Много е лесно да изпитваш благодарност в моменти, когато някоя приятелка прави всичко по силите си, за да ти помогне, или когато получиш особено хубав подарък. Лесно се изпълваме с благодарност и в духовни моменти: въздействаща църковна служба, интензивна медитация или когато даден проблем като по чудо се реши мигновено.

Ами другите моменти - онези, които не предизвикват благодарност толкова лесно? Възможно ли е да останем съсредоточени върху признателността, когато всъщност не сме признателни за случващото се край нас? Много често нашата благодарност „прескача" като надраскана грамофонна плоча. Когато ситуациите я оправдават, сърцата ни се изпълват с благодарност. Но в останалите моменти ние забравяме вечните сили, които постоянно преминават през живота ни. Мислим си: „За какво да изпитвам благодарност?" - тоест, когато не сме отворени и не си даваме сметка за ненатрапчивите и неуловими уроци и чудеса, скрити в обикновените неща. Защото всъщност винаги има за какво да бъдем благодарни.

Величествената Божествена сила постоянно действа и ни дава точно онова, от което имаме нужда, за да се учим и да израстваме. Законът на вселената автоматично и мигновено ни осигурява постоянен поток от възможности да откриваме ценни истини за себе си. Ние винаги привличаме съвършения урок, подходящ за настоящите ни блокажи, желания или въпроси. Не е необходимо да правим каквото и да било, освен да забележим тези уроци, когато се появят. Ако не разпознаем скритите в тези ситуации възможности, ще ги изживяваме отново и отново, докато накрая схванем. Благодарността е нашият начин да казваме на всяка ситуация: „Привет! Очаквах те! Благодаря ти, че си тук да ми помогнеш да се поуча и да израсна". Ние сме по-силни, по-мъдри и изпълнени със спокойна сила, когато се изправяме пред всеки житейски урок по такъв благосклонен начин. Благодарността показва на нас и на вселената, че вярваме в духовния закон за причината и следствието. Изправяме се безстрашно пред всяка ситуация, уверени, че тя е следствие на нашите мисли. Никоя ситуация не е наказание или награда. Тя просто е следствие.

Затова всяка ситуация, в която се озоваваме, е възможност да се погледнем в огледалото и да видим съвършено отражение на мисловните си модели. Всички събития - все едно дали ги наричаме негативни или положителни - са продукт на нашите мисли. В тази подредена вселена е невъзможно да привлечеш ситуация, която не е в хармония с мислите ти. Ако не ни харесва какви събития привличаме, можем да се опълчим срещу техния първоизточник: нашите мисловни модели. Духовното израстване е резултат от откриването на мисловните модели, които не са подходящи за нас, и заменянето им с по-здравословни модели. То е като плевене на градина.

Независимо от формата или физическата проява на ситуациите в живота ви, възприемайте ги като учители, изпратени с любов за ваше благо. Тези учители са ваши водачи, които ще ви помогнат да откриете ограничаващите и почиващи върху страха убеждения и да се освободите от тях. Чрез тези учители ще се научите да вярвате и да се осланяте на Божията любов. И колкото повече се осланяте на Бога, толкова по-широко ще отварите вратите за прилива на хармония и изобилие.

Една от клиентките ми откри благословените последствия от безусловната благодарност по драматичен начин. Непосредствено преди сеанса ни по телефона аз медитирах и затова бях напълно съсредоточена върху Любовта. Първите й думи бяха, че колата й внезапно се е повредила и че не може да си позволи да плати няколко стотин долара за ремонта й.

Спонтанно заявих:
- Чудесно! Бог вероятно е планирал нещо страхотно за теб. Хайде да Му благодарим.

Моята клиентка - силно вярваща жена - пое дълбоко въздух и се поколеба може би за миг. После духът на молбата ми я завладя.
-Добре, искам да вярвам, че всичко това е за добро. Но нямам идея как... - отвърна тя.

- Как зависи от Бог, не от нас - успокоих я. - Хайде просто да благодарим и да бъдем сигурни, че всичките ти нужди вече са удовлетворени.

Заедно отправихме благодарствена молитва към Създателя. И двете знаехме, че ситуацията е изключителна и че този вид ситуации винаги водят до незабравими прояви на силата на Духа.

Разговаряхме, докато тя наистина се успокои и повярва, че нуждите й вече са удовлетворени. Основните принципи на изявата отразяват думите на Исус в Новия завет:

Когато клиентката ми успя спокойно да задържи тези три фактора в мислите си, аз я помолих да остави нещата на Бог. В този момент решаването на затрудненията с колата стана неизбежно, тъй като тя бе демонстрирала безусловна благодарност.

Винаги изпитвам признателност, когато мой клиент привлече нещо, наподобяващо преминаване през огнен кръг. Знам, че след като човек се е изправил пред плашеща ситуация, държейки ръката на Духа, той никога повече няма да си помисли, че е сам във вселената. Ще знае от личен опит - че винаги може да се довери на Бога. След решаването на тези емоционални ситуации човек винаги вярва в себе си и в Бога повече, отколкото преди.

Скоро след сеанса моята клиентка ми се обади с добра новина:

- Бяхте права, д-р Върчю! - извика ентусиазирано в ухото ми тя.

- Напълно неочаквано една от моите колежки ми даде своята предишна луксозна кола на нищожна цена и поиска само 100 долара аванс!

Откакто демонстрира вярата си в Бога, клиентката ми вече не е същата. Сега тя вижда в предизвикателствата възможности за израстване, каквито те наистина са.

Животът й тръгна напред със скоростта на светлината, защото тя вече не се страхува, че е сама или е в опасност. Сега тя знае истината, която е валидна за всички:

Благодарността ни издига над всички земни тревоги и притеснения. С безусловна благодарност си осигуряваме вечно изобилие и израстване.

Дорийн Върчю, доктор на философските науки, е метафизик и доктор по психология. Тя е автор на множество бестселъри, включително „Ангелски видения", и често участва в предавания по радиото и телевизията. Редовно сътрудничи на печатни издания и всяка седмица провежда семинари в страната. Ако бъде възприета правилно, всяка ситуация се превръща във възможност за изцеление. „Курс на чудесата".

Дорийн Върчю