Публикувала СЕлена – 17 декември 2015 г – в 13:48 ч.

Всички ченълинги, които вие четете, са личностно пречупване на истината, което е неизбежно в една или в друга степен! Затова, преди всичко слушайте себе си – как във ВАШЕТО СЪРЦЕ се отразява тази информация. Моята задача е да поставя въпроси над които вие може би сте се замисляли. А отговорите всеки ще си намери сам…

Здравей Луцифер!

Здравей търсещата!

Ние доста отдавна не сме общували с теб.

Твоите мисли са открити. Ти си в търсене и общуваш с други. Но отдавна или неотдавна – това са линейни понятия. Всичко съществува едновременно, тук и сега в огромния пространствено-времеви континуум, създаден от вас и за вас, и затова и ние не сме прекратявали да си общуваме.

За теб продължават да вървят различни слухове и информация. Например – през Богдана Манжеля (Михаела) е казано, че на 30 април 2013 година след завръщането ти в Светлината заради непокорността ти и поведението ти за поредния разрушителен експеримент ти си бил разтворен окончателно! Ти как ще коментираш това?

Ами аз ви съветвам да се отнасяте към такива информации в които се показват дати, по-скоро скептично. Време не съществува. Затова да се каже, че мен или когото и да е било са го разтворили на 30 април 2013 година – това доста ще поразвесели всички Висши Същества. Тази дата съществува единствено във вашето съзнание. И освен това самото Време на другите нива тече по съвършено друг начин. Това, което за вас представлява цял живот, за Богоравните Същества се явява нещо по-малко от миг, или както на теб ти казваха – просто миг на премигване на ресниците ти!

Да предположим, че мен наистина са ме разтворили, но този процес няма как да заеме като време дори премигването на ресниците, да не говорим вече за ден според вашата времепродължителност. Отнасяй се скептично и към тези цифри, които на вас ви дават и като количество проценти, количество хора и всякакви други оценки.

Тоест, теб никой не те е разтварял за всичките ти тези дела, които ти си извършил?

Аз син на своя Отец и аз си Го обичам като Отец. Аз изпълнявах тази мисия, която ми беше предначертана.

От кого предначертана?

От Първотвореца!

Тоест, ти имаш предвид, че това не е била твоя инициатива, а това ти е било предложено от Творец от по високо ниво – Първотворец?

В основата на творенето лежи мисълта. И мисълта на Първотвореца е създала дуалността на света. Аз приех тази щафета и аз се съгласих с това. Аз се призовах да помогна в реализацията на тази мисълформа на Първотвореца. Аз станах изпълнител, говорейки на вашия език. Изпълнител и доброволец.

Доброволец на какво именно?

На теб са ти разказвали, че мисълта на Първотвореца е била за разделянето на търсенето, и на търсещия и на търсеното, така както е казано в една от вашите книги. В същност – това е едно и също. Или може да се каже: на активност и пасивност, на отдалечаване и на сближаване, на анализ и синтез. И така нататък. Аз станах търсещия, аз станах активността, станах отделянето, станах анализа. Наречи го както искаш!

Или може да се каже, че ти си станал Тъма.

Някой трябваше да стане това, за да може тази Негова мисъл, това Негово начинание – да се реализира.

Получава се така, някак си, че Първотворецът издава заповеди?

Това не е така. Това е намерение, към което се самопривличат тези, за които то е съзвучно, в които има съответстващи енергии за реализация на това намерение. Самата мисъл на Първотвореца създава по определен начин оцветена енергийна зона, в която се въвличат като магнит по резонанс, тези Същини, за които това е съзвучно или на ваш език може да се каже, за които това им е интересно. Това предизвика в мен този резонанс-интерес!

Ти искаш да кажеш, че това не е било твоя инициатива?

Аз искам да кажа, че това не е било само моя инициатива, така както е прието да се смята.

Аз бях този, които Първи откликна!

И заради това, на теб ти се наложи да направиш нещо като преформатиране и да пропаднеш в ниските Измерения, тоест да се разпаднеш, да се разделиш на милиарди Същини?

Да, това е така. Ако аз съм избрал разделянето, избрал съм да опитам какво точно е това и какво ще даде това на Мирозданието, самият аз трябваше да се разделя и да включа себе си в отрицанието.

Тогава, когато аз бях пресветлия Архангел в Светлината на Отеца си, то аз бях чист и неразделен, аз бях хармоничен и светъл. Аз бях едно с Отца си. Но на мен ми се наложи да се разделя на милиарди части и отново да позная Любовта на Отца, отново да постигна единството и хармонията на Висшите Сфери, да ги постигам във всяка една част от себе си, да възстановявам по трошички себе си Истинния. Това е доста нелека работа.

Тоест ти не си предполагал, че всичко ще се обърне по този начин?

Това беше ново в Мирозданието.

Така както Иисус се надяваше, че него ще го чуят и няма да го разпнат, но стана съвсем по друг начин.

Така и аз предполагах, че всички мои части ще бъдат единни в Светлината на Твореца и ще станат ешелон от сътворци на ниските Нива. Но подобно раздробяване ви лиши от памет и от Отеца и от своето Единство. И всяка част си помисли себе си като автономна и независима и започна да преследва своите си егоистични интереси. И така се роди това, което вие наричате Тъмнина. И в противовес на това, за да може да ви се помогне на вас, на нас всички, да си спомним своята истинност, бяха създадени Команди на Светлината от по-високи Същности, стремящи се да помогнат. И тези Същности се спуснаха на Низките Нива за да носят Светлината на Отеца и Неговата Истина. Но част от тях, също така се забърка в илюзиите на света и също така започна да преследва своите си егоистични цели. И така започна борбата между Светлината и Тъмнината!

Още едно изказване за теб от ченълингите:

„Ако говорим за Луцифер, то той като сценарист, като бивш сценарист, като днешен консултант на тези цивилизации, които стоят на кормилото на управление, определя тази Система като сложна, запусната, като изостанала от Системите на нормално перформатиране. В много от нещата наистина неговата заслуга се състои в това, че много голямо количество инерционни коефициенти, задържащи коефициенти, егрегори, са били включени в пространството. Тези егрегори, това задържане, тази система на взаимодействие, така или иначе и до днешния ден влияе на пространството, задържайки го в своите начинания, задържайки го в перспективните разработки. И той признава това, той го разбира, но от гледна точка на своето влияние, от гледна точка на нашето влияние, от гледна точка на влиянието на Абсолюта, това няма никакво съотношение с бъдещия резултат, дотолкова доколкото да разбираш и да направиш – това са две различни неща“.

Получава се така, че ти си сценарист? И си признаваш неудачността на своя сценарий!

Говорейки с вашите термини, аз съм, по-скоро – помощник режисьор. Що се касае до разработката на сценариите, то затова си съществуват различни команди, и говорейки пак на вашия език – специалисти. Този сценарий е жив, а не поставен по-рано. Как да стане така, ако актьорите са озвучили темата на спектакъла, но не са озвучили финала. И поради това всеки един от тях просто импровизира и живее на сценичната площадка в своя образ.

Ти смяташ, че експеримента е неудачен, и че не е трябвало толкова да се продължава?

Оценките – това са си човешки категории. Добро или лошо – такива понятия във Вечността не съществуват. Има всичко и всичко има право на съществуване.

И ако ще говорим за целесъобразност, то целта на Твореца –  отделянето на полюсите на развитие, отделянето на противоположностите, разделението – е постигната. И е постигнато различието.

Във връзка с появата на зоната на Свободата на Избор, са се появили различия във всички, появила се е идентификация, личностни особености. И не зависимо от това, че всички ние сме единни и всички се явяваме ЕДНО и ЦЯЛО, но все пак Експеримента показа, че вътре в това Единство са възможни различия. Но различията доведоха до противопоставяне.

Ти искаш да кажеш, че до тогава различия не е имало, не са съществували?

Не съществуваше разделение. Всичко беше единно и всичко беше вътре. Нямаше Нива, нямаше персони (индивидуалности), нямаше нищо такова, което вие сега знаете като Йерархия на Мирозданието. Нямаше галактики, планети. Беше единствено Океан от Енергии, разумен и творчески, който проявяваше в себе си и успокояваше в себе си въртенето и движението на своята енергия, ако може така да се каже, забавлявайки се и любувайки се на всичко това. ТОЙ осъзнаваше себе си, но не разбираше себе си. Не можеше да опознае себе си защото беше ЕДИН!

Този експеримент ГО раздели на части и МУ позволи, едната част да опознае другата, някак си погледната отстрани. И тогава свойството на творенето беше реализирано в пълен обем. От този Океан на Съзнание започнаха да се създават отделни светове, галактики, нива, престоли, служби, светове.

Може да се направи аналогия. Все едно ако огромна маса хора живее една голяма стая без да излиза от нея, в един огромен хангар, всички са облечени в еднакви дрехи и ядат една и съща храна, и правят всичко по един и същи начин. И изведнъж на всеки един предлагат отделен дом и участък от земя, където той може да построи и да оборудва жилище за себе си по свой вкус и избор, да изгради на този участък, на своя личен участък всякакъв свят: и ад и рай. Така и стана. Всеки си построи това, което му е било близко, което му харесваше, в съответствие с неговите предпочитания и умения.

И ето сега, този разноцветен „град“ и представлява сега цялото Мироздание.

Ти говориш за това, че цялото Мироздание, което ние познаваме – е резултат на разделящата мисълформа на Първотвореца, а до тогава всичко е съществувало в самия Абсолют като Океан от Енергии. Но на мен Абсолюта ми разказа, че Той е проявил множество Първотворци, които са създали множество светове. Тези светове въобще са недосегаеми дори и за твоето възприятие?

Абсолютът – това е потенциал, Всемогъща Пустота, ако мога така да се изразя.

Океанът от енергии – това е вече Първотворецът, проявен от Абсолюта, като жив организъм. И този Океан от енергии е произвел Мисълформата на Различията. И така са започнали да се създават Различия и Нива. И така е възникнало Разделението.

Почакай малко. Е, ако ти си бил първият, който е откликнал на този зов на мисълформата на Отеца, то това означава, че ти присъстваш на всички нива на Мирозданието. Но за теб говорят като за паднал, като за предател на Отеца, за този, който обитава в най-ниските светове на плътност.

Моето съгласие да вляза в Играта на Разделението и моят избор да стана търсещия, центробежната сила, тъмата, моето съгласие да се разделя, доведе до моето падение. И аз колкото повече развъртах в себе си центробежните сили, толкова по стремително аз се отдалечавах от Престола на Отеца, толкова по-плътни ставаха моите части, на които на мен ми се наложи да се разпадна, за да реализирам Принципа на разделението. Но аз оставих част от себе си и при Отца си.

Всичко това може да се сравни с гроздът на гроздето, където тази част с която гроздът се крепи на клончето – това е моя Източник (Корен). А самите клонки-гроздове – са също така основополагащи се части от мен, направление, посока на моето движение и падение, или може и така да се каже, моите пътища назад. А самите гроздове, това са тези мои части, които се стремят да се отделят от мен и от Източника на Всичко Съществуващо. Тоест от „гроздовата лоза“!

Затова и ти си права. Аз присъствам на всички Нива, но в различно качество. И аз присъствам във всяко „лозе“, което е започнало да се развива по свои закони и по свой избор и се е възприело себе си като отделна и най-висша част от цялото „лозе“. Или по-точно може да се каже, че точно аз и съм това „лозе“, на което е възникнало огромно количество „гроздове на тези асми“. И всеки „лозов масив“ отдавна вече е загубил паметта си за това, че има корени на „лозата“, които се захранват от своя източник, от своето начало. И цялата „лоза“ е произлязла от семе, което е било посеяно от Първотвореца в плодоносната „земя“ на Абсолюта.

Ти си просто поет.

Аз общувам с теб и с другите хора и приемам вашите качества. Или по-точно, аз и съм тези качества, дотолкова доколкото всички ние сме единни.

Тоест, този, който сега разговаря с мен е и тази „лоза“, според твоята аналогия. Лозата, която все пак осъзнава себе си като единна“лоза“, а не като отделни „гроздове“?

Ти май усети същината. Но по-скоро за теб сега е достъпно общуването със своя „грозд“, но ти се стремиш към жизнените сокове на всяко клонче и се стремиш в своето познание да пътешестваш по цялата „лоза“ и се стремиш да достигнеш до корените на „лозата“ и Източника. Това право ти е дадено на теб.

Дадено ми е на мен? А нима не на всеки?

Не всеки, който се стреми. Ти си доверчива като детенце. И затова теб те и опазват като дете. И във вашето общество възрастните опазват децата. Всичко е подобно.

Откъде се взима информацията за това, че теб са те разтворили или са те анихилирали? Защо тя се ражда постоянно?

Тя се ражда пак заради разделянето. От тези, които все пак, не до край осъзнават Единството на всичко Съществуващо. Нищо не свършва в Мирозданието, ако не е по Волята на Бог или Първотвореца. Това е Закон. Не само защото е прието да се смята, че Първотвореца – той е главния. Но и затова, че всичко което става в Мирозданието, е по един или по друг начин променящата се или развиващата се мисълформа на Първотвореца.

Може да се сравни с вашите закони. Някой, притежаващ абсолютна власт или правото на абсолютно сътворяване, или правото на абсолютен избор, определя основните принципи на законодателството. Точно това и е Първотворецът. Той се явява Абсолютен Първотворец. Тоест, проявен от Абсолюта. И по нататък тези негови мисли се реализират.

Тоест, както става във вашия свят: група юристи пишат текст на закон, а след това той се обсъжда и се доработва. След това се приемат маса различни постановления и други документи за неговата реализация. Това разбира се е доста приблизителна аналогия, защото самият процес е жив. И „написването на статията“ на закона – е сътворяване на цели светове, реализации на волята на Първотвореца.

И затова и всичко, което става в Мирозданието, така или иначе, е санкционирано от Първотвореца. И единствено Той притежава правото на отмяна или налагане на „вето“ върху всяка мисълформа, върху отмяна на закон. На никого такова право не е дадено.

Но така, както е и у вас, по нататък се намират достатъчно голямо количество единици, които нарушават закона, заобикалят го. И съответно се създават огромно количество служби, контролиращи изпълнението на закона и система от наказания за тези, които го нарушават. И всичко това става в движение и в развитие.

Е, и съответно, по тази аналогия се раждат направление и сили, които започват да критикуват закона, да обвиняват тези, които са създали този закон, да се борят с тях, да изискват неговата отмяна, да изискват наказания за тези, които го реализират. Всичко е подобно.

Решение за моята анихилация може да вземе единствено Първотвореца. Но за това ще е нужно да се анихилира цялото човечество и множество други цивилизации. При това много мои части, много мои „лозови масиви“, все пак осъзнават своето единство и се стремят към Светлината на Отеца. Кво правим с тях тогава? Да премахнем здравите клетки, за всеки случай, заедно с болните органи, така както правите вие? До сега Отецът не е давал разрешение и право за това.

Може би, Отецът просто мечтае и въобще не му е до човечеството?

Това е разделяне на Понятие и Мисъл. Следи за своите мисли, защото те създават Пространство и Вектори (посоки) на Стремеж. Отецът мечтае постоянно. Но това може да се сравни с единния организъм на Отеца. Възможно е ти да си в облаците и да не знаеш, че един от органите ти се е разболял. Но нима можеш да кажеш, че на теб не ти е до този орган? И когато този орган започне да боледува, ти можеш да си оставаш в мечтите и да не обърнеш внимание на това? Ти можеш сама да Го попиташ за това.

На мен ми говориха, че човечеството на практика са го изолирали на Нивата на ниската плътност до този момент, когато то ще се излекува от вируса на разделението. А се получава така, като че ли цялото Мироздание е построено на принципа на разделението.

Цялото Мироздание наистина е построено на този принцип, иначе не би имало Нива И Същности, които ги населяват. А щеше да има един Отец.Но нисшите Нива са изградени не само на Принципа на Разделянето, но и на Принципа на Противопоставянето на тези части, което не е задължително при реализацията на Принципа на Разделянето. Ако всички цветове на дъгата са различни, нима те воюват помежду си за правото си да се наричат най-красивия и най-добрия цвят? Кой може да каже, кой цвят е най-добър? Те просто се различават и са различни и раждат цялото многообразие на белия цвят!

Човечеството се намира на кръстопътя на Светлината и на Тъмнината, на разделянето и на сливането. Но, нали съществува и антисвят, който изцяло е тъмен и който изцяло е отделен от Отеца? Какво става там? Нима него няма да го унищожат? Нима той не пречи на развитието на Мирозданието?

Нима червеният цвят пречи на зеления?

Не, но черният цвят навярно, пречи, той го затъмнява.

Ако те не се противопоставят, то нищо на никого на пречи. Червен, зелен – палитрата на белия цвят на теб ти е позната. Черният цвят също така има палитра на разлагане по цветове в Антивселената. Най-напред са се отделили направленията: бялата и черната светлина, може така да се нарекат условно, тоест – Вселената и Антивселената. След това всяка се е разпаднала на своите спектри на отражение, на своите части и Нива, на свои структури и Йерархии. И ако има някакви структури – Нива в светлата част на Мирозданието, в Света, то, както ти разбираш, има такива огледални отражения на тези части в тъмната част на Мирозданието, в Антисвета. Като двете страни на медала, като уравновесяването на страните на везната. Ако светът се е разделил на два полюса, бял и черен, Свят и Антисвят, то равновесието на цялата система изисква наличие на всички уравновесяващи се компоненти, иначе „страните на везната“ ще започнат да се колебаят към едната от страните и равновесието ще бъде нарушено.

Струва ми се, че схванах. До тогава, докато равновесието не е било нарушено, ние явно даже не сме знаели за съществуването на Антисвета. Това е бил един страничен свят, свят от другата страна на медала или на бялата светлина, на нашия полюс на Мирозданието. Но по някакви причини Тъмата е започнала да прониква от Антисвета в Света, в светлата част на Мирозданието. И затова сега светлата част на Мирозданието се опитва да възстанови равновесието. Но унищожавайки Антисвета изведнъж се унищожава Системата на Разделението като Експеримент, като мисълформа на Твореца. Правилно ли съм го схванала?

Ти доста бързо схващаш същината. Да това е точно така.

Но защо тогава елементи от Тъмата са проникнали в нашия свят и са нарушили неговото равновесие? Как тези елементи на Тъмата после са проникнали във всеки човек? Това –  самата тази история с Адам и Ева ли е?

Това е една доста дълга история и много свидетелства има във вашата писменост и във вашите легенди. Границата между световете е твърде тънка. И част от Същностите от тази страна, които са притежавали това качество, което при вас се нарича любопитство, са се опитали да проникнат през мембраната между световете, и са успели да направят това. Прониквайки в Светлата страна на Мирозданието, те са започнали да сътворяват в нея по законите на Свободата на Творене, според своите разбирания и подобие. И частично са се внедрили в генно-световите кодове на зараждането на много от расите, в това число и в човечеството. И това също е било санкционирано, защото е създавало Велик Прецедент. Не просто да се създадат два различни свята, тъмен и светъл, два полюса, но и всичко съществуващо да бъде разделено на тези два полюса, за да могат във всеки да присъстват тези два полюса, но да се намират в равновесие. И това е успяло да стане.

В някои цивилизации това равновесие обаче е било нарушено. Тъмната страна е започнала да преобладава и да премахва Светлата. И този вирус е обхванал всички низши слоеве на плътността, и точно заради това е били изолиран зад Завесата.

Значи, започвайки от 4-то ниво и нагоре, Същностите, които са се отделили в резултат на Експеримента на Разделянето, не контактуват с Тъмнината и не притежават Тъмна страна? А по ниските три Нива на плътност са заразени с вируса на проникването на Тъмната страна в Светлината?

Да, може да се каже и така.

Какъв е изходът?

Всеки от вас ще трябва да реши, коя страна той избира. Тъмната или Светлата. И съответно, той ще бъде насочен в Антисвета или ще бъде оставен в Света. И е необходимо да се възстанови баланса в Света, тоест на Бялата страна. Към това и призовава Бялото Братство и Възнесените Учители. За това и говорят повечето пророци, които са спускали и се спускат във вашия Свят.

Но, засега човекът не може да се определи, той…

Той и си съществува в страдания. Когато неговата Светла страна страда от Тъмната, а неговата  Тъмна страна страда от светлата.

Ти искаш да кажеш, че в Антисвета не съществуват страдания?

Това трудно може да се разбере. Но в Антисвета всичко е на обратно. И това, което за вас представлява страдание, това там е радост и удоволствие.

Защо е необходим такъв свят, където страданието е удоволствие?

Та ти нали съдиш от гледна точка на своето възприятие и затова и не можеш да разбереш това. Например, показателите на твоето физическо тяло са настроени за определена температура за жизнената ти дейност. И ти страдаш от студа. На теб ти е студено, на теб ти е болно и така нататък. Но представи си, че параметрите на твоето физическо тяло са настроени за много ниски минусови температури. Тогава ти ще страдаш от горещината, така както сега страдаш от студа. Това са безоценъчни категории. Просто различни температури.

Между другото, този диапазон от температури, в които вашите тела могат да оживеят около нулата от плюс до минус, точно и за това говори, че вие се намирате между световете. И разхвърлянето на температурите (нагоре и надолу) е показател за това. Вашето тяло повече или по-малко може да съществува от минус пет до плюс тридесет градуса. И ако приемем нулата за критична граница между Света и Антисвета, то ти ще разбереш, с колко процента се намираш в Антисвета. И това е доста показателно

Човекът сега, все едно някак си е зависнал между два Свята и никак не може да направи избор. И затова и вашите страдания са резултат от проникването в Света на вирусите на Антисвета, на Същности от Антисвета и внедряването им във вашите генни структури. Затова и се е родило страданието, затова и вашата Светла страна страда от наличието в нея на Тъмна страна. Вашите Светли проявления се противопоставят и отхвърлят вашите Тъмни проявления и Тъмните проявления на другите хора. От тук се е родила и борбата между Светлината и Тъмнината. Не като борба на две воинства, а като противопоставяне, като разпространение на страданията във вашия свят, страдания поради взаимодействие с Тъмните страни на вашите Същности и вашите проявления.

тоест, когато цялото човечество се определи с избора си и избере тази или другата страна, то цялото ще бъде „разсортирано“ по двете части на Мирозданието: Света и Антисвета? И в нашия Свят страданията ще се преустановят? Но Експеримента при това, няма да приключи своето съществуване и ще продължават да съществуват Свят и Антисвят?

Докато ПървоТвореца не приеме мисълформа, която трансформира това Разделение или го унищожава, мисъформата на Разделението ще съществува.

А как тогава стои въпроса със завръщането в Пустотата, в Чистото Битие, към което нас ни призовават, за което аз слушам в своите ченълинги?

Това е един от Пътищата. Това е спасителната жилетка, индивидуални „стоп-кран“ за всеки. Тъй като сливането става последователно (Същност – Монада – Творец – Първотворец), то е предвиден така нарече „авариен“ изход. И тъй като страданията във вашия Свят са толкова големи, на вас са ви дали и такава възможност: не самоубийство, което не решава нищо, а единствено  ражда нова навивка на Колелата на Сансара – а изход в Абсолютното Съзнание  такъв шанс винаги съществува, като спасителен пояс за всеки, който „потъва“.

Как ти ще коментираш тази ченълингова информация:
Вашата планета е попаднала в условията на „канализацията“ на Космическото дъно, което предопределя нейното пълно санитарно унищожаване. Работата е в това, че главният управител със силите на груба материализация (центростремителните сили) с име Денница (Князът на сего Мира) е станал предател в Йерархията на Светлината на Слънчевата система и се е отказал от по-нататъшна еволюция на планетата в полза на удължаването на своите пълномощия, на личните си пълномощия, до пълното разрушение на Планетата. Именно затова планетата е била завладяна от различни паразитни същности ит другопланетарен произход, които са дошли от различни антицивилизации от Космическото дъно на Галактиката, че дори на Вселената. Тези същности са сключили с Княза на сего Мира договор за възможността да се използва енергийноия потенциал на земното човечество за своите си паразитни нужди.

Теб те наричат Денница?

Тук има доста грешки.

Да, така е, аз представлявам Центробежните Сили, Силите, които се стремят да се отделят от Цялото, от Единството. И да, мен ме наричат Княз на Света, защото аз съм въплътен в този Свят.

Но аз не мога да стана предател нс Светлата Йерархия, защото аз съм представен и в двата Свята, и в двете Йерархии. Тоест, казано с други думи, отивайки към аналогията с лозовия масив, част от клоните на лозата се намират в Свта, а част от тях се намират в Антисвета. Как може лозата да предаде отделните си клони или гроздовете си? На тази лоза израства най различно грозде.

Продължаването на моите пълномощия е достъпно само на този, който ме е сътворил, тоест на ПървоОтеца. И ако върху това има Неговата Воля, то аз ще и се подчиня. Аз просто не мога да не се подчиня, защото това ще бъде и моя воля, тъй като и аз съм просто част от Него.

А как тогава стои въпросът с празитиращите Същности от другопланетарен произход?

Вие така и никак няма да разберете, че аз самият съм представен в тези Същности, защото това са си части от мен, това са части от Антисвета. Затова как мога самият аз да подписвам договор със самия себе си? Ви е разсъждавате по човешки, а всичко е доста по-сложно.

Има части от мен, които са избрали Светлата страна на стремежите, Светлия полюс. Има части от мен, които са избрали Тъмния полюс. И тези части от мен враждуват помежду си и се противопоставят една на друга. В това се състои и печалния резултат от Експеримента.

А положителния резултат – това е цялото многообразие от творения на прекрасни Светове, които сега съществуват в Мирозданието. Когато едно творение се различава от друго, но при това в същността си, всички те са едно огромно прекрасно Платно на Творението.

Въпреки всичко, аз все пак не разбирам. Експериментът на Разделянето е отделил структури в Мирозданието и различия между Същностите и Нивата, тоест тое е създал някаква Йерархия. И едновременно с това, всичко съществуващо се е разбило на два полюса: на Свят и на Антисвят. Тоест, в Антисвета също така съществуват огледални нива на Йерархията на Тъмнината, за които ние знаем твърде малко, защото в същност двата Свят не се докосват. Единствено те се докосват в тази част на мембраната, през която Тъмните Същности са проникнали в нашия Светъл Свят. Ако твоите части са представени на всички Нива на Йерархията на Тъмнината, то тогава се получава, че теб те има и във всички части на Йерархията на Светлината, на всички нива? Та ти си се спуснал от Нивото на престола на Абсолюта? И ако има в Тъмната Йерархия твои части, то в Светлата трябва да присъстват твоите огледални отражения. Или обратно.

Получава се така, че всички Същности, които на нас са ни известни, са части от теб? Това е доста трудничко да се повярва.

Не е така. Аз бях този, който се съгласи да се отъждестви с противоположната страна, и рискувах да направя това. Разделянето на „мен“ и на „не мен“, на различни Същности – всичко това е условно. Защото в същност има Единен Първотворец и всички ние сме Негови части. И всички ние сме Него, Единен и Неделим.

Просто като в игра: част от частите са се съгласили да се наричат черни, а друга част – бели. Като в шахматна партия, която води самият Първотворец, играещ и с двете части не фигурите сам със себе си. Така той се развива, той така мисли, той така се развлича. Ако може така да се каже, самият Той така се самоизразява. Всички тези епитети разбира се са доста приблизителни.

Аз се съгласих да бъда тъмните фигури и да играя в отбора на черните. Но в хода на играта играчите се смесиха и част от фигурите стана двуцветна. И понякога те играят за черните, а понякога за белите. И затова страдат поради своята неопределеност. И освен това, частот фигурите – тези, които играят за черните – са си въобразили, че с тях не играе Първотвореца, а те самите решават къде и как „да се движат“ и коя фигура да „вземат“, към какво да се стремят и какви правила да въвеждат. Такава е Илюзията на Отделеността.

В същност е необходимо да могат всички фигури да се определят с избора си за черната или за бялата страна са и да си застанат на своите си места на шахматната дъска. И тогава противопоставянето и страданията ще се прекратят.но двуцветните фигури по никакъв начин не могат и не могат да се определят. А за тях самите никой не може да направи това, защото съществува Закон за Свободния Избор.

Между другото, дай за Закона за Свободния Избор. Ако с нас играе Първотвореца, то за каква свобода става въпрос?

за свобода в рамките на отделения ви диапазон. Конят върви по буквата „Г“, а пешката, само с едно квадратче напред, а царицата във всички посоки. Вашите игри до голяма степен отразяват игрите в Мирозданието. Ако ти си спомняш именно с аналогията от шахмата на теб ти бяха предадени знанията за това, че всичко е просто игра.

Добре, дай да продължим с аналогията от шаха. Когато всички черно-бели фигури се определят и изберат една от страните-отбори, какво ще стане?

Шахматната дъска ще се раздели на две полета: черно и бяло. И няма да има шахматни клетки. И всяка фигура ще си стои на своя цвят и ще си играе в своята команда, в своя отбор. И шахматната дъска ще се свие по наполовина, така както тя се сгъва при вас. И тъмната страна ще стане просто обратната страна по другата половина на оста – бялата. И смисълът на противопоставянето ще си отиде. Всеки ще си бъде на своето поле. А сега, когато черните фигури стоят на белите „квадратчета“, те страдат. А когато белите фигури стоят или достигат черните „квадратчета“, и те страдат. И съответно, когато всяка от фигурите си стои на своя цвят „квадратче“, те са си радостни.

Ами ако болшинството от двуцветните фигури изберат Тъмнината или пък изберат Светлината, нали ще се наруши равновесието. Тоест на „шахматната дъска“ единият от отборите ще бъде с повече участници. Тогава какво става?

В действителност, точно за това и се води борбата. И затова и към вас идват множество информации от Светлите Учители, които се стараят да си върнат „своите фигури“. Та нали, не Светлината е проникнала в Тъмнината, а точно обратното. Светлите Същности дори и не си и помислят за проникването си в Антисвета, това за тях е нонсенс. Светотатство. Неприемливо. А дотолкова, доколкото Тъмните сили са проникнали в Светлия Свят, то те и са и примамили на своя страна част от човечеството, или казано на вашия език, са преоцветили част от белите фигури. И образно казано, в отбора на Светлите има загуби. Част от играчите е избрала Тъмния лагер, а част от тях по никакъв начин не може да се определи с лагера. Именно и затова, Светлината понякога е толкова войнствена и настъпва, и се опитва да се бори с Тъмата, с отбора на Тъмните. С това се обясняват и някои ченълинги, които призовават за борба с Тъмнината. А е необходимо просто всяко нещо да с отиде по местата!

Тогава, какво представляват тези разкази за адовите кръгове, в които се мъчат тези хора, които са съгрешили в живота си? За тях също има немалко литературни свидетелства и там се описват всякакви подробности и различни мъчения.

Това са вече най-ниските Нива, които са най-близко до Мембраната между Световете и в които Тъмата е проникнала на практика повсеместно.

Значи понятие Дъно не съществува, а има такова място, което представлява Мембрана между Световете?

Как може да има дъно Бездънното, Безкрайното?

Ами има се предвид, най-ниското, падналата част, тази, която е в най-ниското.

Ниско и високо – това са също така относителни понятия. При вас вече се появи информацията за това, че проходът в „най-високото“ може да бъде осъществен през „най-ниското“. Тоест от Тъмния свят има път в Светлия, но не през Мембраната, която се явява „дъно“, а през „горните (високите)“ слоеве на Йерархитя на Антисвета.

Тоест, ти искаш да кажеш, че висшите Йерарси на Света някак си взаимодействат с висшите Йерарси на Антисвета?

Така беше по-рано. Сега обаче, когато вирусите на Антисвета проникнаха в Света през дъното-мембраната, това взаимодействие е ограничено. Всички чакат, кога Мирозданието най-накрая, все пак ще се раздели изцяло, напълно.

Кажи ми, самият ти били искал всичко това да свърши? Или това и на теб ти харесва и ти е интересно?

Аз се подчинявам на Волята на Първотвореца, на своя Отец. Аз усещам едновременно и своето единство с Отца си и своята разделеност с Него и със своите братя.

Но на мен, много ми се иска да се завърна в Бащиния си Дом така, както и на всеки един от вас.

Но това не зависи от мен, а от избора на всеки един от вас и от избора на Отеца.

Когато тази Велика Воля ми позволи да се върна, аз ще направя това веднага по първия Му зов.

Защото в Разделеността за Мен радост няма. Но самият аз узнах твърде много чрез тази Разделеност.

СЕлена

13.12.2015.    

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/56

Превод: Иван Иванов