ЗАКОНЪТ ЗА ПОЛЯРНОСТТА е основата на херметическата философия. Много човешки заблуди биха могли да се избегнат, ако законът за полярността се разбираше по-добре. Пътят на човека води през сблъсъка с полярността. Целта на пътя е преодоляването на полярността.

„Сутрин ходи на четири, по обед на два, вечер на три крака. Що е то?" - такава е гатанката на сфинкса. Смърт заплашвала хората, които не можели да я отгатнат. Едип знаел отговора. Отговорът е: „Човекът". Като малък той пълзи на четири крака, в средата на живота е стъпил здраво на двата си крака, на стари години бастунът му служи за трети крак.

Но това е само екзотеричното, външното значение на въпроса. Едва ли смъртно наказание е най-уместно, ако не отговориш на един шеговит въпрос. По-скоро става дума за основните спирки в човешкия живот, които, ако не се овладеят, са буквално смъртоносни. Числото четири от древни времена е символ на материята - кръстът, осъден да носи човекът. Чрез сблъсъка си с вещественото и материалното, който е началото на еволюционния път (сутринта), човек трябва да се научи да разбира полярността, символизираш от числото две. Но едва разтварянето на полярността в нещо трето, го довежда до вечерта на съвършенството. Само който реши тази задача, постига вечен живот.

Отначало законът за полярността изглежда прекалено прост, прекалено разбиращ се от само себе си. Струва ни се излишно да му обръщаме специално внимание. Всичко, което човек намира в света на формите на проявление и всичко, което може да си представи, винаги му се разкрива с два полюса. За него е невъзможно да си представи някакво единство извън полярността. Символизирано с цифри, това означава, че числото 1 е немислимо, преди да е създадено числото 2. Единицата е предпоставка за двойката..

На геометрично ниво това може да се проследи по-лесно. Геометричният символ на единицата е точката. Точката не притежава нито пространствено, нито равнинно измерение. В противен случай тя би била кълбо или кръг. Но хората не могат да си представят една такава точка, защото всяка представа за точка винаги е свързана с някакви размери, били те и съвсем малки. Следователно за човека подобно единство е непонятно.

Неговото съзнание е подчинено на закона за полярността. Подчинено е на двойката. Има плюс и минус, мъж и жена, електрическо и магнитно, киселинно и алкално, мажорно и минорно, добро и зло, светлина и мрак. Изброяването може да продължи до безкрай, защото всяко понятие има своя противоположен полюс. Подобни понятийни двойки наричаме противоположности. И във всеки конкретен случай сме свикнали да задаваме въпроса „или-или". Ние непрекъснато се опитваме да подреждаме всички явления в двойки понятия. Нещо е или голямо, или малко; или е светло, или е тъмно; или е добро, или лошо. Смятаме, че тези противоположности взаимно се изключват. И в това е грешката на нашето мислене.

Действителността се състои от единства, които обаче се разкриват пред човешкото съзнание само полярно. Ние не можем да възприемем единството като единство. От което обаче не следва заключението, че то не съществува. Възприемането на полярността задължително предпоставя съществуването на единство. Двойката е винаги само следствие от единицата. Ние виждаме единството само в два аспекта, които ни се струват противоречиви. Но именно противоположностите съставляват единство и зависят в съществуването си едно от друго.



Из "Съдбата като шанс" от Торвалд Детлефсен