Прието от СЕлена

        Аз бих искала да попитам за Жътвата. В много от историческите източници се споменава тази дума, други наричат това, събиране на реколтата (на урожая). Говори се за Великия Жътвар, за отделянето на зърното от плявата. Какво означава всичко това? Какво е това Жътва!

         Всичко това е правене на равносметка, изводи от свършеното. Същото това, което е и при вас, събирането на реколтата. Вие отглеждате да кажем пшеница, и всяка година прилежно сеете семената. Грижите се за кълновете, подхранвате почвата, опазвате я от градушките и от плевелите. И в края на сезона, когато се появяват плодовете, вие събирате плодовете и подбирате най-добрите, и ги сортирате по предназначение: част за текущо ползване, част за запас, част за семена за бъдещите реколти. Същото така е и във Вселената, върви работа по подготовка за събиране на реколтата (на урожая)!

        Урожая на какво: на Душите? На Гаваха? На Излъчванията? На Творенията, на мисълформите? На Храната?

        На всичко. На всички видове резултати. Представи си, че ти си пазител на огромни оранжерии, в които растат (се отглеждат) и се развиват едновременно множество растения. Когато приближава определено време, определен сезон, ти можеш да разбереш, кои от тези растения дават плодове и какви плодове, доколко тези плодове са жизнеспособни, доколко те са красиви, ако това са цветя, доколко те са вкусни, могат ли те да се развиват по нататък. Защото твоята оранжерия – това е твоето първо ниво, и ти трябва да избереш най-жизнеустойчивите сортове, най-красивите растения, най-вкусните плодове за пренасяне в друга оранжерия, където растенията ще се развиват вече по нататък, като възрастни. Първата оранжерия – това е изпитател за кълнове и проби!

        Звучи така, както че ли нас ни отглеждат като украшения и храна за някого си? Все едно Бог е решил да поекспериментира и да разшири своя порцион на хранене.

        Вие по никакъв начин не искате (не щете, няма) да излезете от илюзията на разделеността (на разделянето). Бог го има и го няма едновременно. Той съществува като безкрайно множество от части на себе си, впуснали се в самостоятелно странстване по стълбата на мирозданието. Чрез тези си части, Той опознава себе си. Той твори, той се храни, той възприема, той диша (чрез всички тези части). Трудно е да се приведе достатъчно подходяща аналогия. Ти виждаш цветчето на глухарчето. От определен етап от своето развитие нататък то се превръща в бяло кълбо от семена, които при подухването на вятъра се разлетяват на всички страни. И всяко едно семенце – е потенциал за ново глухарче, от всяко ще израсте в бъдеще друго глухарче и то също ще се разпадне на множество семенца. Същото това нещо е и Бог. Той се разпада на милиарди частици ежесекундно, и всяка една негова частица – това е потенциал на Бог, и всяка една по същия начин се разпада на частици и дава живот и развитие на много други Богове. При това глухарчето изпива в себе си соковете на земята, водата, която постъпва към него чрез дъждовете, слънцето, което безвъзмездно му свети всеки един ден. Всички тези дарове на Бога храна ли са или не? И кой се храни с тях?

        Тоест Жътвата – това си е своего рода сортировка на съществата според тяхната пригодност в системата на мирозданието? Пригодност, за какво?

        Всичко е циклично. И всичко се развива по етапи. Така както и при вас идва пролет и започва израстването, после идва лятото и започва развитието, после идва есента и започва увяхването, след което идва зимата и започва потъването в сън и очакването на следващата фаза. Всяка фаза е значителна (важна). И растенията, и вие, и всяко същество преминава всичките тези фази. И Бог преминава чрез вас всички тези фази. Та то затова и всичко е фрактално. Времето на фазата на израстването ( пролетта) има също така и свои подфази. И във вселенската „оранжерия” на същностите, първата оранжерия – това е оранжерията на израстването, оранжерията на пролетта, оранжерията на пробите, именно в нея вие сега пребивавате. И по нататък много от вас ще преминат на това ниво на мирозданието, където се намира оранжерията на развитието, оранжерията на лятото, оранжерията на набирането на сокове, на нивото на плодоносенето. И по нататък част от вас, постигайки определени резултати в ръста си (в издигането, развитието си) ще преминат на ново ниво – в оранжерията на есента, в оранжерията на затихването. И така – до безкрай и всеки път на ново ниво. Само не възприемай думата „оранжерия” като място за отглеждане на храна. А по-скоро възприемай думата „оранжерия” като място където с много внимание и под наблюдение се отглеждат кълновете на Бога, прави се селекция, създават се всички условия за отглеждане, развитие и плодоносене (урожай).

        Все едно, звучи някак си бездушно. Получава се така, че някои си или някакви си същности отглеждат и селектират сортове души? Или жизнеспособни форми за въплъщение на Бога?

        Кой в природата прави селекция? Системата е саморегулираща се. Ако на теб така ще ти е по-лесно да разбереш, то тогава има някаква програма за развитие, по която се развиват всички растения. Тази програма постъпва и управлява тези растения чрез почвата, въздуха, слънцето и водата. Тя съобщава на семената информация за техните възможности. Чрез същите тези ресурси става и събирането на общата информация от цялата система, става анализа и изработването на по нататъшните решения. Няма никого, който би стоял някъде отгоре и да наблюдава през окуляра на микроскопа за това, какво точно се случва тук с вас. Но има огромна система, в която всички нейни части носят определени функции. И в този смисъл има система на пазителите, има система на създателите на форми и граници, има система на обучаващите, система на учителите. Всеки заема в тази огромна система своето място (своята клетчица) по свой избор, според своето предпочитание, според своите възможности. Като огромна партия от доброволци, желаещи да помогнат и да участват в играта.

        Представи си тълпа от доброволци, чакащи поставяне на задачи. И изведнъж по високоговорителя обявяват:” желаещите да се заемат с децата от по малките класове, моля да се придвижат в центъра на залата”. И всеки един според своя стремеж сам решава, интересна ли му е на него тази задача или не. В тази система не е необходимо да принуждаваш никого за нищо, защото задания и задачи ще се намерят за всички, за всеки един вкус, за всеки избор на развитие, защото развиващите се части са безкрайно множество. И дори и ако по високоговорителя обявят: „Желаещите да просветяват и да контактуват с някой си от контактьорите на Земята – приближете се до прозореца на контакта”, дори и тогава, ще се намерят много желаещи.

        Значи Жътвата – това е правене на равносметка на определено ниво? И какви биха могли да бъдат резултатите? Защо това се нарича Жътва? Тоест, ако всичко е подобно, то това означава, че и при тази жътва някои или нещо си се насочва като храна, някой или нещо си се насочва като семенен фонд, или някой или нещо си просто се унищожава?    

         Тук по-скоро и по-подходящ е изразът събиране на урожай (на реколта). Но ти все още продължаваш да съдиш от позициите на действията на човека, тоест как вие самите събирате реколта. В мирозданието няма такова нещо, нещо да е не пригодно, дотолкова, доколкото там (в Мирозданието) има всички цели на развитие и има всички възможни форми, затова и всеки един резултат за някого си е подходящ (полезен), за някого е приемлив, на някого му прилича (отива му), някого го интересува, а от някого си е очакван с огромно нетърпение. Става въпрос преди всичко за информация. Така както вие очаквате новини или нов сериал, така и много същности във вселената очакват периода на Великата жътва, където ще бъдат обявени своего рода победителите, ще има много награди, ще има множество дарове, ще има нова информация, ще има панаир на свободните места и панаир на постиженията и така нататък. Велик празник на завършването на поредния цикъл. И ако на този празник някой търси за себе си гаваха (измами, лъжи, излъгвания), то друг някой търси за себе си енергията на любовта, а трети иска просто да ви ди новите участници, а четвърти да получи нови шансове за развитие или да встъпи в нова партия, в редовете на нови отряди за усвояване на мирозданието, а пети иска просто да погледа. Тук ще има всичко за всеки един избор, като на огромен панаир!

         Разбира се, всички тези термини са условни, те са въведени заради твоето разбиране, какво е това Велика Жътва. Но ако ни с теб разгледаме всичките тези процеси енергийно, така както би трябвало и да се разглеждат тези процеси, то всичко това – ще бъде просто изригване на цветовете на мирозданието, изригване и затихване на енергийни точки и възли на взаимодействие, нещо такова, като салют на който се събират да полюбопитстват, да видят множество зрители.

         Ти разказваш всичко това така, като че ли Бог в тази жътва няма никакви цели? Кой е истинския стопанин на тези оранжерии? Кой насочва (направлява, управлява) тяхното развитие? Няма ли никакви стратегии или никакви цели в това развитие?

         Всички ние постигаме целите на развитие на цялата система, целите на развитие на Бога, чрез саморазвитие. И аз не мога да ти отговоря на въпроса: каква е целта на Бог? Ние ще разберем за тях (за целите) , тогава, когато дойде поредната жътва и се издигат нови цели. Ние знаем много от целите на Бог, които вече бяха огласени (съобщени). Целта за познаване (опознаване) на себе си чрез себе си; целта – за творене на нови светове; за творене на нови системи. Но всичко това са цели и на Бога и на всеки един от нас, Затова и няма разделяне. Ти сама можеш така както и Бог, като негова част, да създадеш нова или да избереш съществуваща вече цел на развитие. И това също така ще бъде цел на Бога!

         Тоест, новите цели се издигат и се поставят не от някой си там отгоре, а отвътре, на някоя си част от Бога или група от негови части?

         Този процес е непрекъснат. Не бива да разкъсваш (да разделяш) целите на цялото и целите на неговите части (на частите на Бога). Така както твоят организъм се подчинява на единни цели и всяка една негова клетка по някакъв начин разбира за целите на организма и новите поставени пред нея (на клетката) задачи (цели). Когато ние се събираме на Велика Жътва и правим равносметка, събираме реколтата, наблюдаваме за постиженията, обменяме информация, ние издигаме нови цели. Но никой не може да каже, негова ли е, лична ли е тази цел, дали тя е дошла само до него. Или тази цел е постъпила към него чрез общите взаимовръзки, чрез информационно-енергийните канали, дошла е до него чрез още някого в мирозданието или от самия Бог. Вътрешният стремеж на всеки един може да бъде и личен устрем, и порив за изпълнение на нечия команда, или за изпълнение на нечия молба, или в отговор на нечие предложение. Твърде неразривно (здраво) сме свързани всички ние, ние сме едно. Всички ние сме клетки от един Велик Божествен организъм.

         А самият процес на жътвата? Как протича той? Какво е това? Вие се събирате някъде си и взаимодействате?

         Къде бихме могли всички ние да се съберем, след като ние сме милиарди. Не, ние просто сме (има ни). Но настъпва момент за правене на равносметка и идват вълни. Всяка вълна притежава определени качества от енергията на съвкупността. Можем да наречем това като магнити на определено качество. И ето, идва първият магнит, първата вълна, например с червено свойство, и милиони същности с подобно качество или подобен стремеж се притеглят за среща с тази вълна и на нейния фон избухват (като заря) милиони прекрасни червени звезди и огньове и този танц на енергиите наблюдават и останалите и се радват за тях, за тези, които са избрали червената вълна. И тази вълна танцува и се разпада, разтваря се и се прелива. И в този момент може да се види, какво става с тези, които избират вълната с това качество, с този цвят. И тази вълна загасва и започва да се разтваря в мирозданието. И същностите притеглени от тази вълна, се разлетяват на тези нива на мирозданието, в тези оранжерии, в тези назначения на своето съществуване, които те самите са избрали или са притеглили.

         И ето идва нова вълна. На Жълтия цвят. И тя притегля други същности подобни на нея и избиращи нея, и те сияе с милиарди свои жълти огньове. И тя също така дава представа за избора и пътя на тези, на които им е близък жълтия цвят. И всички се радват за тези, които са избрали тази вълна, и така нататък идват множество вълни и всяка една от тях по някакъв начин намира своето си подобие, събира тези, които са и подобни и са избрали този път.

         Прилича на конниците на Апокалипсиса: Белият Конник, черният Конник и т.н.

         Да, точно така е. Само че във вашата библия е описан само един определен спектър на тези вълни, но авторът не е видял, и ни би могъл да види всички останали вълни. Съществуват множество цветове и множество избори. И някои от същностите избират и тези цветове, и тези багри, и тези събития, които са били описани в това откровения. Но ти трябва да разбираш, че ако в картината липсват черните и сивите тонове то тя би загубила от своята уникалност. Няма да има ясни граници в изображенията. Няма да има тонове и полутонове.Няма да ги има и множество от оттенъците. Затова всички цветове (багри) са нужни и важни за великото Божествено платно. Всяка една от тях изпълнява своя важна функция. И ако черният цвят очертава контурите, ти нали няма да кажеш, че той е лош (не красив, не хубав) и пречи на красотата на другите цветове на платното. Тя издига (подчертава) тяхната индивидуалност, макар и да отделя цветовете един от друг. Но в смесването на тоновете няма как да се изяви чистотата на цвета, разбираш ли?

         Според всичките твои разкази се получава така, че Бог като нещо конкретно, въобще няма, а има единствено негови части?

         Твоите клетки знаят за твоето съществуване. Но те няма как да постигнат теб, такава каквато си ти сега. Ни независимо от това, всяка една твоя клетка изпълнява своите функции, развива се, расте, изпълнява поставените задачи и се опитва да постигне теб като нейно цяло. Всичко е подобно. При това – теб има ли те? – или ги има само твоите клетки? Всеки е част от нещо по-голямо. При това всяка една твоя клетка пази пълната информация за теб, пази твоят пълен генокод и може да се развие в ново теб.

         Всяка клетка? Аз си мислех че само яйцеклетката може да се развие в ново мен.

         Яйцеклетката – това е етап от развитието на всяка една клетка. Всяка една твоя клетка може да стане яйцеклетка и да се развие в нов организъм, в нов човек.  В твое дете, което ще носи в себе си информация за теб. Но по нататък то започва да се развива по собствен възглед и избор, и то вече няма да бъде съвсем ти (тебе).

         Но аз имам мозък, който управлява клетките на моето тяло и чрез който аз анализирам постъпващата информация и правя избор. Значи и у Бог, клетка на който се явявам и аз, има някакъв център за управление на всички процеси?

         Възможно е. Но аз като клетка на Бог не мога засега да „разбера” какво се твори (какво става) в „главата” на Бога. Ние можем единствено да предполагаме, че великият закон на подобието действа навсякъде. Възможно е обаче и да не е точно така. За това, за да направим каквито и да е изводи ние трябва да излезем извън границите на тялото на Бога и да наблюдаваме Бог извън (отвън), нещо което за нас засега е невъзможно.

         Засега?

         Аз мисля, че ще дойде време, когато някои от нас ще излязат извън тялото на Бога и ще намерят по-нататъшно развитие извън границите (пределите) на Бог.

         Разбрах. И именно към това ти се стремиш, когато говориш за центробежните сили, за силите на разширението и изхода извън?

         Аз се стремя към познание, на мен ми е любопитно всичко, което все още не е опознато (познато).

         Аз те разбрах, именно защото ти олицетворяваш чрез себе си стремежа към познание на новото, ти и затова и се наричаш княз на нашия свят? Защото задачата на нашето ниво – е познанието?

         Да, но това е доста по широко. Аз никога не съм претендирал за никакви княжески имена или господство. Но ние с теб вече говорихме, че на всяко ниво, всяко качество на Бога, все едно някак си се тества и се разлага пак за осмисляне, за пречупване през другите негови качества. Тези, които вървят, да кажем, по-бавничко, биха могли на трето ниво да познаят само преминатите вече по рано качества: битие, размножаване и познание. Но тези, които вървят доста бързо, те биха могли на трето ниво да развърнат в тази система, в това възприемане, в тази пространствена картина и всички други качества: стремеж, самоизразяване, познание и развитие. И на следващото ниво, където за вас основното ви качество ще бъде устрема ви, вие също така ще пречупвате стремежа към познание, стремежа към оживяване (изживяване), стремежа си към развитие, стремежа към размножаване и така нататък. И така на всяко едно ниво.

         Не се привързвайте към думите, аз се опитвам да ви доведа примерният смисъл на енергопотока, който преобладава на всеки слой. Познанието – това е съприкосновение и определяне на усещанията на докосването към тези или онези (други) форми. Стремежа – това е разширяване на своите граници до други граници и по нататъшен устрем. Самоизразяването – това е отделяне и фокусиране на посоката на енергиите на твоята същност. Развитието – това е творене на многообразие от форми и тяхното постигане. Всичко това на вас все още ви предстои да го узнаете и да го проведете (прекарате) през себе си.

         Кажи ми. Ти ми каза на мен 7 качества на Бога, които ние ще опознаем на седемте нива на развитие. Много от хората питат: а какви са другите шест нива, тези, за които ние все още не знаем нищо. На нас ни говориха в други източници за още пет чакри, които се намират извън нашето физическо тяло. Но ги наричаха планетарна чакра, слънчева чакра, галактическа чакра и т. н. Ти можеш ли да ни кажеш и другите шест качества на Бога, които ние ще познаем?

         Много е трудно да подберат думи, защото при вас все още няма много от понятията, но аз ще се опитам. Осмото качество – това е многомерност, многостенност; деветото качество – това е непрекъснатост, приникваемост. Десето качество – всеобемност. Единадесето качество – единство, единеност; тринадесето качество – безграничност, безпределност, всевластие. Но сама разбираш, че думите са условни.

         На нас ни казваха, че четните нива – това е някак си като вземане на въздух (отпускане) като зона на очакване преди ново развитие.

         Не е точно така. Ако ти погледнеш, ти ще разбереш, че всяко нечетно ниво (равнище) – това е ниво с преобладаване на центробежните сили, силите на индивидуализацията и развитието извън, или така както вие го наричате – тъмния път. А всяко четно ниво – това е преобладаване на центростремителните сили, силите на обединяването, на сливането, на светлия път, на пътя на развитие вътре в себе си. Но разделянето пак е условно, защото на всеки един от тези етапи си има свои подетапи и оттенъци на развитие. В този смисъл сега при вас има Кали Юга, така като вие го наричате.

         Информацията, която ви се дава от силите на Светлината, подразбираше, че четните нива, където преобладават енергиите на сливането, а не на разрушението преминават сравнително по-спокойно, ако може така да се изразя, затова и тях (четните нива) могат и да се нарекат отдих (вземане на въздух) преди новия импулс на развитие. Ако ти си спомняш, целият експеримент се състоеше в това, да се внедри друг път, пътя на центробежността и възможността за избор измежду двата пътя от всяка една същност. Затова периодите на центробежността се сменят с периоди на центростремителността. Или така както у вас е прието да се казва, черната полоса се сменя с бяла.

         Всичко това би могло и да се разбере по друг начин. В периода на центробежност, тъмния период, в нечетните нива, става търсене на нови посоки на развитие. Като импулс подобен на първоначалния взрив се разпръскват частичките на цялото в най-различни посоки заради това, за да намерят (наберат) те свой опит и по нататък да могат пак да се съберат заедно и да съберат опита на всеки един в едно цяло, и единен опит на цялото. Тогава светлите четни нива, периодите на центростремителността стават точно тези нива на усвояване на общото, на наработения в предишното ниво опит.

         И това ли точно жътвата?

         Не, жътвата става в края на всеки един от периодите при правенето на равносметка за развитието на това равнище, на този период.

         Тоест нашите преходи са и тази Велика Жътва, така както я наричат?

         Да. Но ти възприемаш това така, както ако ти се намираш на трето ниво, то ти можеш да попаднеш на всяко едно друго ниво при постъпването (идването) на вълната на творението. Това не е така. Тези, които са се въплътили на трето ниво във вашия свят могат да се присъединят към съседните нива. Тоест част от хората по време на Великата жътва могат да се върнат пак на второ ниво, част от тях – да останат на трето, а част – да се издигнат на четвърто. И има една много малка част които да се върнат на първо ниво или да се издигнат на пето. Но по същия този начин тези части от теб, които да кажем че сега са на шесто ниво, също така могат да се спуснат (да слязат) по свое желание на всичките по ниски нива или да се издигнат на едно, максимум на две нива нагоре. За това, да се извърши по бързо издигане, са необходими безпрецедентни усилия и безпрецедентен опит, такъв например като в Христа, който от седмо ниво чрез своето вътрешно преображение успя да се издигне през няколко нива изведнъж и да се спуска във всеки от по- ниските светове.

         Толкова бързо издигане обаче избират много малко от същностите. Най-напред защото затова са необходими наистина огромни усилия. Но и още и заради това, че бързото преминаване през различните нива не позволява то да бъде изучено в подробности, да се изучат неговите възможности, да се попребивава в него. Това е нещо такова, като бебешката си възраст изведнъж да станеш възрастен, подминавайки (прескачайки) детството и подрастващият (младежкият) си период. Точно това и беше жертвата на Христос за вас, доброволният му отказ от детайлно познаване на опита на множество от нивата на творене заради това, за да ви покаже на вас пример на възнесение (възкресение), да ви засвети на вас маяк за движение, път към Бога, да ви покаже безкрайните възможности на всеки един от вас и като Маяк да ви свети и да очаква, кога най-сетне вие ще дойдете при него. Той изрази намерение да се намира в качеството си на ваш маяк толкова, колкото е необходимо за всички вас, за да достигнете до това ниво, за да ви се покаже на вас пътя на светлината, да свети като на корабите в мрака, за да може вие да не се натъкнете на рифове, и да не се разбиете и да видите, че има изход дори и сред бушуващите вълни. Че там на брега има и светлина и кръв (живот) и там вас винаги ви очакват!

         Кажи ми, а тази Велика Жътва или преход става ли с някаква периодика (регулярност)? На нас ни говорят за период от 26000 години. Но нали време не съществува, тогава какво точно означават тези точни периоди? Кой следи за завършването на циклите? Как се определя, че цикълът е завършен?

         Цикълът никога не свършва, тъй като всичко е вечно. Затова и настъпват периодични събирания на реколтата, за да се освободи пространство за по нататъшно развитие и да се даде възможност на тези, които се стремят нагоре или надолу, да следват своя избор. Идва първата вълна и това ознаменува началото на Жътвата. Всичко на всичко има 13 вълни. Но те не всички стигат до вас. Вие всичките най-напред ще бъдете „измити (изкъпани, почистени)” с първите пет вълни, тоест с качествата на стремежите на тези пет нива.

         Според някои от източниците ние вече сме минали през тези пет вълни, но ние засега нищо не сме забелязали. Защо?

         Това са подвълни или са по скоро течения. При вас досега са преминали само две вълни. Върви трета, доста по съществена.

         Ако при нас са преминали само две вълни, то това означава, че са събрани или измити (изкъпани) така както ти казваш, само тези, които се завръщат на първо и второ ниво?

         Точно така, в този смисъл и на вас ви говорят, че всички тъмни същества са си отишли от вашия свят. Става дума именно за тези същности, които все още не са си преминали уроците на първия и втория слой (ниво).

         Добре де ами как тогава те са попаднали на трето ниво?     

По най-различен начин. В тях е имало качества само за единични пречупване. Тоест, ако те не са давали устойчиви показатели за преминалия си опит от второ ниво, а са давали единични, но ярки (силни) резултати, тоест периодически са показвали добри резултати. На тях им е била дадена възможност да опитат с по-сложно ниво с тяхно разбира се съгласие. Тези, които сега са се върнали на второ и първо ниво  или не са успели да задържат в себе си тези резултати и не могат да бъдат издигнати по нагоре, дотолкова доколкото просто там те няма да могат да съществуват заради качеството на тамошните енергии, или са такива, които сами са проявили желание да се върнат (спуснат) обратно.

         Нима може да се желае да се спускаш на първо ниво, в светът на камъните (минералите)?

         Теб това защо толкова много те учудва? Изборите са многостранни. Развитието на минералите – е много интересен опит на творене. Погледни колко са прекрасни диамантите. Те сияят с такава светлина, преливат се в такива оттенъци. Това са определени степени на познанието. При това техния живот не е толкова бърз като живота на вашите тела например, не е толкова уязвим, не е толкова предсказуем. Те са най-твърди във всеки един смисъл на тази дума. Брилянтът (диамантът), в който са заключени всичките седем цвята на дъгата, тоест всичките седем слоя (нива) на познание на първия слой, има най-резките граници и много са малко тези, които биха могли да ги нарушат. Затова и ред същности избират повторно този опит.

         Значи на нас сега ни предстои третата вълна, тази, която ще притегли тези, които съответстват на четвърто ниво? Кога ще бъде тя?

         Не, не, третата вълна трябва да притегли тези, които съответстват на третото ниво. Но разделянето на вълните е също така условно. Всички вълни вървят едновременно, но се натъкват на тези обекти, които се срещат на техния път. Така както и в морето не можеш да определиш, коя вълна е първа, а коя втора, и коя последна. Аз няма да ти казвам на теб дати, дотолкова, доколкото време не съществува, но вашите очаквания, могат да нарушат хода на промените. А и освен това, не аз се разпореждам с тези вълни. Те идват от центъра на мирозданието, или от това, което вие наричате Централно Слънце. От центъра на импулсите на творенето. Затова вие сте длъжни да бъдете готови във всяка една минута, защото всъщност вълните идват непрекъснато, но просто не всички идват конкретно до всеки един от вас.

Селена
09.08.14.