Почти всеки път, когато общувам с хора, които смятат, че следват духовен път, виждам едни и същи любими спирки, разположени на тях, си въобразяват своя път.  Да се спрете е лесно.  Толкова лесно, че повечето духовно търсещи, още не стъпили на пътя, се разполагат уютно на спирка с название «Съвременна духовност». А на тази спирка има всичко, което може да пожелае душата.

    Ето дълга редица от просветлени Майстори и Гурута с още по-дълги редици от свои последователи. Ето библиотека със свещени писания и най-добрите текстове от просветлените представители на човечеството.  Ето група йоги, в засукани пози, а ето и свободно килимче, което те очаква за умерена заплащане. Редом пеят самозабравено мантри и се въртят в екстатичен танц хора с блажени лица. А ето тук, опитали някаква екзотична напитка или дъвкали вълшебна гъба, може да изпитате висши мистически преживявания. А там, недалеч, са се наредили цяла поредица от ашрами, от които вее тишина и покой. И още, отвсякъде ви зоват, предлагайки чаени церемонии, техники за медитации и дишане, тайните на бойните изкуства, енергийни комплекси, магически прийоми, шамански ритуали, древни артефакти и духовни атрибути за всеки вкус….

    Грях е да не се спрете — какъв огромен избор. Да, и очевидно има търсене. А щом търсенето е голямо и хората отива с блестящи очи, значи това е хубаво и трябва да се изпробва, нали така? Правилна логика?

    Ето защо хората закъсват на тази спирка. Те се ръководят от логиката на потребителската епоха, в която дори духовността е изложена на сергията. И ето, потребителите ходят от отдел на отдел, избирайки си разни дрехи и дрънкулки на духовно извисени търсачи. А след това си ги показват един на друг като трофеи, изровени в духовния супермаркет.

    Мислите, че съм против всичко това? Не. Нямам нищо против. Работата изобщо не е в това, което изброих. Всичко това са врати. Как мога да съм против вратите? Ако знаеш, къде отиваш, това е нещото, през което понякога преминаваш, устремен към целта си, но ако не знаеш, това е просто ходене по някакви забележителности от разработен туристически маршрут с духовни коментари към него. А духовният туризъм е много популярен днес.

   Духовен туризъм    

    Някои духовни традиции сравняват първия етап от духовния път с живота на пчелата. По същество, това още не е самият път. Пчелата лети от цвят на цвят и опитва прашеца на вкус. Така и духовно търсещия се запознава с различни подходи, с религиозни направления, практики и конкретни носители на знания и състояния. Подразбира се, че духовно търсещия на този етап, поне теоретично ще вникне в основните въпроси, ще разбере, каква е целта на духовния път, какви са собствените му наклонности, и кое от изпробваните направления му е по сърце. Този етап може да продължи няколко години и след изтичането му, духовно търсещия, както пчелата, трябва да се върне в кошера, за да преработи прашеца и да дава мед. Завръщането в кошера, е спиране на външното търсене, преставане на активно трупане на информация и опит, и начало на преработване натрупаното. Това вече е началото на пътя.

    Но какво виждам? Виждам ненаситни пчели, които без умора летят цял живот, без да се завърнат в кошера и да запознат процеса на асимилиране, така и не започват да произвеждат мед. Точно това е духовният туризъм.

   Цел

    Много рядко можете да срещнете човек, който си е дал труда да отговори честно на въпроса за целта на всичко това, което прави в сферата на живота си, която смята за духовна. Защо е всичко това? Каква е крайната цел? Какво трябва да се получи в краен резултат?

    В 99.9% от случаите, зад тези въпроси се крие един и същ отговор. Той се маскира с духовни термини и възвишени формулировки, но при честно разглеждане, винаги е един и същ. Често хората говорят за духовно пробуждане и освобождение, а при това разбират щастие, блаженство, хармония, екстаз, могъщество, покой, признание, роля на просветлен учител и много друго от този род. Ако се вгледате честно, всичко това е скрита представа за удоволствие. Удоволствие, опаковано с панделката на духовността.

    Изобщо, всичките ни представи за удоволствието се коренят в миналия ни опит, така че, ако целта ви е удоволствие, то винаги ще си имате работа с фрагменти от миналото в разни комбинации. Понякога причудливи и мистически комбинации, но независимо от това…

    Знай, че този свят задоволява всички нужди, без изключения. Така е устроен. И ако положението в света е такова, че духовно търсещите са милиони, а пробудените единици, извода е прост: не искат пробуждане, искат нещо друго. И това другото се маскира като духовност.

   Майстор и Гуру

    За съвременния духовно търсещ най-добрия МАЙСТОР Е МЪРТВИЯ майстор. Не се шегувам. Това е факт, ако гледаш на нещата обективно. Живият Майстор е заплаха за всичките ти представи, за цялата ти нестабилна конструкция на егото от концепции, теории, умозаключения и твоята въображаема личност. С една дума, цялата тази лъжа, с която се криеш от живота.

    Затова, на съвременните търсещи им харесват Майсторите от миналото или тези Майстори, които са достатъчно далеч от тях. Те не заплашват тяхната безопасност и напълно съответстват на представата и фантазиите им за духовния път. Такива Майстори може да се обичат задочно, може да им се възхищавате и периодично да ги цитирате. Те няма да излязат от нирвана, за да цапардосат с юмрука на истината твоята въображаема персона. А нали, примерно, с това се занимава истинският Майстор. Живия Майстор. Този, на който можеш да зададеш важния си въпрос, и до който можеш да се приближиш достатъчно близко, за да изчезнеш някога.

    Повечето от тези, които идват при Майсторите, за да зададат въпроса си (например, на сатсанг), мислят, че са дошли за отговор, за решението на озвучения проблем. Но задачата на Майстора е друга – да ти отнеме въпросите, като те остави с нищо – незащитен, отворен и уязвим: без въпроси и отговори, без многочислени слоеве от идеи и концепции. И ако си го разбрал, тогава, независимо от неизбежния дискомфорт, ще се доближаваш до него все повече и повече, докато не откриеш веднъж, че не се различаваш от Майстора.

    Но съвременният търсещ идва при Майстора за да затвърди своето мнение. А ако това не се случи, отива при друг. Нали сега има огромен избор. Обезателно ще се намери този, който ласкаво ще приглажда неговата възвишена представа за себе си, като същевременно увеличава редиците на последователите си.

    Да се ходи на сатсанги и да се пият Майсторите със сламка като разноцветни сокове, обсъждайки след това, дали ти е харесал или не, е дяволски странно. Странно е, също така, да да ходиш от Майстор на Майстор, смесвайки напитките като коктейли.

    Възможно е да имаш въпрос: обезателен ли е Майстор по пътя на пробуждането? На този въпрос имам точен отговор - да, Майстор е необходим. Но преди всичко, трябва да разбереш: истинският Майстор е самият Живот. Той е твоя първи и последен учител.

    Мистични преживявания

    Понякога, мистичните опити се възприемат от хората като неизменна част от духовния път, и затова често стават самоцел. В действителност, е подмяна и препятствие по пътя на пробуждането. Духовното пробуждане не е мистично преживяване, това изобщо не е някакъв нов опит и не е изменено състояние на съзнанието. Пробуждането никога не съвпада с представата за него. То е подобно на припомняне себе си като този, който вижда този сън, а не като този, който спейки прави нещо. Като този, който е съществувал и ще съществува винаги. Сред всички явления и отвъд тях.

    Всички преживявания, всички опити, цялата мистика във всичките й прояви, е част от съня. Може да бъде в по-фините му слоеве, но все пак е част от съня.

    Съня се развива като част от някаква драма на театрална сцена. Сцената е територията на обичайното човешко възприятие. Метафизиката и мистиката са задкулисието на външните процеси, видими, ако се промени обичайното възприятие. А пробуденото съществуване не е ангажирано наблюдение от пределите, както на сцената, така и зад кулисите. И да се наднича зад кулисите, в повечето случаи, няма никаква нужда.

    Периодично чувам, как някой от хората, които срещам, въодушевено разказват за мистически преживявания, като за нещо много значимо. И когато ме питат, какво мисля за това, не виждат голям интерес в очите ми. Говоря за всичко това, като за нещо банално и не особено важно. А това, естествено, не им харесва особено.

    Просто ми е вече трудно да разбера, с какво едното състояние, принципиално е по-добро от другото. На такива хора ми се иска да им кажа, обливайки ги със студени думи: купи си някакви психотропни вещества и ще получиш лесно цял букет мистически преживявания. Ако тези преживявания са твоя цел, наркотиците са най-бързия способ да ги постигнеш. И много хора в съвременната духовна забава правят точно това, прикривайки се с високи думи.

    Но, ако сте честни със себе си, то ще забележите, че след тези преживявания, предишните ти реакции си остават на мястото си. А именно реакциите ти в ежедневието са показател за твоето предвижване. Единствената полза, която мога да призная от психотропните опити, е малко по-широката представа за света и за самите себе си. И с това се изчерпва цялата полза. Може да се получи с много по-безопасни средства. Впрочем не, не е цялата. Това е възможност да наблюдаваш, как се вкопчваш във образа на духовно напреднал човек. И знай, че приемането на психотропни вещества е винаги някакъв опит, заплатен на кредит.

    Ако твоята цел е пробуждането, за теб мистическите опити са естествени преживявания на някои етапи - това са просто пътни знаци. Като маркировка по пътя, по която можеш да разбереш, къде се намираш, и какво да правиш по-нататък. Ако си шофьор, никога не правиш пътния знак своя цел на пътуването, не се спираш до него, не го обикаляш, смятайки го за нещо специално. Просто продължаваш нататък, разбрал благодарение на знака, че те очаква завой, стръмнина или пешеходна пътека.

    Духовни практики

    Трябва да се признае, че с достъпната информация е дошло при нас повърхностното й разбиране.

    Всички практики и методи са инструменти, подобни на лопата. Тя е необходима за да се копае до тогава, докато не стигнеш до водата. И когато изкопаеш кладенец за вода, трябва да хвърлиш лопатата и да се напиеш до насита. Вместо това, духовно търсещите се хващат ту за една лопата, ту за друга. И копаят ту на едно място, ту на друго. Понякога питам някои, защо сменят лопатите и местата? И някои отговарят, че лопатата не му подхожда или там, където копае, няма вода. А аз гледам мястото, където е копал и виждам множество малки ями и знам, ако беше насочил усилията си само на едно място - кладенеца щеше вече да е готов. При това не е толкова важно, къде ще копаеш - вода има навсякъде, просто копай, докато се убедиш.

    Духовната литература и знанията 

    Добрата книга е подобна на линк в интернет - посочва и пренасочва потребителя към необходимата страница. Задачата на духовната литература – да посочи източника на възгледа и на факторите, които могат да го отклонят.

    Често ми се иска да попитам: защо постоянно препрочиташ текста на ликовете? Защо ги цитираш? Защо ти е да ги колекционираш. Защо четеш коментарите към тях? 

    Клик – само това е необходимо. И иди там, където сочат. 

   Въпреки общоприетите представи, ще кажа, че голямо количество знания не са нужни. Понякога стига и една искрена беседа, или кратък абзац, за да се формулира самата същност на това, което трябва да правиш, и как именно. А след това вземаш лопата и копаеш.

    Ашрами 

    Бил съм в много ашрами, общувал съм с много хора, които ги посещават регулярно. И много пъти съм чувал една и съща история. Примерно такава: «Тук, в ашрама, е хубаво, спокойно, възвишено, а там, където живея, съвсем не е така, там е шумно, енергиите са низки и хората наоколо не са същите. Затова някои хора зарязват всичко и се заселват до ашрама или направо в него.

    А знаете ли, какво мисля по този въпрос? Мисля, че с това приключва пътя на човека. При това, най-вероятно, без изобщо да започне.

    Голяма част от нашите връзки са завързани в условията на този социум, в който сме провели по-голяма част от живота си. А най-добрият начин да ги забележим и развържем, е като погледнем директно в тях, без да си затваряме очите. Ако тези хора ме попитаха искрено, каква виждам следващата им крачка, бих им казал: върнете се в къщи; устройте се на работа; постигнете това, което някога сте искали, но сте го зарязали, нормализирайте отношенията си с родителите си, с роднините, с жената или мъжа, с приятелите и сътрудниците, обкръжете се с достойни хора. Не е задължително, всичките тези отношения да са близки, достатъчно е да не са деструктивни и да са хармонични в контекста на живота ти. И едва когато това се случи и при това остане някакво привличане извън рамките на тази хармония - отидете в ашрам. В този случай, няма да бягаш от действителността и няма да изпитваш голям контраст между живота в къщи и в ашрама. Ашрамът ще стане просто удобно решение на практическа задача - например, за преминаване през интензивен ретрит или обмисляне на отминал етап.

    За нашето време

    Смятам, че нашето време е просто подарък за този, който действително е заинтересован от пробуждането, защото съвременния социум е такъв, че е достатъчно да живеете обикновен живот във водовъртежа на обществото, за да може деструктивните тенденции на ума да излизат постоянно наяве. Съвременната социална система подпомага този процес. И това, разбира се, не е лесно, но е много ефективно. Така живота показва, какво ти е в тежест, помагайки по този начин да се освободиш от него.

    Тесните връзки, достъпността на информацията, интензивния живот и дори материалистичния вектор на съвременното общество - всичко това са отлични условия за бързо израстване. 

    Още няколко думи

    Всичко споменато по-горе, в никакъв случай не е критика. По своята същност, всичко и винаги е на своето място. И автора на този текст, сам е настъпвал много от тези грапи/гребла. Просто понякога такъв текст може да стане причина за преразглеждане на избрания курс за движение. 

    В такъв случай, просто четеш и просто питаш себе си - така ли е в живота ми или не? И ако искрено отговориш на себе си на всичките тези въпроси, то повтарянето на забелязаните глупости, ще бъде много по-трудно или изобщо невъзможно. В същност, всичко е за това, как да престанете да имитирате духовност, попадайки в добре замаскирани капани.

    И ако си се хванал в това, просто изостави спирката, на която седиш, коригирай по-нататъшния си курс и ще поемеш по своя път.

    Альберт Караман

Източник: www.alter-world.net

http://yosifyorgov.eu/articles.php?lng=bg&pg=8423