Помнете,
че всяко действие се предхожда от мисъл! Ето няколко практически съвета
за това как да намерите път към себе си като духовно същество.
• За да си докажете, че сте нещо повече от роб на петте си
сетива, напишете всички неща, които възприемате в себе си, и които са
недоловими за вкуса, зрението, слуха, обонянието и допира. Един цял ден
си водете записки за мислите, които ви хрумват, и отбележете всички
прозрения на вътрешния ви свят. Обърнете внимание на интуитивните
хрумвания и ги запишете за свое удовлетворение. Проследявайки действията
си във физическия свят, ще разберете, че сте материално същество, но
като записвате онова, от което се пораждат действията, разбирате, че те
идват от нещо, което изобщо няма физически характер. •
За да се почувствате като многосетивно същество, подложете на проверка
силата на ума си върху нещо, което смятате за трудно. Представете си как
правите нещо, например как подобрявате удара си в голфа, как се
отказвате от напитка по време на коктейл, как тичате една миля за
здраве, как за първи път правите торта или как прекарвате съботния
следобед в киното с петгодишното си дете. Представете си каквото и да е,
стига то да ви изглежда трудно или необичайно за постигане. Създайте си
мисловна картина, в която изпълнявате трудната задача. Опишете я
подробно на хартия, или я запишете на аудиокасета. Повторете това
няколко пъти и проверете дали не можете да превърнете картината във
физическа реалност. Сторите ли го, вече сте преодолели границата на
петте си сетива. Тъй като мисловната картина е отвъд сетивата,
недостъпна за тях, значи действието е дошло от някаква невидима част,
скрита у вас. Опознайте тази ваша по-висша страна, която наистина иска
да преодолеете многобройните ограничения, в които вярвате, свеждайки се
до роб на петте сетива. • За да опознаете реалността
на вашия невидим свят, подложете на съмнение чисто физическите данни,
които ви носят петте сетива. Те ви казват, че Земята е плоска, но това е
заблуда. Сетивата ви казват, че Земята е неподвижна, а вие се движите,
вървейки по нея. Но вие знаете, че Земята се движи с умопомрачителна
скорост, върти се около оста си и с всеки час изминава хиляди мили в
Космоса. Сетивата ви казват, че предметите са твърди, но ако хвърлите
един поглед през мощен микроскоп, ще видите, че в тези предмети се
съдържа празно пространство и в тях се извършва активно движение. Ако
вярвате на ограниченията на сетивата си, това означава да живеете в
заблуда. Опознайте своя невидим свят, като престанете да приемате на
доверие данните, които получавате от петте си сетива. Преценете в каква
степен те ви заблуждават относно действителността и после си задайте
въпроса защо им вярвате толкова много. • За да се
свържете с божественото или духовно напътствие, само за един ден
потиснете скептицизма си. Подарете си един час спокойствие на тихо
място. Започнете експеримента без скептицизъм и съмнение. Помолете за
помощ, свързана с онова, което ви тревожи, и се постарайте да опразните
ума си от всички мисли, които ви разсейват. Опитайте да си представите
как получавате помощ от наставник, който ви обича и иска да ви изпрати
своята любов. В това състояние на спокойствие, когато всичко разсейващо
ума е прогонено, ще знаете в себе си, че търсеният от вас отговор ще
дойде и че не сте сами. Просто го осъзнайте и почувствайте как
получавате помощта. Не искам от вас да чувате гласове или да ви се
появяват видения, а само да бъдете в пълен покой. Запишете си какво
усещате в края на този час и какви хрумвания или помощ сте получили.
Обещавам ви, че ако превърнете това в свой навик, ще започнете редовно
да посещавате вълшебното място вътре в себе си и ще получавате
напътствията, които преди са ви се стрували така неуловими. Хайде,
опитайте. Не е нужно да казвате никому какво правите. Ще установите пряк
контакт с по-висшето си „аз", с божествения интелект, който винаги ви
съпровожда, колкото и да му се противопоставяте. • За да
се свържете с невидимото измерение, което наричаме смърт, за кратко
време проследете сънищата си, особено онези, в които се появява някой,
който преди е бил част от живота ви, но е починал. Когато заспите и
навлезете в невидимия свят на мисълта, където с ума си създавате всички
хора, които сънувате, припомнете си, че никой не умира, а само формата
се променя. После осъзнайте напътствията, които ви дават появилите се в
сънищата ви. Бъдете готови да говорите с появилата се душа в
безформеното състояние, в което се намирате по време на съня. Задайте й
въпроси и си докажете, че притежавате способността да го правите. Ако
ние сме души, обитаващи тела, а не тела, притежаващи души, значи всички
души продължават да живеят след онова, което наричаме смърт, в едно
невидимо измерение. Когато вие самите сте в безформеното и невидимо
състояние на чистата мисъл, тези души изглеждат много реални и съвсем
живи. Когато се научите да установявате контакт с тези
души в съня си и видите колко реални са те, ще разберете, че
остаряването и смъртта са реалност само в света на петте сетива.
Проумеете ли това, и установите ли този контакт, ще осъзнаете своята
безсмъртност и ще погледнете по съвсем нов начин на смъртта. Вътре в
себе си ще знаете, че обичаните от вас мъртви не са си отишли наистина
от живота ви. Те са там, на ваше разположение. Отворете се за този
контакт и ще го изживеете заедно с всички напътствия, които той може да
ви донесе. • За да разширите усещането за любящо
напътствия в живота ви, осъзнайте, че не е необходимо да спите, за да
установите контакт с някоя душа. Ако можете да се свързвате с невидимото
измерение в съня си, поработете върху вярата, че същата връзка, същото
любящо напътствие ви е достъпно винаги, когато решите да го приемете. Ще
започнете да търсите това напътствие по-често и с по-малко съмнения.
Молитвата ще придобие нов смисъл. Тя вече няма да бъде ритуал на
мълчаливо еднопосочно общуване и ще се превърне в трансформация, в която
мозъкът ви преминава в по-висше състояние и бурно участва, заедно с
Бога, в обратите на живота ви, вслушайте се тихо и с желание да чуете
посланието, което ще дойде при вас под формата на завладяващи чувства.
Благодарете и оценете помощта, която получавате. Винаги задавайте
въпроса: „Какво мога да сторя за теб и за другите, като реша възникналия
пред мен проблем?" Когато вътрешните послания са съсредоточени върху
това да помагате на другите и да останете отдадеш на целта си, вие
наистина ще получите търсените отговори. • За да
намерите примери за подражание и другари в пътуването, прочетете за
преживяванията на хора, от които се възхищавате. При това търсете
духовното измерение в техния личен път. Неизменно ще откриете, че
хората, от които най-силно се възхищавате, в трудни моменти често се
вглъбяват в себе си и получават търсеното напътствие и помощ. Великите
учени често споделят, че докато напредват в кариерата си, усещат особена
духовна връзка с направляващата ги вътрешна сила. Повечето
автобиографии доказват, че преуспелите хора отдават успеха си на това,
че са установили връзка с по-висшата си същност, и на присъствието на
божествена подкрепа в трудни моменти от живота им. Независимо дали
героите ви са спортисти, писатели, духовници, космонавти, музиканти,
художници, бизнесмени, практически всички забележителни личности, водещи
в своята област, са достигали в живота си до момент, в който са
усещали, че са направлявани. Знаели са, че не са сами, започнали са да
се доверяват на божествените напътствия и са достигнали до неща, които
са смятали, че иначе не биха постигнали. След като веднъж
научите, че хората, постигнали много в своята област, са изпитали
същото, ще го признаете по-охотно пред себе си и дори ще го търсите.
Скоро и вие като мен ще „заговорите публично". На онези, които смятат
това за абсурдно и налудничаво, изпратете любов, без да отклонявате
вниманието си от своята цел. Скептицизмът е техният път сега, както
преди е бил мой и ваш. Приемете това спокойно. • За да се
научите да общувате с другите по нов начин, разгледайте внимателно
поведението си спрямо хората, които изпитвате потребност да контролирате
и командвате. Независимо дали става въпрос за съпруг или съпруга, деца,
колеги, служители, чиновници, хора от обслужващата сфера - каквито и да
са, отделете малко време, за да общувате с тях другояче, виждайки отвъд
материалното в тях Божията цялостност. Това е отлично упражнение за
преминаване към духовно съзнание, защото се основава не на потребността
да контролирате, съдите или командвате. Напротив, ще се опитвате да
придадете вътрешна сила на хората, които някога сте възприемали като
подчинени на волята ви. Започнете ли веднъж да виждате по-далеч от
физическата същност на хората около вас, ще се свържете с невидимата
сила, която протича и през вас, и през тях. Аз започнах
да се отнасям така с децата си преди много години. Опитвам се да виждам
изпълнените с любов мисли, скрити зад действията им, да прозирам отвъд
лицата им в техните мънички души, скрити в телцата им. След като вече не
изпитвах потребност да властвам и да контролирам, дадох на децата си
сила сами да контролират живота си и ги виждам такива, каквито са
всъщност - мънички души със свои тела, които също са се появили на този
свят в името на някаква цел. Когато се освободя от потребността да
командвам някого, аз мога да му помогна да направи живота си целенасочен
и в същото време да запазя собствената си целеустременост.
• За да живеете, без да съсредоточавате вниманието си върху контрола,
опитайте се да помогнете някому да направи нещо за себе си, вместо -
както преди - да му казвате как да го направи. Вместо да заповядвате,
опитайте да поставите въпроса: „Какво е нужно, за да се увериш, че можеш
да го направиш сам?" После кажете: „Хайде да се постараем заедно това
да стане." Едно просто предложение за помощ, вместо поемането на нещата в
свои ръце и раздаването на заповеди, ще ви даде истинска сила, вместо
да ви тласка да разчитате на методите на външната власт. Особено полезно
е, ако можете да помогнете на човек, с когото сте в конфликт, да
придобие собствена сила. Повечето конфликти произтичат от
потребността да контролираме някого или да докажем, че ние сме прави, а
другият греши. Ако можете само веднъж пред себе си да се откажете от
нуждата да контролирате и да бъдете непременно прави, ще можете да
дадете и другиму сила за същото. Отказът от потребността да ръководи е в
същината на битието на духовния човек. Заменете стремежа към външна
власт с истинска вътрешна сила, а тя е в способността да помагате на
другите сами да поемат кормилото на живота си. • За да си
докажете, че не сте сами, представете си, че ви свързват невидими нишки
с всеки човек, когото срещате. В тази картина, когато се преместите
надясно, всички, с които сте свързани, също се преместват надясно. Ако
се дръпнете рязко, те могат да паднат. Представете си тази свързаност
със следващия човек, когото срещнете. Така ще започнете да се отнасяте
към другите сякаш наистина са част от вас. Ще сте склонни да им давате
любов и помощ, вместо да изпитвате към тях враждебност и съперничество.
Винаги съм харесвал историята за човека, който имал възможност да
види рая и ада. В ада той видял голям казан супа. Единствените прибори
били ред големи лъжици. Дръжките им обаче били по-дълги от човешка ръка и
хората не можели да се хранят. Всички гладували, защото не можели да
поднесат лъжиците към устите си. В рая картината била същата, но всички
изглеждали здрави, усмихнати и очевидно сити. Когато човекът попитал как
става това, водачът му обяснил: „В рая хората са се научили да се
хранят един друг." Целта ви винаги е в това да давате на другите. Това е
раят на земята. • За да осъзнаете как са ви учили да
мразите, започнете да преосмисляте понятията за враг и омраза. Замислете
се за всички хора, на които гледате като на врагове. Проумейте, че са
би научили кого да мразите и че това, на което са ви научили, е резултат
единствено на географското положение на мястото, където сте се родили.
Преди години нас, западняците, ни учеха да мразим иранците. После
те ни станаха официални приятели. След това иракците, които преди ни
бяха приятели, ни станаха врагове. И това продължава така
до безкрайност и съвсем малко хора схващат простата истина: врагът ни е
самата омраза. Освободете се от нея и забравете списъка на хората,
които са ви казвали да мразите, и се изпълнете с хармония. Щом опознаете
себе си и почувствате вътре в себе си любовта, ще излъчвате хармония
към всички, независимо кого са ви учили да мразите. Всъщност вече никога
няма да принадлежите към тълпата, готова да мрази и да убива, както й
кажат управниците. Опитайте се да си представите, че
всички - да, наистина всички хора, свързани с един проблем - ясно
разбират, че човек не може да избира страна, щом живее на кръгла
планета. Представете си, че всички откажат да мразят така наречените
врагове. Можете да помогнете светът да се превърне в царство на мира,
като изтриете своя собствен списък от врагове и като гледате на всички
участници в един конфликт като на жертви. Това не означава да ставате
жертва на злодеянията на другите, просто не трябва да таите омраза и да
убивате сърцето си. Живейте със съзнанието, че всички сме взаимно
свързани. С жестове на гняв и омраза вие вредите не само на
предполагаемия си враг, но и на себе си и на цялото човечество. Ако ви е
трудно да приемете тази мисъл, спомнете си, че тя е същината на всички
религии и е проповядвана от всички духовни учители от най-древни
времена. • За да влезете във връзка с нематериалната
вселена, свикнете с представата за нищото. Мислите ви се раждат в
безмълвното празно пространство на ума. Мисълта идва от нищото. От
тишината внезапно се ражда шум. Следствие без причина в строгия
физически смисъл. Отделете време, в което да общувате с нищото. Опитайте
се да освободите ума си от мисли и после наблюдавайте възникването им.
Щом разберете, че отвъд света на формата съществува измерение, което не
се подчинява на законите на движението. ще можете да приемете
нематериалния свят. Трябва някак да си докажете, че от нищото може да се
създаде всичко и всъщност това се случва постоянно. Чудесата не се
нуждаят от физическа причина, но вие трябва да свикнете с тази мисъл,
като отделяте време да наблюдавате явлението „възникване на нещо от
нищо". За да постигнете това, проумейте, че вие самите се състоите почти
изцяло от празно пространство. Ако изследвате тялото си под мощен
микроскоп, ще видите, че физическата ви същност не е нищо повече от
частици, между които се простира празно пространство. С още по-силни
микроскопи бихте установили, че тези частици се състоят от други движещи
се частици, и че тях също ги дели празно пространство. Погледнато от
друг ъгъл, това, което наричате свое физическо тяло, е празно
пространство. А умът е забележителен пример за това, което наричаме
нищо. Опознайте понятието за празнота и ще бъдете готови
да творите чудеса. Известно време проследете мислите си и си напомняйте,
че те нямат нищо общо с така наречените причина и следствие. Откъде се
вземат те? Свикнете ли с това, ще видите как от същото „място" идват
чудесата. • За да влезете във връзка със своето
нематериално „аз", напуснете за малко материалния свят. Ако можете,
потопете се в лишен от възприятия свят, в който да загубите всякаква
връзка със сетивата си. Съсредоточете се върху нищото в ума си. Ако не
можете да постигнете това, с помощта на следващото упражнение
изключвайте наум сетивата си. Никакъв допир, никакъв вкус, никакъв слух,
никакво зрение, никакво обоняние. Абстрахирайки се от всички тези
сетива (както правите всяка нощ, докато спите), наблюдавайте какво се
случва с тялото ви. Колкото повече успявате да се откъснете от връзката
си с тялото, с помощта на всемогъщия си ум, толкова по-малко ще
оценявате живота си според физическата си същност. Това именно е
връзката с истинското ви „аз" - вашата невидима същност - и е ключ към
превръщането ви в духовен човек. • За да задържите
вниманието си върху целта, вместо върху постижението, нека умът, тялото и
душата ви бъдат отдадени изцяло на това, което правите в момента. Всеки
ден в Америка шест милиона души играят тенис, от тях три милиона не
печелят. Означава ли това, че всеки ден има три милиона неудачници?
Каквото и да правите, спрете се и се запитайте: „Наистина, защо правя
това?" Ще видите, че резултатът (победата, наградата) е точно толкова
мимолетен, колкото и прекараните в съответното занимание мигове. Във
всичко, което правите, останете съсредоточени върху целта си, вместо
върху наградата. Ще има и победи, и загуби, но вие ще действате на
автопилот. Дори за известно време да останете на едно ниво, накрая
автоматично ще се издигнете на по-високо. Абстрахирайте се от резултата
на действията си и по парадоксален начин успехите ви ще нараснат.
• За да се отърсите от прекомерното внимание към неща без
стойност, преосмислете отношението си към собствеността. Направете
списък на всичко, което притежавате. Има ли в този списък нещо, за което
бихте дали живота си? А сега помислете за ценностите си, за идеалите
си, за хората, които обичате, и си задайте същия въпрос. Вие знаете кои
са важните за вас неща - всички те са свързани с това, за което мислите и
в което вярвате, не с онова, което притежавате. Абстрахирайте се от
вещите и насочете живота си към целта. Иначе казано, направете така, че
мислите и действията ви да са насочени към онова, което в истинския
смисъл на думата има значение за вас. Вие сте тук по определена причина и
тя не се състои в натрупването на камара вещи. Дошли сте на този свят
без тях и нищо от тях няма да отнесете със себе си. Това, което ще
остане, е как сте служили на идеалите си и на хората, с които сте имали
нещо общо. Останете съсредоточени върху целта и ще видите как центърът
на живота ви се измества автоматично към духовното. • За
да останете в духовно измерение, живейте дните си един по един, като
залагате на етиката, а не на правилата. Направете списък на всички
правила, които стриктно спазвате. Вместо да подчинявате живота си на
нечии чужди правила, опитайте се да въведете свой „етичен ден" Нека
цялото ви поведение- включително храненето, облеклото, работата,
семейният живот – всичко, което правите в този ден - се основава не на
правилата, а на етиката. Запитайте се кой е моралният, целенасочен и
изпълнен с любов начин да постъпите, а не какво казват правилата. Така
съзнанието ви ще се измести от резултата към целта. Не забравяйте, че
някои от най-отблъскващите човешки деяния са извършени с оправданието:
„Аз само спазвам законите". Законите казват, че чернокожите трябва да
пътуват отзад в автобуса, че жените не могат да гласуват, че да
притежаваш автомат е в реда на нещата. Хората, които живеят по законите
на етиката, са се освободили от правилата. Бъдете и вие такъв човек. За
един ден. Забравете правилата и живейте морално, каквото и да казват
другите по въпроса. • За да заживеете в мир със себе си и
света, всеки ден, в продължение на една седмица, отделяйте време да
поседите малко в тишина. Това е изключително важно и е много вероятно
понякога да не ви се прави. Съветвам ви да си поднесете този прекрасен
подарък. Той е същевременно и билет към царството на истинската магия.
Най-подходящото време е рано сутринта, след кратък душ, преди другите да
са станали. Отделете си тридесет минути, в които да бъдете сами и
спокойно да се вглъбите в себе си и да накарате ума си да се смълчи.
Седнете удобно, затворете очи и просто се съсредоточете върху това да
опразните ума си и осезателно да усещате дишането си. Скоро ще
почувствате, че ви обзема покой и дори нищо повече да не извлечете от
упражнението, дори и само това ще ви помогне неимоверно да намалите
стреса и напрежението в живота си. Ако не се откажете преждевременно и
при-ложите някои от съветите, описани в следващата глава, аз абсолютно,
категорично ви гарантирам, че ще откриете една своя скрита страна, която
ще ви даде всички нужни ви любящи напътствия за всяка област от живота
ви. И най-вече, медитацията ще разбие илюзията за вашата отделност от
другите. • За да се сприятелите с интуицията си и да я
развиете, отнасяйте се към възникналите в ума в хрумвания като към
желани гости, вместо да ги наричате случайни приумици. При следващата
проява на интуицията ви, за каквото и да се отнася тя, опитайте да й
обърнете внимание и да си отбележите мислено какво става. Вместо да
пренебрегвате и отблъсквате тази ваша интуитивна страна, попитайте я:
„Защо умът ми ме тласка в тази посока?" Научете се да разговаряте с
гласа на интуицията и просто наблюдавайте резултатите през следващите
няколко дни. Като свикнете с вътрешните диалози, ще започнете да вярвате
на интуицията си и в крайна сметка ще откриете любящото й присъствие и
ценния й принос за вашия ум. Обърнете внимание на следната много стара
история: Двама монаси спорили за знамето на храма.
Единият твърдял, че знамето се движи, другият - че се движи Вятърът.
Учителят Ено ги чул и казал: „Не е нито вятърът, нито знамето, а вашият
ум се движи." Монасите останали безсловесни. Следващия
път, когато се изкушавате да пренебрегнете интуитивното си хрумване,
изберете да го последвате. Трябва да придобиете навика да се доверявате
на интуицията си. Обърнете внимание на благоприятните последици от
интуитивните ви действия. Започнете да забелязвате всички положителни
резултати в живота си от това, че сте последвали гласа на интуицията.
Вътрешните ви разговори, споровете какво да направите и кой път да
поемете най-добре се разрешават просто като си зададете въпроса: „Кой
избор ще ме води към моята цел?" После поемете в тази посока стъпка по
стъпка. Не след дълго интуицията ще стане най-верният ви другар – ще го
оцените и ще му се радвате, когато се обади в ума ви. •
За да се съсредоточите върху това, което поддържате в живота, вместо
върху нещата, които отричате, направете списък на всичко, на което се
противопоставяте. После го перифразирайте, така че да отразява нещата,
които подкрепяте. Няма защо да бъдете противници на злото, бъдете
поддръжници на любовта. Заменете позицията си против лошите навици на
детето ви с подкрепа за самодисциплината на младите. Измествайки мислите
си далеч от това, което отричате, ще намалите склонността си да се
борите против него и така ще подкрепяте нещата, фигуриращи в
„положителния" ви списък. Ето един отличен начин да отстраните голяма
част от вътрешното напрежение и стреса, които се дължат на „враговете по
списък". Не забравяйте, всичко, против което се борите, ви прави слаби,
а всичко, което подкрепяте, ви дава сили. • За да си
изградите отношение към самите себе си, проникнато от любов и подкрепа,
заменете онова, което не харесвате в себе си, с позитивни утвърждения.
Вместо да бъдете против леността си, бъдете за това да имате повече
енергия - така ще предприемете действия, които ще поправят леността ви.
Ако сте против мързела, нагласата ви ще бъде на гняв, ще сте недоволни
от себе си и това ще отслабва решимостта ви да се промените. Същото важи
за теглото ви, за вредните зависимости, за цялата физиология на
„лошите" ви навици. Преформулирайте ги в положителна светлина - какво
подкрепяте, на какво сте способни - и това веднага ще ви даде сили да ги
поправите. • За да се озовете в състояние на
просветление, всеки ден прекарвайте по малко време в преклонение. Да, в
пълно, съвършено преклонение. Бъдете благодарни за дробовете си, за
ръцете си, за мозъка си и за невидимия си, абсолютно удивителен ум.
Изпитайте благоговение пред това, че въобще сте тук, особено като се
вземат предвид математическите вероятности. Наблюдавайте как функционира
организмът ви, милиардите клетки, които работят съгласувано за вас.
Трябва всеки ден да упражнявате това преклонение. Въздухът, който
дишате. Водата, която приемате за нещо естествено, храната, която
израства от мънички семенца, за да ви засити. Атмосферата, озонът -
всичко. Бъдете благодарни, ценете това, което имате, и се отнасяйте с
чувство за отговорност към своята вселена Отнасяйте се към всяка форма
на живот с почит и преклонение и знайте, не цялата система работи
целенасочено. Няколко минути на ден, прекарани в дълбоко преклонение, ще
помогнат за духовното ви пробуждане по-бързо от всякакъв курс по
метафизика. Просветлението е просто мълчаливото приемане и благоговение
пред всичко, което е. Можете още в този момент да попаднете в това
състояние на ума, като благодарите за него и за способността си да
четете тези думи, като осъзнаете удивителния начин, по който работи умът
ви. Изпитайте преклонението и просветлението. Тогава чудесата ще се
превърнат за вас в начин на живот. • За да надмогнете
гнева и огорчението, представете си някой човек, за когото смятате, че
някога ви е сторил зло, който не си е платил отдавна просрочен дълг.
Може би бивш партньор, който ви е напуснал, или пък по някакъв начин ви е
наранил, родител или отдавна загубена любов - човек, който ви е
зарязал. Нека той изникне в мислите ви. После, само за няколко мига,
вместо да изпитвате омраза и огорчение, опитайте се да си представите
как изпращате на този човек любов. Опитайте се да проумееше, че той се е
появил в живота ви, за да ви помогне да усвоите някаква поука и колкото
и болезнена да е била тя, появата на този човек е имала своята цел.
Когато бъдете в състояние да му изпратите любов, вместо омраза, не само
ще излекувате себе си, но и ще поемете пътя към превръщането са в
духовен човек. Мислете за злото, което ви е сторено, като
за ухапване от змия. Когато ви ухапе змия, ви боли поради две причини.
Едната е самото ухапване, което не може да се върне обратно. То се е
случило, от него ви боли и ви остава белег. Оттам нататък се научавате
да избягвате змиите. Втората причина за болката е отровата, попаднала в
организма ви. Точно тя е убиецът. Никой досега не е умрял от самото
ухапване от змия - убива не друго, а шокът от отровата, плъзнала в
тялото. Същото е и с омразата и прошката. Нещо се е случило. То не може
да бъде върнато обратно в нашия физически свят. Но убиецът - омразата и
гневът - продължава да циркулира в организма ви като отрова дълго след
като раната се е излекувала и изчезнала. Единствено бие можете да
прогоните тази убийствена отрова от себе си. Вие избирате дали тя да
остане у вас. Не забравяйте мъдрите слова на Буда: „Няма да бъдете
наказани за гнева си, но ще бъдете наказани от гнева си." Чудотворството
е недостъпно, когато сте отровени от гняв към другите.
Започнете още днес с утвърждението: „Аз знам, че имам власт да направя
живота си пълен с удовлетворение и радост. Аз съм чудо и следователно
мога да правя чудеса." Важното послание на тази глава е как да се
превърнете в духовно същество с човешки облик, вместо да бъдете човешко
същество с духовен живот. Можем да я обобщим с думите на един обикновен
човек, който в началото на века обикалял страната си и народната мъдрост
говорела чрез него. Уил Роджърс ни напомня: „Живейте така, че да не се
срамувате, ако се наложи да продадете домашния си папагал на клюкарката
на града." Добър духовен съвет наистина! Уейн Дайър » Истинска магия
|