втора част

        СЕлена, 21 юли, 2014 в 17:00 ч.

        Получава се така, според твоя разказ, че цялата Йерархия на Светлината – това си е структура управляваща човечеството с цел внедряване в човечеството на правила за живот в структура на подчинение?            

        Да. Може и така да се каже. В самата Йерархия на Светлината има строго подчинение по вертикала, задачите на всеки един са определят в съответствие със задачите на центъра. Точно това е и центростремителния път. Затова и на вас дълго време ви внедряваха парадигмата за наказание за греховете ви, за божието възмездие, за кръговете на ада, за страшния съд. В същност във вселената никой никого не съди.

        А в Йерархията на Тъмата как е построено всичко? Нима там няма строго подчинение.

         Йерархията на Тъмнината по скоро прилича на анархия. Има отделни части, които се опитаха да изградят система на подчинение. Но ако ти питаш, дали аз управлявам централизирано и строго всички тези структури, всички тези, които са избрали пътя на центробежността и разширението, то как може да се управлява разширение? Разбираш ли? Може да се управлява центростремителност, тоест да се направлява силата и енергията към центъра. А центробежността, тя е трудно, малкоуправляема, как можеш да управляваш взрива? В твърде малка степен, разчитайки неговата сила и насоченост, но по никакъв начин няма как да предскажеш, как ще се разлетят частиците при взрива.             

        Значи кръгове на ада, където гният грешните души не съществуват?

         Ние с теб вече говорихме, че всичко е съответствие на енергии. Приличащите си енергии се привличат. Ако човек по време на живот си натрупва определени енергии на злото, то след физическата си смърт той се притегля (изтегля) на тези нива, където съществуват подобни енергии. Според вашите поверия той се спуска в ада или се издига в рая. Но всичко това не е толкова буквално. Съществуват милиарди слоеве от мирозданието с различни качества на енергията, където всеки един от вас може да се изтегли (да се премести) след смъртта си. Много е важно обаче да се разбере следното. Това са си всичко на всичко само енергии. И навсякъде там, след смъртта си човек ще изпитва точно това, в което той вярва. Ако той се страхува, че ще попадне при дяволите, които ще го пекат (ще го пържат) на тиган, то тази част от пространството ще се формира от неговите мисли точно така в такива образи. Ако човекът вярва, че него ще го срещнат ангели свирещи на арфи, то това и така ще бъде. И това няма да бъдат истински ангели, а само неговите образи, неговите видения за ангели, разбираш ли?

        Добре де, а страданията? Та нали на нас ни казват, че за греховете си човекът след смъртта си страда в ада за да ги изкупи. Ти искаш да кажеш, че никой не страда и никой нищо не изкупва?

         Аз искам да донеса до вас мисълта за това, че всичко става, че всичко се случва в съответствие с Вярата на човека, с това, което той самият очаква. Според вярата ви и ще ви бъде дадено! Ако някой е правил лошо постъпки в своя живот, тоест е използвал основно енергията на центробежността, и той свято вярва, че след смъртта му го чакат лаврите на велик злодей, то така и ще се случи, точно така както и той вярва. Притеглен енергийно към определено ниво, той там ще си формира свой свят, където него ще го възхваляват за неговите деяния. Ако някой живее праведен живот и него, но през цялото това време се обвинява, че той въпреки това не е живял достатъчно праведно и след смъртта му него го очаква пречистване, него ще си го очаква чистилището в този си вид, в който той самият си го представя. Та нали неговите представи са начинът за пречупване през него самия на вселенската енергия. Спомняш ли си вълшебният фенер? Светлинката е една и съща. Но на единия фенер са изрязани фигурки на ангели, а на другия – на дяволи.

        Тоест след смъртта няма никакъв процес на сортиране на хората в съответствие с техните заслуги или грехове по пътя на светлината или по пътя на тъмнината?

         Не, има единствено закон на подобието и закон на творенето.

        Добре де, ама нали съществува закон за причинно-следствените връзки или карма? Та нали тези учения, на които ти си приписваш авторството, разказват на хората за кармата, за изкупването на греховете от миналите животи в този живот?

         За мен няма никакъв смисъл да си приписвам на себе си патент за знанията. Това е същото, все едно ти да кажеш, че ти си автор на информацията, която сега аз ти предавам. Знанието за устройството на мирозданието на принадлежи на никого и принадлежи на всички. Това е като визията (видението) за света. Знанието за това, че около теб тревата е зелена и небето е светлосиньо може ли да бъде приписано на някого? Аз искам да кажа, че това е съвършено естествено – да опознаваш и да разпознаваш света. Знанията за света са заложени във всяка негова клетка. Във всеки миг.

         Учението за кармата си беше своего рода компромис. Аз разбирах, че, от една страна на мен няма да ми дадат веднага да внедря във вас разбирането на закона за причинно-следствената връзка, а от друга, вие все още не сте готови да възприемете тази Истина за това, че никой, никого, за нищо не наказва, че няма списък с наказания за грехове, а има единствено и само път на познанието, по който вие блуждаете наравно с всички, в това число и наравно с ангелите. И ако ти вървиш по неправилен път, то всички наказания които те очакват – това са последствия от неуправляемата енергия, встъпване във взаимодействие на законите на мирозданието, които могат да отразят тяхното неправилно разбиране. Това е нещо като удар от мълния, макар че във вашите митологии и ударите от мълниите вие сте превърнали в божие възмездие. А всичко това е единствено и само следствие на неправилното управление на енергиите, неуравновесеност. Например, като скачач на висок скок> Той се засилва, бяга и се опитва да преодолее височината, разчита силата на бягането, силата на скока, траекторията, но някак си при него не се получава. Но той пада все пак на мека основа, става и опитва отново, за да разчете (да пресметне) правилно и рано или късно той преодолява височината. Ти нали няма да кажеш, че това някак си неговата карма го е настигнала. Той има милиони опити, никой не го предиря да бърза. Нещо повече, той може и да отиде и да поскача на дължина, ако височината не му се отдава.

        А за ангелите съществува ли закон за причинно-следствените връзки? Тоест аз искам да кажа: чака ли ги наказание тези ангели, ако те са нарушили законите на вселената?

         Виждаш ли. Няма единни закони на вселената, Аз знам и разбирам, че това е трудно да се разбере, затова и ние с теб вървим поетапно (на етапи). Когато ти пристигаш в някоя държава, то ти не разбираш, че в него си има свои закони. Или да кажем правила за уличното движение. Те разбира се, са много приличащи на законите в твоята страна, но все пак има различия. А сега си представи че всички вие сте законодатели. От вас и тази мисъл също се скриваше. Какво е това закон? Кой го установява? Хайде да започнем от природата. Или от науката. Законите за взаимодействие между частиците? Кой ги е установил? Тези учени, които са ги открили, така ли е? А сега бъди много внимателна. Така както вие вече сте открили, взаимодействието на частиците зависи от наблюдателя. Това означава, че законите на взаимодействие учените като чели са си ги измислили. Те са предположили, че това ще бъде по някакъв начин и в строго съответствие със законите на творенето, те са сътворили този експеримент и са въздигнали в ранг на закон.

         Аз искам да доведа до вас, че и законите ги творите вие. Вие също. Вие сте участници в сътворчеството на законите на вашето развитие, на нашия сектор на мирозданието. Няма единен център, който да твори закони за всеобщо подчинение. Вселената е толкова огромна, тя е безкрайна, затова би бил необходим цял щат чиновници, които да пишат и да отчитат тези закони. Има своего рода народократия. Всеки участник твори частично закони на вселената. Или обратно – законите на вселената – това е сумарен вектор на сътворените закони от всяка една същност. И това, че по рано (преди) вие основано се подчинявахте на дадените ви на вас закони, говореше единствено за това, че вие не знаете своите права в системата на мирозданието.

         Всяка същност е уникална и има право на избор на своя път. Всяка същност твори свое възприятие (възприемане) и закони на своето взаимодействие в съответствие със своя избор.

        Получава се именно анархия. Как може да се удържи, да не се разпадне и да не се разруши такава система, където всеки си прави каквото му хрумне?

         Каквото му хрумне? Това е добър израз. Точно така. В това и се състои единият от смисълите на експеримента. Да се създаде от една страна саморазвиваща се система, избираща самостоятелно векторът (посоката) на своето развитие, където векторът на развитие на системата е сума от векторите на развитие и стремежи на всяка една същност. А от друга страна – самоуправляваща се система, самостоятелно създаваща законите си за развитие, система на която е подвластно всичко. И това вече се получи. Аз говорих с теб за природата. Там кой управлява, кой определя нейните закони? Никой конкретно. Саморегулираща се система, тя съществува, развива се, оживява, функционира.

        Да, но в природата съществува убийство, завземане, болести и така нататък.                  

         Така е, но всичко това е следствие на неправилното възприемане. Защо убиват животните? За да се хранят. Но на тях все още им предстои да усвоят, че те биха могли и да се хранят без да убиват други животни. Източниците на енергия са милиарди, трябва да се научим да ги управляваме и да ги балансираме.

        Ето и тогава давай да се върнем към управлението на енергията на страданията. Йерархията на светлината е установила в при нас правила за поведение, привързвайки ги към наказание за греховете, за да може ние по-малко да извършваме неправилни постъпки. Но какво място заема в това жътвата на хаваха (гавваха) и за какво (откъде накъде) са тук анунаките, които сега управляват нашия свят?

         И така тринадесет (13) цивилизации в нашата система на мирозданието участват в експеримента наравно със съществата от Йерархиите на Светлината и на Тъмнината. Всяка една от цивилизациите развива чрез себе си на всяко едно ниво 13 качества на Бога. Качеството на трето ниво – това е познанието. Анунаките са привнесли познанието чрез анализ. Анализа си е някак си нещо като препариране: разлагане на съставящи и разбиране как работи това. В системата на йерархията на Светлината управлението на човечеството или така както те го наричат водителство (водачество), се основава на системата на подчинеността на центъра. Системата на управление при цивилизацията на анунаките е аналогична. Тя също е подчинена на центъра.

         При устройство на системата на познание чрез анализ, чрез препариране, може да има загуби на енергия. Тоест, когато ти разлагаш нещо си на съставящи, то част от енергията се изразходва за това препариране, за разделяне, за анализ. Анунаките са много рационална цивилизация. Те не могат да допуснат загуба на енергии, те се опитват да ги акумулират и да ги преработват. А това, че това е енергия на страданието зависи не само от тях. Те съхраняват енергията. Те смятат, че ако през цялото време се изразходва енергията на системата за нейния анализ, то рано или късно тази енергия ще свърши. Затова те някак си натрупват изразходваната енергия и я остават с системата, използват я в системата, нещо такова като без отходно (без загуби – без изхвърляне) производство.  

        Звучи нечовешко.

         Ами те не са и човеци.

        Получава се така, като че ли те са просто пестеливи, икономични изследователи, пресметливи стопани. А кой ни насочва нас така, че в нашата система преобладава енергията на страданието? 

Ти мислиш, че това е някой друг освен вас?             

        А пък ти искаш да ми кажеш, че единствено ние сме си виновни за нашите страдания? А тогава как стои въпросът с наложената ни парадигма за страданието, с религията за възмездие за греховете и наказанията?

         Така е, всичко това е свързано. Но вие обичате да търсите злодеи и да изпадате в крайности. Сега ти направи извод, че главният злодей – това е йерархията на Светлината. По същия начин, както и преди всички вие правихте извод, че главният злодей – това е йерархията на Тъмнината. Зло–деи, това са тези, които правят зло, тези които използват в своето развитие предимно енергията на центробежността, това на практика са всички същности. Всички участници, които вървят по такъв път. Няма еднозначност във всяка една йерархия. Има степен на натрупване на енергия. И в този смисъл в йерархията на Тъмата е натрупана повече енергия на центробежността. А в йерархията на Светлината е натрупана повече енергия на центростремителността. Тоест натрупването – това е също така избор. И ако всички вие престанете да страдате и да изработвате енергия на страданието, то на пестеливите анунаки няма вече да има се налага те да я натрупват.

        А кой тогава, все пак се захранва с енергията на състраданието? Самите анунаки, йерархиите на Светлината? Йерархите на Тъмнината? Хората?

         Всички по различен начин. Има много взаимодействия с другите енергии. Има много същности, които въобще не взаимодействат с енергията на страданието, и не само заради своето съществуване, тоест според способа си на взаимодействие с другите енергии, ни порди силата на своя избор. С други думи много същности от йерархията на Светлината все пак се подзахранват с енергията на страданието, а много същности в йерархията на Тъмата не използват енергията на страданието. Всичко е в съответствие със закона на подобието. Ти можеш да усвоиш и да притеглиш към себе си енергиите от преобладаващото в тебе свойство. Ако в тен има само положителна енергия, то тогава отрицателните не само няма да се притеглят към теб, но те ще са за теб и много трудно смилаеми и обратно. Но ти можеш като съзнателно същество да изразиш намерение да опиташ да притеглиш към себе си енергии от някакво друго свойство, и това ще бъде твой съзнателен избор, който никой не може да наруши.

        Ти не ми отговори на въпроса?

         Отговорих ти. И в йерархията на Светлината, и в йерархията на Тъмнината има същности в една или в друга степен употребяващи енергията на страданието. Но те употребяват и друга енергия.Въобще ти под употреба разбираш храна. Добре, да кажем, когато ти се печеш (грееш се) на слънце или стоиш под дъжда, ти нали се захранваш, ти нали употребяваш? От една страна да. Но от друго страна това просто го има и то можеш или да поставиш себе си на слънце, или да се скриеш от неговите лъчи. Слънцето – това е енергийна същност, която изработва енергия с определено качество. По същия начин стоят нещата и с енергията на страданието. Без да правите човешки оценки трябва да се разбере, нея просто я има в днешния момент наравно с другите енергии или дори преобладавайки. Ако нея я има, то винаги ще се намерят същности, които ще се представят под (на) тази енергия, по същия начин, така както ти се грееш на слънцето. Ще се намерят същности, които ще се топлят с тази енергия.

        Що за същности са това?

         Ти познаваш някои от тях, но много от тях и не познаваш. Ние говорихме с теб за Гартунгр и за Сатана, а има и много още. Но не всички са в лагера на Тъмните сили.

        Тоест Яхве също така се храни с тази енергия?

         Това не е съвсем точно хранене. Не прави и от него злодей. Той вярва в това, че по този начин някак си съпреживява с вас, съчувства ви (състрада). Точно това е и привнесената ви концепция за състраданието. Аз разбирам, че това е много трудно да се възприеме и осъзнае веднага. Но все пак това да страдате заедно – някак си въобще не е правилно и нормално. Ако въобще тук може да се говори за някаква норма. Ако изборът на определена същност е да страда или да не страда, то да се състрадава (да се съчувства) – това е също така избор. Тоест същността съзнателно избира да изпита същите тези емоции, да почувства тази същата енергия, както и другата същност.

        У нас говорят, че най-висшето разбиране е да се съчувства (да се състрадава) – това значи да се приеме в себе си и да се трансформира чуждото страдание и по този начин да се облекчи болката на човека.

         Да, разбирам. Но защо? Ако човекът е избрал тази енергия, за да премине този опит, а ти се опитваш да изгладиш (да намалиш) неговите усещания, резултатите от неговия опит, то на кого му е нужно това? Следващият път, като не опознае страданието до край, той пак ще се опитва да страда, и ти пак ще отнемаш от него част от болката и няма да му дадеш възможност той сам да премине, и той пак ще се опитва. Разбираш ли? Има смисъл да попиташ: необходимо ли е да се снема (в смисъл да се намалява) неговата болка? Тогава това ще бъде осъзнато страдание и на двама ви. Но ти ме попита за Яхве. Той наистина вярва, че той ви съчувства (състрадава) и по този начин се опитва да намали вашата болка. Той попадна в собствената си клопка, от която и сам сега се опитва да се измъкне. Спускайки света в религията на наказанието за грехове, той получи всеобщо страдание като норма. Но разбира се, не това беше неговата цел, а целта му беше изграждане на система на всеобща любов и да не се причинява насилие. А се получи точно обратното, защото страховете раждат съпротивление. И сега цялата йерархия на Светлината се опитва най-напред да възприеме и да преработи цялата ваша енергия на страданието. В това число и с участието на анунаките. А след това все пак да пренасочат вашия път към любовта към Бога и човечеството.

        А ти?

         Аз опитвам пак и пак да доведа до вас знанието, че вие – сте творящи богове, и че вашият избор е свободен от религии и закони!

        Между другото Йерарсите на Светлината предават по своите канали, че у нас няма свобода на избор или тя съществува в един доста орязан вариант единствено в границите на много тясно поле от избраната игра, в зависимост от съответния клас на обучение.

         Те са прави, но частично. От една страна те се страхуват да ви дадат знанията за това, че вие сте абсолютно напълно свободни в избора си, страхувайки се че вие ще започнете да се разпадате като система, ще започнете да избирате като основа центробежния път на развитие. Затова и не ви говорят за свободата ви на избор. А от друга страна свободата – това е еквивалент на възможности. Например ти не би могла да използваш енергията на Слънцето без атмосферния филтър, дотолкова, доколкото това е изключително мощна енергия и твоето тяло-приемник е все още не приспособено към него. Това свобода ли е или не е свобода? Това е възможност. В рамките на своите възможности ти можеш да избираш свободно. Но възможностите ти могат да се разширяват, няма бариери, прегради, има единствено път на развитието и познанието. И ако ти си поставиш пред себе си задача да разшириш своите възможности до нивото да приемаш енергията на Слънцето без филтри, рано или късно ти ще направиш това. Ти ще привлечеш към себе си по този начин информация, енергия, които ще ти позволят да се трансформираш. И това няма да зависи нито от тъмните, нито от светлите йерархии, а това ще бъде единствено твой избор, да попречи на който никой няма да може. А би могъл само да помогне.

        Да, но те са прави. Ако всички разберат, че няма никакви наказания, няма никакви закони за възмездието, а има единствено и само свобода на волята, то тогава нашия свят може да се разпадне, ако всички изберат енергията на злото!

         Да се мисли по този начин, то това означава да не се доверява на божественото във всяка една същност. Изборът на Бога е свещен, така както и изборът на Бога вътре в теб. И изборът на Бога вътре в теб винаги е правилен и винаги води към развитие. Получава се така, че ако ти се страхуваш от свободата, ти не се доверяваш на Бога вътре в теб. У животните има инстинкт за самосъхранение, това са си системни охранителни (опазващи) механизми. Това дори и не е точно опазване, а съхраняващи механизми, механизми позволяващи да се съхрани системата като цяло. Това не е застраховка, а същност на стремежите. Аз не знам как да се изразя още по-точно. Стремежа на Бога към развитие във всичките си посоки (направления) е уравновесен със стремежа на Бога да опознае себе си отвътре. Точно това и е основният закон за съхраняване на енергията, всичко вие го познавате в този му вид. Системата не може да разпадне при никакви условия и да се мисли така – това означава да не се доверяваме на божието творение. Бог има и ще има винаги, по какъвто и начин да се развиват неговите части, той винаги ще пребъде в цялостност и хармония винаги и друг Бог няма.Затова трябва да се опитате да отхвърлите страховете си от унищожение. В този смисъл и говорят, че животът е вечен и непрекъснат. Бог има винаги, той е вечен. Като океан. Ако в едната част на океана има течения, то те разширявайки се просто протичат (преминават) в другата част на океана.

        Добре де, а как стои въпросът с Иисус? Той кой е?

         То можеш да си го попиташ и сама. Той – е един от ангелите на йерархията на Светлината. Той обича хората с почти човешка любов. И той наблюдавайки какво става с човечеството, с неговото потапяне в страданията, избра да се опита да го отклони от този път     . Всичко това, което той е казал е Истина в този смисъл, че неговото учение не винаги е съответствало на парадигмата на наказващия (на възмездяващия) Бог, той искаше да доведе (да ви даде) до вас законите за развитие на мирозданието. Поне частично да пренасочи вашето разбиране за света. Неговите учения се записваха от хора и затова бяха и толкова изкривени. Пой помоли Яхве да му даде възможност да помогне на човечеството, при това той много добре съзнаваше, че да ви каже направо, че вас са ви подчинили е неправилно. Необходимо е просто да ви отведе от темата на страданието към темата на любовта. Към този момент, когато той бе решил да се въплъти на земята, беше вече назряла необходимостта от корекция на експеримента и действията на Яхве. Те започнаха да разбират, че със своите действия дотолкова много са усулили страданията на хората, че това застрашава да се натрупа в критични мащаби, които могат да доведат до унищожаване на системата в дадения си вид, тоест да доведат до още един взрив. Затова и Бог Яхве замълча и престана да предава своите истини на хората, а пристигна Христос, Божият син, който ви разказа на вас, на хората за любовта на Бога. И това даде своите плодове. Вие все пак успяхте да се изравните частично и във вашия живот дойде енергията на радостта и любовта наравно с енергията на страданието.

        Ако няма общи закони на развитието, какво тогава означава този преход на човечеството, за който толкова много говорят светлите сили?

         ПРЕХОДЪТ – ТОВА Е ТРАНСФОРМАЦИЯ НА НАТРУПАНОТО. Ти виждаш това навсякъде в природата. Когато чашата се напълва догоре (до край), тя се излива или се прелива в друг съд. Това е просто резултат от развитието. Цялата система е натрупала системни елементи и качества, които са получили критични за системата обеми и са готови за трансформация, за преливане, за край. Вие като човечество най-накрая все пак натрупахте определени показатели на определено енергийно ниво за вашата цивилизация и това може да ви позволи на вас да преминете в друго състояние. Или с други думи натрупаната от вас съвместно енергия частично вече не се събира в рамките на тази система и трябва в съответствие със закона за съхранение на енергията да се пренасочи в други структури и там да се трансформира.

        А тогава какво е било с предишните раси? Атлантите са загинали защото е имало потоп. Какво е било това. Кой е организирал потопа?

         Не търси виновни. Няма нито един, който да е виновен. Има сума на усилията, вектор (посока) който ги е довел до определени събития. Така трябва и да се отнасяте и към всички събития в живота и това си е точно така. Просто осъзнавайки какъв вектор, чий вектор е бил основен, най-много силен и значителен от сумата на векторите на развитието. Атлантите – това е частично мой урок. Аз се опитвах да им дам знания за техните магически свойства и сили. Но те не успяха да уравновесят в себе си тези енергии – енергията на съзиданието и енергията на разрушението. Така стана и с много други ваши народи, да кажем с инките. А например, племето маи успя цялото племе да премине трансформация. Пътищата са сложни и безкрайни и няма виновни. Тези ваши библейски предания за това, че бог ви е изпратил потоп, не съответстват на действителността. Ти как си го представяш това? Злият Яхве измита материците в един миг и това погубва всички хора? Та за какво му е това? Просто сумата от енергии натрупани от атлантите излезе от контрол. Но Яхве се възползва от това, за да може още веднъж да ви изплаши. И пак неговите намерения бяха благи, той не желаеше повторение на тази ситуация, когато планетата беше заплашена с разрушение и сметна, че сдържащият ще бъде страхът и въведе това в своята религия. За вас е трудно да преосмислите вашите религиозни възгледи. Но вие сте вече частично готови за това, да вървите по нататък от тях. Това, че много от вас чуват тънките светове и е доказателство за това.

         Аз не ви призовавам да рушите старото в един миг. Но вие трябва да знаете за божествената си същност и за своето божествено предназначение. Вие сте раса на творци, раса на млади богове. И аз вярвам, че вас ви очаква великолепно бъдеще.

        Да, само че сега на планетата всеки момент е готова да избухне трета световна война.

         Война няма да има. Това няма да го допуснат силите на Светлината. Те разбира се не могат да прекратят убийствата. Но ако ти разбираш под война, ядрена война, то това те няма да го допуснат.

        Добре де, ами как стои въпросът със свободата на волята тогава, за която ти говориш? Ако човечеството избере атомна война?

         Освен човечеството има и много други същности, които участват в експеримента. А и в самото човечество война искат далече не всички. Много от вас сега преминават изпит за уравновесяването на енергиите на творене вътре в себе си.

                 СЕлена

                    19.07.14.

Авторски превод: Иван Иванов
Забележка от преводача: Въпросите на СЕлена (провеждаща разговорите) са с наклон!
Отговорите на Луцифер – са с нормален шрифт – абзаците започват с пауза навътре! 

Отправка към оригинала: http://espavo.ning.com/profiles/blogs/26-4