Емоционалното тяло вероятно е най-трудното за изцеление от по-нисшите тела. Това е така, защото емоциите по правило са магнетични по природа, а за да се отделят магнитите един от друг, се изисква много енергия. Така че, ако имате негативни емоционални модели, те ще имат тенденцията да се запазват, освен ако не вложите значителни усилия и внимание, за да ги изцелите. Изцеляването на емоциите също така е трудно, защото човек не желае да се спира на тях или да потъва в тях. Във всички наши предходни книги сме споменавали двете стъпки към емоционалното изцеление, но заради онези от вас, които за първи път четат това, нека повторим формулата. Ето кратката версия.

Вие трябва напълно да усетите, изживеете и изразите емоциите си, докато същевременно оставате дистанцирани и ги наблюдавате от една по-висша перспектива. Онези, които не съумяват да се дистанцират, често се предават на емоциите си и засядат в тях. Бихме могли да ги наречем „крале/кралици на драмата". Това са души, които вечно изразяват емоции, но никога не ги решават.

„Бедният аз! Не е ли ужасно това. Животът е несправедлив" и т.н. са любимите рефрени на емоционално привързаните. Да се стои край подобни хора може да е доста изтощително или най-малкото – влудяващо. Хленчещият тон на гласа, сякаш всичко в живота се свежда до опити да се разреши нещо, е запазена марка на онези, които са уловени в мрежата на емоциите. Вечно имат проблеми за разрешаване. Никога не виждат ден, изпълнен с мир и спокойствие. Онези, които са заседнали в емоциите, винаги очакват да се случи нещо лошо. Умовете им постоянно са заети с някое „ами какво, ако". Не могат да тръгнат за никъде, без преди това да свършат един милион неща, в случай че се случи нещо лошо. Ако ви се обадят по телефона, първите 15 минути ще ви разказват за всичко лошо, което им се е случило през този ден или пък започват да плачат без очевидна причина.

Няма нищо лошо в изразяването на емоциите, стига това изразяване да води до решение. Но без една по-висша перспектива никога нищо не се разрешава. Медитирането, дистанцираността и виждането на по-голямата картина са абсолютно необходими за емоционалното изцеление. Онези обаче, които се дистанцират прекомерно и забравят да усещат своите емоции, се превръщат във въздухарите и отнесените интелектуалци, с които толкова често се сблъсквате в света. Това са хората, които говорят за емоциите или мислят за емоциите, но в действително никога не ги УСЕЩАТ.

Можете да анализирате живота, да се опитвате да го проумеете, да го предсказвате и да го предчувствате, но ако не го УСЕЩАТЕ, значи в действителност не живеете. Дори мнозина, които практикуват даоистките изкуства, попадат в този капан. Те са убедили себе си, че са еволюирали отвъд емоциите. При тях всичко вече е съвършено, ясно и спокойно. Но без емоции животът става скучен и безцветен. И рано или късно техните потиснати и отречени емоции ще излязат на повърхността – може би по начини, които ще ги накарат да се почувстват неловко.

Пазете се от гурута и учители, които изглежда са превъзмогнали своите емоции. Един от нашите любими учители е Кришна. Защо? Защото той и другарите му веселяци винаги лудуват, танцуват, изпълняват музика и се забавляват. Те изразяват емоции. В Библията се разказва, че Исус често е плачел и се е смеел. Никъде не се споменава да е бил стоик, със сериозно и безизразно лице. Макар че мантруването на монасите може да бъде преобразяващо и трансформиращо, някои от тях са пожертвали известна степен от своята енергия на жизнената сила, за да бъдат послушници. Ние не разбираме никоя религия, която включва отричане на емоциите. Всъщност, в написаните съвместно с Основателите по-ранни книги на този канал той описва много подробно луциферианството. Кратката дефиниция за него е: „Всяка религия, която счита емоциите за грешни." Забележително е, че фундаменталисткото християнство има малка или нулева прилика с Исус от Библията, който е приемал емоциите си.