 1. Духовен „фаст-фууд".
Когато духовността се смесва с култура, която цени скоростта,
многозадачността и получаването на незабавно удовлетворение, получаваме
духовен „фаст-фууд". Той се явява резултат на широко разпространените и
напълно разбираеми фантазии за това, че лесно и бързо можем да се
отървем от страданията. Обаче трябва да ни е съвсем ясно: духовната трансформация не може да се достигне ненадейно и необмислено.
2. Изкуствена духовност.
Изкуствената духовност се проявява в това, че човек разговаря, облича
се и постъпва така, както си представя, че би правил духовния човек.
Това е вариант на имитация, както например плат с рисунка на леопард
имитира истинската кожа на леопарда.
3. Объркана мотивация.
Макар стремежът ни към израстване да е винаги истински и чист, той
често се смесва с по-низши мотиви като да бъдем обичани, желание за
принадлежност, желание да запълним вътрешна пустота, убеждение, че
духовният път ще отстрани страданията ни, и духовни амбиции – желанието
да бъдем особени, най-добрите, „единствени по рода си".
4. Отъждествяване с духовен опит.
В този случай егото се отъждествява с духовен опит и си го присвоява.
Започваме да вярваме, че въплъщаваме това прозрение, което някога ни е
посетило. В повечето случаи тази болест не се задържа. Но в хората,
които се смятат за просветлени и/или стават духовни учители, тя се
задържа дълго.
5. Одухотворено его.
Тази болест се
появява, когато самата структура на егоическата личност се отъждествява
дълбоко с духовните идеи и концепции. В резултат се получава
непробиваема егоическа структура. Когато егото се одухотворява, ставаме
неуязвими за помощ, нова информация или конструктивна обратна връзка.
Ставаме непроницаеми, духовният ни растеж спира и всичко това е в името
на духовността.
6. Масово производство на духовни учители.
Има няколко широко рекламирани духовни традиции, които постоянно
произвеждат хора, които се смятат за просветлени или учители, но
всъщност не е така. Това е като някакъв духовен конвейер: малко сияние,
малко прозрение и – оп-а – ти си просветлен и може да просветляваш
околните в същия стил. Проблемът не е в това как обучават тези учители,
проблемът е в това, че те се представят за духовни учители.
7. Духовна гордост.
Духовната гордост възниква, когато след многогодишни напрегнати усилия
практикът действително достига определено ниво на мъдрост и използва
това достижение, за да оправдае липсата на по-нататъшна практика.
Усещането за „духовно превъзходство" – е още един симптом на тази
болест, предаваща се по духовен път. Симптомът е фино усещане за „аз съм
по-добър и по-мъдър от останалите, защото аз вървя по духовен път".
8. Колективно съзнание.
То още се нарича групово мислене, психология на култа или болестта на
ашрамите. Това е коварен вирус, много подобен по доста свои елементи на
традиционната съзависимост. Участниците в духовната група сключват между
себе си фино и неосъзнато споразумение за това как е правилно да се
мисли, говори, облича и действа. Личностите и групата, заразени от
„колективно съзнание" отхвърлят другите личности, ценности и
обстоятелства, които не се вписват в техните правила.
9. Комплексът на избрания.
За съжаление, комплексът на избрания се отнася не само за евреите. Това
е убеждението, че „нашата група е по-духовно развита, силна и
просветлена или по-просто казано, най-добрата от всички останали групи".
Има много важно различие между разбирането, че човек е намерил
правилния път за себе си, учителя за себе си или своя група от
съмишленици и усещането, че той е намерил Единствените такива.
10. Смъртоносния вирус „аз достигнах".
Тази болест е особено опасна, доколкото може да бъде и смъртоносна за
духовната ни еволюция. Това е убеждението, че сме постигнали целите на
духовния път. Когато това се загнезди в нашата психика, духовният ни
прогрес спира. Когато започваме да вярваме, че сме стигнали края на
пътя, по нататъшното ни израстване се прекратява.
Превод Таня Т.
Източник:https://www.facebook.com/qigongjournal?ref=stream
http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=1804 |
Нумерология
3.137.165.9 