Прието от СЕлена
Какво може да се каже за другите вселени? Много би ми се искало да чуя някакъв ред от цифри (някакви числа, брой), за да мога да оценя мащабите на творението като цяло.
Всички цифри няма да могат да ти позволят да оцениш мащабите на творениет. Количеството галактики и количеството вселени не се поддават на описание, защото това би било описание на безкрайност (което е всъщност невъзможно – бел.пр.).
Аз не разбирам, какво означава това безкрайност? Всичко това, което ние виждаме в този наш свят е крайно (завършено), тогава как може да съществува безкрайност, какво точно е това?
Нека вземем един микроскоп или прибор, който позволява да се увеличават или намаляват мащабите. Ако бихме имали микроскоп имащ неограничени възможности по намаляването или увеличението, то размерите на видимия свят през този прибор ще бъдат ограничени само от възможностите на този прибор. Ти разглеждаш определен конкретен обект чрез дадения прибор. И ето вие виждате през микроскопа атомите и молекулите. Но ако увеличите по нататък (повече)? А ако увеличите още повече? А какво ако дадения прибор няма граници за увеличаването по мащаб?
Затова дори и ти да разглеждаш краен обект, обект, който има граници, ти по пътя на неговото безкрайно увеличение или безкрайно намаление можеш да го направиш безкраен. И той всъщност наистина си е безкраен, въпросът е единствено в ракурса (от точката, от ъгъла) на неговото разглеждане.
Ти питаш за количеството на галактиките. Какво количество искаш аз да ти назова? При каква степен на намаляване или на увеличение и от какъв ъгъл, ракурс на разглеждане? Ти гледаш пясъка и не забелязваш песъчинките, те са толкова малки. Но вътре във всяка една песъчинка има цели светове.
Значи ти искаш да кажеш, че Бог е някаква крайна величина, но в зависимост от степента на неговото постигане, от степента на потапянето ни в него или от степента на отделянето ни от него се появява понятието Бог като безкрайност?
Всичко това е така, но и не е така едновременно. Твърде много от нещата за сега за теб са непостижими (недостижими) поради ограничението (което е наложено) на твоя разум и на твоето възприемане. Всичко, което аз се опитвам да ти опиша, всъщност е неописуемо, не би могло да бъде описано с човешки думи. Принципът на подобието, който би могъл някак си отдалечено (приблизително) да ти помогне поне мъничко да си представиш, поне някак си малко да се приближиш до това, което питаш. Бог е вечен и безкраен. Всички ние сме негови частички и затова няма как да разберем, какво е това външна граница на Бога, ако такава въобще има. Но в Него съществува безкрайно за нас количество вселени. И ти си права в това, че степента на вглъбяване (на навлизане) в Бога дава тази безкрайност. Но и отделяйки се от Бога ние пак се връщаме в безкрайността. Всичко е единствено степен на отражение, степен на намаляване или увеличаване на лещите (лупите) на възприемане (възприятие). И колкото повече е развито възприятието във всяка една същност във вселената, толкова по-голяма безкрайност може тя да постигне както по пътя на потапянето (навлизането), така и по пътя на отдалечаването (отделянето), по пътя на увеличаването или намаляването. Всяко едно фокусиране на формите е само междинно състояние по пътя на потапянето или на отдалечаването, на увеличението или намалението на нашите микроскопи за възприемане на действителността.
По какви направления (насоки) на изследване се разделят вселените, може ли поне примерно (някак си) да се обрисува целия този спектър от интереси, на които са се разделили Вселените?
Ако говориш (става въпрос за изследвания като за направления на познанието, то и това разбиране е толкова многообразно, така както е многообразно и количеството на видовете на съществуване на Духа. Какво означава да изследваш – това означава, да разширяваш своите познания за съществуващата реалност. Но реалност не съществува. Реалността – това са потоци от енергия и тяхното движение и взаимодействие. И няма точно, рязко разграничение (разделение). За това, за да ти обясня на теб поне дори и една малка част от вселените, ще са необходими поне няколко човешки живота.
Почакай малко. Ние говорихме с теб за експеримента на дуалността. В него е включена нашата вселена или нашата галактика?
И едното и другото. Ако вземете един грозд от грозде и си представите, че една от лозовите (гроздовите) градини се осветява от някаква особена светлина под формата на експеримент, може ли да се каже, че експеримента се поставя само над тази лозова градина? Та нали тази градина е част от разклоненията, тя е свързана с клона на жизнените сокове и може да съществува само заедно с този клон. Затова и експериментът е започнат във вашата галактика, но от много отдавна влияе и на цялата вселена.
Аналогията с лозята и гроздето е много жива. Всички говорят за фракталността на вселената. Това прилича ли на съществуващите взаимовръзки? Аз имам предвид, че има някои гроздове, на които през някаква божествена пролет израстват цели нови галактики-лозя (градини)?
Да, това е близко, макар и не толкова еднозначно. И ако сравняваме с природата, то в началото през някаква божествена пролет, когато Бог издиша и се разширява, когато Бог расте или се развива, расте и някаква божествена лоза, на която се разпъпват листа и разцъфтяват цветове, които после дават плодове под формата на галактики. И всички тези галактики – са галактики като способ за съществуването и развитието на Бога.
Значи, ако се използва тази аналогия, има и други гроздове-вселени с други лозови градини-галактики? С какво се отличават те от нашите гроздове, от нашата галактика?
Дори и да вземем тази аналогия, то тя въпреки това не описва целия спектър, та нали на една лоза не можеш да отгледаш и ябълки и грозде.
Ти искаш да кажеш, че вселените са различни? Но как може да бъде това? Аз разбирам, че в моя свят всички са различни, защото при нас има зона на свободен избор и затова всеки си се развива така както си избира. Но ако в другите вселени няма свобода на избора, то това означава че те се развиват еднакво, по някакъв шаблон създаден от някого? От кого? И така ли е всичко това?
Има множество програми за развитие в мирозданието и в мирозданието има множество структури, които творят тези програми за развитие. Има структури, които определят приоритетите на развитие на различните вселени.
Тези структури представляват ли част от тези вселени или те някак си са над тези вселени?
И едното, и другото, ти пак разделяш. Може да бъдеш едновременно и част, и цяло, можеш да бъдеш едновременно и вътре, и над. Но ако ти имаш предвид, че тези структури се занимават именно с това, че наблюдават и коригират развитието на тези вселени, то да, това е точно така. Но има и структури, които контролират и насочват развитието на тези контрольори и така до безкрайност. Може да се представи като нещо от рода на приемственост. Този, който е завършил (постигнал) първи клас на творене, преминава в следващия, във втори клас. Там него го обучават тези, които вече са преминали в трети клас, но едновременно с това на него му се възлагат задължения за обучаването от него на първокласниците, на по-ниско стоящите равнища (нива), по-ниско стоящи, в смисъл на степента си на обучение, в степента си на развитие на възприемането. Тебе са те обучили твоите родители, а сега ти обучаваш своите деца, но така също и се грижиш за тях, наблюдаваш ги, коригираш тяхното развитие и постъпките им от гледна точка на определени закони за морал в обществото. Същото е и във вселената. Всеки някак си се явява родител на някого и едновременно с това има и деца, които трябва да се обучават на това, което той самият знае, да се грижи или да наблюдава тези деца, да им помага и да ги насочва.
Разбирам, но кой все пак създава програмите за развитие на вселените?
Няма някакъв един, който наблюдава целия план и дава команди, някакъв свръхразум, координиращ целия този процес. Има енергия на Бога, която струи. Тя струи и се придвижва, трансформира, развива се, променя се, спира и пак се движи, взаимодействайки сама със себе си и със своите частички.
Ти искаш да кажеш, че не съществува единен божествен план? Няма единен замисъл на Бога и няма определени цели за неговото развитие?
За мен са неведоми замислите на Бог. Те не са известни на никого. Но няма такъв, който Бог да е назначил като да речем, координатор на проекта и той (примерно) да Му се отчита за изпълнението, така както ти го подразбираш в своя въпрос. Всеки си заема своята килийка (кутийка, ячейка) в съответствие със степента на своето развитие, на своята висота, на своите възможности. При вас също има подобни структури, когато за всеки един човек постъпващ на работа в определена фирма, неговият път по нататък зависи напълно от степента на неговото участие в работата (в делата) на фирмата, от неговите способности. Ако той се развива бързо, то той преминава на другите йерархични степени на управление на фирмата, дотолкова доколкото неговия опит му позволява да бъде най-напред майстор на участъка, след това, майстор в цеха, а после – менажер на отделение, след това, менажер на филиала, а след това – управител на дъщерната фирма.
И ако някой се движи по кариерната стълба бавно, то това е изключително във връзка с това, че той самият е доста по-бавно обучаващ се, или просто е по-ленив (мързелив). Но всеки има възможност да стане ръководител на фирмата. Така е и в мирозданието. Може да се приведе пример с крупна корпорация, която се занимава да кажем с производство. В нея има обикновени работници, има конструктори, има програмисти, има менажери, има куриери, има завеждащи (различни производства), има такива, които отговарят за доставката на материали, има такива, които контролират качеството на продукцията на изхода, има счетоводители и т. н. Всеки един се занимава с това, което умее да прави най-добре. И всеки един, обучавайки се, може да премине всички тези елементи и специализации. И обучавайки се всеки обучава другите. И ръководител на корпорацията е този, който на сегашния етап заема това място, а този, който го е заемал по-рано, вече се е издигнал на по-висока степен в йерархията. И така както вашите учители (в училище) и учените ви създават програми за обучение, така и във вселената всеки изпълнява своята роля.
Може ли да се предположи, използвайки тази аналогия, която ти преведе като пример за специализацията на хората във фирмата, че по същия този начин има и специализации на вселените в мирозданието?
Да, точно така е. Всичко е подобно. Затова и за да ти опиша на теб различните направление на развитие на всички вселени, това означава, все едно, да описвам всички механизми за развитие и съществуване в мирозданието. За всяко нещо си има време. Ти си все още едва в началото на познанието и не можеш да обхванеш всичко. Спомняш ли си, как вие се умилявате от вашите дечица, които задават милиони, често не свързани един с друг, въпроси, защото на тях всичко им е интересно. И ти разбираш, че рано или късно те ще знаят всичко. Но постепенно, а не е възможно да им се разкаже всичко наведнъж, а и те няма да могат да го разберат. Ето по този начин и аз се опитвам да намеря за теб начин да ти обясня отделните части, когато трябва да се усвоява всичко в съвкупност, без разделяне.
Често ли душите практикуват въплъщение в различни вселени или предпочитат да се въплътяват само в една галактика или само в една вселена?
По принцип всичко е възможно. Но ако приемем аналогията с лозовата градина, то ако гроздът се развива в определена част от лозата, то за да може сокът на този грозд и на тази лоза да протече в друг грозд и друга лоза, на него ще му е необходимо да направи (да премине по) обратен път и да попадне на другото разклонение (клон). С други думи, този работник на фирмата през цялото време не достига до висотите в йерархията в една фирма, защото прескача от фирма във фирма. Такова развитие е не рационално, и затова, тогава когато ти вече си постъпила да работиш в определена фирма, то ти си длъжна там да усвоиш всички направления и тогава чак е възможно твоето развитие в други направления – филиали. И ако в едната фирма ти си била счетоводител, то как можеш тогава в другата да си програмист?
И ако приемем, че във вселените има някаква специализация, да кажем като отдели на фирма, то няма как от вселената „Счетоводители” да станеш сътрудник на вселената „Конструкторско бюро”. Затова и цялото развитие върви последователно и постепенно, духът въплътявайки се преминава всички възможни стадии на обучение и едва след това продължава своето развитие по нататък по стълбата на йерархията на познанието. Тъй като вие доста често възприемате думата йерархия като структуризация на властта, ръководейки се от своите човешки представи, а има йерархия на познанието, йерархия на възприятието, в която на определена степен на познанието и курирането не може да застане същност, която не притежава всички необходими за това качества и опит на възприемане, защото тя просто няма да може да изпълнява тази роля и да бъде на това ниво. Затова и структуризацията на видовете светове, на галактиките, на вселените, на йерархията за контрол и управление на мирозданието възникват и се осъществяват в строго съответствие с наработения опит, с наличните възможности, със способностите и уникалността на всяка същност.
В светлината на тези въпроси, с какво нашата вселена се отличава от специализацията на другите вселени, от техните направления на развитие?
Вашата вселена е уникална с това, че върви опит за създаване на нов тип самоорганизираща се система. Ако прилагаме аналогията с фирмата, то в такава фирма все едно, че всеки сътрудник сам избира, с какво ще се занимава той самия в дадената фирма, каква работа ще изпълнява, в каква професия ще се обучава, изхождайки от общата концепция за развитие на фирмата.
Но такава фирма не може да работи, ако всеки сам ще решава, какво той трябва да прави или с какво трябва да се занимава?
Независимо от това, вие съществувате. И примерът с второто ниво на развитие на вашата вселена е показал жизнеспособността на такава система. Та нали природата, растителната среда нямат йерархии на управление, тя се развива сама, според избора на нейните отделни части. И тези части се приспособяват една към друга, ако искат да оживеят, и образуват симбиоз на целите на развитието и целите на опознаването. И природната сфера би се развивала хармонично и пропорционално ако не беше намесата на човека. Но за природата – това е следващата стъпка за оживяване, нейният следващ урок, при който дори и в условията на достатъчно агресивна външна политика по отношение на нея, агресивното настъпление на човека срещу природата, тя въпреки това оживява и се развива, спомни си за плевелите: колкото и ти да ги плевиш, те продължават да израстват още по-силни и жизнеспособни. Спомняш си че задачата на второ ниво беше размножаване, ръст. Както сама виждаш природата прекрасно се справя с тази задача, нея няма как да я спреш. Дори и в пустинята и върху камъните растат растения. Дори и след химическа обработка растенията мутират, но все пак продължават да се развиват.
Кой е разработвал тялото на човека? Човекът е създаден по образ и подобие на една от цивилизациите участници ли? И на коя конкретно? Става ли въпрос тук за хуманоидната раса от Плеяди?
Тялото на човека в този му вид, в което е то сега – това е по-скоро процес не на разработка, а на еволюция. В мирозданието въобще преобладават процесите на еволюция, дотолкова, доколкото те позволяват да се развиват най-жизнеспособните видове и форми на съществуването на духа. Ако ти си мислиш, че някоя от цивилизациите е разработвала по свой образ вашите тела в този им вид, в който те сега съществуват, това не е така. Първите хора са били много повече сгъстъци на енергия и те не са имали нито ръце, нито крака според вашето разбиране за това, те просто са струили (струи от енергия). По нататък е започнало уплътняване на формите. Но дотолкова, доколкото плътните форми не могат да струят, то естествено са започнали да се отделят (определят) вашите крайници, да се определя вашият център, къде е било нужно да се вложи разума и т. н. Същото това се е случило и със специализацията на вашите органи. В зависимост от това каква среда е преобладавала на вашата планета, вашите органи на чувствата и органи на тялото, изпълняващи определени функции са се променяли. Както ти добре разбираш, да кажем, атмосферата на Земята през всички времена се е променяла и е имало времена, когато на вас не са ви били нужни бели дробове и вие сте дишали, ако може така да се каже, слънце, но постепенно сте преминали на дишане на въздух. Същото нещо е и с хранителната ви система.
А какво означава тогава, че Бог ни е създал нас по свой образ и подобие? Подобието – е ясно. Но какво означава „по свой образ”? какво е това образ на Бога?
Образът – това е отражение. Образът – е това, което възниква в твоя мозък асоциативно, когато на теб ти казват някаква дума. Цялата ваша образност – това си е своего рода човешка библиотека от образи, така както например в компютъра за всяка дума ако имаше определен клавиш и при нейното натискане би възниквала картинка. Но всички образи на съществуването на Духа съществуват в божествената картотека от образи. Вас са ви създали по определен шаблон на творението. Няма как да бъде създадено нещо такова, което да няма определен шаблон на творение, няма негов образ. Затова и вие сте създадени по подобие на Бога (от неговата енергия) и по неговия (на Бога) образ (по единия от шаблоните, от картинките на формите на творение, имащи ги вече в Бога, в божествения каталог от форми на творене, и точно затова представляващи негови образи…)
Вземано ли е било тялото на маймуна от други галактики като първичен материал за създаване на хората?
Имало е различни вариации и модификации. Ти говориш за експериментите на анунаките. Да, те са се опитвали да създадат себеподобни в нови тела и те имат право на това в качеството си на самостоятелни творци, в качеството си на генни инженери. Те твърде много са експериментирали с гените на човека и със своите гени.
Нима такива експерименти са разрешени?
А какво е това забрана? Кой може да издаде такова нещо в зоната на избор? И ако Бог няма предпочитания, кой може да реши вместо Бога, какво може и какво не може да прави неговата част? Та нали вие самите експериментирате с гените на растенията опитвайки се да изведете необходимото ви на вас растение, което да ви служи на вашите цели.
Тогава се получава, че в нашата вселена няма никакви забрани? А как тогава стои въпросът със законите във вселената, със законите в мирозданието? Нима те не съществуват?
Законите – това са ограничения. Творението може да бъде ограничено единствено от програмата на творенето в рамките на което то става. Ако системата е саморазвиваща се, то тогава кой може да установява закони? Няма нещо такова, което да е главно в програмата. Има системи, наблюдаващи програмата в този смисъл, за да може тя да функционира. Но никой от тях няма да се наеме да определя, какво трябва да бъде забранено. Как можеш ти да забраниш на дървото да расте така, както то самото го прави?
Какво е станало с тази раса, създадена от анунаките?
Част от техните потомци все още живеят сред вас. Някои ваши народности. Но асимилацията е твърде голяма.
Кой е разработвал растенията, животните и други, били ли са тези разработки разделени между различни специалисти от различни извънземни цивилизации?
Всичко е същото, така както и с развитието на образа на човека. Имало е много, говорейки с научен език, модификации на форми и видове животни. Първоначално те са се създавали по класификациите на стихиалиите (стихиите), тоест според средата им на пребиваване. Но по нататък във връзка с това, че на тях им е било нужно да се приспособяват към средата на пребиваване и да се развиват в нея, а така също и ръководейки се от свободата на избор, те също така са се модифицирали и се е увеличило количеството на техните видове и външни образи. Освен това различните цивилизации са внедрявали свои форми на различните нива на познание. Например цивилизацията Вега, а и същите тези анунаки.
Каква сила на космоса е координирала действията на всички конструктори на нашата планета?
Това по скоро беше вселенски договор. 13 цивилизации се договориха да участват в експеримента и да създадат свои зони на свободна воля. Или, да го кажем по-вярно, 13 вселени дадоха свои представители, които създадоха свои светове на 13 нива на развитие на дадената вселена на свобода на избор.
Но кой е трябвало да координира този процес?
Да. Разбира се, инициаторите на експеримента, някои от тях аз вече ти ги казах.
А това, че телата на хората приличат на телата на някои от цивилизациите, които участват в експеримента, тоест, и ние, и те са хуманоиди – това случайност ли е?
Това, как вие възприемате телата на представителите от другите цивилизации, до голяма степен се определя от вашето си възприятие. Например някои от образите, ти дори и не можеш да си ги представиш. Какво ще стане, ако аз ти кажа, че съществува разумна цивилизация на ароматите (на миризмите)? Под какъв образ ще ти се представи на теб разумния аромат? Затова всичко, което вие си представяте като тела на представителите на другите цивилизации, имат някаква аналогия във вашия свят. Те приличат или на хора, или на вашите животни, или на кристали и така нататък. Но вселената е толкова многообразна и видовете на съществуване на Духа са толкова и такива, че ти дори и не можеш даже да си ги представиш. Затова, когато ние говорим: хуманоид, ние по-скоро не си представяме същество с ръце, и крака, и глава (например – осмоногът (осмокракът) си има също всичко това), а по скоро нивата на протичане на енергията в организмите, енергийните меридиани. В някои цивилизации те си приличат, те са подобни.
Но те си приличат не само, защото имат вашето подобно развитие, а някои от тях просто ви наблюдават (грижат се за вас). Всички 13 цивилизации и техните представители участват в експеримента и затова опита за развитие на една от цивилизациите се отразява на опита на развитие на друга. Всички вие като части на Бога преминавате колективен опит, не в смисъл да се намирате в един и същи колектив, а в смисъл достиженията (постиженията) на всеки един член на колектива да стават достояние (известност) на всички негови членове. Точно това и е клъстерната система на взаимодействие. Просто в човека този процес е отделен. И затова, ако някои цивилизации вие си ги представяте или те ви се представят пред вас, в хуманоидна форма, става от една страна заради общата договореност за образите (в този експеримент), а от друга, зависи от преминаването на енергията през енергийните меридиани, и всичко това са равносметки (изводи) от вашето съвместно развитие като части от експеримента, като общо цяло, като вселена на свобода на избора.
За колко години е бил предвиден животът на тялото на човека? Може ли да се живее вечно, без да се старее и дори да се премине на хранене с прана?!
Няма граници за развитието. Човешкото тяло е било предвидено (пресметнато) да издържа повече от 1000 години. Нещо повече, няма такова понятие, като разчет за времето на живот на човешкото тяло. Представи си разработчиците на първите компютри. За колко време на живот по време на тяхното създаване те са разчитали? Те въобще не са мислили за това, че скоро, много скоро всичко ще се промени и ще се появят вече много по-мощни компютри.
Ако човекът използваше своето тяло хармонично, без да го разрушава с храната, с екологията, с деструктивните си мисли, той би могъл по принцип да съществува вечно в това тяло. Но за какво? Нужен ли е за познанието компютър от стара модификация, когато може да се ускори познанието на Духа, вселявайки го него (Духа) в по-съвършено тяло? От друга страна, когато пътят на познанието е вече преминат в това тяло, за какво да се остава в него? Освен това и има свобода на избор. И ако частицата на Духа не избира повече познанието в това тяло, то тялото умира? Вие как избирате нова рокля? Затова и няма смисъл в този въпрос от гледна точка на мирозданието. Вие сега сте привързани към тялото си, защото все още не усещате своите други тела. В момента, в който вие преминете в другото си тяло, в тялото си от друго измерение, или по скоро излезете от физическото си тяло, вие вече няма да имате грижа за това, колко може да се преживее във физическо тяло.
За целите на познанието обаче, ако вие го използвате правилно и хармонично, разбира се то може да ви служи на вас далеч повече от този срок, в който засега средно живее човек. Но вие умирате сега основно не от загуба на физическото си тяло, а много повече от това, че се изморявате да живеете в това тяло и затова избирате ново. И доколкото вашия Дух, вашата частичка на Духа , все още не е приспособена към съществуването си в тела от друг порядък, и дотолкова, доколкото вие все още не сте преминали всичките си възможни опити в това тяло, вие се завръщате във вашия физически свят още много пъти.
Освен това, в момента, в който ти изчерпиш всички възможности на своето физическо тяло, на своето физическо ниво на развитие, ти ще бъдеш готова за преход на друго ниво. За какво ти е тогава на теб физическо тяло? То просто ще сковава твоето развитие, твоите възможности.
В борбата на злото против доброто човекът трябва ли да търси златната среда или да се стреми към единия от двата полюса? Може ли да се оцени доброто, без да се познава злото? Та нали така или иначе, всичко се познава в сравнението….
Няма борба в смисъл на противопоставяне, така както вие си я представяте. Има взаимодействие на деструктивни и конструктивни разуми. Нещо повече, тези две направления не описват всички възможности за съществуването на разуми и осъзнатости. Деструктивният разум използва центробежните сили и енергията на разрушението, на отделянето, на разширението. Конструктивния разум използва центростремителните сили, енергията на съзиданието и сливането. Но няма на 100 % конструктивни и деструктивни разуми, има степени на преобладаване. Защото да се разруши може само това, което е построено. А да се свие може само това, което е развърнато и обратно.
Процесът на познанието е многостепенен (многостъпален) и многопосочен. Ти можеш да избереш едно направление от познанието и няма нужда да го сравняваш с други, защото много често те не са сравними, и дори и не са съпоставими. И дотолкова, доколкото познанието е безкрайно, или във всички случаи е твърде дълго в този сектор на мирозданието за теб, то по законите на развитието ти рано или късно ще познаеш (разбереш) всички възможни пътища и спектри на познанието. Това, че вие сте свикнали да сравнявате произлиза всъщност от вашия дуален ум и от вашата система на обучение.
Но на нас ни казват, че за да се познае какво е това любов, трябва с нещо да се сравни и да се разбере, какво е това отсъствие на любов (безлюбовие)?
Всичко съществува под формата на енергия. Сравнението е необходимо за това, за да изберете, за да различите едно нещо от друго. Та нали в зоната на свободен избор вие постоянно избирате. Любовта – това е енергия от определен вид и за да я познаете не е нужно да я сравнявате, може да се мине и без това. Познанието на енергията може да става и по пътя на сливането с нея или по пътя на взаимодействието с нея. Но във всяко едно взаимодействие има някакси оттенъци. Аз ще ти кажа, че и в енергията на любовта има различни оттенъци, които може да се нарекат деструктивни или конструктивни, и така също и във всяко едно друго качество, във всяка една енергия. Затова ако ти избираш пътя на развитие, чрез конструктивното опознаване на света, то и на този път теб те очакват отличия (различия) за избор. И на този път има оттенъци, и на деструктивност, и на конструктивност. И обратно, на деструктивния път има различни варианти, и там присъстват елементи от конструктивната система.
Защо наричат земята планета без стопанин (без управление) и казват, че тя е като кораб без кормило – натам накъдето я духне вятъра – тя натам и тръгва? Има ли си стопани тази планета и кога тези стопани ще излязат от сянката си и ще започнат да действат, премахвайки вредоносното влияние на различни ДЕструктивни разуми?!
Кой трябва да бъде стопанин на планетата? Кой би могъл да бъде той? Във вселената няма господари и стопани, и роби и подчинени според вашето разбиране. Ако ти разбираш под това, подчинение на по-силните, то такова и ще бъде. Планетата няма стопанин. Ти имаш предвид човечеството? Но тогава, когато човечеството представлява съобщество от малки деца, за които трябва да се наблюдава, които трябва да се възпитават, да се учат, да се наблюдава, за да не се изтребят те самите един друг, получавайки нови играчки на познанието, за какъв стопанин вие питате? Това, че отделни същности използват вашето ниско ниво на развитие за свои си цели, не противоречи на законите на вселената.
Когато човекът агресивно се внедрява в природата, изтребвайки нейните ресурси, вие не казвате на себе си: време е да се премахне вредоносното влияние на човека,. Кой е стопанинът на планетата? Така както вие се отнасяте с обкръжаващият ви вас свят, така и той се отнася с вас самите. С други думи, законите са едни и същи, ако по отношение на природата при вас действат закони за грабежа и изтреблението, за завземането и настъплението, то същите тези закони действат и във вашето общество и във вашите взаимоотношения със света. Защото това не може да се разделя. Всичко това е енергиен процес, процес на фокусиране и насочване на енергия. Когато някой от вас насочва своята енергия към агресия срещу природата, то тя къде изчезва после? Тя си е в нея. И съответно тя взаимодейства с другите енергийни обекти като енергия на агресията, в това число и с представителите на другите цивилизации.
Когато човекът успее да трансформира в себе си агресивните енергии, те повече не се насочват нито към природата, нито към планетата, нито към самия него. Той енергийно се преобразява и встъпва някак си като в нов ранг, към който се отнасят по-уважително от страна на другите цивилизации, в ранг на същност, която може да заяви за своите права и да се възползва от тях в пълната си степен. Осъзнато. Разберете, никой вместо вас няма да направи вашите крачки, и няма да заяви за вашата самостоятелност, няма да премине вашите изпити, няма да промени вашето енергийно състояние.
Преминавайки през опита на 3-та мерност (трето ниво), вие преминавате опита на познанието, а познанието, а и още в зоната на свободата на избор, подразбира познание на всички аспекти на възприятие, които са достъпни за вас, и вашият избор от тях. Никой не може да премахне влиянието на деструктивните разуми. Те са равноправни участници в експеримента. И това, че вие им се подчинявате – това си е също и ваш избор на развитие, ваше предпочитание, ваши търсения и ваш път на познание.
Станете стопани на вашата планета. Заявете себе си, за своите сериозни намерения и своите възможности да бъдете стопани на планетата, разумни стопани. А не така, както вие се отнасяте към планетата си сега така, че понякога планетата трябва да се спасява от вас, или да й се помага да оживее в симбиоза с вас, дотолкова, доколкото тя не може да съществува без вас, като нейна неотделима част (без своята част).
СЕлена
21.06.2014.
Благодарност за въпросите към Евгений Стариков.
Авторски превод: Иван Иванов
Отправка към оригинала:
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/24-2
Забележка от преводача: Въпросите на СЕлена (провеждаща разговорите) са с наклон!
Отговорите на Луцифер – са с нормален шрифт – абзаците започват с пауза навътре
|