Прието от  СЕлена на 7 февруари, 2015г. 

         Разкажи ми, моля те, какво е това сън, съновидения. Защо физическото тяло заспива? И какво става с Духа и с Душата?

         Сънят има много функции. Сънят на физическото тяло – това е прекъсване, усвояване от физическото тяло на получената за дадения ден информация. Всеки ден вие получавате маса впечатления, усещания, които е необходимо, говорейки на езика на компютъра да бъдат систематизирани, обработени и архивирани. Така както на стомаха му е необходимо време за да обработи храната в себе си, така и на физическото тяло му е необходимо време за усвояването на получената за деня информация. Затова и тялото се потопява в сън, все едно че е в режим на анализ. При това Душата, разбира се че не заспива, тя присъства във физическото тяло и едновременно, дотолкова доколкото точно в този момент връзката с физическото тяло отслабва, Душата получава възможност за изход (за излизане) от физическото тяло!

         В същност това даже не е и изход, така както вие го разбирате. Душата присъства едновременно във всички тела. Но всяко тяло създава своя илюзия на забвението, като на екран. И по време на сън на физическото тяло екранът на физическия свят, като че ли някак си изчезва, става прозрачен, дотолкова доколкото на него вече не постъпват импулси на вашите отражения, така както филмът не се прожектира на екрана. Вие, ежесекундно, докато сте в състояние на бодърстване, изпращате сигнали, вашите впечатления за вашите взаимодействия, а за вашите възприятия на екрана на физическия свят.през нощта тези импулси изгасват, отслабват. Този филм временно се преустановява, и тогава постъпва друг екран, екран на вашите други възприятия, които по-рано се запълвали с плътния екран на проявяване на физическия свят.

         Мнозинството от хората си мисли, че сънят е необходим за отдих на физическото тяло?

         Това е едно и също нещо. Какво е това умора? Това е излишно натрупване на непреработена информация; тази натрупана енергия, която не е преработена. Защо вашите мускули се уморяват? Защото в тях през деня се натрупва информационно-енергиен блок от тяхната работа в течение на деня, затова и е някак си необходимо те да бъдат разтоварени. И тъй като във физическото тяло обработката на информацията става доста по-бавно, то тогава се включва някак си нещо като механизъм на претоварването. Когато вие разширявате съзнанието си, то започвате да пропускате през себе си по-голямо количество Божествена светлина и тогава изведнъж откривате, че на вас ви е необходим по-малко сън. Но, въпреки това, сънят все още си остава заради инертността на материята. Дори и вашите Светии и високо посветените са се нуждаели от сън. Дори и Иисус е спал.

         Но според повишаване на нивото на своето осъзнаване, вашите преходи в другите светове, временното забавяне на работата на физическото тяло, което се нарича сън, става вече осъзната крачка. Вие самостоятелно, по свое желание можете да напуснете своето физическо тяло и да излезете в съзнание в други светове, на други нива на възприемане!

         Ти говориш за осъзнатото съновидение?

         Да. И това вече не е точно да се нарича съновидение, това е възприемане на други светове, това е нещото, което вие му казвате извънтелесен опит. Тогава, когато налягането на информацията на физическия екран отслабва и започват да се виждат другите светове.

         Дай все пак да се разберем отначало с физическото тяло. Аз си мислих, че ако в човек попада много енергия, той, като че ли обратно, е препълнен с нея, неговата активност се повишава. А ти ми казваш, че той заспива от излишъка на непреработената енергия.

         Да. Но нужно е още да се отчита и качеството на енергията. Събуждайки се човекът получава енергия от слънцето, тази по-чиста енергия трябва да бъде преработена. И ако ти си спомняш, дългото стоене под открито слънце за много от хората завършва със слънчев удар. Това означава, че човешкото тяло на определен индивидиум не е в състояние да преработи такова количество дори и тази чиста енергия, тъй като неговото физическо тяло е разчетено за определен обем за преработка. По нататък в течение на деня човекът приема различни видове храна, така както телесна, така и духовна, и качеството на тази енергия е далеч по-ниско, а и по някога е и доста замърсено. Затова и на тялото са му необходими допълнителни сили за нейната обработка. Затова и в края на деня се получава умора. Тоест свободната енергия на човека, която е способна да филтрира всичките постъпващи в него сигнали за осъзнаване и за възприемане е недостатъчна за преработка, тъй като част от тази енергия също така се изразходва за жизнената дейност на тялото. Затова и тялото заспива и остатъците от неговата енергия преработват остатъците от непреработената енергия.

         Звучи някак си като тавтология, но става въпрос за енергии от различни нива. Тогава, когато ти си препълнена с постъпващата енергия, да кажем, на радостта, ти започваш активно да я преработваш и да я отразяваш, и твоята физическа, умствена и друга активност нараства на всички нива. Но много от вас не умеят правилно да разпределят и да я изразходват, да я обменят, и затова също така след огромна физическа активност настъпва умора. Тоест енергията А съществува за преработка на друга енергия. А енергията Б –това е постъпващото впечатление, взаимодействие. Когато енергията А се изчерпва, то непреработената енергия Б, която все още не е станала енергия А, започва да се усеща като умора. Колкото тялото е по-тънко, толкова по-бързо стават процесите на преработка на енергията!

         Ти искаш да кажеш, че и другите тела спят?

         В този смисъл, че временно те се забавят за преработката на постъпващата информация – да! Спомни си случая, когато човек е изпълнен с чувства, които изискват огромни загуби на енергия за тяхната преработка. Това, което вие наричате мъка! На определен етап човек става безчувствен, дотолкова доколкото неговото астрално тяло вече не се справя с обема от получените чувства, възникващите чувства, впечатления и възприятия. И настъпва това, на което вие казвате затъпяване. Вие се опивате по-скоро да върнете човека към чувствителната му активност. А в крайна сметка е необходимо време, за да може астралното тяло да преработи получената информация, и точно това и е сънят на астралното, чувственото тяло. И след някакво определено време астралното тяло на човека се „събужда’ и то пак започва чувственото си възприятие.

         А менталното тяло, получава се така, че и то също така може да „спи”?

         Разбира се. Всичко е подобно и във всички тела са заложени предпазни механизми. Ако това го нямаше, то телата биха се разрушили под въздействието на енергиите, постъпващи към вас и формата би се разрушила. Нарушението на менталните тела това е нещото на което вие му казвате лудост, една от формите, на която вие и казвате слабоумие.

         Но слабоумието основно е старческо слабоумие, а физическото тяло спи всеки ден?

         Да, става въпрос обаче за скоростта на обработка на информацията. Колкото е по-тънко тялото, толкова по-бързо то преработва информацията, толкова по-малко то има нужда от презареждане или отдих-сън! Менталното тяло има по-висока вибрация от астралното. Макар и това да е примитивно, опростено сравнение, защото това са  малко различни полета, с различно качество на енергията. Освен това, всяко тяло, като че ли някак си се тренира. Колкото повече човек чувства, толкова повече е и натренирано неговото астрално тяло и то лесно откликва на различните видове чувствени импулси. Такива са телата например на известните актьори. Колкото повече човекът мисли или размишлява, толкова повече е натренирано неговото ментално тяло, тоест то е способно да пропусне повече и да обработи повече постъпващата в него енергоинформация. Такива тела имат известните мислители, философи, въобще мислещите хора. Разбира се, задачата на човека е хармонично да развива всяко свое тяло, но в действителност, това в крайна сметка не се случва и различните тела хипертрофират в различна степен по отношение на останалите. Затова за менталното тяло няма такава необходимост да спи толкова често, колкото за физическото. И пренатоварването на менталното тяло към старостта, точно това и е натрупването на необработената енергия и тогава и настъпва слабоумието!

         Да обаче има и родени изначално слабоумни хора, например юродивите в Руси?

         Това вече си е избор по рождение, избор на същността да се опита да живее с почти изключено ментално тяло, за да може да развие други тела. Много често това се случва при тези същности, които достатъчно силно са развивали в своите въплъщения менталните си тела, и сега им е дошло времето да уравновесят това и сега да развият другите си тела до състоянието на менталното си тяло. Това и се решава в тази задача на въплъщението!

         Ти говориш за низшите тела, а висшите – те нуждаят ли се сън?

         Това, което вие наричате низши тела, това си е повече подвластно на вас самите, това си е нещо като ваша си волност, на това, което вие сами избирате. Там има ограничители, но все пак по-голямата част от тяхното запълване, даже основната им част, зависи от вашия избор. Но по нататък информацията, преработена от вашите низши тела трябва да постъпи в космическите архиви за приложение на вашия опит от другите същности. И във висшите тела тази информация се обработва по-подробно, с по-високи енергии, за да не нанесе вреда на тези, които се докосват до нея, да не може да влее в космоса някакви вредоносни програми и информация. Може да се каже и по-друг начин. Информацията, постъпваща във висшите тела, щателно се пресейва,все едно се облъчва с енергиите от тези нива. И това, което не може да съществува на нивото на тези енергии, просто ви се връща обратно към вас  за по-нататъшна обработка. Затова и с възрастта вие натрупвате различни болести и синдроми на умора, това и е възвърнатата ви енергия и информация, която не е поискана (не му е потрябвала) от космоса заради ниското и съдържание!

         Ако следваме твоята логика, то тогава злодеите би трябвало да живеят по-малко от праведника, а това не се случва?

         Твоят въпрос съдържа твърде много дълбочини! Освен постъпващите шлаки под формата на болести, съществуват още множество причини, влияещи на продължителността на живота на човека. Светите хора, така както вие им казвате, самите те с цялото си сърце желаят да се завърнат в лоното на Божественото семейство и носят своята мисия по осветяването на пространството заедно със себе си, но с всичките си свои помисли те се стремят да се върнат към Бог! Затова и много често те не доживяват до старост. И ако те решат да продължат своята мисия толкова, колкото тя бъде изискана, то тогава те биха могли да доживеят до дълбока старост. Що се касае до тези, които ти наричаш злодеи, то тези същности идват тук за получаването на необходимия опит. И докато те не го изминат, те не се отделят от физическия си живот, затова и много често те живеят доста повече от праведниците. Но всичко това е вече доста условно и не може така да се сравнява. Не можеш да сравняваш червеният цвят с небесносиният, това са просто различно качествени енергии и всяка енергия носи свои оттенъци в картината на Мирозданието. И всяка изпълнява свои функции. И докато съществуват различия, ще съществуват и различни оттенъци в енергиите на мирозданието.

         Добре, дай да се върнем към сънищата. Когато моето тяло заспива всеки ден, за да успее да преработи постъпващата информация, какво се случва с моята Душа и какво става с моя Дух?

         Ако под Дух разбираме Божествената искра, тази, която и представлява истинния Бог, то с нея нищо не става. Всичко някак си се намотава, се овърта около тази искра, около цялото тяло и Душата. Всички въплъщения, всички нива, всички екрани и илюзии на действителността. Може да се сравни със зрителя в зрителната зала, който гледа едновременно множество, милиарди филми за себе си в различните си роли. И независимо от това, че някои екрани временно спират, самият зрител не изчезва, той продължава да си гледа филмите на другите екрани. Божествения Дух заключен във всеки един от вас, представлява този зрител. Той е неизменен. И тогава, когато преминат и завършат всички филми, той пак ще си остане същият този зрител, който ще напусне този многостепенен кинотеатър.

         Много е трудно в крайна сметка да се направи разделение в тази аналогия. В тази аналогия Душата е тази част от Божествения зрител, която избира сценария на кинолентите, която представлява киномеханика, режисьора, постановчика, авторът на сценария и едновременно и актьора. Виждаш колко много функции. Затова и Душата е колективно съобщество от части на Духа, които са избрали за себе си различни функции, за да може филма все пак да го има.

         Не знам как точно да ти го обясня. Ако си представиш стълб, около който искри енергия, то самият стълб, това е Духът, а искрящата около него енергия – това е Душата, това са формите на Духа извън него, това са искриците на Духа, които са се отделили и са започнали да взаимодействат с обкръжаващото ги пространство. И тези искри ние виждаме под формата на светлина. И тази светлина, разпространявайки се, създава прекрасни илюзии, които и сам (Духа) наблюдава.

         Аз тук малко се пообърках. А какво стана с тялото? В твоята аналогия тялото на човека го няма, къде отиде тялото на човека?

         В моята аналогия – все по нататък от този стълб – с искрящата около него енергия – тя започва да се облича (да се обгражда) с обвивки, за да не изгори другите. И обвивките все повече постепенно се уплътняват и стигат до физическото тяло.

         Добре де, ама какво става с Душата по време на съня на физическото тяло?

         Душата присъства във всяко едно тяло, телата все едно някак покриват Душата. Всички човешки термини са доста бедни, за да бъде описан този процес. Душата и съзнанието – това са няколко различни неща..

         Различни?

         Да, съзнанието – това е Зовът на Духа. Това е тази част от стълба, която никога не спи и през цялото време изпраща импулси, които достигат до всяко едно тяло. Именно и затова говорят, че Бог чрез нас вижда и усеща света. Съзнанието – това е присъствието на Божествения Дух в нас, понякога тайно, понякога и явно. А Душата – това е фрагментацията на този Дух за решение на задачи от различни нива, за да може филмът на живота да съществува. Затова и Душата си продължава труда на всяко едно ниво по създаването и изучаването на илюзиите на световете, по възприемането на тези филми, които гледа Бог. Тъй като Бог гледа тези филми чрез вас, чрез вашата Душа и чрез всички тела.

         Добре. Когато моето физическо тяло заспива, моето съзнание попада в друга реалност, в друг филм. Колко са тези филми, в кой попадам аз и защо?

         Това е много добър въпрос. Такива филми има множество. Всички възможни сценарии от твоето преживяване във всичките ти тела се „въртят” в този Божествен кинотеатър. Това са множество физически, астрални, ментални реалности, създадени от твоето въображение, от твоето творение. Всички твои помисли не изчезват никъде, а започват своя път и развитие под формата на съществуващи повече или по-малко напълнени с енергия реалности. Спомняш си, че много от вас разказват, че попадат в сънища, където присъстват герои от любимите им или известни кинофилми. И това е наистина така. Това, което ние захранваме със своята енергия на вниманието си, съществува и се развива според запълването му с енергия и рано или късно може да се въплъти във физическата реалност. А засега те съществуват само под формата на сънища.

         А защо толкова често в сънищата участват тези хора, които присъстват в моето физическо обкръжение? Тоест на мен, да кажем, не ми се присънват извънземни, а само тези, които присъстват в моя живот?

         Именно за това, че ти всеки ден подзахранваш със своите мисълобрази тези хора със своята енергия. Казано по простичко, в момента в който ти просто престанеш да си мислиш за някои хора, те излизат от най-близките ти за теб реалности-сънища, защото вече не се подзахранват толкова интензивно от твоята енергия.

         От най-близките ми сънища-реалности?

         Да, тези реалности, които са създадени от твоите мисъл-форми и които ти ежедневно захранваш чрез своята енергия, представляват някак си като по напълнени с енергия, те повече се стремят към физическо въплъщение според своята напълненост, затова и те и по-често се докосват до физическата реалност, затова и попадането им в процеса ти на отдих на физическото ти тяло е най-бързо, доколкото те много по-тясно са свързани с физическото тяло.

         Но защо тогава, човекът не помни добре съдържанието на съня си, а в съня си помни всичко, което му се е случило в плътното му тяло?

         Тук ключовата дума е – тънък. Ти не виждаш в плътния план тънките енергии. Тях ги прикрива плътния екран на илюзията на физическия свят. Затова и ти със своя мозък някак си не може да видиш съня, който вече е преминал. А него го има. А паметта на физическия свят по време на сън се поддържа от твоето физическо тяло. И преработената физически информация по време на сън постъпва на по-тънките нива, а не обратно, макар и всичко да е взаимно свързано. Цялата информация върви някак си от долу нагоре, връщайки се по пътя проправен от Духа по време на уплътняването си.

         А защо по време на сън не можем да управляваме събитията? И всичко се сменя несвързано (случайно, изведнъж)?

         В същност, може. Но пак ключовата дума е тънкият (план). Колкото е по-тънка енергията, толкова тя е по-пластична и по-бързо реагира на твоите мисълформи. Просто вие все още не сте се научили да управлявате тънките енергии. Вие сте се научили да управляват плътните и следващият етап е да се научите да управлявате тънките енергии. Това е доста по-тънка, ювелирна работа. Затова и картинките в съня се сменят бързо и случайно, затова и на теб ти се струва, че ти не управляваш съня. Енергията на астралния свят има също така инерция и затова и проявлението става по-бързо, отколкото в плътния свят, но все пак, не мигновено.

         А тези хора, които имат извънтелесни опити, тоест пътешестват по другите слоеве на реалността, как те попадат там и от какво зависи това?

         Това са тези хора, които са натрупали достатъчно свободна енергия, за да се откъснат от физическите си тела.

         Това как е свързано със съня, това сън ли е или не е ?

         Вие наричате сън попадането ви в близките до вас реалности. И наричате съновидение попадането ви в други, не близки до вас реалности, към вас, като към физическо тяло. Спомняш ли си, при любимия ти твой Кастанеда имаше: първите врата на съновидението, вторите врата на съновидението и така нататък. Такива врати има множество, всяка една отваря проход в следваща, друга реалност. Това зависи от степента на твоето съзнание. За това да попаднеш в друга, не най-близка до теб реалност, ще трябва осъзнато да преминеш най-близката. Тоест от един сън да преминеш в друг сън, сън от по-високо качество. Реалностите са нанизани върху вашето възприятие като одеждите на лука (кромид лук). И имайки необходимите количества енергия, това което вие му казвате несломимо намерение или по-скоро казано, осъзнаване, вие пронизвате тези луковици и можете да пътешествате по тези слоеве.

         Но защо е толкова трудно да се престъпи съня и да се влезе в другите слоеве отново? Защо ние не управляваме своите сънища, във всички случаи, поне мнозинството от нас?

         Защото вие спите. Звучи смешно. Вашето осъзнаване спи. Попадайки в първия, така да го наречем, сън, вие започвате да отвличате своето внимание и губите имащата я от илюзията на този сън енергия и повече не се движите. Ако вие притежавате по някакви си причини колосални обеми от енергия и притежавате колосално намерение да не се задържате на различните първи слоеве на луковицата, то вие можете да пронижете тези светове с вашето съзнание и да се спрете там, където сте се устремили. Но мнозинството от вас не знае, къде се стреми, и дори и не знае за възможностите на този стремеж. И като мънички загубили се деца, се задържате на първото ниво на съня и блуждаете там, докато физическото тяло не се презареди за следващия ден. На вас не ви стига енергетика и осъзнатост.

         Как тогава стоят нещата с вещите сънища, със сънищата предсказания. Какво е точно това?

         Това е вашата сигнална система, това е натрупаната във вас информация изискваща изход и осмисляне, изискваща преработка като енергия. Ако във вас се е натрупала някакво количество негативна енергия, то тя започва да се проявява във вашите сънища под формата на страшилки, които искат своята реализация.вие си мислите, че това е предупреждение или предизвестие, а това си е просто сигнал, че определена, дадена енергия иска да излиза навън. Тя е станала вече толкова много, този мисълобраз вече толкова предозира, че рано или късно той се реализира във вашата физическа реалност, в една от тях. И ако вие не го неутрализирате, то той и ще се прояви. И тогава вие го наричате това сън провидчески, вещ сън. Това си е ваш сигнал за самите себе си. Та нали има и добри вещи сънища, които също така се реализират в някои хубави, от ваша гледна точка, събития.

         Тоест няма никакви вещи сънища, в които да кажем, нас ни посещават висшите ни Аз или учители?

         Това е нещо по-сложно. Без ваш въпрос-участие (повикване, заявление) на вас никой нищо не може да ви изпрати. Вашите висши Аз-ове сте си самите вие, само че зад завесата на милиони реалности-луковици и той постоянно си общува с вас. Това даже не изглежда като общуване. Това е нещо, което постоянно свети, тъй като самото то е светлина, и той изпуска непрекъснато импулси, и именно затова и той е постоянно във връзка с вас. Но в различните състояния на осъзнаване човекът не може да ги възприеме и да ги осъзнае или чуе всичките тези импулси. Това е нещо като постоянно работещо радио, което може само да бъде намалено, слагайки възглавницата на ушите си. В състояние на сън на физическото тяло едната от „възглавниците” се снема и вие започвате доста по-силно да слушате това радио, да получавате тази своя истинска светлина.

         Що се отнася до учителите, то те идват тогава, когато ги призоват. Такъв е закона. Даже този учител, който Душата си е избрала до въплъщението и с който вече си общува, всеки път чака, докато ученикът се обърне към него, дотолкова доколкото не може да нарушава свободата на свободната воля на всяко същество. Представи си само колко търпение е нужно, за да се стигне до някого от вас, към мнозинството от вас! Вашето съзнание през цялото време е заето от някакви си мисълобрази, които вие повтаряте по милион пъти и се съсредоточавате постоянно върху тях, за които губите своята енергия и внимание. И в тази лавина на мисълобрази, рядко се случват просвети на съзнанието, където биха могли да насочат своята енергия учителите. Вашият мозък постоянно анализира нещо си, проговаря нещо си, и паузите възникват основно по време на сън.

         Да ама ние не сме виновни за това, че така сме създадени, че нашият мозък – е непрекъснато действаща машина по обработка на данните.

         Вие не сте виновни, но не в това е същината. На вас този процес ви е подвластен и вие имате достатъчно много практики да спрете вътрешния си монолог. В зората на развитието на човечеството, ментални тела в първите хора на практика са отсъствали. Тези тела само са се формирали и те са се формирали при раждането на всяка мисълформа. В тези времена е имало много малко мисълформи, доколкото не всички човешки същности са умеели да мислят, тоест да формират импулс на творене. Те току що са се учили на това. И затова по-просто казано, в главата на тези хора на практика не е имало мисли. А ако те са мислили, то те са го правили основно в общи мисълформи на съобществото. Защото техният мозък в този си вид, какъвто е бил тогава, е бил далеч по-малък, отколкото е сега у вас, защото тогава на него не му е било необходимо да обработва толкова информация, както на вас сега ви се налага. И родената от един само човек мисълформа е била чувана от всички същности, дотолкова доколкото техният мозък не е бил затлачен от своите си мисълформи, и точно това е и било точно нещото, на което вие му казвате телепатия.

         Постепенно със своето развитие, количеството на мисълформите все повече се е увеличавало и по този начин е прониквало в съзнанието на всички мислещи същности. И техните ментални тела са растяли и са се укрепвали, развивали са се, така както се развиват мускулите след тренировка, и са започнали да се изпълват със все повече и повече количество мисълформи. И тези мисълформи са започнали толкова много да владеят хората, техните помисли, че се е появил физически проявения свят в този му вид, в който вие сега го виждате. Тъй като мисълформата – това е инструмента на творенето. И сега главата на всеки един от вас е напълнена за милионолетия, натрупани човешки мисълформи, с различни „замърсени” мисълформи, които заемат вашия обем от менталното ви тяло и не ви дават възможност на него да се откъсне от колективното възприятие.

         Затова и вашият мозък по навик дрънка. Тоест продължава да поддържа тези многочислено натрупани с вековете човешки мисълформи. Но този процес ви е подвластен на вас. Той, разбира се не е никак прост, защото когато вие премахвате повърхностните мисълформи, с които вашия мозък се забавлява със себе си, то тогава постъпват по-дълбоки. Когато вие престанете да ги възпроизвеждате, то тогава вашата реалност се променя и понякога не точно в тази страна, в която на вас ви се иска, и вашия живот, започва да ви се струва, че се руши. Това е същата тази практика за преразглеждането, която е описана в книгите на Кастанеда, когато човек съзнателно премахва дълбочинните мисълформи под формата на спомени, избирайки тези от тях, които на него не са му необходими, или премахвайки ги всички, за да се раздели с тази реалност и да премине в друга! Това е един доста дълъг и упорит труд и не всички успяват да го преминат до край. И да вървите по този път или да не вървите по него – това си е вече ваш личен избор.

         Тогава се получава така, че отхвърляйки мисълформите, които на мен ми се тиражират и ми описват текущия свят, аз все пак, попадам в мои по-дълбоки мисълформи и това ще бъде следващата ми реалност?

         Да, това е така!

         Значи постепенно, макар и доста дълго, е възможно да се разтворят тези мисълформи, натрупани от човечеството в моето съзнание и по този начин, да се разтворят всички слоеве и реалности, всички слоеве на илюзията, и да се доберем до този същия Дух-зрител, да се върнем до него?

          Да, с това и се занимават болшинството от вашите езотерични практики. Йоги, отшелници, магове. Всички те се стремят да излязат от реалността на дадения физически свят, при това попадайки на следващия слой на луковицата, и така до безкрай. Но такива, които са дошли до тях на практика няма!

         Абсолютно никой? А как е с Христос? С Буда?

         Всеки един пребивава на своя, но далеч по-висок слой на луковицата, и това е техния избор. Защото завръщането в Духа – това и е разтваряне в него. Но и двете тези същности и много други са избрали да бъдат в божествеността, но все пак са си останали отделени, за да помогнат на останалите частички на Духа, на останалото човечество да премиен по техния път.

         СЕлена

         07.02.15.           

Превод: Иван Иванов

Източник:  http://espavo.ning.com/profiles/blogs/52