С какво да започна?

Бъди светлина на света и с нищо не го наскърбявай. Стреми се да градиш, а не да рушиш. Върни моя народ у дома.

По какъв начин?

Със своя сияен пример.

Търси само Божественото.

Говори само истинното.

Действай само с любов.

Живей Закона на Любовта сега и завинаги. Раздавай всичко.

Не искай нищо.

Избягвай рутината.

Не приемай неприемливото.

Учи всички търсещи да разберат за Мен.

Превърни всеки миг от живота си в изблик на любов.

Използвай всеки момент, за да мислиш най-възвишените мисли, да изричаш най-възвишените думи, да извършваш най-възвишените дела. По този начин ще отдадеш Слава на своя Свещен Аз, а също ще отдадеш слава и на Мен.

Внасяй мир на земята, като внасяш мир в душите на всички, до чийто живот се докосваш.

Бъди мир.

Чувствай и изразявай във всеки момент своята Божествена Свързаност с Всичко, с всеки човек, с всяко място, с всяко нещо.

Приемай всяко обстоятелство, признавай всяка своя грешка, споделяй всяка радост, съзерцавай всяка тайна. Опитвай се да разбираш хората, прощавай им всяка обида (включително и когато сам се обиждаш), изцелявай всяко сърце, зачитай истината на всеки човек, изпитвай благоговение пред Бога, пред Който всеки човек благоговее, защитавай правата на всеки човек, уважавай достойнството на всекиго, защитавай интересите на другите хора, помагай им да получат онова, което им е необходимо, смятай всяко човешко същество за свято, виждай във всеки човек неговите най-големи дарования, бъди благословение за всеки човек и вярвай, че бъдещето на всеки човек е сигурно гарантирано от Божията любов.

Бъди жив, диханен пример на най-висшата истина, която обитава в теб.

Бъди дар за всеки, който влезе в твоя живот и за всеки, в чийто живот ти влизаш.

Бъди внимателен да не навлезеш в живота на никой човек, ако не можеш да бъдеш дар за него.

    (Ти можеш винаги да бъдеш дар, защото си винаги дар, но понякога не знаеш това.)

    Когато някой неочаквано навлезе в твоя живот потърси какъв дар е дошъл да получи от теб този човек.

Колко странен е начинът, по който се изразяваш.

    Защо иначе един човек ще пристъпи към теб?

    Но казвам ти: всеки човек, който пристъпва към теб, е дошъл, за да получи дар от теб. По този начин той самият те дарява - дарява ти възможността да преживееш и осъществиш Истинския си Аз.

    Когато разбереш тази проста истина, когато я разбереш, ти ще видиш Върховната истина във всичко:

    АЗ СЪМ ИЗПРАТИЛ ПРИ ТЕБ ЕДИНСТВЕНО И САМО АНГЕЛИ.

    Объркан съм. Можем ли да се върнем малко назад? Струва ми се, че се получи известно противоречие. Мислех, че твърдиш, че най-добрата помощ в някои случаи е да оставим хората сами да се справят, а после ми се стори, че казваш никога да не отказваме помощ на никого, ако видим, че даден човек се нуждае от помощ. Тези две твърдения ми изглеждат в противоречие.
    Нека да ти поясня.

    Никога не предлагай помощ, която ограбва човека от неговите собствени сили. Никога не настоявай да предлагаш помощта, така както ти я виждаш. Остави човека или хората, които са в нужда, да разберат какво имаш да им дадеш и после изслушай какво искат от теб и дали са готови да го получат.

    Предлагай помощ, която ти искат. Често даден човек или хора ще кажат или ще покажат чрез поведението си, че просто желаят да бъдат оставени сами на себе си, независимо какво ти мислиш, че можеш да им дадеш, да ги оставиш сами в този случай може да се окаже най-висшият дар, който можеш да им предложиш.

    Ако по-късно се иска нещо друго, ти ще можеш да забележиш това и ще знаеш дали го притежаваш, за да го дадеш. Когато можеш, винаги го давай.

    Но се стреми никога да не даваш нищо, което ограбва собствените сили на човека. Онова, което ограбва, предизвиква зависимост.

    Истината е, че винаги има начин да се помогне на другите, който ги прави по-силни.

    Да пренебрегнеш напълно съдбата на другия, който искрено търси твоята помощ, не е отговор, защото да не направиш достатъчно, е не по-добро, отколкото да направиш прекалено много. Ако искаш да постигнеш висше съзнание, не бива да пренебрегваш искрената нужда на своите братя и сестри, като им заявяваш „да сърбат онова, (което са си "надробили" и че това намираш за най-висшия подарък, който можеш да им предложиш. Това отношение е надменно и горделиво в най-висша степен. То само ти дава оправдание за собственото безразличие.

    Отново ще ти напомня за живота на Исус и за Неговото учение.

    Защото Исус е казал: Елате от дясната ми страна, мои благословени чада, наследете Царството, което съм подготвил за вас. Защото гладен бях и вие ме нахранихте, жаден бях и вие ми дадохте да пия; бездомен бях и вие ми дадохте подслон.

    Гол бях и вие ме облякохте, болен бях и вие ме посетихте; в затвора бях и вие ми донесохте утеха.

    А те ще ми кажат: Господи, кога сме Те видели гладен и сме Те нахранили? Или Жаден и сме Ти дали да пиеш? И кога те видяхме бездомен и Ти дадохме подслон? Или гол и Те облякохме? И кога Те видяхме болен в затвора и Те утешихме?

    А Аз ще им отговоря:

    Истина, истина ви казвам: доколкото сте направили и най-малкото за тези Мои братя, вие сте го направили за Мен.

    Това е Моята истина и тя остава същата през всички векове.