Не възприемай тялото си като ограничение, защото това не така. Тялото ти във всеки миг е това, което мислиш за него. Ако вярваш, че тялото ти деградира, то значи е така. Ако вярваш, че тялото ти е здраво, то няма да познава болестите. Ако си болен, осъзнай, че болестта ти служи на определена цел. Усети тази цел и позволи на болестта да промени съзнанието ти. Знай, че всяка част от действителността ти е учител. Научи това, което действителността иска да те научи, и тя ще се промени.
   
Почувствай, че тялото е част от съзнанието, но помни и това, че то само е способно да осъзнава. Затова, не трябва да се пренебрегва тялото и да се очаква, че то ще живее само за сметка на ума.
   
Тялото е част от теб и то, както и всички други съставящи на съществото ти, изисква да го обичат и използват по назначение. Обичай тялото си, и тогава то ще ти служи истински и вярно.
   
Ако пък лошо се отнасяш с него, то веднага ще ти съобщи за това, защото лошо се отнасяш към своето „Аз". Както и във всичко, тук е важно да се намери индивидуалния баланс.
   
Ако се отнасяш към тялото си като към ограничение, разбери, че освобождавайки се от него и оказвайки се извън пределите на физическия свят, ще си спомняш живота във физическото тяло като уникален и скъпоценен опит. Може би, е по-добре още сега да се оцениш тялото си по достойнство, а не да чакаш, докато умре? Познавай тялото си. Обичай тялото си. Възприемай го като част от съзнанието си, от духа си. Знай, че то е важно само по себе си и не е някакво препятствие, което трябва да се преодолее. Ти си го избрал с определена цел.
   
Проявявай грижа за тялото на физическо ниво и го обичай като духовното - нека и това и другото да са в равновесие. Ако се отнасяш към тялото си като към стара кола, която не пали, докато не я ритнеш - така и ще е. Ако се отнасяш към него като към чудесно произведение на безгранично си съзнание – тялото ти ще бъде именно такова. Избора е твой. Твоето тяло принадлежи на теб и на никой друг.
  
28.7.2013, Александър Емельянов