Хиляди години народът на Месопотамия е вярвал, че вратите за влизане и излизане от рая лежат в противоположните краища на голямата крива на Млечния път, наричана Реката на душите. След смъртта душите трябвало да изчакат изгряващия вход на Стрелеца и есенното равноденствие, когато денят и нощта са равни. Прераждането на Земята можело да се осъществи само по време на пролетното равноденствие при изгряването на Близнаци на тяхното нощно небе.

Моите пациенти ми разказват, че на практика преселението на душата е много по-лесно. Ефектът на тунела, който изпитват, когато напускат Земята, е порталът към духовния свят. Въпреки че душите напускат бързо своите тела, на мен ми се струва, че навлизането в духовния свят е внимателно обмислен процес. По-късно, когато се завръщаме на Земята в друг живот, пътят назад се описва като по-кратък.

В разказите на моите пациенти за разположението на тунела по отношение на Земята има известни вариации. Някои наскоро починали хора го виждат да се разкрива близо до тях над телата им, докато други споделят, че се издигат високо над Земята, преди да влязат в тунела. Във всички случаи обаче, промеждутъкът от време за достигане на този коридор е незначителен, след като душата напусне Земята. Ето и наблюденията на друг индивид върху това духовно местоположение:



Д-р Н: Сега напускаш тялото си. Виждаш как се отдалечаваш все повече и повече от мястото, където си умряла, отдалечаваш се от повърхността на Земята. Разкажи ми какво се случва с теб.
П: Първо... беше много светло... близо до Земята... сега е малко по-тъмно, защото съм влязла в тунел.
Д-р Н: Опиши ми този тунел.
П: Той е... пещера; неясен отвор... има малък кръг светлина в другия край.
Д-р Н: Добре, какво става след това?
П: Чувствам, че ме теглят... дърпат ме внимателно... мисля, че от мен се очаква да премина през този тунел... и аз го правя. Сега е по-скоро сиво, отколкото тъмно, защото яркият кръг се разширява пред мен. Все едно че... (Пациентът спира.)
Д-р Н: Продължавай.
П: Някой отпред ме вика...
Д-р Н: Позволи на кръга светлина в края на тунела да се разшири пред теб и продължи да обясняваш какво ти се случва.
П: Кръгът от светлина става много широк и... излизам от тунела. Виждам... неясен блясък... лека мъгла. Аз прониквам през нея.
Д-р Н: След като напуснеш тунела, какво друго се откроява в ума ти освен липсата на пълна визуална яснота?
П: (пациентката понижава глас) Това е толкова... спокойно... толкова тихо място... аз съм в земята на духовете...
Д-р Н: Имаш ли някакви други впечатления в този момент като душа?
П. Мисъл! Чувствам... мощта на мисълта навсякъде около мен. Аз...
Д-р Н: Просто се отпусни изцяло и позволи на впечатленията си да изплуват лесно, докато продължаваш да ми разказваш какво точно се случва с теб. Моля те, продължавай.
П. Ами, трудно е да го предадеш с думи, Долавям... мисли за любов... приятелство... съпричастие... и всичко това е съчетано с... предчувствие... все едно, че другите... ме очакват.
Д-р Н: Изпитваш ли чувство на сигурност, или си малко изплашена?
П: Не съм изплашена. Когато бях в тунела, бях по-... объркана. Да, чувствам се сигурно... Долавям мислите, които достигат до мен... внимание... загриженост. Странно е, но около мен има едно разбиране за това коя точно съм аз и защо сега съм тук.
Д-р Н: Виждаш ли около себе си някакво доказателство за това?
П: (тихо) Не, долавям го... навсякъде цари хармония на мисълта.
Д-р Н: Спомена за субстанции, подобни на облак, около теб веднага след като си напуснала тунела. Ти в небето над Земята ли си?
П: (пауза) Не, не е това, но изглежда, че плувам през облакоподобна материя, която е различна от Земята.
Д-р Н: Можеш ли изобщо да видиш Земята? Тя под теб ли е?
П: Може би, но не съм я виждала, откакто излязох от тунела.
Д-р Н: Усещаш ли се още свързана със Земята, може би чрез друго измерение?
П: Възможно е - да. В ума ми Земята изглежда близо... и аз все още се чувствам свързана със Земята... но знам, че съм в друго пространство.
Д-р Н: Какво още можеш да ми кажеш за сегашното си местоположение?
П: Все още е малко... тъмно... но вече излизам от тук.

Тази пациентка, която беше преведена през преживяванията, свързани със смъртта и тунела, продължава необезпокоявана да се приспособява душевно към нейното безтелесно състояние, докато се придвижва навътре в духовния свят. След известна първоначална несигурност, нейните първи предадени впечатления отразяват едно привлекателно усещане за благополучие. Това чувство е общо за всичките ми пациенти.

След като минат тунела, нашите души вече са преминали първата врата от своето пътешествие в духовния свят. Повечето сега напълно осъзнават, че не са умрели наистина, а просто са се освободили от бремето на едно земно тяло, което е умряло. С това осъзнаване идва и приемането на различните степени в зависимост от душата. Някои пациенти възприемат тази среда с постоянно удивление, докато други ми предават какво виждат по-р балистично. До голяма степен това зависи от тяхната относителна зрялост и от преживяванията през последния им живот. Най-често срещаната реакция, която съм наблюдавал, е въздишка на облекчение, последвана от нещо от рода на: "О, прекрасно, аз съм си отново у дома в това красиво място."

Съществуват такива високоразвити души, които толкова бързо излизат от своите тела, че много от описаното тук остава неизяснено, когато те се насочат към своите духовни местоназначения. Това са "професионалистите" и по мое мнение те са ограничено малцинство на Земята. Обикновената душа не се движи толкова бързо, а някои са и много нерешителни. Ако изключим редките случаи на силно обезпокоени души, които се борят да останат свързани с техните мъртви тела, смятам, че по-младите души с малко на брой минали прераждания са онези, които остават привързани към обкръжението на Земята дълго след смъртта.

Повечето от моите пациенти разказват, че когато излязат през изхода на тунела, нещата още известно време остават смътни. Мисля, че това се дължи на плътността на най-близкото астрално ниво, заобикалящо Земята, наречено от теософите Ката1оЬа. Следващият случай описва това пространство от гледна точка на един по-аналитичен пациент. Душата на този индивид демонстрира значителна наблюдателна проницателност по отношение на форма, цветове и вибриращи нива. Обикновено такива картинни физически описания на мои пациенти проникват по-надълбоко в духовния свят, след като те свикнат със средата.



Д-р Н: Опиши ми колкото е възможно по-подробно какво виждаш около себе, си докато се отдалечаваш от тунела.
П: Нещата са... подредени на слоеве.
Д-р Н: По какъв начин са подредени?
П: Ъ-ъ, нещо като... торта.
Д-р Н: Като използваш торта за сравнение, обясни ми какво имаш предвид?
П: Искам да кажа, че горната част на някои торти е малка, а долната им е широка. Не е същото, както когато преминавах през тунела. Виждам слоеве... нива от светлина... струва ми се, че са...полупрозрачни... извити...
Д-р Н: Струва ли ти се, че този духовен свят има плътна структура?
П: Точно това се опитвам да обясня. Не е плътен, въпреки че на пръв поглед може да ти се стори така. Той е на слоеве - всичките нива от светлина са преплетени в... напластени нишки. Не искам да прозвучи, като че ли нещата не са симетрични - те са. Но виждам разлики в плътността и в пречупването на цветовете в слоевете. Освен това те се местят напред-назад. Винаги забелязвам това, когато отпътувам от Земята.
Д-р Н: Как мислиш, защо е така?
П: Не знам. Не съм го проектирал аз.
Д-р Н: От твоето описание си представям духовния свят като огромна намотка със слоеве от преливащи се участъци от върха към дъното.
П: Да, и тези участъци са закръглени - те се извиват далеч пред мен, докато се нося през тях.
Д-р Н: .От мястото, от което наблюдаваш, можеш ли да ми кажеш нещо за различните цветове на слоевете?
П: Не съм казал, че слоевете имат някакъв основен цвят. Те всички са разновидности на бялото. Там, където отивам, е по-светло... по-ярко, отколкото там, където бях. Сега ме обгръща мъглива белота, която е много по-ярка, отколкото в тунела.
Д-р Н: Докато се носиш през тези духовни слоеве, душата ти нагоре или надолу се движи?
П: Нито едно от двете. Аз се движа през средата.
Д-р Н: Добре тогава, в този момент, когато се движиш напреко, виждаш ли духовния свят в линейни измерения, като линии и ъгли?
П: (пауза) За мен това е... преди всичко буйна, нематериална енергия, която прониква в слоевете чрез светли и тъмни нюанси на цветовете. Струва ми се, че нещо... ме придърпва към правилното ниво на пътуването и се опитва да ме успокои...
Д-р Н: По какъв начин?
П: Чувам звуци.
Д-р Н: Какви звуци?
П: ... Ехо... от музика... музикални трептения... със звън на камбани... вибриращи с моите движения... толкова е отпускащо.
Д-р Н: Други хора определят тези звуци като вибриращи, подобни на резонанса от звука на камертон. Съгласен ли си с това описание?
П: (кима в съгласие) Да, това е... имам и спомен за мирис и вкус.
Д-р Н: Това означава ли, че нашите физически сетива се запазват след смъртта?
П: Да, споменът за тях... звуковите вълни тук са толкова приятни... камбани... цигулки,... такова спокойствие.

Много пътници из духовния свят ми разказват за чувството на отпускане, породено от музикалните вибрации. Долавянето на шумове започва веднага след смъртта. Някои пациенти ми казват, че чуват бръмчене или жужене, веднага след като напуснат физическото си тяло. Това е подобно на звука, който човек чува, когато застане близо до телефон, и може да варира по сила преди душите да се откъснат от онова, което вярвам,, че е земното астрално ниво. Хората казват, че чуват същите тези звуци, когато са под пълна упойка. Тези слаби, резониращи звуци стават по-мелодични, когато напускаме тунела. Тази музика удачно е наречена енергия на Вселената, тъй като съживява душата.

При пациенти, които говорят за духовно напластяване, споменавам вероятността да виждат астрални нива. В метафизичните съчинения сме чели много за нивата над Земята. Като се започне от древните индийски свещени книги, наречени Веди, последвани от по-късните източноправославни текстове, в исторически план астралните нива са представлявали поредица от нарастващи измерения над физическия, или материалния свят, които се преливат в духовното. В продължение на хиляди години хората са опознавали тези невидими области чрез медиативни, извънтелесни наблюдения на ума. Астралните нива са описвани и като по-малко плътни с отдалечаването от тежките влияния на Земята.

Следващият случай представя душа, която и след преминаването през духовния тунел продължава да се безпокои. Това е мъж, който умира на 36-годишна възраст от сърдечен удар на една улица в Чикаго през 1902 г. Той оставя след себе си семейство от малки деца и съпруга, които силно обича. Били са много бедни.



Д-р Н: Като пътуваш от другата страна на тунела, все още ли можеш да виждаш толкова ясно?
П: Все още преминавам през тези... разпенени облаци около мен.
Д-р Н: Искам да изминеш целия път през тях и да ми кажеш какво виждаш сега.
П: (пауза) О,... излязох от тях... Господи, това място е голямо! Толкова е светло и чисто - дори мирише хубаво. Виждам красив леден дворец.
Д-р Н: Разкажи ми повече.
П: (с удивление) Той е огромен... прилича на сияещ, искрящ кристал... около мен блестят цветни камъни.
Д-р Н: Когато каза кристал, си помислих, че става въпрос за светъл цвят.
П: Ами, преобладава сивото и бялото... но докато се нося напред, виждам и други цветове... мозайки... всички блестящи.
Д-р Н: Погледни в далечината от мястото на този леден дворец - виждаш ли някъде някакви граници?
П: Не, това място е безкрайно... толкова величествено... и спокойно.
Д-р Н: Какво чувстваш точно сега?
П: Аз... не мога да му се радвам от все сърце... искам да отида по-нататък... Маги... (вдовицата на пациента)
Д-р Н: Виждам, че все още се тревожиш за живота в Чикаго, но това спъва ли твоето напредване в духовния свят?
П: (Пациентът рязко се изправя в стола.) Господи! Виждам водача ми да идва към мен - тя знае от какво имам нужда.
Д-р Н: Кажи ми какво се случва между теб и водача ти.
П: Казвам й, че не мога да продължа... че трябва да знам дали Маги и децата ще бъдат добре.
Д-р Н: И какво ти отговаря твоят водач?
П: Тя ме успокоява, но аз съм твърде обременен.
Д-р Н: Какво й казваш?
П: (крещи) Казвам й: "Защо позволи това да се случи? Как можа да ми причиниш това? Накара ме да премина през такива болки и трудности с Маги, а сега прекъсна съвместния ни живот."
Д-р Н: Какво прави водачът ти?
П: Опитва се да ме утеши. Казва ми, че съм се справил добре и че ще видя, че съм изминал предопределения ми земен път.
Д-р Н: Приемаш ли това, което казва?
П: (пауза) В ума ми... постъпва информация... за бъдещето на Земята... че семейството ще продължи без мен.» приемайки, че мен ме няма... ще се справят... и всички ние ще се видим отново.
Д-р Н: И това как те кара да се чувстваш?
П: Чувствам... спокойствие... (с въздишка)... вече съм готов да тръгвам.

Преди да разгледам значението на Случай 5 във връзка със срещата с неговия водач, искам да спомена интерпретацията на този мъж за духовния свят като леден дворец. По-нататък пациентите ми ще разказват, че са видели в духовния свят сгради и че са били в мебелирани стаи. Само по себе си състоянието на хипноза не поражда тези образи. Логично би било хората да не си спомнят такива физически структури в един нематериален свят, освен ако не приемем, че тези сцени от естествената за Земята обстановка са предназначени да спомогнат за преходния период и приспособяването на душата след физическата смърт. Тези гледки имат индивидуално значение за всяка душа, общувала с мен, като всички те са повлияни от своите земни преживявания.

Когато в духовния свят душите виждат образи, които се свързват с места, където са живели или които са посетили на Земята, за това си има причина. Душите виждат незабравения дом, училище, градина, планина или морски бряг, защото една доброжелателна сила позволява на земните миражи на познати неща да ни успокоят. Нашите планетарни спомени никога не умират - те ромолят завинаги в душата-разум, носени на крилете на въображаеми сънища, точно както в човешкия ум се появяват представите за духовния свят.

Изпитвам удоволствие да слушам за първите впечатления на пациентите за духовния свят. Когато се завръщат в това обожавано място след отсъствие, хората може да виждат поля с диви цветя, крепостни кули, извисяващи се в далечината, или дъги под открито небе. За завръщащата се душа тези първи безплътни земни сцени от духовния свят изглежда не се променят значително през периодите на живот, въпреки че между описанията на отделните пациенти има разлики. Открих, че след като пациентът в транс продължи да навлиза все по-на-вътре в духовния свят, за да опише функционалните аспекти на духовния живот, неговите коментари стават еднакви с тези на другите пациенти.

Случаят, който току-що разгледах, може да бъде описан като съвсем несигурен дух, свързан тясно със своята душевна спътница Маги, която е оставил след себе си. Няма спор, че някои души действително носят негативния багаж от труден предишен живот по-дълго, отколкото други, въпреки успокояващите влияния на духовния свят. Хората са склонни да мислят, че при смъртта всички души стават всезнаещи. Това не е напълно вярно, защото периодите на приспособяване са различни. Времето за приспособяване на душата зависи от обстоятелствата около смъртта, привързаността на всяка душа към спомените за живота, който току-що е свършил, и нивото на напредък.
Често,когато един млад живот приключва внезапно, по време на регресия долавям гняв. Душите, навлизащи отново в духовния свят при тези условия често, са объркани и смутени от това, че напускат хора, които обичат, без да са ги предупредили. Те не са подготвени за смъртта и, непосредствено след като напуснат телата си, някои от тях се чувстват тъжни и ограбени.

Ако една душа е била травматизирана от недовършена работа, първото същество, което вижда веднага след смъртта, обикновено е нейният водач. Тези високо надарени духовни учители са подготвени да поемат първоначалния удар от неудовлетвореността на душата в резултат на ненавременната смърт. В края на краищата Случай 5 ще се приспособи добре към духовния свят като позволи на своя водач да му помогне при колебанията по време на неговия предстоящ път.

Разбрал съм, че нашите водачи не насърчават пълното подреждане на мислите още при духовната врата. Има по-подходящи моменти и места за детайлното преглеждане на научените кармични уроци, включващи живота и смъртта, които ще опиша по-късно. Водачът в Случай 5 предложи кратка, бързо протичаща визуализация на земното време като средство да успокои този мъж за бъдещето на неговите жена и деца, за да може той да продължи с по-голяма готовност своя път.

Независимо от състоянието на ума им веднага след смъртта, пациентите ми са изпълнени с удивление от преоткритите чудеса на духовния свят. Обикновено това чувство е съчетано с еуфория, защото техните земни грижи остават зад гърба им - особено физическата болка. Преди всичко духовният свят представлява място на върховен покой за пътуващата душа. Въпреки че отначало може да ни се стори, че веднага след смъртта оставаме сами, ние не сме изолирани или без помощ. Невидими разумни енергийни сили напътстват всеки от нас при преминаването ни през вратата.

Новопристигналите в духовния свят имат малко време да се носят наоколо, чудейки се къде са или какво ще стане след това с тях. Нашите водачи и известен брой духовни спътници и приятели ни чакат да затворим вратата, за да изразят своето внимание и обич и да ни уверят, че всичко е наред. Всъщност, ние чувстваме тяхното присъствие още от момента на смъртта, защото първоначалното ни приспособяване до голяма степен зависи от влиянието на тези любезни същества върху нашата завръщаща се душа.