Една от потребностите ни е, да бъдем осъзнати чрез съзнанието си. Тя се съдържа във всичките ни структури, а ние осъзнаваме във вибрациите, в които тези структури вече са проявени, тоест съществуват. Но за разлика от структурите ни, Душата не е проявена във вибрационните пространства. Нещо повече, нашите структури са само проекции, т.е. отпечатък на Душата в реда на вибрационните пространства. Съвкупността на тези проекции (т.е. отпечатъци) е въплъщението на Душата в плътните светове, тоест в тленното ни тяло (телесно-енергийния конгломерат).

    От раждането до смъртта, телесно-енергийния ни конгломерат е временното убежище на съзнанието. При реинкарнация съзнанието се спуска по стълбичката на вибрационните пространства съгласно реинкарнационната механика. Тази механика се определя от състоянието на миналите въплъщения, волеизявленията на Душата и някои др. фактори. Колкото по-дълбоко се спуска съзнанието, толкова по-плътен (груб) свят наблюдава то. Ако съзнанието се спуска на нивото на молекулярното пространство, това означава, че Душата е придобила молекулярна плът. Затова с очите си можем да четем този текст за това, как да се изкачим обратно по тази стълбица.

    Да осъзнаем душата си, означава да преминем със съзнанието през границата между вибрационните светове и световете без вибрации, където се намира душата. Дори и безкрайно да съзерцавате световете с различна плътност, там няма душа. И само като направим фазовия преход на съзнанието от пространството на вибрациите в пространството, където отсъстват понятията материя, енергии, потоци и подобни атрибути на вибрационните материални пространства, ние можем да се окажем в тялото на Душата си. Това се постига чрез практиката на прочистване и може да се прави цял живот.

    Нужни са практически усилия, труд за постигането на устойчиво развъплъщаване от плътните пространства. Няма да можете да осъзнаете Душата, ако не осъзнаете въплъщението й в плътните пространства. Много рядко този процес се случва бързо, за един живот - най-често човек трупа "подаръците" на Самсара в няколко живота.

    За човек е интересно и да бъде на Малдивите, и да се спусне в гърлото на вулкана, и да се замисли над загадките на инките. Още не се е огледал и вече всички тези постижения оставя тук, в Самсара, а се пренася някъде, където няма нищо от това - нито инки, нито вулкани, нито Малдиви. Но кой е "АЗ"? Въпросът си остава без отговор. Отговорът е на дъното на Самсара, който всъщност е без дъно.

    Така човек разтяга процеса на осъзнато развъплъщение с известно количество реинкарнации. И само когато се пресити на всички "блага" на Самсара и на техните последствия, човек придобива неистовия и отчаян стремеж да напусне тази форма на съществуване - далеч от Малдивите, от вулканите, от инките. Съзнанието достига Душата чрез прочистване от невежеството и заблужденията тук - в центъра на страстта, в Самсара.

    Обаче усвояването на фините структури, таи в себе си опасност - дарява ни с ново възприятие, изпълнено с невиждани чудеса, които така увличат все още неукрепналото намерение на човек да следва потребностите на душата си. Така човек изоставя изчистването от невежеството и се увлича от разглеждането на своето проявление в по-фините, но все пак материални състояния, тъй като му се струва, че е попаднал в нов свят.

    Такова захласнато разглеждане, често определя следващата реинкарнация в световете на тази плътност. Уви, съществуването в тези светове лишава човека от базовите енергии, без които е невъзможен по-нататъшния път за реализация. Затова сред хората има и такива, които вече се реинкарнират "на седмото небе". Но това не е оказана чест, защото, каква чест има в това да живееш в безсмисленост?

    Затова толкова е важно от самото начало, практиците да възприемат правилното направление и да се придържат към него. Това е направлението на богоприемането, но не страстолюбие на Бога, а смирено вътрешно богоприемане, без фанатизъм. Твърдото следване на това направление предпазва от всякакви съблазни, възникващи при възприемането на висшите светове.

    Така към приключването на поредния земен живот, съзнанието може да се сдобие с истински Дом в устойчивото невъплътено състояние на осъзнатата Душа. А чрез обратното връщане към Бога (богоприемане заедно с практикуване на пречистване), Душата прекъсва процесите на естественото самосъзерцание и активира процесите на богоизпълването.

    Какво е естественото самосъзерцание? Заради божествения произход на душите ни, много лесно бъркаме естествените процеси на самосъзерцание с процесите на богосъзерцанието. Тази илюзия възниква като препятствие на Пътя, когато човек постига високи нива на отшелничество и Смирение. Истински практикуващите хора, почти през целия си живот прочистват себе си и се отричат от проявленията си, но понякога започват да бъркат наблюдаването на процесите, случващи се в природата на Душата ни, а също и нейните отражения във физическия свят, и на външните процеси.

    Разбира се, под "богосъзерцание" не разбирам разглеждане на Бога, а само се опитвам да разгранича разликата между съзерцаването на вътрешния свят, тоест вътрешната радост на чистата Душа и общуването с Бога чрез възприемане на неговата Любов и Внимание.

    Процесът на самосъзерцаване на душата е прекрасен, но не е абсолютната Истина, поради което всъщност е илюзия. Душата не е безкрайна, и както при всички ограничения, се пораждат илюзии. Колкото повече са ограниченията, толкова по-груби са илюзиите. В същото време крайната Истина е безкрайна. И ако съзнанието ни следи за крайната истина, то илюзиите няма да го обхванат. Това е значението на богоприемането, то е шанс да не бъдеш овладян от илюзиите.

    Състоянието на съзнанието, когато то се намира в тялото на Душата и в богосъзерцаване, може да се отбележи като истинско Самадхи, финализиращо Пътешествието на отделната Душа. Това е Човешката реализация.

    Разбира се, около думата "Самадхи" има много нелепи езотерични предразсъдъци, които се пораждат от ограничения ум и гордостта. Самадхи не е княжеството на великите избрани. Това е само тренировка на Тренираните.

    Когато съзнанието само се докосва до "петите" на Душата, вече се влиза в Самадхи, защото в този акт съзнанието напуска плътната вибрационна реалност и се докосва до изцяло различни непроявени пространства, които са лишени от обичайните вибрационни характеристики - вещества, енергии, интензивност, плътност, поток и пр. Тренировката за това състояние макар и трудна по начало, е крайно благотворна за прочистването на проявленията ни в по-плътните реалии, където временно се установява съзнанието ни, докато живеем и практикуваме. Заедно с такава тренировка ще възниква способността да задържаме осъзнаването на висшите нива, без да напускаме низшите слоеве. Такова интегрално възприемане притежава дълбока хармония и сакралното единство на целия божествен свят. След това човек може наистина да каже: "дуалността на света е само илюзия". И в неговите уста това няма да е лъжа.