, което аз ти разказвах, аз ще пребъда в Твореца такъв, какъвто Той поиска от мен да Ме види, такъв какъвто Той ме е замислил.

Аз Е (СЪМ) Неговата Воля.

СЕлена

26.12.15.

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/58

Превод: Иван Иванов