Практикуващият духовно прочистване, винаги на определен етап от борбата си се сблъсква с разочарованието от самата практика или от способностите си за това. Това си е своего рода природен изпит за решимостта ви в тази насока. Отстъпи ли човек, значи засега е на етап търсене на себе си, етапа на разностранните интереси, етапа, който приближава до практиката. Следователно, за човека не е настъпил забележителния критически момент, при който да не практикуваш е равносилно на "да не живееш".

    На практикуващите мога да кажа, че апатията ви посочва, че практиката ви е удачна. Защото, ако не беше така, нямаше да възникнат такива мисли и усещания в полето на възприятията ви. Еднозначно, такова настроение внушава Самота, защото за човек просто няма друг източник за униние. Това означава, че действията ви не й допадат. Хайде заедно да обсъдим, как се преодоляват такива настроения. Какво постига Самотата като ни внушава подобни самоусещания? Ако в живота си сме стигнали до състоянието на разбиране неизбежността на практикуването, то Самотата ще се опитва да ни отказва от стремежа да практикуваме, ще ни внушава, че това не е за нас или че ние не сме за нея и затова трябва да превключим на нещо по-ефективно. "Виж Верка от Магадан, направо сияе за това, че се е записала на курс по шев и кройка в екстремални условия. Защото с групата са ходили на Северния полюс да бродират на минус 50 градуса, после пък са кърпели чорапи при парашутен скок и според нея сякаш се е родила още един път. А ти какво правиш?"

    Смисълът на подобни мисли е в това, да ни накара да превключим от една дейност на друга. В резултат на такива превключвания нито една практика няма да е личната ни истинска практика, т.е. няма постоянно, внимателно, ежеминутно да торим по милиметър пътя си към Свободата на съзнанието, далеч от диктатурата на Самотата. Защото, точно постоянния вектор на жизнените ви усилия придава на живота ви насоката, по която да се движите. Не може едновременно да вървите в различни посоки, както и не може да слугувате на двама господари, защото всички посоки принадлежат на света на страстите и само една принадлежи на Бога. Когато полагаме усилия за прочистване на същността ни от наносите и нечистотиите, ни е нужен точно този стремеж да поддържаме лайтмотива в живота си.

    Безсмислено, а понякога дори вредно, в началните етапи на практиката (или на етапа "разностранни интереси") да формулираш насоката в усилията си като "постигане на Бога" или "постигане на истината". В началото на практиката съзнанието дотолкова е препълнено с подсъзнателни съждения и грешни представи, че такива формулировки са от полза на същата тази Самота. Какво ще се случи после, когато получим първичното прочистване? После мисли, подобни на тази за "постигането на Бога", няма да са актуални. В процеса на прочистването се преобразува собственото АЗ. Като изгуби заблудите, то ще става все по-абстрактно и безтегловно понятие. Затова подобни въпроси ще бъдат заменени с "кой може да постигне Бога" или "какво ще остане от днешното АЗ, когато то постигне Бога?".

    Затова първоначалното желание "за облекчаване на участта" или "подобряване на живота" в хода на настоящата практика, води до промяна на самото АЗ, поставило задача за облекчаване, изхождайки от първоначалната реалност. Промененото АЗ автоматично формира друг живот и друга реалност. Така, широтата (разностранността) на интереса се сменя със широта на възприемане на реалността.

    Но, ако първоначалното желание да се промени нещо е било повърхностно, то подобен "воин на светлината" лесно ще го спре Самотата, като подхвърли съзнанието му на апатия.

    Реалните промени са невъзможни без да посветите живота си на усилията за постигане на тези промени. Тоест няма да получите устойчиви промени, ако отношението ви към практиката, е като към фон на живота ви, ако само искате да доукрасите Самотата си или нещо повече - ако искате да я забавлявате. Практиката не е приложен занаят, който да подпомогне успеха ви в нещо много по-значимо за вас, било то печелене на пари, търсене на мъж, подпомагане на всички улични котки, постигане на признание за изключителността ви в кръга на напредналите и т.н.

    Някой ще каже, че всичко това не е така, защото той е постигнал много в живота си с помощта на практиката - съпруг/а, деца, кариера, апартамент, яхта. Но това е поменик не за живота, а за смъртта. Което значи, че и под практика разбирам само една единствена практика - практиката за прочистване на душата. Практиката, която ще бъде действена и ценна по време на смъртта. Именно тогава ще бъде ясно докрай, какво сте постигнали през живота си. Натрупаните яхти ще влязат ли в сметката?

    И така, ако упорито сте фиксирали вниманието си върху прочистването на съзнанието, то рано или късно ще започнете да се съмнявате в ефекта. Ще бъдете унил, защото времето минава, а проблемите ту отстъпват, ту настъпват с нова сила. Ще започнете да търсите други начини за прекарване на оставащото ви време. Важно е да не се поддавате на това настроение и да продължавате да "фиксирате точката". Ще постигне успех този, който във всяка работа, всяко взаимодействие, дори развлечение ще преследва само една цел - винаги да търси повод за практикуване на самонаблюдението, винаги да търси повод за изясняване на блокажите си.

    Някой ще каже, че няма смисъл от такова търсене, защото това е бездънна яма и ще поиска да му се даде метод за противодействие и борба. Но наистина най-добрата борба е внимателното наблюдение.

    Какво да правите, когато се съмнявате в успеха си? Обикновено тези от нас, които са стигнали до този етап, вече са преминали забележима част от пътя към Свободата. Огледайте се назад и си спомнете - такива ли бяхте преди година? Като правило, припомнянето на себе си от преди година води до изумление. Но сега ви се струва, че края не се вижда на шаблонните ви реакции. Вече са ви омръзнали, но същевременно, не можете да им се противопоставите с нищо. Цари безсилие и разочарование. Защо точно сега ви се иска толкова да оставите всичко? Защото най-сетне плътно сте притиснали Самотата си и сте започнали да я виждате като външен процес. Лишили сте я от главното й оръжие - невидимостта й за вас, тъй като е слята с вас. След това малко по малко трябва да я лишавате от храна - от автоматичните ни машинални емоции. Така до капитулирането й остават някакви си 3-5 години. А след това са нужни още десетилетия, за да избистрите водата от гордостта. Така се постига цялостност и осъзнатост на цялото човешко същество.

    Желая ви търпение и издръжливост по пътя!

    Превод и предложение: Анита

http://www.happybasket.ru/2013/06/19/bull_/
http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=6736