Когато изучавате поведението, светоусещането и убежденията на човечеството на планетата, не е трудно да стигнете до заключението, че хората се намират в различни състояния на съзнанието, че са в различни стадии на духовно развитие. Тези стадии съответстват на различните нива на разбирането на духовната страна на живота. За да ви дам някакво чувство за лична класификация, ще ви дам обзор на стадиите на духовно развитие, които се срещат на Земята.

Следващите стадии не са показани поред и няма ред – не се отива от низшия към висшия. Не е задължително душата да се спусне до най-ниската степен преди да се обърне и да започне да следва своя път обратно към Бога. На Земята има много души, които никога не са се спускали до най-ниската степен на духовно развитие. Затова номерацията на стадиите е дадена с практическа цел, за улеснение.

 

Някои души се намират в състояние на съзнанието, което ги заставя преднамерено и в повечето случаи осъзнато да въстават против Законите и Волята на Бога. В някои от тези души метежът е очевиден. Някои от тях съдействат за разпространение на атеизма или агностицизма. Някои се явяват застъпници на научния материализъм и яростно отричат необходимостта от съзидателно битие. Някои открито практикуват сатанизъм и макар да не отричат съществуването на Бога, те злословят, принизяват и се присмиват над всичко, което се отнася към Бога, религията или духовността.

При някои от тези души метежът против Бога е скрит дълбоко в тяхната психика и често не се осъзнава със съзнателния разум на индивида. Затова често този метеж може да е замаскиран като различни вярвания, включително и религията. Това може да се окаже неочаквано за много хора, но някои от въстаналите души могат да заемат високи постове в различните религиозни движения и църквите. Те претендират за религиозност и заявяват, че служат на Бога, но те стаяват в себе си прикрит гняв към Бога, мислят си, че знаят по-добре от Бога как се управлява Вселената или как трябва да се спасяват хората.

Общото за всички тези хора е, че те активно се стремят да се отдалечат от Бога, затвърждавайки впечатлението, че Бог не съществува или че него го няма на Земята. Някои от тези души се занимават с безкрайно търсене на доказателства, че Бог не съществува или че Бог не е прав, а те са прави. Те буквално се стремят да докажат, че те могат да създадат свят, в който Бог не съществува и който не се нуждае от Бог.

Вие може да попитате, как може да се говори така за хора, работещи в религиозни организации, че те служат там по такива причини или че се отдалечават от Бога. Отговорът е в това, че те използват своята власт, за да закрепят вярата, че Бог съществува някъде там, на Небесата. Има такива хора, които защитават идолопоклонническата вяра в това, че Исус е единствения Божи Син и че нито един човек не може да последва моя пример. Тези хора често първи надигат глас за светотатство, както беше и когато аз говорех за това, което звучеше така сякаш аз се приравнявах към Бога или се наричах Син на Бога.



Много хора открито се гневят на Бога. Много души на Земята са травмирани и те предполагат, че Бог им е причинил вреда или е постъпил с тях несправедливо, незаконно или така, че няма никакво логическо обяснение. Много души се боят от Бога и си го представят гневен и осъждащ, който е винаги готов да наказва и за най-малкото нарушение на закона му. Общото за тези души е, че те се отделят от Бога не защото въстават срещу него. Просто те искат да са колкото се може по-далече от това, което по тяхна представа е гневно, осъждащо и несправедливо божество. Те се опитват да се скрият от Бога.

Отдалечаването от Бога се явява тяхна самозащита. Това са тези хора, които аз имах предвид, когато говорех, че искам хората да са или хладни или горещи. Хората на този стадий обикновено са хладни. Те са хладни в този смисъл, че са започнали да възприемат негативен образ на Бога и затова бягат от този образ. Но техният потенциал ще се обърне, ако могат да приемат, че тези чувства към Бога са предизвикани от лъжлив, несъвършен и непълен образ на Бога.

 

Значителен брой души на планетата Земя са станали толкова равнодушни към Бога, религията и духовната страна на живота, че са станали „топли". В действителност някои от тези души се намират в духовна кома и им е почти невъзможно да се заинтересуват от какъвто и да е род духовна истина. Много от тези души са толкова травмирани или разочаровани от религията, че са се отрекли от нея, отказали са се от идеята, че те някога ще имат някакво истинско чувство за духовност.

Много от тези души са усвоили лъжлив, несъвършен и непълен образ на Бога. Много е трудно да се опитва да им се помогне да видят това и да приемат правилния образ на Бог, защото в тях често не намира отклик никое духовно послание. Много от тези души използват сегашните или мними несъвършенства на ортодоксалната или нетрадиционна религия като предлог за отричане на всичко, което се отнася към духовната страна на живота. Ако към такива души се подходи с духовни послания, те стават подозрителни и чувстват, че някой се опитва да ги привлече към вярата, че ги манипулира или да се добере до техните финанси. Такива души отричат всичко, което се отнася до духовността и така те се намират в затворен кръг, в който те отричат всички инструменти, които биха могли да им помогнат в изцелението на раните и да ги упътят по пътя на възхождението. Те са недосегаеми за духовните учители.



Отделни души достигат до осъзнаването, че в действителност в духовния живот съществува някаква реалност и има път, който могат да следват за по-голямо разбиране на Бога и отношение с Него. Това са души, които са се обърнали и са в началото на пътя, водещ обратно към Бога. Само че много от тези души са били толкова дълбоко травмирани, че се нуждаят от духовно изцеление преди да могат сериозно да стъпят на духовния път.

Някои от тях изпитват болка от физически травми. Други са ранени емоционално при взаимоотношенията си с други хора или обществени институции. А други са травмирани от несъвършените религиозни организации или имат белези от така наречените непогрешими доктрини, които не са могли да им отговорят на въпросите им за живота. Тези рани често карат душите да чувстват противоречия в тяхната представа за Бога или в отношението им с Него. Те може да чувстват, че религията няма смисъл и им носи само противоречия и непоследователност в образа на Бога (което е и истина). Или те могат да чувстват, че справедливия и любящ Бог не би трябвало да позволява да им се причинява болка. Те често се чувстват жертва на неподвластни им сили и не виждат път за изменение на тази ситуация. Тези души са стигнали до съзнанието, че искат повече от живота, което не може да бъде стигнато с материални средства. Те чувстват, че трябва да се представи случай, за да намерят духовно разбиране и изцеление. Но те са така дълбоко ранени и травмирани, че не са способни все още да стигнат до това разбиране. Те са подобни на хора, които са си счупили крака и трябва да се лекуват до степента да могат сами да се движат към своята цел. Такива души е хубаво да осъзнаят своите рани и да съсредоточат своята енергия и внимание към психологическо изцеление (както се разбира в света) и душата.



Отделна група души са млади души, които още не са прекарали в материалния свят достатъчно време (означаващо многобройни превъплъщения). Някои от тези души все още имат голямо желание да изпитат всичко в материалния свят и това може да ги направи безразлични към религиите. Просто те са така погълнати от вещите в материалния свят, че у тях не остава никакво излишно внимание за духовни търсения.

Други млади души са много открити към религиите, често подхождат към тях чрез няколко небалансирани метода. Това може да ги застави да стигнат до крайности в религиозните си търсения. Те често използват религията не като способ да осъзнаят духовността, а като способ да обогатят своя опит от пребиваването в този свят. Например, те може да се стремят да заемат ръководна позиция в религиозно движение, защото това повишава техния обществен статус. Тези души нямат все още достатъчно опит за достигане на баланса, за да бъдат мъдри като змии и кротки като гълъби.

За съжаление, в предвид условията на планетата, обикновени младите души в своята невинност ще бъдат травмирани или измамени или от материални или от нематериални сили. Това може да застави такива души да загубят своята невинност и да се подхлъзнат към разочарованието или гнева. Ако такива души са въвлечени в организирана религия, възможно е да не им се удаде да направят разлика между Бога и външната религия и по този начин да започнат да се гневят на Бога.



Тези души съзнателно са разбрали, че живота – това е нещо повече от материалното царство. Те знаят, че за живота може да се разбере повече, отколкото са ги учили в училище и в неделното училище, и решават да започнат да търсят. Тези души в някаква степен са изцелили някои от своите дълбоки рани, затова им остават сили да се съсредоточат в изучаването на духовната страна на живота.

За да се достигне максимален ръст, тези души е необходимо да съсредоточат вниманието си най-много на изучаването на духовните учения, практикувайки различни духовни техники и да се стараят да усвоят духовните истини и духовните принципи.

Тези души са „повод за съществуването" на всяко истинско духовно движение. Именно тяхното търсене на разбирането на духовната страна на живота позволява на Възнесените Владици да възлагат големи надежди за бъдещето на планетата Земя.



След като душата достатъчно време е изучавала духовните учения и е практикувала техниките за духовно развитие, тя вътрешно е усвоила необходимия обем духовни знания. Следващата логическа крачка е тази душа да започне да отдава тези знания на другите.

Може дълго да бъде само ученик. Когато се достигне определено ниво, душата не може да научи нищо повече, докато не започне да обучава другите на това, което е научила. Само обучавайки другите, отдавайки това, което е наистина възприето и обучавайки на това, което е наистина научено, душата може да стигне до следващото ниво на обучение.

Тези души се явяват главната опора на всяко истинско духовно движение. Без тези души, действащи като наши „партньори" на Земята, Възнесените Владици биха имали малка надежда за достъп на другите души до духовните послания.

 

В зависимост от степента на придвижване по духовния път, душата става все по-малко привързана към външните проявления, такива като конкретна религия или духовно учение. Тя започва да разбира, че зад много различни изражения на духовните учения има трансцендентна реалност. Зад всички външни вярвания, религиозни организации, учения и учители тя започва да вижда универсалния път.

По време на двата предни стадия душата може да следва една конкретна религия или система от възгледи и да ги използва като трамплин за своя ръст. Това напълно е приемливо докато душата не затъне, предполагайки, че нейната определена религия – това е единствено истинската религия, или единствено вярната пътека към разбирането на Бога. Ако душата остане привързана към дадена религия или учение, тя засяда на определен стадий на духовен ръст докато не започне да признава универсалния път.

Когато душата започне да разбира универсалния път, тя се качва на следващото ниво, става мистик. Сега тя осъзнава, че крайната цел на духовния път е не в това – да разбере Бога, а в това – да познае Бога, да има опит в духовното общуване с Бога и да достигне единение с Бога. Това е същото, което аз демонстрирах със своя живот и това е най-добре изразено в „Аз и моя Отец сме едно".

Някои мистици могат в действителност да се отстранят от светския живот и да фокусират вниманието си на достигането на мистично единение с Бога. Само че в днешно време много хора имат възможност да предпочетат да останат активни в света и от това има голяма необходимост. Само така тези души ще могат да продемонстрират универсалния път със своя пример и някои от тях ще могат публично да обучават на този път.

 

В зависимост от тава, как душата се изкачва по пътя и започва да изучава духовната истина, тя постепенно започва да усвоява все повече истина и все повече светлина. След това тя постепенно се превръща в това, което може да се нарече Владика във въплъщение.

Това са тези души, които са разбрали някои дълбоки мистерии, особено различието между преструването и истинското. Спомнете си изречението: „Аз в моето аз нищо не мога да направя, Отец твори чрез мен." Когато душата достигне майсторството, тя повече не се опитва ДА ПРАВИ каквото и да е в този свят. Тя просто започва да бъде ТОВА, което е, като позволява на духовното АЗ, на духовното Същество да действа чрез нея.

Душата става отворена врата, която нито един човек не може да затвори. Душата може да служи, за да носи духовните истини направо от висшите планове и да предава Живото Слово в неговата височайша форма. Или такива души могат да служат като съдействат и демонстрират делото на Възнесените Владици. Тези души могат да бъдат буквално нашите ръце и крака на Земята.

Още повече, че няма точен стандарт за това как душата, достигнала духовно майсторство би могла да действа или по-точно ДА БЪДЕ. Някои души могат да станат мирови учители. Някои външно могат да живеят обикновен живот и едва ли ще се отличават от средния човек. Някои могат да имат тежък недъг или болест. Някои могат да седят в Хималайските пещери или някъде другаде и да медитират ден и нощ, за да поддържат духовния баланс на Земята. Други могат да проявяват поведение, което не се асоциира с духовно майсторство.

 

Позволете ми да ви предупредя. Съществува неотменима опасност при предаването на каквото и да е учение, което позволява на хората да се сравняват по между си. Много хора все още са обхванати от духа на тщеславното съперничество и те ще използват стадиите за духовно развитие за оценка на себе си и своя прогрес в сравнение с другите. След това те ще се опитат да се сложат на пиедестал и да се оценят като същества, които са по-добри и по-важни от другите, защото са стигнали до определено ниво на развитие.

Позволете ми да поясня, че докато хората са обхванати от това състояние на съзнанието, те не са достигнали високо ниво на развитие, защото когато достигнете до високо ниво на развитие, то у вас няма да има оценъчни разсъждения и чувство на съперничество.

Аз ви давам това учение, защото за душата е важно и ценно да осъзнае своето сегашно ниво на развитие и във връзка с това да предприеме съответни мерки за бързо извисяване на по-високо ниво. За душите на по-ниски стадии на развитие е особено важно да осъзнаят, че съществува път, който ще ги заведе у дома, при Бога. Главното за такива души е да открият този път и твърдо да го следват.

За душите от високите нива е необходимо да открият универсалния вътрешен път към Бога. За такива души е необходимо да превъзмогнат своята привързаност към определена външна религия и по този начин да осъзнаят веригата проявления като синове и дъщери на Бога в пълния им потенциал. Позволете ми също така да кажа, че стадиите, които описах тук, не са дадени като единствен възможен способ за класификация на стадиите на духовното развитие. Може да се вземат за основа различни критерии и да се разглеждат и други стадии. Може също стадиите, които очертах да се разделят на подстадии и да се получи по-подробна картина. В действителност някои от стадиите частично съвпадат и душата може да работи в два или три стадия едновременно. В бъдещите учения аз подробно ще изложа стадиите, които тук описах. Все пак ще ви предложа картина, която няма да е много сложна и във връзка с това няма да накара хората да се фокусират върху детайлите и да загубят общата представа.

Когато се поотдръпнете и погледнете от разстояние картината, вие ще видите, че за всеки стадий, който съм описал по-горе, общият знаменател се явява това, че всички те представляват различно отношение на душата към Бога. Важността на това осъзнаване се състои в това, че на който и стадий на развитие да се намира душата, тя винаги се сблъсква със сложната задача да определи своето отношение към Бога.

Както обясних на този сайт, всяка душа наистина се явява син или дъщеря на Бога, индивидуализация на Бога. Предназначението на душата е да стигне до пълно осъзнаване и приемане на своя Божествен потенциал и по този начин да действа в материалната вселена като сътворец на Бога. Следователно, най-важната задача за всяка душа е да разреши всички несъвършенства в нейното разбиране на Бога или в отношението си към Него. Наистина живота в материалната Вселена се върти около това.

Затова целта на живота е да разреши и изцели всички несъвършенства на индивидуалното отношение на душата към Бога. Такива несъвършенства стоят на пътя към единението на душата с Бога и препятстват душата да приеме своя потенциал, за да стане сътворец на Бога.


Аз ще използвам стадиите на духовното развитие в бъдещите учения. И все пак, сега бих искал да дам кратко учение за различните категории души, които идват на планетата Земя. Когато в началото била създадена Земята, тя изразявала чистотата и съвършенството на седемте Елохима, седемте духовни Същества, които създали тази планета. По начало болшинството души, които слизали на планетата Земя попадали в категорията млади души.

Тези души действително били невинни и нямали никакво негативно отношение към Бог. Само че някои от тях имали голямо желание към всичко, което може да бъде изпитано в материалната вселена и затова те се фокусирали основно върху удоволствията на този свят. Оставало им малко време за размишления относно духовната страна на живота. Други души били с по-големи духовни наклонности, но не били стъпили твърдо на духовния път и не били достигнали устойчиво осъзнаване на своята духовна идентичност и потенциал. Заедно с младите души била и групата на душите, достигнала майсторско ниво. Тези души служили на младите души като духовни Учители.

Много дълго младите души слизали на планетата Земя, без да попадат в клопката на материалното съзнание. Много от тях действително се възнесли обратно към Бога след един праведен живот, макар и тогава животът да е бил много по-дълъг отколкото сега.

В един момент започнали промени на планетата. Много души започнали да се привързват или попадали в клопката на материалното съзнание и все повече и повече примката се затягала. Може да се каже, че тези души поели по път, който ги отдалечавал от Бога и затова те започнали да губят самоосъзнаването си като духовни същества.

Доколкото съзнанието на човечеството постепенно се понижавало, в края на краищата достигнало критическото ниво. Тогава се появила възможност определени въстанали души да започнат да се превъплъщават на Земята. Това били души, които били въстанали против Бога в духовния свят или в другите светове. Тези души действително били въстанали и в продължение на хилядолетия много от тях продължавали да се въплъщават на тази планета. Те се стараели да увлекат колкото се може повече души надолу до своето ниво на съзнание, за да бъдат приети и да оправдаят своето въстание против Бога.

Тези души били много агресивни и амбициозни в стремежа си да докажат своята гледна точка, че могат да създадат свят, в който няма Бог. Те оказвали влияние буквално върху всеки аспект на живота върху планетата, включително и върху религията.

Влиянието на тези въстанали души създало крайно опасна ситуация на планетата. Има все още много млади души, които слизали на Земята за първи път и имало голям риск да им бъде причинена вреда от условията, съществуващи на планетата. Това можело да се превърне в причина, поради която душата постепенно и незабелязано да слезе до стадия на ранена душа. След това тя можела да се плъзне още по-надолу и така да се стреми да се скрие от Бога поради гняв или страх. Дори било възможно тази душа да стигне до умишлен метеж против Волята на Бога и Законите на Бога.

След падението на тази планета са се въплъщавали много души с високо духовно развитие от учители до Владици. Тези души слизали с мисията за спасение, опитвайки се да помогнат на падналите души да намерят истинския духовен път, да се закрепят на него и да вървят по него докато не възстановят своята духовна идентичност и не успеят да стъпят на високите нива на пътя, които водят към мистичното единение с Бога.

Някои от тях действително се травмирали от условията на планетата и стигнали до низките стадии на съзнание. Някои от тях дори въстанали против Бога, защото не можели да поддържат връзката със своя Висш Аз.

Давам ви това учение с цел да ви покажа, че Земята днес представлява доста сложна картина и е голям проблем за духовните учители. Невъзможно е да се даде едно учение или една религия, които да са привлекателни за всички хора от всички стадии на духовно развитие. Затова е необходимо да има повече от една религия, за да може Възнесените Владици да имат достъп до колкото се може повече хора.

 

Искам да кажа, че разделението на стадии е точно. Центърът на скалата е младите души, които просто експериментират с живота на тази планета. Не е дадено на душата да се удържи на този неутрален стадий дълго време. Предвид съществуващите условия на планетата повечето души са принудени да следват една от двете посоки. Едната посока следват душите, които са попаднали в клопката на съмненията или са били травмирани по различни начини. Другата посока е представена от душите, които осъзнали че в живота има нещо повече от материалния свят. Тези души са намерили пътя и вървят единствено към Бога. И така, на планетата Земя има две основни категории души: души, които се отдалечават от Бога и души, които вървят към Бога. Знам, че някои души са се отдалечавали от Бога преди да са слезли на Земята и че някои вече за вървели към Бога преди да са слезли тук. Но въпреки всичко важно е да се отчита само това – движи ли се душата към Бога или се отдалечава от Него.

Душите, които се отдалечават от Бога се сблъскват с опасна ситуация. Въпреки, че има ограничение доколко далеч може да се отдели душата от Бога, в действителност има доста голям период, през който душата може да се спуска. Проблемът е в това, че в материалната вселена всичко е ограничено. Това означава, че такава душа няма много време за връщане към Бога. Ако душата продължава да се отдалечава от Бога и в момента, когато й е изтекло времето, то тя ще застане пред последния съд. Ако тя не отговори положително, то може да бъде унищожена чрез ритуала на втората смърт. Затова в действителност съществува възможност душата да бъде загубена.

За да се избегне този сценарий, душата трябва да стигне до повратната точка. Тя трябва да реши, че ще престане да се отдалечава от Бога и ще тръгне по пътя, който я води обратно към Бога. Тя трябва да стигне до осъзнаването, че „Аз не мога повече да постъпвам така!”. Доколко е трудно на душата да се обърне? Това зависи от стадия й на духовно развитие. Въстаналите души много трудно се обръщат. Такива души често попадат в капана на духовната гордост и на някои им е по-лесно да умрат, отколкото да си признаят, че не са прави. Между другото някои души могат в края на краищата да стигнат до осъзнаването, че са напразни опитите им да създадат свят без Бога. Особено това може да се случи, когато се сблъскват с човек, който е достигнал Христосъзнанието. Това действително стана с някои души, които ме срещнаха във въплъщението ми преди 2000 години. Те осъзнаха, че дори да убият моето физическо тяло, те не могат да променят моя дух и това ги застави да признаят, че Бог в крайна сметка е победителя. Такива души могат да стигнат до осъзнаването, че са имали неправилен или непълен образ на Бога. И именно този непълен образ ги е заставял да изпитват болка и да се гневят на Бога, да се боят от Него.

Душите, които се крият от Бога поради гняв или страх, се обръщат по-лесно, защото те не доказват своята правота.

Душите, които са безразлични към Бог са трудно достъпни за духовния учител. Но тези души са се записали в училището на суровите удари и в много случаи те се обръщат след няколко външни кризи. Тези души се бавят с признанието на духовната страна на живота, докато не ги застави някаква външна криза да осъзнаят, че пропускат нещо в своя живот.

Душите, имащи противоречиви представи за Бога или са дълбоко травмирани, могат да се обърнат, когато осъзнаят, че не Бог им причинява болка и не Той е създавал доктрини, които са ги довели до конфликт с Него. Когато тези души осъзнаят, че всичко на планетата става в резултат на злоупотребяването със свободната воля, те често минават през мигновено преобръщане, в което осъзнават, че Бог никога не им е причинявал болка. Напротив, вреда им е била причинена от силите и хората, които са въстанали против Бога и му се гневят. Следователно, такива души често осъзнават, че не желаят да се отдалечават от Бога и това им дава възможност да стъпят на пътя, водещ към тяхното изцеление.

Когато душата открие духовния път и се закрепи на него, тя вече е обърната. Но това не означава, че душата е вътрешно свободна. Важен признак на душата, отиваща към Бога е, че тя осъзнава абсолютната необходимост да спазва посоката на движение и постоянно да надхвърля своето разбиране за Бога. Абсолютно необходимо е душата да не се привърже към определен външен израз на духовна истина, защото заради такава привързаност растежа се задържа.

Ако душата не разбира необходимостта от постоянно усъвършенстване, тя може да заседне на определено ниво на пътя. Ако дълго време съхранява своята привързаност, неизбежно ще започне да се плъзга в обратната посока. В действителност в момента на планетата Земя има много души, които са открили духовния път и вървят по него. Но не са стигнали още до пълното съзнание, че пътят е непрестанен, безкраен. Тези души още не са открили вътрешния универсален път и затова още не са станали мистици. За тези души е много важно да осъзнаят непрекъснатият характер на пътя и че крайната цел на този път е единството с Бог.