Прието то СЕлена на 19 април, 2015г. 

         Всички ченълинги, които вие четете са личностно пречупване на истината, което е неизбежно в една или в друга степен. Затова вслушвайте се преди всичко в себе си, как във ВАШЕТО СЪРЦЕ се отразява информацията. Моята задача е – да поставя въпроси, върху които вие може би ще се замислите. А отговорите ще намери всеки сам вътре в себе си!

         Разкажи ми, моля те, за паралелните светове. В различните източници се говори, че всеки един от нас преминава едновременно всички възможни сценарии на своя живот в паралелни въплъщения, но не помни за това. Например, има свят, в който аз страдам; има свят, в който аз съм щастлива; има свят, в който аз съм богата, а има и свят в, който аз съм бедна; и всякакви междинни състояния. Ако това е така, означава ли това, че за да бъда щастлива аз принуждавам своя двойник да страда?

         На вас ви е изключително трудно да излезете от парадигмата на отделеността. Спомняш ли си, ние с теб си говорихме за стаичките на преживяванията, в които Колективната Душа се разделя, за да преминава всевъзможни опитности, да поиграе във всички възможни игри на реалностите. Може също така, да се направи сравнение и с парка на атракционите. И на които  - на теб ти е реално страшно, страхуваш се. Но, слизайки от атракциона, ти просто крещиш: „Лелееееееее! Това беше върха!!!”. Или: Олелееее! Ужас! Аз повече няма да се кача!!!”. А сега си представи, че ти едновременно, а не последователно, изпитваш, преминаваш през всички атракциони в парка за развлечения. И след преминаването на всички изпитания ти какво ще кажеш? Та нали всичко е било едновременно – и страх, и възторг. Разбираш ли? Няма смисъл да се разделя. Всичко това става едновременно. Всичко това е твой избор да изпиташ това. Всичко това е твой опит. И в него присъстват всички възможни реакции. Затова ти едновременно си и щастлива, и страдаш, и си във възторг и се страхуваш, и обичаш, и ненавиждаш, и така нататък!

         Ти говориш за крайната реакция, за реакцията след излизането от „атракциона”! Тоест, тогава когато Висшето Аз (ВА) или Колективната Душа събира опитите на въплъщенията на всичките свои части. А какво става до тогава, докато се събере този опит? Как преживяването и преминаването на опита на един от моите двойници влияе на опита на другия? Тоест – става ли опита на един достояние, известност, за всички?

         Има множество нива, които ти сега обитаваш и получаваш своя опит. Колективната Душа се е разделила на множество СЕБЕ СИ, в които те има и ТЕБ! Казано с други думи – всичкото множество на СЕБЕ СИ, си също така и ТИ самата; но дай за по голяма яснота да вземем ТЕБ! ТИ си облечена в множество тела. И преди въплътяването Колективната Душа избира за ТЕБ определени условия за преживяването ти! Но тя не избира единствения възможен вариант, а множество варианти едновременно. И ТИ също така се разхождаш по различните стаички на въплъщенията. При това Ти се обличаш в различни тела и всички твои въплъщения се разпределят също така на няколко плана, в съответствие с телата. Твоите физически тела живеят във физическите планове. Астралните – в астралните, менталните в менталните и така нататък. Но всичко това си е пак разделяне, защото в крайна сметка, всъщност има просто ТИ. ТИ множествена. ТИ квантова. Няма отделено физическо тяло и астрално тяло, има комплект от тела двойници на всички планове. Но не съществува един двойник и втори двойник, а има множество проекции на ТЕБ в различните планове на реалността.

         Вие имате медицинска апаратура, която позволява да се снима човешкото тяло послойно (по слоеве). И ако ти трябваше да правиш изводи за този човек само по тези снимки, ти би си го представяла този човек съвсем друг. Може ли да се съди за състоянието на черния ти дроб, да кажем, според послойните снимки? Всяка една снимка е само един отделен фрагмент и на всичкото отгоре, плосък (в плоскостна повърхност – като снимка)! Ако се направят послойни снимки на всеки орган във всичките възможни направления на плоскостите на слоевете, то ти ще получиш примерна картина на събраната ТЕБ от твоите двойници! Но при това засега ние говорим с теб за тримерността и само за физическия орган. Сега съедини тази картина с многомерността. Тогава ти ще можеш да разбереш примерно, какво е това квантовост. Твоето сегашно линейно преживяване е само поредица от моментни послойни снимки от един ракурс на плоскостта на ТВОЯТА реалност. Но има и още ред послойни снимки на другите ракурси на ТВОЯТА реалност. Всички възможни ракурси.

         Но колкото и снимки вие да направите на който и да е орган, то това си е един и същи орган, единствено изследван от различни страни и ракурси на възприемане. Все едно че ти наблюдаваш някакъв обект отдясно, отляво, отгоре, отдолу и т. н. Може ли да се каже, че видът отгоре е неправилен? Може ли да се каже, че отдясно обектът се описва изцяло? Може ли да се каже, че послойната снимка на който и да е орган е единственото негово описание?

         Освен това, снимката – това е мигновен резултат, но във всеки един орган стават промени. Затова и събитията от твоя живот са просто моментална снимка на възприятията на реалността от твоята гледна точка на възприемане, или така както е прието при вас да се казва, събирането (представата) на света от твоя гледна точка! Но събитията в ТВОЯ живот – са всички възможни моментални снимки на възприятията на всички възможни реалности, което позволява най-пълно да се възприема твоята реалност.

         Давай още повече да разнищим тази тема за снимките за още по-доброто им разбиране. Спомняш ли си, ние с теб говорихме, че възприятието е и творение. В този смисъл е по-добре да се говори не за снимки , защото при вас се смята, че апаратурата е независима и фиксира това, което е реално, макар че вие вече достигнахте до разбирането на ефекта на наблюдателя. Може да се приложи терминът: описание. Ако попиташ различни хора да ти опишат някакъв обект, то в техните описания винаги ще има различия!Но и това не отразява същината на процеса. Може да бъде описано само това, което съществува. Но в реалността нищо не съществува. Всичко това, което вие виждате и усещате, вие го проявявате чрез своите възприятия. Помниш ли за аромата на розата? Розата не знае за своя аромат. За него знае само този, които има обонятелен апарат и чрез него проявява аромата на розата. А самата роза си остава неизменна. Не зависимо от това, как я проявяват другите. Същото това обаче става и с всички останали ракурси на възприятие. Има просто движение на енергии. А вашите апарати на възприятие, тези с които вие сте надарени, с които вие сте снабдени, проявяват всеки един по свой си начин тези енергии. И затова и събитията от твоя живот са моментна проява от теб на енергията на света от твоята точка на възприемане. И събитията на ТВОЯ живот са всички възможни проявления от ТЕБ на енергиите на света. Разбираш ли?

         А сега си представи всеобщата връзка. Всички варианти (ракурси) на теб са едно. И всички варианти (ракурси) на ТЕБ са също така едно. Матрьошка. Луковица. И естествено всички възможни проявления на реалността са всеобщо достояние или по-скоро, са проява на една същност – на ТЕБ. ТИ – си част от Колективна Душа, разпаднала се на множество СЕБЕ СИ! И ТИ също така си се разпаднала на множество СЕБЕ си! Но всичко, което на теб ти пречи да възприемаш опитите на проявление на всички ТВОИ части – това са парадигми на отделеността, това са тези ограничения, които ви налага матричното съзнание. Когато ти говориш или мислиш – е невъзможно да съществуват множество мен – ти буквално отсичаш възможността за възприемане на тези себе си, ти премахваш техния достъп на възприятие. Ти мислиш с категориите на частта, а не на цялото! Но само едното мислене не е достатъчно. Трябва да бъдеш цялостна – това е не само да имаш опита на цялото, но и възможностите на цялото. Затова и отрязвайки своите връзки с другите свои части на ТЕБ, ти губиш не само цялостното възприятие, но и енергийната цялост на СЕБЕ СИ. Твоите ресурси са ограничени от теб самата, от частта от ТЕБ. И затова и възприятието ти е ограничено от теб. Но независимо от това, така както вие казвате, в дълбините на душата си или в подсъзнанието си ти знаеш за всички възприятия на ТЕБ! Всички твои подсъзнателни чувства и страхове, озарения, дежавю – са пробив в теб, ТВОЯТА енергия, те са смътен спомен за ТВОИТЕ животи от различните ти ракурси на възприятие.

         Какво се случва с останалите въплъщения на паралелните ВА, когато едно от тях умира? Неговия опит и енергия си заминават веднага към ВА или може би, се разпределя между останалите?

         В понятията единство и квантовост няма такова понятие като „заминава” си! „Заминава си” – това значи извън. А няма никакво нито „извън” нито „вътре”! Има Цялостност. Ти никога не можеш да умреш. Това е просто невъзможно. Ти можеш просто да преминеш от една форма в друга! В този смисъл, когато някой от твоите физически двойници физически умира в една от физическите реалности, неговото въплъщение и набиране на опит продължава на другите планети на реалността. Той може пак да се въплъти  с нови задачи във физическата реалност. И всичко това ще бъде той, и ще бъдеш и ТИ едновременно. Ако си спомниш делението на части в линейния смисъл на тази дума, то на теб ти се струва, че една част би трябвало да се прелива в друга. Но в многомерността е трудно да се опише този процес. Всичко съществува едновременно. ТИ едновременно се раждаш и умираш във всичките ти на ТЕБ достъпни физически светове. Умирайки в един физически свят, ТИ продължаваш да се проявяваш в световете от друга плътност, а след това пак се раждаш в плътен свят, и така до безкрайност.

         За вас това е много трудно да бъде осъзнато. Да се осъзнае това, че ти си нещо далеч по-Голямо. Че на теб ти принадлежи по право опита и енергията на цялата (цялостната) ТЕБ. И че единственото нещо необходимо за това е да го откриеш в себе си. Да откриеш своя път към СЕБЕ си! Да осъзнаеш себе си чрез СЕБЕ си!

         Твоите мисли са открити и аз чета в тях: звучи малко налудничаво. Ама то си е и така. Твоят ум работи линейно. И не ти позволява да видиш квантовата картинка на единството в многомерността. Заложените във вас програми изграждат линейността на събитията и преживяванията ви. Това е нещо подобно като в компютъра, когато използваш само една програма, разглеждаш само част от файловете, нямайки достъп до всички други. В нашата аналогия ти сега имаш достъп само до послойните снимки. Но ако премахнеш сегашния си ум, тоест разшириш своето линейно възприятие до квантовото такова, то можеш да осъзнаеш своята Цялостност.

         При това сега твоята задача е да осъзнаеш цялостността си с ТЕБ. Но малко по-нататък, след решаването на тази задача, ТИ ще трябва да си спомниш и да осъзнаеш своята Цялостност на по-високо ниво, и да събереш в СЕБЕ си всичките ТЕБ в единно възприятие. И така до безкрай. По принципа на фракталността!       

         Как да направя това?

         Това въобще не е прост процес. За начало ще трябва просто да го приемеш (че всичко това е така). Да Приемеш това, че ти не си единствена. Че има множество теб. Пусни ги вътре в своя живот. Вие се страхувате от множествеността на възприятията. Вие наричате това лудост и раздвоение на личността и смятате такива хора за луди, затваряте ги в психиатрични клиники. Но това са точно тези, които са съумели по една или друга причина да се измъкнат от линейността на възприятията. Матрицата обаче на линейността им диктува своите условия, затова и тяхната картинка по никакъв начин не се вписва в рамките на обичайното – установената картина на света. Много от тези полудели не осъзнават причините за своето раздвояване, затова и техният път е понякога доста мъчителен, мъчителен от гледна точка на опита да се съберат в себе си в Единство. Просто тези отделни части от ТЕБ са направили опит за осъзнаване на своята многомерност и преминават своите опити. Точно това са ТВОИТЕ опити да осъзнаеш себе си като многомерна, разбираш ли?

         Ако ти правиш всичко това осъзнато, то твоя живот ще се превърне в увлекателно пътешествие по различните клонове на реалностите, създадени от другите ТВОИ части.

         И какво увлекателно може да има в страданията, които може да изпитва друга част от МЕН?

         Това е отделено (отделно) възприятие. Ако една част от ТЕБ страда, а друга част от ТЕБ се радва, то какво ТИ ще изпитваш като цяло?

         Всичко, но все пак нали нещо преобладава?

         Именно. Затова е и следващата ти задачка – да балансираш СЕБЕ си цялостната, за да може ТВОЯ опит да бъде чист, тоест в него да няма нищо преобладаващо.

         Може ли да ти задам въпрос от тези, които четат нашите беседи? Може ли ВА да се откаже да приеме в себе си тази част, която е била във въплъщение, ако на него (на ВА) „не и се хареса” това, което е станало с тази част, и то (ВА) не пожелае да си я върне назад при себе си?

         Вие пак започвате да си разсъждавате с човешките си понятия. „Да ти се хареса” – това си е чисто човешко понятие. Какво означава, това „да ти хареса”? вашето човешко определение за това зависи от множество фактори, в това число и от придобитите ви отвън парадигми и морални норми. Да допуснем, че на теб ти харесва да се разхождаш гола по улиците. Не може, защото така са те учили, че голото тяло е срамно. Могат да се приведат и маса други подобни примери. Но има и друг смисъл. Какво може да не и хареса на твоята Колективна Душа?

         Ами например опита за убийство или опита на страданието.

         Къде може твоята Колективна Душа да дене частичката от себе си? Всичко се извършва от самата нея и вътре в самата нея. Твоята Колективна Душа или Висшето ви Аз, според закона на мирозданието те е надарила (снабдила) със свобода на избора. Свобода на избора на опита на проявление в реалността. Ако детенцето е избрало да рисува с черни боички, ти ще му забраниш ли това? Ти няма ли да го приемеш? Ние с теб вече сме говорили за това. Черната боя позволява да се рисуват очертанията (границите), и без нея границите на изображенията биха били размити. Дуалността позволява да се проявяват формите доста по отчетливо. Затова и Колективната Душа не може нещо да приема или да не приема. Защото всичко е тя самата!

         Но на нас ни говорят за това, че опита на всички се събира, анализира и част от негативния опит или се унищожава или се презаписва.

         Нищо не може да бъде унищожено, може единствено да бъде трансформирано. Но последното твърдение е равносилно на това, че, да кажем, да се премахнат от картината сенките и очертанията. И да се изчисти тя от тъмните цветове. Това обаче вече няма да бъде пълно възприятие, разбираш ли? Става дума за съвсем друго нещо. При набор от равно количество от всички възможни опити, картината на възприятието става много по-чиста, защото в нея вече всичко е уравновесено. Затова и нищо не се изтрива или презаписва. Всичко просто се уравновесява.

         Ти искаш сега да ми кажеш, че ако във всички реалности във въплъщението се натрупва много негативен опит, то тогава започва да се развива за равновесие и започва да натрупва позитивен опит? Тоест, ако във всички светове всичко е благостно и радостно, то това е необходимо да бъде уравновесено с определена част страдания за равновесие?

         Ти пак вкарваш човешки оценки. Опитайте се да мислите не като човеци. А така както теб те учат – мисли като Бог! Ти си – художникът на реалността. Ти избираш боичките, с които да запечаташ картината на мирозданието на твоето платно. Когато художникът рисува той добавя различни бои, различни цветове. И разглеждайки картината като цяло, той наистина добавя тук таме и сенки, и очертания, а някъде – повече разноцветие. Нима това прави картината му по-лоша? Или той ще трябва да се съобразява с това, че на определен фрагмент от платното на което ще трябва да се поставят черни цветове, на някого няма да му харесат! Това разбира се е някак си неточен пример, но този пример е пример за преминаването от мисленето на обикновения човек, към мисленето на художника. От мислене на човек – към мислене на Бог! Засега ти не си способна да обхванеш цялата картина, твоето мислене е подобно на „мисленето на обикновения човек”. Обикновения човек не знае каква трябва да бъде картината, и съди за нея от позицията на частичка!

Могат ли паралелните въплъщения по някакъв начин да влияят един на друг? Да допуснем, че две въплъщения на определен етап от живота си са се сблъскали с подобни ситуации. И да допуснем че за решаването и има два пътя. Едното въплъщение е направило своя избор, но той се оказва неудачен. Другото – засега само е мислило, без да предприема нищо. И изведнъж, на него, в главата му идва като нещо като интуиция някакво чувство, че е необходимо да се реши въпросът именно по втория способ, а не по-първия. Как става това взаимодействие? Та нали интуицията – това не е нищо друго, освен знание, проверено вече от ВА или от твое копие?

         Взаимодействието става квантово. За удобство в твоето разбиране може да си представиш обща библиотека. Или файлове на компютъра, които през цялото време се добавят и всички ползватели на този компютър имат достъп до тях. В тази аналогия компютъра това си ТИ, а ползвателите – това си ти сегашната и всички останали ТВОИ части. Интуицията – това е широко за вас понятие. Може да се каже, че това е минутно усещане за вашата Цялостност с другите ви части, което се промъква през вашата отделеност от отсъствието на вярата ви в своето единство. В тези кратки моменти ти слушаш (чуваш) другите СВОИ части. И не е само интуицията. Такива са също и необяснимите ви страхове, Прозренията ви.

         Тоест и пророчествата – също са от тази серия?

         Да, точно така. Само че частично. Вашите ясновиждащи умеят да свалят информацията от другите въплъщения на Колективната Душа, от другите планове на физическата реалност. Точно с това и те са опасни. Защото ако някой от тях ви предсказва на вас глобална катастрофа или световна война, виждайки това на другите планове, то той по този начин влияе на колективната мисълформа, и вие можете заедно да привлечете във вашата реалност тази катастрофа или война! И по този начин да разтоварите от негативната проява други части на реалността!

         А реалностите паралелни (успоредни) ли са или все пак те се пресичат?

         И това е също неправилно понятие, неправилно разбиране. Няма нищо паралелно така както и пресичащо се – това са си ваши линейни възприятия. Има квантово единство. Когато всичко съществува едновременно, всичко съществува във всичко. Всяка точка на реалността се явява едновременно и точка на всички реалности.

         Не разбирам.

         Как сега да ти го обясня… понякога и в мен линейните аналогии се изчерпват.

         Ние с теб говорихме вече за смачкания лист хартия. Ако листа е плосък, то всички точки от него са отделени. Ако обаче го смачкаме, то много от точките на него ще се съвместят. Представи си такава смачканост на листа, при която всички точки се пресичат. Тоест, ако листа бъде смачкан в много плътна книжна топка и дори и още по плътно. Степента на „смачканост” е и степен на плътността на света, затова си представи, че в смачкания, по различен начин, лист от хартия има още и астрални, и ментални тела, които пък са смачкани по някакъв различен начин. Но всичко това е само лист хартия. И ако ти напишеш някакъв текст на него, то при смачкването му, ти няма вече да можеш да го прочетеш. Ако листът все пак не е смачкан толкова много, то думите на текста ще бъдат изкривени; колкото повече ти го смачкваш, толкова повече се изкривяват и думите и текста, които са написани на него. Но ако ти пак изгладиш листа и го разгънеш, то ти ще успееш да прочетеш пълния текст. Разбираш ли? По този начин ти прочиташ определени откъси или отделни думи на Божествения текст на Божествения „лист хартия”! ако ти можеше да го разгънеш в себе си в Цялостността му без изкривявания, ти ще разбереш, какво ти е написал Бог. Засега всяка точка от „листа” се възприема единствено от нейната част, за която тя е достъпна, в нейната степен на смачканост на „листа”!

Мога ли сегашната аз, да прескачам от една реалност в друга? Или мога само да чувам това, което става с мен на другите клонове на реалността?

Това не е прескачане, това е включване към многомерността. Ако ти прескачаш, в прекия смисъл на тази дума, от един на друг клон на реалността, то там тогава ще трябва да се появят две теб. Всъщност ти понякога мигновено се включваш към възприемането на ТЕБ-другата на друг клон от ТВОЯТА реалност. Това е пробив в друго възприятие. Когато ти успееш да бъдеш едновременно с всички части от СЕБЕ си и да преживяваш (едновременно) всичките си реалности, създадени от ТЕБ, ти тогава ще се завърнеш към многомерността!   

Дай сега да се върнем към фракталността. Така както аз го разбрах, фракталност на реалностите също присъства. Това означава, че има някаква си същност, която се е разпаднала на верига от въплъщения, всяко от които също се е разпаднало на верига от въплъщения и така до безкрай. Или така както при медузата, имаща пипалца на възприятия, всяко едно от които също така отделя свои пипалца на възприятия и така до безкрай. Какво е тогава в тази аналогия този прословут преход?

Спомняш ли си, че ние си говорихме за Жътвата? Или това може да бъде наречено – събирането на плодовете. Възвръщане на опита в единство за събиране на Цялото. Ти натрупваш опит. Ти играеш на всички възможни за теб интересни игри и спектакли. ТИ даваш тази възможност на всяко ти, докато на всяка една част от ТЕБ това не и омръзне. И по нататък, когато всички части на ТЕБ са се наиграли, всички вие се завръщате в ТЕБ. И точно това и е събирането на плодовете, точно това  е урожая, точно това е Жътвата! Събирането на Цялото, акумулирането на опита, съвместяването на цялостната картина на света. И тази картина е частичка от по-високата картина на света, която също така събира своите плодове, плодовете от по-висок порядък. Това, на което вие му казвате слизането на Духа в материята – е фрактално проникване във всички посоки за събиране на опит. Така както ако трябва да бъде напипан някакъв непознат обект, заради което трябва да израснат множество пипалца. Но дори и това е неточно или неправилно, защото няма никакви отделни обекти. Всяко пипалце проявява свой свят, възприема себе си, като отделно в своя ракурс, в своя слой снимката на света, проявявайки я като на лента с различна чувствителност различните си възприятия на енергиите на света! Затова и реалният бог за теб – това си ТИ цялостната. Твоят Бог си си ТИ, която събира всичките ТЕБ в единство. И точно този процес се нарича преход или Жътва, или събиране на плодовете. Но и ТИ си част от по-висок Бог – Колективна Душа, и ТИ също така се стремиш към цялостта!

Нима всички в моя свят са се наиграли, че да събираме плодовете на тяхното възприятие?

По-важното е, че ти си се наиграла! Разбираш ли? Ти си и тази ТИ! Затова и дори и една част от ТЕБ под формата на теб вече да се е наиграла и да е разбрала необходимостта да се съедини вече в Цялото, то това означава, че процесът вече е започнал. И ти като част, сега разказваш на останалите части на СЕБЕ СИ за необходимостта от единение, от Цялостност. Ти самата разказваш на себе си. И твоето осъзнаване квантово става достояние до всяка една ТВОЯ част. И процесът вече не може да бъде спрян, като ядрена реакция, всичко е само въпрос на време. Или по-скоро, въпрос на скорост на възприемането ви. Рано или късно всички ТВОИ части ще се „доберат” до тази информация и ще я осъзнаят. И това вече се случва!

Значи няма да стане, така както ни бяха обещали, единен квантов момент на преход за цялото човечество?

Напротив. Ще стане. Когато всички ТВОИ части осъзнаят своята квантова свързаност, ще стане и този квантов скок във възприятията ви. Като взрив на осъзнаването ви, като проява на ТЕБ Цялостната в нова по-висока октава на реалността, която ще бъде съвместяване на всички, създадени от ТЕБ части, реалности. И ако в отделни ТВОИ части присъстват тъмни или черни цветове, то при съединяването им на платното, в цялото великолепие на цветовете ще се прояви небивала картина на мирозданието, нова реалност. Но ако в момент на осъзнаване в ТЕБ присъстват повече тъмните цветове, твоята картина на реалността от новото ниво би могла да се прояви доста по-мрачно. Затова – ти избираш. Всички части от ТЕБ. Ако ти си заинтересована тази картина да бъде в по-светли тонове, ти ще трябва да се уравновесиш. Уравновесявайки в себе си тъмното и светлото, ти ще придобиеш възможност да наблюдаваш картинките на частите от ТЕБ по равновесно. Защото докато ти самата не си равновесна, то ти не можеш да приемеш чисто в себе си опита на другите, и ти през цялото време ще ги оценяш и нещо ще приемаш, а друго ще отхвърляш. Тогава, когато всички части от ТЕБ постигнат равновесие, то тогава картината на света на ТВОЯТА реалност ще бъде прекрасна.

Точно това е процесът на творене и всяка твоя същност в мирозданието се занимава с това. А именно – твори светове на възприемане. При вас сега е станало увлекателно рисуването по номера. Това е много приличаща аналогия. Ако си представиш, че всеки от вас оцветява една от областите на великата творяща се картина на мирозданието.

И какво ще стане с тези, които не искат да се завръщат и да се съединяват?

Това е невъзможно. Може ли твоята ръка да протестира против това, че не желае да се докосне до твоя нос? Понякога и на мен ми става достъпен вашия хумор! Процесът е вече пуснат. Спомни си предсказанието за това, че 1% от човечеството е способно осъзнато да пренесе всички. Това е туй, което става сега. Вие сте – стартерите на прехода. Вие сте – първите събудили се, вие сте – първите осъзнали себе си в Единство и стремящи се към това Единство. Процесът вече е започнал. Той се разпространява квантово, но в парадигмата на отделеността и в огромното количество илюзии всичко това е забавено и не се проявява толкова ясно.

Казано с други думи, телата на всички хора на Земята вече знаят за прехода, дори и независимо от това, че мнозинството от тях не е чело за това и  то не осъзнава това с ума си. Клетките обаче на техните тела знаят за това. Те вече са готови за прехода, те вече се преустройват постепенно. Те са вече готови за съединяването им в цяло. И това е също така неизбежно, така както за вас е неизбежен изгревът на Слънцето. И вие в своята всекидневна работа продължавате да пускате все по-нови и нови системи за цялостно възприятие. Защото всичко, което става с теб, едновременно става и във всичките ТВОИ части. Всичко е единно!

С почитание към всички търсещи!

СЕлена.

19.04.15.

 Превод: Иван Иванов

Източник: http://espavo.ning.com/profiles/blogs/54