Днес здравето и естествеността не са на мода, защото в храма на смъртта, болестта е издигната в култ. Време е да разкрием човешката природа и то така, че да премахнем това неясно въртене в кръг. Колко често днес чуваме "болен съм", "разболях се" вместо вече изхвърлените от употреба "не ми е добре", "не съм здрав". Сякаш няма разлика между двете и същността е еднаква. Но замислите ли се за смисъла, ще видите друга подплата.

    Според медицинската наука болестта е нарушение на нормалната жизнедейност, работоспособността на човека и организма му да се адаптират. Уж нищо криминално, а на практика е обратно. Армията медицински работници, които трябва да разсейват заплахите и съмненията в пациентите, в повечето случаи затягат и втвърдяват състоянието на нездравословност с диагнози - присъди, изискващи изпълнение на наказанието чрез насилствено назначаване на лекарства, които безусловно ви вредят. И най-малкия проблем е, че цената понякога значително надскача правомощията на "медицинския съд", защото не само съществено нарушава динамичната проява на организма - здравето на човека, но и самият организъм не се взима предвид. В основата на такава лечебна тактика е моделът за манипулиране, която завоалира страха не само като емоция и сдържане, но преди всичко като енергията за контрол и управление на ситуацията. За много от съвременните войни на ескулап, болестта е култ към врага, който трябва да поразим с терапевтичен огън и хирургически меч. Грубото отношение към тялото като към инструмент за медицински експерименти се е родило край огнището в лабораториите на фармакоиндустрията и е ваксинирано от люлката си в буквалния и преносен смисъл. Безусловно, не всички стражи на здравето се заблуждават. Има и такива, които съзнателно използват невежеството на населението за користните си цели. Иска ни се да вярваме, че не са много.


    За голямо съжаление, много медицински работници не подозират, че използват механизмът на сплашването под фразата "предупреждавам за последствията", което не само разбалансира ендокринната система на човека, блокирайки нормалната му способност за адаптация и регенерация. Също толкова неосъзнато привличат астралните паразити от невидимите светове в енергийното поле на обърналия се за помощ пациент чрез излъчванията на страха, ужаса и страданията. В същността си цялата ортодоксална наука е изградена върху програмирането/страха, които формират в нищо не подозиращия човек твърди записи или разрушителни емоционално-ментални програми, съхраняващи се в клетъчната памет на физическото тяло. Тази ситуация се натоварва още и с това, че болестта за обикновения, несведущ в тънкостите на собствения си организъм човек, изглежда като чудовище, от което трябва да се избави непременно. Но чудовището в случая, не е самата болест, а астралната й илюзия. И това чудовище е толкова по-опасно, колкото по-кошмарен е образът му, нарисуван от наплашеното въображение. Така се образува затворен порочен кръг, където страхът насочва вниманието на човека към влошаващото се или влошено вече здраве. Така се формира емоционално-телесна зависимост.

    Всеки малък дискомфорт, свидетелстващ не само за дисхармония, но и за включване на адаптивните и регенериращи свойства на биосистемата за самопрочистване и възстановяване, се гаси до корен с безчислен арсенал синтетични фармакологични средства, които постепенно изваждат имунната система от строя.


    За съжаление, системата по здравеопазване няма времето да разяснява на човека собствените му възможности/права относно себе си и здравето си, което включва:

    - естествената и потресаваща способност на биосистемите на човека към самовъзстановяване/регенерация;

    - цикличната и ритмична закономерност, включваща клетъчно обновяване на органите и системите;

    - наличието на собствена армия от доктори - имунната система, диагностици - клетките супресори (подтискащи клетки), терапевти - клетките помощници и хирурзи - клетките убийци;

    - използваните от организма болести, като пречистващ механизъм;

    - разширяващият се спектър от лечебни въздействия, изключващи грубото вмешателство във финната структура на организма на човека.

    Дори да гледаме на себе си чрез тялото, от гледна точка на древните науки, ще открием, че то е божествен инструмент с йерархичната си структура на управления и нива на съзнание. Какво да говорим пък за съвременните изследвания в областта на генното инженерство, квантовата микробиология, вълновата генетика.

    Тялото ни с неговите жизнени потребности е конгломерат от всевъзможни функции и приспособления за възстановяване, обновяване и координиране и като всичко в природата се подчинява на единните закони за хармония и ред.

    Клетъчното съзнание няма нищо общо с обичайния умствен и емоционален арсенал на човека. Този телесен разум на ДНК тъкмо започва да се възражда след много хилядолетия, включвайки "забравените" способности за самоизцеление. Много скоро науката освен 12-те известни спирали на ДНК, ще "открие" още 24, които ще бъдат активни при въплъщаващите се кристални и многоцветни деца на света И надявам се тези революционни открития да закопаят окончателно варварското отношение към здравето, както сред специалистите, така и сред обикновените хора.


    Академик Неумивакин в продължение на 30 години се грижи за здравето на космонавтите и ги възстановява без общоприетите лекарства. Някога е казал: "Няма болести, има само състояние", което си е истина. Той е реанимирал пациенти като е вкарвал венозно собствената им урина, така както Парацелс успешно е лекувал с трупни елементи, взети по пълнолуние и подложени на различни стихии. И в двата случая изследователският дух е разрушавал стереотипите. Консерватизма на медицинските традиции си прилича по много неща с религиозната догматика. Тук не се толерира свежестта на мирогледа, особено когато заплашват овехтялото здание на общоприетата наука, напомнящо на кулата в Пиза.

    Ако разглеждаме здравето и болестта в контекста на човешкото внимание към собствената му природа, то можем да проследим в първия случай състояние на съзнанието или съзнателното управление на тялото чрез навиците, а във втория - неосъзнатото или неграмотно и последователно самоунищожение.

    Овладяването и управлението на тялото е преди всичко промяна на навиците. И то не само на т.нар. вредни хранителни навици, пушенето, алкохола и заседналия начин на живот. Главният вреден навик е потребителското отношение към собственото си тяло, отношение като към кош за боклук, който периодично може да се прочиства. За някои хора спасителния пояс е капковото вливане/промиване след поредното алкохолно-хранително безчинство, което според тях им дава твърда почва под краката им. Тази илюзия за контрол има своите подводни камъни, защото едва ли се замислят, че кръвта е жизнена енергия и смесването й с медицински средства е подобно на така любимите и уважавани от тях алкохолни напитки. И в двата случая това е фалшификат.

    Още един обичаен поглед към болестта е разглеждането й като постоянен спътник и естествена съставка на човешката жизнедейност. Тук истината е наопъки, както и много други неща в живота ни. Защото не болестта, а здравето е естественото ни състояние. И то зависи не от количеството тостове за него, а от конкретните и целенасочени усилия по поддръжката му.
    Няма хронични болести и състояние, колкото и дълго да са ни го втълпявали, които да тревожат и отежняват живота на човека. Така обичайното за повечето и постоянно присъстващо състояние на болестта е само хронично неразбиране зова на тялото и неговите потребности.


    Най-добрият храм, създаден на земята от Бог, е храмът на Природата, включващ човешкото царство, а за човека е храмът на Душата му. Именно в храма на тялото можеш да чуеш божествените звуци, да откриеш скритата музика в движенията му, да култивираш интуитивното пробуждане на клетъчните чувства и да го дирижираш с енергии.

    "Когато учените Д. Джимзевски и Е. Пелинг, научни сътрудници на Калифорнийския университет в Лос Анджелис, въздействали механично на клетката, забелязали че при вибрирането си тя издава звуци. Пелинг съобщил, че чутото по време на експериментите е "очарователна музика". Този феномен е експериментално потвърден от руския учен П. Гаряев.

    Потопим ли се в клетъчното съзнание на тялото, можем да наблюдаваме не само контрастността във възприятията, но и да почувстваме танцовия ритъм на мембранно-клетъчния оркестър с музикални фрази от познати звуци и акорди, хармонични и радостни в своята безпределност и жизненост. И това телесно блаженство може да се усети изцяло както по време на физически натоварвания, така и при медиативна почивка и правилно отпускане, при сексуално-тантрическата игра на обичащите се партньори.



    С други думи, човек като личност или игнорира програмата на душата в настоящия си жизнен цикъл, или не се досеща за съществуването й. В този смисъл, болестта съвсем не е гняв Божий или наказание на душата. Тя е съвкупност от фактори, предопределящи един или друг ход от нейното развитие. болестта е нивото на собственото ни отношение към себе си в спектъра от пълна експлоатация на здравето, до грижовно осъзнато разбиране относно неговата важност и ценност. От гледна точка на дуетиката (учението за хармонията между тяло и душа) това е божествено лечение чрез знаците, изпращаните сигнали при нарушена хармония. И въпреки, че често тези знаци не са лицеприятни или съдържат в себе си енергията на болката и страданието, е трудно да не ги забележим. Но за съжаление, акцентът не винаги се поставя правилно. Нещо повече, стремежът да се избавим от болестта на всяка цена, без да вникнем в същността за причината й, не води до желания резултат - осъзнаване и промяна вътре в себе си. Това е добре изразено в случаите на т.нар. нелечими или тежки болести и съпровождащите ги състояния - рак, инфаркт, инсулт и ред психосоматични болести.

    Болестта не е спирка по жизнения път - междинна или крайна. Тя е трънливия път от здравето към здравето. Болестта е път към хармонията или ключът към самоосъзнаването и промяна на обичайния автоматизъм на тялото към осъзнато управление на хранителното поведение, емоционалните реакции и менталната чистота. В случай на занемарена болест, когато смъртта диша във врата, е важно да се смеси вектора на личността и стремежа й към самообвинения, обвинения към света и собствения си живот заради неспособността да промени създалата се ситуация. Но най-често, гласът на разума мълчи, скован от страх и жаждата за живот на всяка цена носи човека по течението.

    Самосъжалението и всяка негативна поляризация - страх, гняв, ненавист, само задълбочава болестта, помрачава разума и затруднява контакта със собствената си душа. Зная много случаи, когато млади и неопитни хора си отиват достойно, давайки пример на собствените си родители за любов, прошка и приемане, сякаш казвайки: "Животът в тялото не е единствен и ценността му се определя не от количеството изживяни години, а от качеството им". Но този душевен сигнал в повечето случаи е разпознат неправилно от осиротялите родители и те отиват в крайности - религия, самосъжаление, вкоренено чувство за вина и/или свръхопека над останалите им деца или близки. Повечето пъти се случва заради това, че не вярват в друго съществуване след смъртта. Макар дълбоко в душата на всеки човек да има знание за това. Но прекалено прагматичния и конкретен ум приравнява това знание с противоположното утвърждение: "Никой не се е връщал оттам, или никой не знае какво е там".

    Коренно противоположно е мнението на тези, които са преживяли клинична смърт, но гласът им е прекалено слаб, за да е чут от всеки и да бъде пътеводен фар.

    ИЗТОЧНИЦИ НА БОЛЕСТТА

    "Етикетите, които слага медицината като имена на болести, са много относителни. Те са само признание за това, как тази нехармоничност в тялото ви се проявява в личността ви" - Телос, "Откровенията на новата Лемурия".

    Ако сравним съвременната медицинска диагностика с тази на шаманите от южноамериканските племена, разликата ще е съществена. Но материалната наука няма такова безупречно реноме, защото физическото тяло не е главната причина за възникването на каквито и да е недъзи. Отношението на дивите племена към тялото е по-естествено и непотребителско. Освен това те могат да лекуват ефирното и астрално тяло, което надскача възможността на съвременния психотерапевт, незапознат с езотеричното лечителство. От друга страна, способността на съвременната генетика, микробиология, биохимия и др. медицински науки, позволява да се открият невидимите за окото паризити в тялото на човека - вируси и гъбички, бактерии и широка гама глисти и червеи. Затова етиологическата медицинската наука днес е толкова съществена, колкото и интегративната медицина, обхващаща съвременните емпиричните знания с огромните пластове знания от миналото, неизследвани докрай.


    Езотеричното лечителство разглежда външните или физическите причини за възникване на болести, водещи до смърт и вътрешните или психологическите причини, нарушаващи различните физически проводници в човека - ефирното, астрално и ментално тяло.

    Физическите причини за болести и смърт често са обусловени от груповото и масово съзнание и присъщата им илюзия и магьосничество с произтичащите от това следствия.

    1. Нещастните случаи, които могат да са или следствие на лична небрежност, групови събития или лекомислието на други хора, или са резултат от сблъсъци по време на стачки и войни. Освен това може да са резултат от нападение на животни или змии, случайни натравяния и мн.др.причини. "Защото дори случайността е възможна само тогава, когато е загубено равновесието" - Изумрудените скрижали на Хермес.

    2. Инфекциите, поразяващи човек отвън, а не обусловени от конкретното състояние на кръвта му. Това са различните т.нар. инфекциозни и заразни болести, а също и епидемии. Те поразяват човека в ежедневните му контакти.

    3. Болести вследствие лошото хранене, особено в младостта. Недохранването предразполага тялото към болести, снижва съпротивляемостта и жизнеспособността му, води до болести и преждевременна смърт.

    4. Наследственост. Някои видове наследствени слабости или предразполагат човек към определени болести, или водят до състояние, при което губи вкус към живота. Освен това определени тенденции на поведение взимат опасни форми, водещи до аморалност и заплаха за волята в човека, като го лишава от способността да се бори. Поддаде ли се, той заплаща с болест или смърт.

    Психологическите причини по мнението на Учителя Джуал Кхул са:
    1. Заложени в емоционалната природа чрез:
    - неконтролируеми и лошо управляеми емоции;
    - подтиснато или неудържимо желание;
    - състояние на безпокойство и раздразнение.
    2. Възникващи в ефирното тяло чрез:
    - затлачване;
    - недостиг на координация и интеграция;
    - излишно стимулиране на центровете.
    3. Основани на неправилно мислене:
    - грешни ментални модели;
    - ментален фанатизъм;
    - господство на мисълформите;
    - излъгани идеали.
    4. Присъщи на ученика специфични невъзможности и проблеми.
    Бейли е посветила цял трактат на това в "Езотерично лечителство".

    ГЛАВНИ ПРИЧИНИ ЗА ДИСХАРМОНИЯ

    Обобщавайки всичко гореказано от времената на Хермес до днес, има само няколко главни предпоставки за болестите и те се отнасят най-вече до душевното облекло на личността. Колкото по-високоразвит е индивида и отделя дължимото внимание на тялото и психоемоционалното състояние като редува труд и почивка, толкова по-качествен е животът му и естествено здравето, което не изисква свръхусилия, а ежедневно адекватно внимание. Така могат да се отделят 4 причини за дисхармония.

    нездравословен начин на живот - влияе пряко за развиване на болести чрез прякото вливане на мъртви или честично изкривени енергии.

    неправилен мироглед - включва суеверията, стереотипите, грешните съждения и заблуждение спрямо различни сфери от жизнената дейност, които влияят на формирането на емоционалното и ментално тяло, а и върху позитивната или негативна нагласа на индивида.

    астрално и ментално паразитиране - вътрешен механизъм за влияние чрез изкривени родителски програми, допълнени със социални егрегори за лъжлива значимост и подмяна на ценностите.

    Кармично наследство - то е по-голямо, отколкото можем да си представим, защото излиза от границите на историческото време В него се крие тайната на рака, туберкулозата и много инфекциозни заболявания, пандемии в миналото.

    Външно най-простичкият начин да се чувстваш хармонично, е да водиш здравословен начин на живот. Но като правило тази способност придобиваме значително по-късно, когато времето е пропуснато и вече не е толкова лесно да се върне привичната естественост и здравето, а дори и невъзможно или пък когато съзнанието се издигне над телесно-емоционалните потребности за оцеляване-потребление. При всички случаи болестта обръща несъвършенната личност към душата й. Именно светлината на преобразяването ни открива възможността за божествено изцеление по Закона за хармонията, цялостността и единството със всичко съществуващо.


    Профилактиката и предотвратяването на болестите не е безсмислица, а системна практика, носеща плодове. В древен Китай трудът на придворните лекари, които са били и философи, и лечители, и астролози, и магове, се е заплащал, когато императорът и семейството му не са боледували. Това се основава на теорията на Циклите, на определен ред в системите и закономерностите на енергийните спадове и подеми, днес наречени биоритми.


    - енергийно здраве - ефирното тяло със 7 главни центрове (чакри), и 21 спомагателни образува общо 144 енергийни вихъра. Разкъсването на ефирната паяжина води неминуемо до болести на физическото тяло, поради което и ефирното тяло е причина за това.

    - психично здраве - състоянието на емоционалното и ментално тяло и степента на пренапрежението им, поддатливостта на външно и вътрешно влияние/паразитиране, програмиране и др.негативни въздействия.

    - духовно здраве - степента на развитие на чакрите, тяхната функционална изравненост и координация и влиянието им върху индивидуалната еволюция на човека.

    Тройнствената природа на човека, представена като дух (съзнание), душа (чувствознание) и личност (опит) е определяща както за здравето и критериите за него, така и за степента на конфликтност между материалната и духовна съставка на многомерната природа на човека. Съдия в този конфликт между материалното и духовното е душата. Тя синхронизира ума и чувствата, божествената мъжественост и божествената женственост. Но това е възможно само ако са балансирани трите кита на здравето - движение, хранене и дишане. Ето защо управляващ закон при движението е контролът на волята, при дишането - контрол за равномерен ритъм, при храненето - контрол над кристализацията. Духът, дишането, съзнанието, светлината и дълбочината са неразривно свързани. Същото се отнася за душата, движението, чувствата, вибрациите, честотата. И също така тялото, храненето, усещанията, енергията и периодичността.

    Главното поле за битка от гледна точка на Душата е астрално-емоционалното, най-нестабилното, но важно за насочване вниманието и поставянето на акцента, т.е. ефирното, защото то е физическо светлокопие на душата и съдържа в себе си цялата сила/мощ/енергия за здраво съществуване. Но здравето на човека не може да се разглежда извън земното привличане и влияние. Синхронизирането на собствените биоритми с тези на планетата подхранва ефирното тяло с нужната жизненост/прана/природна енергия.