Прието от СЕлена
Нека да поговорим за кармата. Съгласно твоята версия – такава няма, а има просто избор на играта или маршрута. Но у нас има множество книги за това, че ако човекът по време на живота си извърши някакви си тъмни постъпки, то след смъртта си той попада на различни слоеве от мирозданието, където той страда и се мъчи. И това и не е така?
Той ще страда и ще се мъчи, ако той сам това очаква в своето следсмъртие.
Тоест получава се така, че все едно Иван Грозни, Малюта Скуратов, Хитлер и всякакви други подобни известни със своята жестокост хора в следсмъртието си по никакъв начин не се разплащат за своите постъпки?
Ти какво разбираш под разплащане? Какво точно трябва да бъде плащането? Кой може да установи плащането за постъпките, кой го определя?
Аз мисля, че има някакви закони, по които същността заработила по време на своето физическо въплъщение низки вибрации, самата тя попада в тези слоеве на вибрации.
Да но защо в този слой тя трябва да страда? Ако тези вибрации съответстват на нейното ниво?
Добре, сега ще те попитам по друг начин. Аз все още чета „Розата на света” (автор Данийл Андреев-бел.пр.). И там се говори за това, че в мирозданието постоянно се води война между светлите и тъмните йерархии. И че в тъмните и в светлите йерархии си имат свои нива (слоеве), където обитават същности от съответстващите вибрации. И всяка една от йерархиите се бори за всяка една душа, при това тъмните винаги се опитват да се внедрят в човека, за да завземат неговата душа и да я притеглят в своите слоеве. Авторът казва имената на съществата, описва техния вид и правилата на тези слоеве и показва пример с конкретни човешки личности. Всичко това не е ли така?
Ти си свободна да четеш каквото си искаш, но в определен смисъл много от книгите по скоро ви вредят на вас. Тъй като вашето въображение започва да работи в съответствие с описаните там картини. Разбира се че съществуват тъмни и светли йерархии. Това е естествено. Защото всичко е подобно. Защото подобното се привлича от подобното и образува структура на колективно творение. Защото на тънкия план също така съществуват свои закони и закономерности. И така както при вас обединението на намеренията и устрема на групи хора се съединява (събира) в нещо такова, което при вас се нарича егрегор, по същия начин така и в тънкия план съществуват егрегориални структури, обединяващи по-мощни същества от тънкия план. Всичко това го има. Но винаги помни, че всичко това – са просто течения, преливане и преобразуване на Божествената енергия. Затова видът на слоеве това е само интерпретация на конкретното знание, пречупване на неговото възприемане, работа на неговото въображение. Ако си спомняш при Данте всичко това изглеждаше по много по различен начин.
Добре за вида толкова. Но и Андреев и Данте описват някакви нива, на които попадналите там същества страдат и по този начин чрез страдание изкупват своята вина за извършеното от тях.
Всичко това е в резултат на работата на парадигмата на страданието във вашия мозък, внедрена във вас много мощно.
Ти искаш да кажеш, че там никой не страда?
Аз искам да кажа, че там става точно това, което човек очаква след смъртта си. Иван Грозни попадна именно там и където той сам очакваше, и неговите побъркани страхове го доведоха в този слой, където и те се реализираха. Адът – това е персонално (индивидуално) понятие. А Хитлер беше уверен, че той прави благо дело и неговото следсмъртие не беше толкова ужасно, макар и много от страховете преобладаваха в него.
Добре, давай тогава по още по-различен начин. Съгласно същата тази книга в течение на човешкия живот тъмните сили се опитват да се внедрят в съзнанието на човека, да го завладеят и всички свои тъмни постъпки (действия) човекът извършва под въздействието на тази сила.
Но тогава, ако той извършва тези постъпки под въздействие, това означава, че той не е виновен. Той е действал несъзнателно. За какво тогава него да го наказват?
Ами за това, че той се е подал на изкушението и е позволил да бъде завладян.
Според тази версия човекът – си е просто марионетка в ръцете на други сили.
А нима това не е така?
Може да се живее подобно на тресчица по течението на реката. И именно към това вас доста често ви призовават – към безкрайно смирение, към приемане на всичко, каквото ви е приготвил за вас Бог. Тресчицата може да попадне във водовъртеж, да попадне в заблатени, застояли води и от нея не зависи къде тя ще попадне. В действителност обаче това не е точно така. От вас зависи това, което се случва не само вътре във вас, но и около вас, случва ли се това във физическия свят или след вашата смърт (физическа) или в по далечните ви странствания. Всичко това, което е описано в различните книги – това си е личностен опит на пречупване на истината за това, че вие сте свободни да избирате вашата реалност.
А защо ни призовават към това?
За това, за може ви да бъдете покорни и послушни и да правите това, което ви повеляват. Ти питаш, съществуват ли всички тези слоеве, където душите страдат. Съществуват. Но те не съществуват изначално като даденост, като нещо обективно не зависещо от никого, а са като резултат от съвместните ви творения. Създадените от сегашната религиозна система образи са се оформили в тези слоеве. И тези от вас, които вярват в това, продължават да ги захранват със своята енергия и да удължават тяхното съществуване. Точно и в този смисъл такива книги са вредни, ако това е несъзнателен ваш избор. Атеистът, който не вярва в никакъв живот след смъртта и извършва различни тъмни от вашата гледна точка деяния (действия), не попада в никакви страдалчески слоеве на мирозданието, ако не вярва в това.
Но и в много други книги има разпространени концепции за това, че душата по време на своята физическа смърт преминава (вижда) пътя на своята еволюция и пречистване и в резултата на това се издига от нисшите слоеве към висшите. И само по този начин тя може да се едини с Бога. И това ли не е така?
Пътищата към Бога са безкрайно множество. И възходящи и низходящи. Аз ще ти припомня на теб книгата, която ти много обичаш да цитираш; чрез ада е по-бързо, през рая – е прекрасно. Всички ние сме части от Бога. Точно и затова всички наши пътища ни водят единствено към Него, всички ние странстваме вътре в Него и ние всички сме Него (сме Той). Нима ти определяш как точно частиците в твоето тяло ще пътешестват вътре в теб, в какви посоки да струи (да тече) кръвта ти, по низходящи потоци или по възходящи? Всички ние сме клетки на Бога.
Да, но клетките на моето тяло са подчинени на някакви закони на развитието.
Точно така и всички ние сме подчинени на някакви закони на развитието, само че те са по-глобални, отколкото ние си представяме. Бог си има някакви си си негови цели, негови си посоки на развитие, които ние няма как да постигнем, така както и твоята клетка няма как да постигне твоите замисли, така както и клетката на мозъка ти не може да разбере твоите мисли. Но всяка една клетка на твоето тяло работи в съответствие със зададената програма. Само че преди тези програми са били внедрени във вас несъзнателно. А сега вие сте получили знанието за това, че може да управлявате тези процеси.
Така излиза, че може да се договорим, че и моите клетки могат да получат знание за това как и те да бъдат свободни.;
А защо ти си мислиш, че те не притежават такова знание. Ти си част от Бога и не можеш да излезеш от границите на Бога, и няма как дори да си представиш какво означава да бъдеш извън границите на Бога, тъй като ти сега си в Бога. По същия начин са и твоите клетки на тялото ти. Но ти знаеш, че клетките на твоето тяло периодично излизат от твоето тяло под формата на различни видове отделяния. И тези клетки попадат във външната среда по отношение на твоето тяло о продължават своето по нататъшно развитие. Но всичко е подобно. Вие сега се учите осъзнато да функционирате в тялото на Бога. Но ще настъпи време, когато част от вас ще излязат от тялото на Бога във външния за тялото на Бога свят и там ще продължат своето развитие.
Като отделяния? Та нали моето тяло изхвърля отделяния?
Това са твоето тяло отделяния, но за други обекти това може да бъде различно. Връщай се винаги и постоянно към енерго-инфомационния модел. Отделянията от тялото носят в себе си информация за тялото. И тази информация не изчезва никъде, а взаимодейства с външната среда. Тези отходи, които вие наричате изпражнения (торове, подобрения) пренасят част от енергоинформацията в почвата във външния свят и тя продължава своето развитие. И това че тези отделяния притежават не твърде приятен мирис, в същност зависи само и единствено от вас самите, от системата на вашето хранене, а най вече от вашите мисли – за състоянието на вашето възприемане и съответно от състоянието на вашето енергоотдаване. Отделянията от жизнената дейност на пчелите са нектар и мед, и това ви е един пример за правилното взаимодействие, за правилно енергоотдаване, когато продуктът на жизнената дейност е пригоден за всички форми и притежава прекрасен мирис и вкус.
Засега обаче, вие съществувате в тялото на Бог, всички ние съществуваме в него, нашето развитие и нашето възприемане непосредствено влияят на състоянието на тялото на Бога, на самочувствието на всички негови клетки. И точно в този смисъл всички ние сме единен организъм на възприемане, и в този смисъл на вас ви казват, че всички ние сме едно едино цяло.
Все пак нека да се върнем към задържането (вътре в себе си на същности). Наистина ли различните тънкоматериални същности проникват в тялото на човека и го управляват, или това е невъзможно? На нас ни казват, че в тялото на всеки човек има множество астрални налепи (навлеци) и смукала на тези, които се хранят с него (с човека)?
На дървото присъстват много жители. Има гъби на неговите клонки, има насекоми на неговите листа, има бръмбари, които живеят в кората му, има птици, които кацат на него и ядат от плодовете му. Системата на взаимодействие е такава, че никой не може да бъде сам, всичко постоянно взаимодейства и твоето взаимодействие е и твоето съществуване. Как дървото може да живее? Ако то се храни от соковете на земята, то тогава то и взаимодейства със земята. Ако то се захранва със светлината на Слънцето, то тогава то взаимодейства и със Слънцето. Няма такава точка на съществуване, в която да няма взаимодействие, тъй като това тогава не е живот. Животът – това е постоянно взаимодействие. Затова дървото не само че се храни, но то и отдава част от себе си, за да се хранят и други. И ако то изработва достатъчно енергия, за да могат да я употребят и други потребители на енергия, то тогава то расте здраво и силно. Ако ли не – то загива в своята физическа форма, за да започне наново процес на оживяване и размножаване. Така както ти си спомняш това, тази е и задачата на второто растително ниво.
Човекът – това е следващата степен на еволюцията, висшата степен на развитие на животинския свят, когато същността още повече се отделя и се индивидуализира. И ако сред животните има все още стада, то човекът сам по себе си може да преживее откъснат от своите съплеменници. Но той пак постоянно съществува в симбиоза с обкръжаващото го пространство. Затова около него, така като и около дървото, има множество същества, на които за тяхната жизнена дейност им е необходима тази енергия. Може да се каже че те с нея се хранят. Но и те самите по същия начин отдават по нататък своята енергия по веригите на взаимодействие, тъй като и самите те взаимодействат с нещо си или с някой си. И единствено от човека зависи това, доколко той може да бъде издръжлив и силен в тази симбиоза. Ще успее ли той да изработи толкова енергия, за да може тя да стигне не само за неговата жизнена дейност, но и за това, да се предадат излишъците от енергия за развитието на другите същества.Вие възприемате тези същества като паразити, но те са просто част от системата. Това са просто други форми на Бога и встъпват във взаимодействие с вас. Ти нямаш силата да останеш сама без обкръжението на тези същества. Но си в силата да управляваш и да контролираш тези процеси.
Но има множество техники и много разкази на хора, за това, как те са се освободили от астралните паразити.
Те са се освободили, но има и други далеч по-мощни. Те смятат че сега са чисти от това. Но това е само една част. Можеш ли ти да избавиш от блатото, където за теб има неприятни насекоми и да станеш недосегаема за тях? Та ти нямаш силите да унищожиш всички насекоми, които има в твоя свят и взаимодействат с теб, и нямаш силата да прекъснеш това взаимодействие. А ако говорим за бактериите, които се намират във въздуха, във водата, в храната? А такива бактерии има огромно множество и в астралния план.
Получава се така, че няма смисъл да се отърваваме от астралните същности, които употребяват твоя (в смисъл наша) енергия?
Смисълът го определяш ти. Ако на теб ти трябва допълнителна енергия за магически някакви действия, за усилване на потенциала на твоето творение, но ти все още не си се научила да изработваш тази енергия в значителни количества, то има някакъв смисъл да прекъснеш захранването (храненето) на другите твари с твоята енергия. Върху това са насочени множество ваши практики, позволяващи да се освободят магическите сили на човека. Но аз мога да кажа, че вие имате потенциал с който можете като едно силно дърво, и да се развивате нагоре и едновременно с това да захранвате и да поддържате множество от същества от различни планове и по този начин да встъпвате във взаимодействие, и да давате живот, и да го делите с тези, които са във вас.
Все пак обаче обсебеността, това е нещо повече от енергозахранване. Съществува ли такова нещо, че в определени ситуации някой се вселява в човека и извършва постъпки вместо него, управлява го като кукла?
Да, това съществува. Но ако ти си представяш човека като марионетка, която могат да завладеят всякакви сили, то това не е така. Нищо не се случва без вашето съгласие волно или неволно.
Има още една разпространена теория за това, че човекът е просто орган на чувствата на някои божествени същества, които чрез тялото на човека могат да получат опит във възприемането на физическото тяло. И когато човекът спи, те някак си като че ли се отделят, примерно както във филма „Аватар”.
Всичко това също го има, но не в масов мащаб и със съгласието на участниците. Ти знаеш множество истории и разкази за това, как демони се вселяват в хора. Но това е доста сложен енергиен процес и тое е невъзможен без съгласието на подвключвания. Тоест ако ти си мислиш, че без вашето съгласие вас ви използват само като органи на възприемането, а на вас само ви се струва, че вие живеете сами, то това също не е така. Тези хора, които са допуснали в себе си инволтирани същности са дали за това съгласието си. Много често това съгласие не е много ясно разбираемо, постигнато някак си по пътя на измамата или получено под формата на страхове с молба за защита, но все пак законът за свободата на волята не е приложен. Ако някой от вас си позволява да бъде вмъкнат в такива игри така както на него му се струва без негово съгласие, то това е просто неосъзнат от него процес. Тъй като законите за енергийното взаимодействие са еднакви за всички.
Ти говориш за демоните. А ангелите? Те могат ли да се инволтират в човека? Защо ние не знаем такива примери?
Вие знете такива примери. Например Йоан Златоуст и Йоан Кръстител, и Иисус. И МНОЖЕСТВО ВАШИ СВЕТЦИ.
Но това не е инволтация. Това е вече душа въплътила се и развиваща се като човек. Това си е избор на дадена душа.
Всяка една човешка душа не би могла да изпълни толкова сериозни мисии без допълнителна инволтация от ангелски същности и тяхната поддръжка.
Та така все пак, води ли се война за човешки души между силите на светлината и силите на тъмнината или вие просто си сътрудничите в работата по творене на мирозданието?
Има всичко и всичко съществува. Има и война. Има и примирие. Има и съперничество, има и сътрудничество. Няма еднозначност. И сред силите на светлината и сред силите на тъмнината има различни същности, взаимодействащи по различен начин, готови към сътрудничество. Различни са само избраните пътища на развитие, изборът на енергиите на взаимодействие. Разбира се всяка Йерархия приветства своите нови членове и им се радва, защото по този начин се увеличават количествата варианти за тяхното развитие, посоки и възможности, сила и мощ. Имат място и отделни битки. И съревнования. Всичко това го има.
Нима няма да настане време, когато вие ще се обедините и ще може заедно да творите пространството, а не да воювате един с друг и да въвличате и човечеството в това?
Аз знам че такова време ще настане. Но твърде много ще зависи и от вас. Защото ако вие започнете осъзнато да избирате своя път, няма да има смисъл да се воюва с вас. А единствено търпеливо да ви обучаваме за вашите божествени мисии.
Ако ние сега се намираме в школата на Боговете, защо толкова бавно върви нашето развитие, защото този въпросен преход, така както аз разбрах, това си е преход в друг (следващ) клас, по никакъв начин не се случва?
Какво означава това бавно? Ти какво имаш предвид? Вие се развивахте векове, хилядолетия. А сега за последните 50 години става пълен преврат във вашето съзнание, започвайки с науката и завършвайки с езотеричните знания. До преди няколко години знанието за това, че вие сте богове, за вас беше неприемливо. А сега вие вече започвате да мислите като богове и да прилагате към себе си това ново знание. В същност развитието ви върви даже доста стремително, вие твърде стремително се излюпвате от вашето яйце.
Но нали все пак повече от две трети от човечеството спи, за каква стремителност говориш?
Погледни как закипява водата в съда? Най-напред започват малки балончета. Но дотолкова доколкото всичко се намира в един съд и върви топлообмен, то рано или късно ще закипи целият чайник. Така е и при вас. Вие – това сте първите балончета. Но рано или късно неизбежният енергообмен съда на вашето човечество ще доведе до закипяване и преход на вашето общество в ново състояние. Това е неизбежно.
В примера с чайника някой, например аз, е включил чайника в мрежата, за да се загрее водата. В твоя пример, кой все пак е включил човечеството и затова върви толкова бързо развитие?
Така. Ти си чувала за енергийните вливания във вашия свят. Това е системно качество. Вие – сте „кипящите мехурчета” във вашия слой. Но вашият свят се намира също така и във взаимодействие, в топлообмен, в енергообмен с другите светове, затова в този случай човечеството получава импулси от другите „мехурчета” на мирозданието и рано или късно идва до стадия на трансформация.
СЕлена
29.07.14.
Прието от СЕлена
31 юли 2014 г.
Отправка към оригинала: http://espavo.ning.com/profiles/blogs/28
Авторски превод: Иван Иванов
|