Започнете ли веднъж осъзнатия възход към границите на битието си, не можете да изоставите този път и да живеете, както преди - до времето на личните откровения. Това е проста истина, която буквално е на повърхността, но изненадващо не е забележима от всички. Разбира се, това не се отнася до хората, които само разсъждават за осъзнатия живот, четат книги, разбират всичко, активно спорят и посещават семинари като пробват нещо, но повърхностно. Спете спокойно, никой не ви е затворил вратата, защото така или иначе не сте тръгнали на път.

    Но тези, които са започнали самоизцелението от собственото си неведение и преминават от състоянието на безсмислено потребление към целенасочено сътворяване на живота си, в частност, тялото си, работата и отношенията си, за вас мили спътници, няма път назад.

    Може да се откажете от всичко, да премислите, да опитате да се върнете. Ваше е божественото право на свободен избор, но няма да ви се удаде да се чувствате като преди. Миналите обеми, които до вчера са ви устройвали, вече ще са ви тесни и мъчително малки.

    Опцията да се върнете назад съществува, но ще прилича да се опитате да обуете обувките си от 7-ми клас и постоянно да ходите с тях. Безполезно е да си мислите, че преди сте ги носили и всичко е било наред или, че преди ви е устройвало и не ви е мъчило. Вие сте се променили, а това е следствие.

    Отворим ли се за знанието чрез практикуване на собственото си битие, вече не можем да го игнорираме. Това е закон на духовната физика.

    Този, който се е отказал от цигарите (и не е пушил макар и няколко години) може да пропуши отново, но никога вече няма да изпитва неограничаваната наслада от преди отказването им.Този, който дълго не е ял месо, дори съвсем да не се е отказал от него, вече няма да му се яде такава храна. Какво се случва със спортиста, който е прекратил тренировките, също ни е ясно. Тялото стремително губи формата и издръжливостта си.

    Тук театрално бих направила пауза като обходя с многозначителен поглед всички присъстващи, за да произнеса гръмко и отсечено:


    За това естествено, но не толкова очевидно явление, прочетох за първи път в простичкия роман-притча "Пътешествието на Майкъл Томас и седемте ангели до вкъщи"

    "- Искаш да кажеш, че съзнанието ми може да промени реалността? - попита Майкъл.

    - Не точно това - отговори гласът - Реалността е същността на Бога и тя е неизменна.Но твоето човешко съзнание само открива пред теб аспектите от реалността, които искаш да постигнеш. Когато се променяш, пред теб се отварят новите й граници и ти по собствено желание ги постигаш и използваш. Защото няма обратен път.

    Майкъл започна да разбира нещичко, но преди да премине през вратата и да стъпи на новия път, поиска да зададе още един въпрос. Той винаги бе готов да се докопва до истината, дори ако за това трябва да се усъмни в звучащия в главата му глас на ангела. Майкъл формулира въпроса си и го зададе:

    - Казваше, че имам право на избор. Защо тогава да не мога да се върна, ако това е избора ми? Какво ще стане, ако поискам да се откажа от новата реалност и да се върна в по-простичкия свят? Нима това не е свободен избор?

    - В духовната физика има аксиома, според която е невъзможно да се върнеш в по-малко осъзнато състояние. Разбира се, че можеш да пробваш, но като загърбиш придобитото просветление, ти губиш равновесие. На практика можеш да се опиташ да се върнеш назад и това ще е проява на свободната ти воля, но е незавидна участта на тези, които игнорират постигнатата истина, защото не е по силите им да задържат дълго съпътстващата ги двойственост на вибрациите.

    Във всяко осъзнато утвърждаване на живота - от хранене и спорт до развиване на дейност чрез творческа реализация и установяване на зрели отношения, няма път назад. Така както няма и не може да има паузи по пътя.

    Единственият път е само напред. Важно е да се приема такава ситуация.

    Всъщност това си е избор - дали да си останем на тези позиции, на които сме без да жужим или да вървим напред, без да се обръщаме назад и да се чувстваме така, както и преди. Глупаво е да се страхуваш от промените, защото рискуваш да живееш без тях.

    Ако сте изоставили някаква работа, която лично за вас е пробив и нишка нагоре, било то правилно хранене, утринна гимнастика или някакво професионално увлечение, а сега се измъчвате, като се опитвате да заглушите увлечението си с всички достъпни начини за социализация - от изложби до срещи с приятели и пътешествия, съветът ми е - върнете се, колкото и време да е минало оттогава.

    Да, загубили сте форма. Да, ще се наложи да започнете отначало. Но се върнете. Върнете се на пътя, който ви води нагоре към просторите на собственото ви битие. И на момента ще се почувствате по-добре.

    Защитавайте мечтите си дори от собствените си мързел и инертност, когато това се налага. Няма път назад.

    По-точно - колкото и да си давате вид, че има такъв, като не обръщате внимание на вътрешния си протест и танцувате живота си с накъсаните "едно напред и две назад", ще ви стане леко и ясно едва като приемете тази аксиома с цялото си сърце. Съмненията чукат истерично само при тези, които си оставят път за отстъпление. Но признаете ли, че пътя на разумното съзидание е единствено възможния вариант лично за твоя живот и всичко ще стане кристално ясно. Остава само чистата наслада от пътешествието на духа и тялото.

    Винаги ваша - Олеся!