Във всяка ситуация можете да избирате как да действате и какви чувства да изпитвате. Думата избор е най-важната в тази глава, защото тук става въпрос за това как да погледнете открито към нагласите, които може би са ви пречили да живеете съзидателно. където и да се намирате в живота си, каквито и да са обстоятелствата, можете да ги превърнете в преживяване, от което да се поучите; можете да решите да не изпадате в емоционална безпомощност. Независимо дали сте на легло в болницата, в затвора, на някаква рутинна работа, на някое кръстовище, в нюйоркските бордеи, в някое забутано място в Мисури, на дълго пътешествие - мястото няма значение. Навсякъде можете да живеете така, че да получите нещо от преживяването, можете да харесвате мястото, където се намирате, или, ако предпочитате, да напра-вите нещо, за да се озовете на друго, по-приятно за вас място.

 

Под „творчески" нямам предвид някакъв специален талант в изкуствата, някакво умение да творите. „Творчески" тук няма нищо общо с музиката, литературата, изкуството, науката или което и да е друго обичайно занимание, свързано с тази дума. когато става въпрос за начина, по който живеете, „творчески" означава способността да се захванете с каквото и да е начинание. Ако се съветвате със себе си, вместо с наръчници или с чужди представи за начина, по който трябва да се вършат нещата, можете да вършите всичко творчески. Човекът, който не позволява да бъде жертва, се държи творчески във всяка жизнена ситуация и отказва да се превръща в жертва на обстоятелствата, в които, в крайна сметка, е попаднал по свой избор.

 

Да бъдете творчески живи означава при всякакви обстоятелства да се огледате наоколо си и да се запитате: „как мога да превърна това 8 страхотно преживяване? какво мога да кажа, помисля, почувствам или сторя, за да получа знания и реализация?" Такава нагласа можете да имате винаги, стига да поискате и да престанете да си позволявате да бъдете жертва на себе си или на околните.

 

Скучното парти е типична ситуация, в която хората стават жертви, защото им липсва творческа жизненост. Разговорът едва се поддържа и е съсредоточен върху някаква безсъдържателна тема като цвета на завесите и кучешките екскременти по моравата. Повечето хора там са жертви - седят и се оплакват колко скучни са всички, ядосват се, може дори отвътре да кипят от ярост. Но умът на човека, който не позволява да бъде жертва, работи, той мисли как да промени нещата ми поне да не стане жертва на състоянието им. Той знае, че има стотици възможности и започва да измисля очарователни алтернативи.

 

Той може да се изправи и да стои прав, докато всички други седят, и те да се зачудят и да им стане интересно защо „стърчи". Или пък да попита: „колко близо до стената стига мухата, преди да се обърне, защото не може да лети обратно?" Или да покани някой интересен човек да се поразходят, даже да е посреднощ. Може да покани някого да танцуват, или да направи проучване за любимите ухания на присъстващите. Може да остави ума си да се зарее в някаква своя творческа одисея. Може още там да започне да работи върху някакъв роман. Има хиляди алтернативи. За творчески живия човек, който не желае да бъде роб на обстоятелствата, съществуват хиляди инте-ресни начини да се води разговор дори за завесите.

 

Колко пъти сте чували хората да говорят за скучни градове, безинтересни събития, ужасни места? Творчески живият човек е доволен, където и да се намира, защото нагласата му е такава: „Сега съм тук. По-добре да харесвам това място, вместо да не го харесвам и да бъда жертва на недоволството си."

 

Мнозина често задават въпроси от рода на: „Харесва ли ви в Ню Йорк?" Разбира се, мястото, за което става дума, може и да ви харесва, особено ако е Ню Йорк. Ако отидете в Бисмарк, Бърмингам или Бетесда, и там може да ви хареса. Географските обекти са просто места, късчета земя със свои характерни черти - а вие, разбира се, помните от Осма глава, че местата сами по себе си не са неприятни, само хората ги смятат за такива.

 

Можете да харесвате улицата, на която живеете, дома си, партито, на което са ви поканили, компанията си - особено след като признаете, че местата, на които се намирате, в деветдесет и девет процента от случаите са резултат на ваш избор и само в един процент са случайни. вие практически винаги решавате да бъдете там, където сте. Тогава защо изобщо трябва да ходите на места, където не ви харесва? Ако все пак се озовете на място, където не ви се иска да бъдете и от което практически не можете да се измъкнете, например в затвора или на заседание на комисия, тогава каква полза да не го харесвате, ако нямате избора да бъдете другаде?

 

Постарайте се да премахнете вредния навик да не харесвате местата, където се озовавате по силата на свое собствено решение. Използвайте всички възможности да бъдете творчески живи, вместо да се измъчвате с оплаквания, от които няма да спечелите нищо, освен че още повече няма да харесвате мястото, където се намирате.

 

Много хора се превръщат в жертви, гледайки на живота като на едно единствено преживяване, съдят за него като за нещо цялостно, което е или добро, или лошо. Ако такъв човек има поредица лоши преживявания, той смята живота за лош.

 

Но животът не е едно единствено преживяване. Той винаги се променя и всеки ден от него - и всеки момент на всеки ден - е нещо съвсем ново, което не е било никога преди и което може да се използва по безброй нови начини, ако решите да гледате на него от тази гледна точка.

Застъпниците на становището, че животът е едно цялостно преживяване, рядко са щастливи, защото, съзнателно ми подсъзнателно, постоянно преразглеждат и преценяват живота си, а това ги поставя в конфликт с действителността и съсипва настоящето им. Те често мислят, че другите хора имат късмета да живеят щастливо, а те самите са наследили нещастието си. Затъват, защото смятат, че нямат никаква власт над съдбата си.

Но при хората, които гледат на живота като на поредица от преживявания, е съвсем друго. За тях животът е нещо, което се променя постоянно и следователно не могат да упражняват над него особен контрол. Те търсят нови начини да живеят, вместо да се придържат към старите. Промените не ги плашат. Даже ги посрещат с отворени обятия.

 

Една от най-важните повратни точки в моя живот бе преди много години, когато случайно прекарах четиридесет и пет минути в една класна стая, замествайки титулярния преподавател. На дъската за съобщения 8 дъното на стаята бяха изписани думите: „Успехът не е цел, а пътуване."

Аз гледах тези думи цели четиридесет и пет минути и те се вдълбаха в душата ми. До този ден бях гледал на живота като на поредица от цели, или от събития, ако предпочитате. Завършване, дипломиране, научни степени, брак, деца, повишения и други такива събития - това бяха все цели и аз се движех все едно от спирка на спирка, вместо да виждам себе си в процес на пътуване.

 

Там, в тази стая, си обещах, че ще престана да оценявам щастието според постигането на някакви цели, а ще гледам на живота си като на постоянно пътуване, всеки момент от което е приятен. Този ключов момент в класната стая даде на мен, някогашния учител, един от най-важните уроци в живота ми: Не преценявай живота си според терминологията на постиженията, независимо от това дали са дребни или мащабни. Ако го сториш, обречен си на разочарованието винаги да търсиш други цели и никога да не си позволяваш наистина да се почувстваш удовлетворен. каквото и да постигнеш, трябва веднага да заплануваш следващото си постижение, за да имаш ново мерило колко щастлив и преуспял си.

По-добре се събуждай сутрин и се радвай на всичко, което срещнеш по пътя си. Радвай се на цветята, чието единствено предназначение е да ти доставят удоволствие. Забелязвай изгреба, малките деца, смеха, дъжда, птиците. Попивай всичко това, вместо все да чакаш някакъв момент в бъдещето, когато ще можеш спокойно да се отпуснеш.

 

Действително, успехът - дори и самият живот - не е нищо повече от моментите, които един след друг ни доставят радост. Разберете ли този принцип, ще намалите неимоверно положенията, в които ще бъдете жертва. Ще престанете да съдите за щастието на основата на постигнатото и вместо това ще гледате на целия живот-пътуване като на нещо, носещо щастие. Или, казано накратко, към щастието няма път, щастието е в пътя.

 

Способността ви да бъдете творчески живи практически при всякакви обстоятелства зависи най-вече от нагласата, която ще изберете за себе си. Най-решаващата проверка на нагласата ви ще бъдат моментите, когато сте изправени пред несполуки, а не когато нещата вървят гладко.

Може да ви се стори много по-лесно, макар и далеч по-саморазрушително, да отстъпите пред неуспехите и да се превърнете в жертва на лошото си настроение. Но ако сте достатъчно ефективни в недопускането на очакването да се превърнете в жертва, можете да поработите върху трансформирането на несполука-та така, че тя да заработи във ваша полза. ключов елемент на нагласата ви трябва да бъде будното внимание за възможността да се възползвате от положението - да направите така, че очакванията ви да не се въртят около това да бъдете жертва, а да търсите усилено подходящата ситуация. Дори ако възможността не се появи, можете да запазите нагласата си положителна, така че мрачното настроение да не ви направи слепи за потенциалната полза.

 

Като малко дете не сте имали и най-малка представа, че животът може да ви раздаде неподходящи карти, затова сте били спец в преобръщането на злополучията така, че да работят за вас. Дори ако голяма снежна буря е проваляла нещо, което сте очаквали с нетърпение, не сте си пропилявали деня да мислите за нея като за нещо ужасно, а сте виждали възможността да играете, да строите крепости от сняг и да правите снежни човеци, да се биете със снежни топки, да изкарате някоя пара, разчиствайки снега и какво ли не още. Просто не сте имали време да се мръщите и сте били творчески живи.

 

Някога сте знаели как да превърнете скучната класна стая в нещо поносимо, измисляйки импровизирани развлечения. Можели сте да се забавлявате, правейки какво-то и да е, защото сте притежавали естествената способност да бъдете творчески живи във всяка ситуация.

Може би вече сте позагубили от тази естествена склонност, ставайки жертва на примиренческата нагласа, когато нещата не вървят така, както на вас ви се иска. И може да се окажете измамени, защото ви липсва нагласата да се възстановявате бързо и типичното за детството победеше.

За да обръщате несполуките в своя полза, трябва да бъдете нащрек за специалните методи за залъгване, което другите използват редовно, за да ви накарат да се почувствате в безизходица, така че направо да се откажете и да приемете да ви наказват задето сте живи. Ако жертвата може да бъде убедена, че нищо не може да се направи срещу несгодите, тя може да бъде принудена да чака вечно животът и да се върне 6 нормални релси. Ето няколко примера на често използвани залъгващи маневри:

 

1.  „ЩЕ ВИ СЕ ОБАДИМ, КОГАТО ДОЙДЕ ВРЕМЕ." Това е може би най-отявленото средство за измъкване. Така просто ви казват да стоите и да чакате; все едно да ви кажат: „Хайде, върви си и бъди послушна жертва." вие, разбира се, трябва да се противопоставяте на такива опити за залъгване, като отказвате да ги приемате и мълчаливо си изработвате собствени стратегии за постигането на целите си. все едно дали това означава да се обърнете към началника, да напишете писмо или да се промъкнете по заобиколен път и да постигнете своето без никой да разбере, вие просто съвсем съзнателно отказвате да ви заблуждават, независимо че много други хора са готови да приемат такова отношение.

 

2.  „ЧЕКЪТ ВЕЧЕ ПЪТУВА ПО ПОЩАТА." Това пословично средство за измъкване обещава, че онова, което трябва да пристигне, вече е на път, но, разбира се, ако не го получите, пощите са провалили работите, а за това хората, които са ви длъжници, не носят отговорност. И няма начин да се провери дали „чекът" наистина е бил изпратен. Идеята е да ви държат на разстояние с надеждата, че просто ще се откажете. Ако това, което очаквате, наистина е чек, можете да се справите с проблема, като настоявате да ви бъде издаден друг (пуснатият „по пощата" винаги може да бъде отменен), или да поискате от касиера доказателство, че чекът действително е издаден, или да говорите с началника, и какво ли не още. Но не позволявайте такива маневри за измъкване да ви поставят в неблагоприятно положение.

 

3.  „ГРЕШКАТА НЕ Е МОЯ, ТИ КАКВО ИСКАШ ОТ МЕН?" като ви поставя пред необходимост да се отбранявате в неблагоприятна ситуация, същевременно оправдавайки себе си, манипулаторът се надява да се отърве от вас. Но вие можете да попречите на подобни маневри да спъват напредъка ви, ако дадете ясно да се разбере, че не се заяждате с ничии слабости, а само ис-кате резултати.

 

4.   „КОМПЮТЪРЪТ Е ВИНОВЕН." Хората винаги са пълни с добро желание „да ви намерят навреме"; има чекове, които „пътуват по пощата" от незапомнени времена, и сигурно още пещерният човек е открил, че ако „вината не е негова", може да се измъкне от необходимостта да направи нещо по въпроса. Но компютърът е станал, в буквален и преносен смисъл, особеният принос на XX век към набора от дежурни оправдания на човечеството за всевъзможни каши и манипулативни ходове.

 

Хората са склонни да забравят, че винаги можете да заобиколите компютъра и да се обърнете към хората, които му подават информацията, колкото и да искат манипулаторите да повярвате, за тяхно удобство, че и те са подхвърлени на милостта на безсърдечните и вироглави машини-чудовища. „Боклук влиза - боклук излиза", гласи една поговорка за компютрите, така че ако компютърът ви залива с боклуци, потърсете хората, които ги вкарват в него. Напомнете им, че все още е в сила правилото, че ако някой ви налага с чук, не чукът е виновен.

 

Това са четири често прилагани прийома за измъкване и, разбира се, всеки от тях може да има много вариации. Но когато нещата явно не се развиват добре за вас, ако сте нащрек, готови и, най-важното, творчески живи и подготвени за противодействие, няма защо тези номера да ви минават.

 

Изкуството да бъдете творчески живи изисква да се откажете, доколкото е възможно, от сковаността 6 мисленето си. Ако смятате, че има само един единствен правилен начин да се свърши нещо, и че във всяка ситуация трябва да действате по един определен начин, значи ви липсва спонтанност и въображение. Ако имате идея-фикс да вършите нещата по определени на-чини и налагате на другите тези едностранчиви стандарти, ще се превръщате в жертва винаги, когато обстоятелствата се променят и имате основание да промените поведението си. Но ако мисленето ви е отворено, ако допускате наличието на много възможни начини за изпълнението на някаква задача, можете да запазите предпочитанието си към един определен начин, но без да ви заслепява мисълта, че този начин е абсолютно задължителен.

 

Стюарт беше само на двадесет и шест години и вече си беше изработил „едностранчив" начин на мислене. Макар че беше изключително добър счетоводител, ставаше му все по-трудно да се разбира със съпругата си и с колегите си.

 

Стюарт ми добери на един от сеансите, че е твърдо убеден, че няма извинение за това нещата да се правят „неправилно". в речта му постоянно присъстваха думите „правилен", „подходящ", „верен", „точен" и т.н. и той бе твърдо решен да докаже, че жена му и децата му постоянно правят всичко неправилно. Оплака ми се, че с часове учел малкия си син как да върши прости неща и после се вбесявал, когато детето ги правело по съвсем различен начин, като че ли „нарочно". И съпругата му се държала едва ли не предизвикателно с нежеланието си да спазва неговите правила за поддържането на дома. Но Стюарт държеше да я накара да прави всичко, както той казва - по „правилния" начин. Стигна дотам да й казва как да прави баланса на собствената си чекова книжка и се вбесяваше, когато тя написваше неправилно чек, или сбъркваше датата, и от стотици други типични неща, на които той позволяваше да го влудяват.

 

Нашите сеанси се насочиха към това Стюарт да схване тесногръдието си, вместо да обвинява жена си в инат. Той скоро установи, че целият му живот е подчинен на принципа за единствения правилен път, и разбра, че на много малко хора им е наистина приятно да бъдат в неговата компания заради грубиянското му упорстване всичко да се прави, както той казва. Установи, че винаги той цитира правилата, когато се играят игри за забавление като крокет или монопол, пак той винаги настоява правилата да се спазват безусловно, стигайки дотам да разваля удоволствието на децата. веднъж каза, че няма нищо лошо в това човек да се забавлява, стига да го прави правилно и по правилата, но не можеше да допусне, че е забавно да кривне от правилата или дори да си измисля от време на време собствени правила.

 

Стюарт започна да работи по нови задачи, които имаха за цел да го освободят от сковаващото го тесногръдие. Нищо чудно, че напредваше бавно, като повечето безкомпромисни хора, но след няколко месеца вече беше на път да се поотпусне и да разреши на себе си и на семейството си повече спонтанност и повече възможности за избор. Праволинейните му възгледи за работата в крайна сметка също се промениха и той призна, че е възможно счетоводната работа да не трябва непременно да се върши както той казва - макар че, когато пет месеца по-късно прекратихме сеансите, още не допускаше възможността да промени собствените си методи на счетоводна работа.

Фридрих Ницше казва:

„Това е моят път...

кой е твоят път?

Пътят не съществува."

Това е подходящо мото за хората, които искат да бъдат в по-голяма степен творчески живи и да премахнат донякъде самоунищожителната скованост от живота си.

 

Ако работата ви е свързана с човек, който ви превръща в жертва с едностранчивото си мислене, ще е глупаво да не вземете предвид възможността да сложите край на тази връзка. Представете си за миг колко е опасно да имате адвокат, който не желае да промени стратегията си след разкриването на нови факти, или лекар, който въпреки новите данни от изследванията не престава да настоява, че проблемът е в апендикса и провежда операцията „както е запланувано". Неотстъпчивите хора никога не са истински професионалисти и са потенциална опасност, която сте в състояние да елиминирате от живота си.

 

Нека разгледаме малко по-подробно тесногръдието, което може да се определи също като „лишена от въображение безжизненост", във връзка с една изключително важна област - медицината. в последно време се пише много за ужасяващото количество излишни операции, които най-редовно се провеждат у нас. Особено голям брой жени стават жертва всяка година на ненужни хистеректомии, операции на яйчниците и други гинекологични операции, които спокойно могат да бъдат избегнати. Ако не вярвате, че това е сериозен проблем, обърнете внимание на следната обява на Синия кръст/Синия щит от Ню Йорк, публикувана в „Нюздей" от 10 ноември 1976 година. Заглавието на обявата е: „Антихирургията. Изцеление без показност". Текстът гласи: „Антихирургията. Няма да ви остане белег, защото ще избегнете ножа. Антихирургията. Мнението на втория прегледал ви лекар, според когото операцията е ненужна. Антихирургията. Мнението на хирург, за което не плащате. Това е най-новото, което би предлагат Синият кръг и Синият щит." После 8 съобщението се описва как човек може да получи безплатно втора консултация с хирург. А поантата е убедителното доказателство, че много лекари са така твърдо решени да действат, както те си знаят, че се ужасяват от консултирането с втори и трети специалист. А не е нужно първият лекар въобще да научи!

 

Защо изобщо се налага една компания за медицински застраховки да обявява, че ще плати за консултацията с втори хирург и няма да уведоми първия лекар? Просто защото толкова много лекари мислят тесногръдо и не желаят дори да чуят за второ мнение.

Очевидно е, че много хирурзи искат и редовно търсят мнението на втори, трети, дори и четвърти специалист и изглежда логично всеки способен лекар да бъде готов да признае желанието на всеки човек диагнозата му за операция да бъде проверена от възможно най-много компетентни специалисти. Но хората наистина имат отчаяна нужда от защита срещу тесногръдието в медицината. След като прави преглед на литературата, свързана с развитието на хирургията в САЩ, в книгата си „воля за живот" д-р Арнолд А. Хъчнекер заключава: „Днес признаваме, че има безброй жертви на прибързаната хирургическа диагноза."

 

Човекът, който не допуска да бъде жертва, не би се поколебал да потърси толкова мнения, колкото е нужно, за да се чувства той удовлетворен, преди да се съгласи на операция. И при най-малкия намек за неодобрение от страна на лекаря му такъв човек би си потърсил друг лекар, който ще поставя живота и здравето на пациента по-високо от своята суета и тесногръдие. Тесногръдието изобилства и в образователната система - от учители, които смятат, че има само един единствен начин да се учи аритметика, да се правят лабораторни упражнения и прегледи на книги и да се пи-шат теми, до преподаватели в колежи, които налагат безкомпромисно стилови наръчници за написването на изследователските работи. Без съмнение и вие сте се сблъсквали с тесногръдието през годините, които сте прекарали в училище, и в повечето случаи сте приемали тази логика, защото в противен случай биха ви тормозили с лоши оценки, спънки и, казано накратко, със „слаб успех". Но сега вече не е нужно да я приемате и не е нужно да налагате манталитета на „единствения правилен начин" на децата си в тяхното обучение.

 

Винаги, когато ви казват, че има само един единствен начин да се направи нещо, значи сте на път към ролята на жертва. Никой талантлив писател не се съветва с граматиката, за да реши как да използва родния си език. И никой от великите хора на изкуството не смята, че има само един начин да се рисува, да се създават скулптури или да се композира музика. Големите постижения във всяко начинание са винаги единствени и неповторими, те не приличат на нищо друго и никой не може да наложи създаването им по определени правила, макар че е възможно придобиването на известни умения. Затова насърчавайте себе си и другите да бъдете гъвкави и открити, разберете, че всяка задача може да се изпълни по безброй начини. Изберете метода, който е най-подходящ за момента, с пълното съзнание, че утре може да е по-уместна друга линия на действие.

 

Уилям Съмърсет Моъм включва следното кратко описание на един „тесногръд" герой в романа си „Души в окови": „като всички слаби хора той отдаваше прекомерно значение на това да не отстъпва от становището си."

И манипулирани, и манипулатори възприемат този ограничен подход към живота, който им пречи да растат и да позволяват на другите да растат.

 

Жертвите се предават, изпадат в емоционална парализа, независимо дали тя се дължи на страх, гняв или разочарование. Хората, които не допускат да бъдат жертви, упорстват и не допускат да изпаднат в такава емоционална безпомощност. Ако искате да принадлежите към втората група, ще трябва да престанете да се предавате и вместо това да поусвоите изкуството на твърдоглавото упорство.

Както вече казахме, много манипулатори използват презумпцията, че ако просто залъгват протестиращата жертва достатъчно дълго, тя ще се откаже да се бори. Много съдебни дела се водят точно по тази стратегия. Адвокатите на манипулаторите знаят, че ако „малкият" човек, който ги е предизвикал, не може да очаква да спечели делото в следващите една-две години, може просто да каже: „Да върви всичко по дяволите." Основен принцип на нашата правораздавателна система, изглежда, е да обезсърчава мнозинството хора да търсят „делнична справедливост", като прави така, че тя рядко си струва цената. Затова трябва винаги сами да решавате дали си заслужава усилието да упорствате, в правната област или където и да е другаде, и дали ако преследвате своето, това няма да ви превърне в още по-голяма жертва. Но ако сте достатъчно изобретателни, често ще можете да измисляте начини да го правите без много затруднения или, ако имате достатъчно средства, просто да наемете други хора да упорстват вместо вас.

 

Да покажете, че няма да позволите да ви превръщат в жертва, по принцип означава да избирате кои битки ще водите и кои ще избягвате и после да дадете да се разбере, че сте готови да стигнете толкова далеч, колкото е нужно, за да спечелите. Рядко ще ви е от полза, а често може и да ви навреди, ако заявите, че сте решени да се борите против нещо по определен начин, но не сте готови да го сторите наистина. в живота, както и в покера, от блъфовете няма полза, ако нямате репутацията на човек, който никога не блъфира. в 1шигата си „ка1с превръщам обикновени оп-лаквания в хиляди долари. Дневник на трудния клиент" Ралф Чаръл разказва как се изплаща упорството, как се възнаграждава решимостта и готовността му да се бори докрай против потенциалните манипулатори на потребителите, за които се смята, че са от най-трудните противници. Това е напълно постижимо и за вас, ако наистина искате да избегнете положението на жертва.

 

Може би най-важният ключ към упоритото недопускане да ви превърнат в жертва е да поемате задачите си, без да се ядосвате, без всякаква злоба и други разрушителни емоции, които ви губят времето и подкопават търпението и решимостта ви. Гледайте на сблъсъците като на игра, в която можете да използвате въображението си, за да определите сами правилата, по които ще преследвате своята цел, вместо да се чувствате длъжни да следвате нечии чужди правила. Ралф Чаръл разказва за сложните си конфликти с телефонната компания „Бел", с хазаи, театрални управители, банкери и много други. Посланието му е ясно: Ако упорствате и преследвате целта си неотклонно и неуморно, ако дори за миг не допускате мисълта да ви залъгват, почти във всички случаи не само ще постигате целите си, но и резултатите далеч ще надхвърлят първоначалните ви очаквания.

 

Факт е, че фирмите и личностите, които са превърнали манипулирането в навик, не са добре подготвени да се справят с упоритите хора, най-вече защото те се срещат рядко, а когато се сблъскат с тях - понеже по природа са грубияни - обикновено намират за по-лесно и по-разумно да ги оставят на мира и да си намерят други, по-отстъпчиви жертви. когато се стигне дотам да трябва да отстояват позициите си, повечето хора се държат като овце. Те сами се превръщат в жертва още преди да са влезли в сблъсък с нагласата си, че не са в състояние да победят „големите", „този човек", „градския съвет" и т.н.. Но вие знаете, че това са митове, на които творчески живият човек не обръща никакво внимание. Не само е възможно, но е и много вероятно да спечелите, стига да прескочите първите няколко препятствия, които се изпречат на пътя ви, и продължите да държите на своето. Тези първи препятствия съществуват само защото са достатъчни, за да накарат мнозинството хора да се от-кажат от борбата. Но след като ги преодолеете, често ще се изненадвате колко малко истински пречки ще останат на пътя ви.

 

За да упорствате, не е нужно да проявявате мулешки инат. Решимостта би може да придобие облика на проста и недвусмислена решимост да не позволите да ви манипулират. Просто ще направите необходимото, за да получите искания от вас резултат, вместо да се самоизмъчвате с всевъзможни тревоги и вълнения. Хенри Уорд Бийчър пише:

 

„Разликата между упорството и ината се състои в това, че често едното произтича от силната воля, а другото - от силното отрицание."

Малките деца, които са се научили да врънкат, знаят, че това е най-сигурният начин да получат каквото искат от родителите си. „Ако упорствам достатъчно дълго и врънкам мама да ми купи дъвка, тя в крайна сметка ще отстъпи и ще ми купи." Такива родители забравят, че те са научили децата си да не обръщат внимание на първия отказ, както и на втория, и на третия - нерядко защото те самите тормозят децата, като автоматично казват не на всичките им искания, с надеждата да си спестят труда или просто за да покажат кой командва. Децата пък знаят, че ако отстъпят и за миг, губят борбата за постигането на целите си. Е, доста манипулатори, особено институциите и бюрокрациите, се опитват да действат точно като този тип родители - и макар че без съмнение е под вашето достойнство да се държите с тях като хленчещо, опяващо дете, те дават ясно да се разбере, че трябва да прилагате точно тази логика. При все че не съм привърженик на опяването, вие сами виждате, че понякога това е много ефективна линия на победеше. А1со не искате да ви опяват, престанете да затвърждавате този навик. От друга страна, вие също можете да станете мърморко, напаст, трън в очите на големия бизнес. Не се предавайте. в мига, в който отстъпите, ще би пратят с един удар на мястото ви в редиците на жертвите.

 

„Аз поддържам една доктрина, на която не дължа много, но и дължа изцяло малкото, което имам, а именно, че с обикновени способности и необикновено упорство всичко се постига."

Сър Томас Фауьл Бъкстън

 

 

Да бъдете творчески живи означава да се откажете от бездействието при обстоятелства, които винаги са ви поставяли в безпомощно положение. ключът е в действието. в това да правите нещо. Ако преодолеете инерцията си и действате, това ще съживи творческата ви жизненост.

Действието е единственото резултатно средство против депресията, тревожността, стреса, страха, безпокойството, вината и, разбира се, пасивността. Практически е невъзможно да бъдете едновременно депресирани и дейни. Дори и да искате, ще ви е трудно да продължите да унивате, да се оплаквате, да се валяте и тънете в самосъжаление, ако се размърдате и направите нещо. каквото и да е! Действието само по себе си е много важна част от пълноценния човешки живот.

 

Трябва също да разберете, че бездействието не е резултат от депресията, а нейна причина. То често е въпрос на избор, а не нещо неизбежно. Действието е и безпогрешен начин да избегнете да се превърнете в жертва, на самия себе си или на другите. Ако решите да направите нещо, за да решите проблема, вместо да мърморите за него, ще сте на път да промените положението си.

 

Ако си казвате: „Да, но какво мога да направя?", отговорът е наистина много прост. каквото и да направите, то ще е много по-ефективно от бездействието.

Джулия беше моя клиентка, която се оплакваше отчаяно, че постоянно е депресирана. Тя защитаваше депресията си така, сякаш тя беше най-близкият и съюзник, а не най-лошият и враг. На усилията ми да я на-карам да направи нещо винаги реагираше по един и същи начин: „О, вече опитах това и не помогна", или: „Това е глупаво, моят проблем е много по-дълбок, простото преминаване към действие няма да промени нещата".

 

Джулия искаше да намери дълбоко вкоренени психо-логически обяснения за депресията си. Но отговорите не бяха нито много дълбоки, нито сложни. Тя просто беше свикнала да се самосъжалява. Беше на шестдесет и седем години и не можеше да се справи с „остаряването", затова се опитваше да избяга от проблема, като прекарваше половината ден 6 леглото, не искаше да излиза от къщи, оплакваше се на децата си и се безпокоеше за някакво разяждащо усещане в стомаха, за което се опасяваше, че е язва.

 

Джулия ми противоречеше всеки път, когато казвах, че действието е най-добрият начин да се освободи от самоналоженото си положение на жертва. Обясних й, че ако се заеме активно с каквото и да е, това ще й помогне. Но преди да може да предприеме нещо, трябва да обърне внимание на нагласата си, да престане да желае депресивното поведение и да разбере, че от този избор страда само тя и никой друг. Никой друг не страда особено от това и без съмнение никой няма да й прави компания в психологическите дупки, в които изпада. когато тя най-сетне разбра, че сама си причинява всичко това, каза, че е готова да се впусне в действия, които да я погълнат творчески. Но в началото се връщаше към депресивните си навици, когато я насърчавах да си избере някакво конкретно занимание. Оплакваше се, че не знае какво да прави, затова няма да прави нищо. Затова и предложих следния списък от възможни занимания, с всяко от които можеше да се заеме.

 

„Разходи се енергично из квартала. Поиграй с топка.

Иди в някоя библиотека и си поговори с библиотекарката.

Запознай се с петима непознати. Запиши се в курс по йога. Научи някакъв танц.

Запиши се в какъвто и да е курс за възрастни. Започни работа като доброволец в старчески дом. Иди на летището и наблюдавай как се сбогуват хората.

Организирай лотария, група за игри и т.н. в квартала.

Карай колело. Иди да плуваш. Иди на масаж.

Гледай десет филма и направи критични отзиви за тях.

Организирай парти и покани двадесет души. Играй на някаква игра, без значение каква. Напиши стихотворение или разказ. кандидатствай за работа на десет места. Започни собствен бизнес в дома си.

Създай  квартален вестник, рекламна служба или клуб.

Стани търговски агент, без значение на каква стока.

Научи се да играеш табла, дама, канаста или друга игра на карти.

Грижи се за болни животни.

Напиши десет писма.

Започни работа като детегледачка. ,  Иди в клуб за запознанства. ,    Присъствай на лекция.

Посети всички музеи 6 града.

Научи някаква нова професия - тапицерство, аранжиране на цветя, автомонтьорство.

Посети непознат град.

Започни да пишеш историята на живота си.

Помагай на болни деца."

всеки творчески жив човек може да направи такъв списък от възможности, който да превърне бездействието в действие.

Джулия скоро започна да разбира за какво става дума. Зае се с някои нови занимания, вместо постоянно да обяснява, че не може да го направи, и видя как депресията й се изпарява. в крайна сметка тя се освободи от зависимостта си към антидепресантите, които я крепяха от почти три години. когато усетеше, че се връща към старите си навици на депресиран човек, си говореше по нов начин. Начинът й на мислене се беше променил, от: „Бедната аз, просто съм стара и непоправимо депресирана", към: „Никакво самосъжаление, ще предприема нещо, за да не си седя просто така и да се самосъжалявам". Не някакво чудо извади Джулия от депресивните й навици, а действието.

Хората, които избират да бъдат действени, рядко попадат в положението на жертви. Активният човек, 6 крайна сметка, ще поправи несправедливостите, а бездейният, пасивен наблюдател често ще бъде жертва, ще се оплаква на всички и ще се почесва удивено по главата. Има една стара и много вярна поговорка:

 „Дори да си на прав път, ако просто си седиш на едно място, ще те сгазят."

 

Двете цитирани по-долу изречения изразяват начини на мислене, които, ако им позволите, ще ви попречат да бъдете творчески живи в почти всяка ситуация. И двете дават безпочвени оправдания за това, че сте се предали заради някакво дребно разочарование, вместо да мислите и действате творчески.

 

1. „НАИСТИНА НИЩО НЕ МОГА ДА НАПРАВЯ!" кажете ли си това, докато вярвате в него, ще сте обречени. винаги има нещо, което можете да направите, и задачата ви като човек, недопускащ да бъде жертва, е да започнете да експериментирате, изпробвате и създавате алтернативи. Променете това изречение и си кажете: „Не съм сигурен какво трябва да направя, но съм абсолютно сигурен, че ще направя нещо, вместо да си стоя и да чакам да ме манипулират." С такава нагласа поне ще работите за решаването на проблема и ще си изработвате новия навик да действате, а не пасивно да се тревожите. Не искайте от себе си да намирате успешното решение веднага или всеки път. Дръжте по-скоро на това да продължите да действате и да експериментирате. След като опитвате достатъчно, ще попаднете на нещо, което ще свърши работа. Но никога няма да имате шанс да го откриете, ако от самото начало си казвате, че нищо не можете да направите.

 

2. „НЕЩАТА ПРОСТО СА ТАКИВА."Този вид примирение произтича от погрешната представа, че понеже сега нещата са такива, нямате власт да ги промените. Но повечето обстоятелства, които превръщат хората в жертви, всъщност са човешко дело и могат по някакъв начин да бъдат променени. И дори ако има някаква възможност да ги промените, когато казвате, че „нещата просто стоят така", вие я отричате. Ако един час стоите на опашка на касата в супермаркета и просто си казвате: „Така е, никой нищо не може да направи по въпроса", гарантирано ще бъдете жертва. Но ако си кажете: „Я чакай! в този магазин аз съм клиент и не трябва да плащам с един час от ценното си време за правото да пазарувам от него! въобще не ме интересува защо тези хора си стоят кротко и не протестират, аз ще видя какво мога да направя по въпроса!" - тогава пред вас се откриват всевъзможни интересни алтернативи. Можете да се обърнете към управителя, да му кажете, че не можете да чакате, и да поискате той лично да ви обслужи. Или да му заявите, че ще загуби много клиенти, включително и вас, ако не отвори нови каси. Ако не сте доволни от получения резултат, можете да му кажете, че ще оставите количката там, където е, ще си тръгнете и ще напишете писмо до ръководството на фирмата за дългите опашки в неговия магазин и ще приканите и други клиенти да сторят същото. Можете дори да минете отпред и да помагате за опаковането на покупките, за да върви опашката по-бързо. Но ако си казвате: „Е, така си е в наше време", никога няма да ви дойдат наум подобни алтернативи, нито някакви други. Промените ли тази нагласа, ще сте в състояние да действате и да движи-те нещата, вместо да ги чакате да се случат.

 

Ето няколко конкретни примера от живота на клиенти и приятели, от литературата и от собствения ми жизнен опит, които показват как творчески живото поведение побеждава манипулациите. в тях се разглеждат ситуации от реалния живот, които важат за всеки, решил да престане да се предава и да вземе нещата в ръцете си.

 

Търсенето на работа. Това е една област, в която, особено в това време на висока безработица, много хора стават жертва на тесногръдото мислене, търсейки работа по традиционните начини, като разчитат само на професионалните си автобиографии, на телефонни запитвания, на безкрайни посещения на едни и същи места и на силното си желание. Това не са най-добрите начини да намерите работа, просто защото по този път вървят повечето хора, а търсачите на работа, които действат „като всички", имат малък шанс да се откроят сред тълпата.

 

Сандра беше моя клиентка, която дойде при мен с неотложната задача да се научи да се представя пред потенциалните работодатели, за да получи работа. Разказа ми дългата си тъжна история - как разпратила стотици автобиографии, успяла да стигне до няколко интервюта и никъде не сполучила. Тя се интересуваше от връзките с обществеността, но нямаше представа как да действа ефективно на пазара на труда. Аз й обясних, че намирането на работа е умение, което се измерва с конкретни критерии, също както успешното представяне, след като човек вече получи работата. Посъветвах я да се откаже от традиционните методи за търсене на работа, да започне да преосмисля изоснови целите си и да вложи в постигането им нови похвати.

 

Беше през ноември. Сандра ми разказа за някакво място, което щяло да се обяви в края на март, за директор по връзките с обществеността в голям универсален магазин. каза, че още не може да кандидатства за него, защото директорът няма да се пенсионира преди февруари, а тя не иска да го обиди. Аз настоях да захвърли тази характерна за жертвите „коректна" нагласа, да помисли за себе си и да прецени ситуацията. в резултат на това Сандра пое първия си риск през втората седмица от началото на терапията. Тя отиде в магазина и говори с директора по връзките с обществеността за възможността да поеме неговата работа.

 

Той беше изненадан, не я насърчи и на следващия сеанс Сандра изрази съмнение, че е подхвърлила на риск шансовете си с прекалената си настойчивост.

 

Но не беше така. Следващата и задача беше да се срещне с директора на личния състав, да попълни формуляр за кандидатстване и да даде да се разбере, че не само се интересува от мястото, но и е изпълнена с решимост да го получи. Последната стъпка в нетрадиционния и подход в търсенето на работа беше да пише до президента на компанията, описвайки подробно не само квалификацията си, но и намеренията си за начина, по който ще направи магазина по-популярен 6 града, и как ще изработи динамична система от планове в областта на връзките с обществеността за следващата година.

 

Сандра не само получи работата, но й дадоха и заплата, която надхвърляше най-смелите и желания. Тя до-каза себе си, захвърляйки „правилния" начин за намирането на работа, замествайки го с творчески индивидуален подход.

 

Алтернативата на възможността да работите за някого. Има хиляди начини да си изкарвате прехраната, без да работите за друг човек или за фирма. Хората, които са жертви на работата си, по начало изпадат в застой, защото си представят, че могат да правят пари само по малък брой начини. Ако винаги сте работили на заплата, трябва да се замислите за нови начини да си изкарвате прехраната, особено ако сте недоволни от това, че работодателите ви манипулират, или защото трябва да живеете по чужда програма. Можете да се освободите от стереотипното си мислене и да измислите няколко алтернативни възможности, да прецените риска, после да изберете най-добрата за вас и да я осъществите, вместо да говорите до безкрай в духа „ами ако...", „може би", „не съм много сигурен". Ни-кой не може да бъде сигурен за нищо, докато не го направи. Но ако вярвате, че не можете да го направите, по-добре забравете за цялата работа, защото убеждението ви ще победи действителността.

 

Най-добрият начин да се освободите от положението си на жертва на работата е като станете експерт по продаването на някаква собствена идея. Можете да я опаковате и продадете всекиму, ако успеете да покажете, че върши работа. Или пък можете да превърнете нещо, което правите за забавление, в професия.

 

Превърнете хобито си в бизнес. Ето няколко примера за творчески подход към изкарването на прехраната, каквито всеки може да предприеме. Наградата е, че ще си бъдете сам началник.

 

•  Мерилин се интересуваше  от макраме. Занимаваше се с него като хоби, докато забеляза, че то предлага и възможности за бизнес. Приятелите й искаха да им изработи определени неща и бяха готови да платят за това. Година по-късно тя бе превърнала хобито си в работа на пълен работен ден и печелеше много добре.

 

•  Луиз имаше талант на художник и обичаше да рисува тениски. Приятелите постоянно я молеха да им направи по някоя за подарък - за рождени дни и други специални събития. Тя реши да превърне хобито си в бизнес. Приятелите с удоволствие и изпращаха клиенти. След шест месеца Луиз печелеше 2000 долара на месец с рисуване на тениски. Сега вече не работи като касиерка, доходите й са се увеличили трикратно и тя се забавлява страхотно от работата си.

 

•  Джоел беше луд на тема тенис, играеше при всяка възможност да се отдели от омразната си работа в една фабрика. Той ставаше все по-добър и по-добър и започна да преподава уроци на приятели. После, по съвет на терапевта си, пусна съобщение за групови уроци в събота сутрин. Три месеца по-късно си беше организирал собствен бизнес и напусна работата във фабриката. вече имаше стотици клиенти. Джоел се наслаждаваше на всеки ден от живота си, защото бе съчетал интересите си с възможностите да печели и за една година удвои доходите си.

 

•  Бен беше инвалид от втората световна война. Беше на легло, но бе решил, че няма да прекара живота си там, самосъжалявайки се. Затова постави началото на своя собствена служба за вестникарски материали. Абонира се за двадесет вестника, изрязваше статии от тях и ги изпращаше на личности, фирми и т.н., за които се споменаваше в статиите, с молба за минимално заплащане по тяхно желание. Не след дълго си имаше редовни клиенти и след още известно време водеше огромно предприятие, без да става от леглото си. Бен буквално стана милионер, възприемайки творчески жив подход към преодоляването на злополучията и към препитанието.

 

•  Сара беше безработна цигуларка, останала без пари и отчаяна. Тя застана пред един театър в центъра на Ню Йорк и започна да свири за посетителите ш театъра - идващи, отиващи си или чакащи на опашка. За две седмици в калъфа на цигулката й се събраха повече пари, отколкото бе спечелила 6 предишните шест месеца. И в този случай имаме творчески подход към намирането на работа, а не самодоволно-гневен.

Ако сте от хората, които все казват „не", ще твърдите, че изобретателни подходи като тези може и да са подходящи за другите, но на вас никога няма да ви свършат работа. Но всичко може да свърши работа, ако сте готови да поемете риск, да престанете да се съмнявате в себе си и да действате. Ако смятате, че ви трябват специални разрешения, за да направите каквото искате, или че пречките са прекалено големи, размислете отново от гледна точка на творческата жизненост. винаги има изключения от общите правила за намиране на работа. Някои от най-влиятелните психолози нямат специално образование. Двама от съвременните са Гейл Ший, авторка на бестселър за развитието в зряла възраст, основаващ се на журналистическия й опит, и Вернер Ерхард, основател и ръководител на движението „ест" в Америка. в други области има безброй примери за хора без специална подготовка, успели в „чуждо" за тях поле на дейност: Лари О'Брайън, председател на Демократическата партия, като пълномощник на Националната баскетболна асоциация; професори по физика като автори на романи-бестселъри; адвокати като радиоводещи и т.н. Ако искате да работите в някаква област, ако сте готови да забравите за начина, по който „би трябвало" да се върши въпросната работа и как я „бършат всички", ако се заемете да я вършите, както вие си знаете, очаквайки в крайна сметка да успеете, ще успеете. Иначе ще си останете затънали там, където сте, и само ще защитавате положението си на жертва, твърдейки, че то не може да се промени.