Тестирайки своите клиенти в България, в 90 случая от 100 откривам силно нереалистично възприятие на действителността. От една страна, илюзията е нормален феномен на съзнанието, което, сравнявайки всяка нова информация с вече съществуващия своя опит и убеждения, трактува тази информация на базата на вече изградените представи. От друга страна, нежеланието да се погледнат нещата под  друг ракурс при българите вече е станало до толкова пословично, до колкото често те произнасят „Такова животно няма” и продължават напред с гордата стъпка на щтраус , зад който върви ухилен лъв... Или каквото там друго, изяждащо щраусите...

В този шеговит тон искам да обсъдя най-болезненото емоционално състояние на човека – обидата. Защото го смятам за едно от най-изкуствените и най-вредните състояния.  Обидата, като емоционална реакция, възникваща срещу събитията, които смятаме за несправедливи. Понякога се обиждаме на хората, понякога на живота и неговите закони... И в двата случая постъпваме крайно непродуктивно – затваряйки прозореца в ума си, чрез който постъпва информацията.  А тя си няма такова качество, като „добра” или „лоша” – това е вътрешната ни преценка. И колкото повече сме затворени в своите илюзии, толкова повече сме склонни да оценяваме информацията в тези категории ... вместо да я използваме.

Когато работя със своите клиенти,  отварям обидите им, като затворените прозорци към техните души. Знаете ли как мирише къща, стояла дълго със затворените прозорци?!... Въздухът става направо отровен – тази отрова ни изяжда отвътре. Учените са доказали соматичните прояви на обидата. Ученикът на З.Фройд Вилхелм Райх още в средата на 20 век въвежда понятието „характеровата броня”, описвайки „корсет” от мускулните блокажи в тялото на човека, възникнал под влиянието на негативните емоции.

Съвременните американски изследвания показват, че 60 % от извадката на хората с онкологични заболявания имат две ярки характерологични особености – гневливост и склонност към самосъжаляване, реакциите, породени от обидата... Личния ми опит на работа с психосоматични проблеми на моите клиенти ме убеждава, че прошката е задължителното условие за постигането на истинската позитивна промяна. Но рядко искаме да простим, още по-рядко – да поискаме прошката....

Може би за това в традициите на българите има Денят на прошката: да могат и най-упоритите гърдеци да допуснат съществуването на другата справедливост, освен тяхната, и да отворят прозорците към реалния свят, където всяко следствие си има причина.

„Мъжът ми не ми помага. Имам прекалено много задължения, нямам време за себе си, а той започна да се присмива на външния ми вид, на кариерата ми, намери друга жена...”  Не се затваряй в обидата! Това, което е казал, е важна информация – ти спря да обичаш себе си. Това означава, че няма как да обичаш другите. Нещата са свързани – и той си тръгва. Не се отчайвай. Припомни другото характерно българско качество – инат. На инат отиди на фризьор, козметик, фитнес клуб, запиши се на курсове  – ако трябва, изтегли си кредит за първи път не за семейството, а за себе си... Променяй се. Върни си уважението и може би, ще върнеш и него. Ако ли не – прости му, капаците ти бяха много здрави, а той не се научи да маха чуждите капаци...

„Давах всичко за семейството, работих на две-три места, прибирах се едва жив, а те ме използваха. Децата сега не се интересуват от мен, съпругата се държи така, че все едно си и преча вкъщи... Похабих си живота за нищо...” Беше твоя избор. Мъжете се нуждаят от чувството за значимост повече, отколкото жените – жените се нуждаят от обич. Твоята жена не я е усещала цял живот, видяла е само, как се гордееш със силата си... Тя се научи да намира трохички от обичта на други места. Децата ти освен хляба имали нужда от твоята духовна подкрепа, ти се сещаше за това, но не си даде зор да се научиш, как да подкрепяш децата си. Не се обиждай! Опитай да върнеш поне нещо – помисли от какво имат нужда и им го дай. Не парите – душата си. И прости затворените им душички - рядко си чукал на тези врати.

Прошката е по-лесна, когато спираме да играем на „насилник и жертва”.  Никой и нищо не може да ни принуди да направим своя избор – дори Бог. Затова даде на човека свободата на избора. Безсмислено е да обвиняваш другите за своя неправилен избор. Трагично е да принуждаваш другите да правят избор, който ти им натрапваш – в един момент, душата им ще намери пролуката и ще се изплъзне от теб. Затова, когато не получавате желаното, най-добре е да поглеждате към себе си – какво трябва да променя? А за да разберете по-добре, отваряйте прозорците в душите си – прощавайте обидите, сбогувайте се с илюзиите!