Преди 12 години докторът по медицина Ф. Батмангхелидж публикува труд под това заглавие и излага последните данни от микроанатомията, свидетелстващи, че много от симптомите на неизлечимите болести, всъщност са сигнали на нашето тяло за недостиг на вода. Най-голямата трагедия в историята на медицината, станала изходна предпоставка, заставяща ни да смятаме, че единственият признак от потребност на организма от вода е „пресъхналата уста”. Структурата на съвременната медицина, построена върху това твърдение, не може да издържи никакви критики и предположения, на които лежи вината за мъчителната преждевременна смърт на милиони хора. Единствената причина за страданието на тези хора е незнанието, че на тях просто им се иска да пият.

    Човешкият мозък се състои от 85% вода и се отличава с повишена чувствителност към обезводняването. Когато на мозъка не му достига вода, човек може да усети някои от следните симптоми:

    Чувство на умора, което не е вследствие на напрегната работа, в най-тежката форма се проявява като синдром на хронична умора. Терминът „синдром” обозначава състояния, при които се наблюдават три симптома едновременно. Най-общо казано симптомите, това са контролните индикатори на сериозни проблеми, с които се сблъсква организма вследствие на обезводняване. Тази тема ще обсъдим подробно в раздела за кожната туберколоза (лупус еритематозус) и механизма на производство на хидроелектрическа енергия.

    Прилив на кръв към лицето. Когато кръвообращението в мозъка се усили, за да подобри неговото снабдяване с вода, притокът на кръв към лицето също се увеличава.

    Чувство на раздразнение без видима причина - безконтролен гняв.
    Чувство на тревога без особено основание - синдром на безпокойството.
    Усещане за потиснатост и неадекватност на реакциите (например слабо полово влечение).
    Угнетено състояние в неговата крайна форма: депресия и мисли за самоубийство.
    Влечение към алкохол, пушене и наркотици.

    Всички тези сетивни индикатори са указания, че обезводняването потиска някой функции на мозъка. Следователно ранният стадий недостиг на вода в мозъка, може да стане причина за загуба на отделни функции и да провокира развитието на описаните физически и психически състояния.


    Втората група на критически симптоми и признаци за потребността на организма от вода, включва различни локализирани хронични болки. Тази група се състои от:

    Стомашни киселини;
    Диспепсия (затруднено, болезнено храносмилане);
    Ревматични болки в ставите;
    Болки в гърба;
    Главоболие;
    Болки в краката при ходене;
    Фибромиалгия (болки в мускулите и меките тъкани, възможно да стигне до мускулна дистрофия);
    Болка при колит и запек;
    Стенокардийна болка;

    Пристъпи на сутрешно гадене и повръщане при бременност, подсказващи за жажда, изпитвана от плода и майката.

    Лошият дъх също се явява като индикатор за недостига на вода в организма. Причинен е от разлагането на храна останала в стомаха, или газове, освобождаващи се от червата и „пробиващи си път” нагоре.

    Много е просто да разбереш произхода на тези болки и симптоми. Те възникват, когато има недостиг на вода, при някой от активните, използвани в дадения момент органи,за да го пречистят от „токсичните отпадъци и повишената киселинност”, явяващи се странични продукти на метаболизма. Нервните окончания регистрират изменението на химическата среда и предават тази информация на мозъка. Предизвиквайки добре пресметната, висока болка, мозъкът се опитва да съобщи за застрашаващи проблеми, които могат да възникнат в резултат на локално обезводняване.

    Ако обезводняването продължи, води до перманентно увреждане на тъканите - например рак на дебелото черво - който е прието да се смята, че е вследствие на продължителен запек и колит.

    Възможната опасност от киселинни изгаряния и увреждане на тъканите, принуждава организма да сигнализира за настъпващото локално обезводняване посредством болката. Организмът се стреми да ограничи своята активност, за да не допусне образуването на по-голямо количество киселини и токсични отпадъци.

    Накратко - болката, която не е причинена от инфекция или травма е сигнал за недостиг на вода в областта на самата болка. Болката е отчаяна молба на организма за вода, необходима за отмиването на токсичните отпадъци от поразения от обезводняване участък. Основният проблем при най-разпространената в днешно време грешка е недостатъчното разбиране за значимостта и важността на болката, като сигнал за изпитваната жажда от организма.

    В случаите когато организмът моли за вода, лекарите постъпват, както са ги учили и предписват на хората отровни химикали, които предизвикват мъчителна, преждевременна смърт. Най-трагичното е, че ние лекарите сме свикнали да смятаме предписаната от нас, бавно действаща смъртоносна отрова, полезна за пациентите. Най-често използването на тези химикали, води до по нататъшно усложнение на състоянието на човека, защото те единствено създават илюзията за „отстраняване на болката”, но не премахват причината за тази болка: обезводняването. При случай на травма, върху травмирания участък възниква оток (в резултат на засилен приток на вода към даденото място), и под въздействието на допълнителното количество вода, болката причинена от травмата постепенно намалява докато не изчезне напълно.


    За случайте на обезводняване в организма съществуват специални програми за рационално разпределяне на водата. Основните програми в борбата с обезводняването, които до ден днешен носят етикет за болест са следните:

    Астма и алергия;
    Хипертония;
    Диабет при възрастните;
    Запек и съпътстващите го болки в долната част на червата или колит;
    Автоимунни болести, включително кожна туберколоза (лупус еритематозус).

    Тези състояния са начело на списъка със здравословни проблеми, възникващи в резултат на продължителен недостиг в организма. Допълнителна информация на други аспекти от водния дефицит в организма, можете да получите в моята книга „Вашето тяло моли за вода”.

    Стенокардийната болка често се превръща в задължителен спътник на астмата в преклонна възраст. Това означава, че в допълнение към задуха, старите хора страдат от характерна болка в сърцето, която най-накрая е призната за следствие от намаления въздухообмен и затрудненото дишане при астматици. С други думи, активирането на програмата за борба с обезводняването, води до намаляване притока на въздух, което автоматично повишава активността на сърцето. Но в същото време недостатъчното количество вода, постъпваща към сърцето, не позволява да се отстранят токсичните продукти от него, което понижава ефективността на неговата работа.

    В белите дробове и сърдечния мускул се проявяват признаците на възпалителните процеси, предизвикани от обезводняване - засилена циркулация на кръвта в капилярите на обезводниния участък. Същността на възпалителния процес е да „засили циркулацията на кръвта, за да се справи с проблема”. Причина за възпаленията могат да станат бактерии, химически вещества или травма. При обезводняване в увредената, пресъхнала област се образува натрупване на токсини, които задействат механизма на болката.