Ноел Бухарметов, откъс от книгата "Таралеж в мъглата или постигане на целта"

    Повече от 10 години се занимавам с визуализация, автотренинг, записвал съм желанията си в бележник, всяко по сто пъти. И на касетофон съм ги записвал и след това ги прослушвах до откат. Опитвах се така да вклиня в съзнанието си определени програми. Да, започнах да разсъждавам по друг начин, но това не ми помогна да постигна желаното. Където бях, там и си останах. Промени се само вътрешното ми разбиране. Загубих целият си живот в търсенето на лесни пътища, но се оказа, че те водят до незначителни постижения. Ако някой си мисли, че може по лесен начин да постигне желаното (а такива мечтатели, повярвайте ми, са много повече от тези, които осъществяват целите си), нека се пробва - в крайна сметка ще натрупа важния опит, че така не става.

    Разбира се, че в този свят, не всичко е еднозначно. Можеш да постигнеш със самовнушение и визуализация всичко, което поискаш, но при едно условие - че имаш достатъчно енергия, за да го материализираш. За това е нужно поне две десетилетия да се занимаваш с йога, медитация, да се усамотиш и натрупвайки голям обем енергия, вече да реализираш мечтите си. Само че, тук има едно НО.

    Когато вече натрупате нужното количество енергия, ще са ви безинтересни земните удоволствия, защото удоволствието е свързано с низшите ни чакри, а съзнанието от висшите чакри разглежда търсенето на удоволствие като суета, която само пилее енергопотенциала на духа и душата.

    За тези, които изобщо не разбират, как с помощта на думите и визуализацията може да се реализира желаното, ще поясня. Ние ежедневно разговаряме и пеем, т.е. издаваме звуци с вербалния си инструмент. Всяка произнесена дума или звук носят определен заряд енергия. Ако думата е казана тихо и без емоции, то зарядът й е малък, защото, кой ще тръгне след тихия, той и лидер не може да бъде. Но ако гласът е уверен, ясен, т.е. носи голям заряд енергия, е способен да убеди хората, но само тези, чието ниво на енергия е по-ниско от на оратора. Това се нарича харизма.

    Харизмата е голямо ниво на енергия, при което биополето на човека става по-голямо от това на останалите хора, поради което, малките биополета се влияят от по-силното и резонират с най-силната му вибрация.

    Сигурно с повечето от вас се е случвало шефа да ви кара да вършите нещо нежелано, но ви е трудно да откажете, защото биополетата ви са от различна категория. Естествено, на шефа ви е по-голямо - той и затова е шеф, защото всеки успех или изкачване в кариерата е повишено ниво енергия.

    Човекът, който не натрупва енергия и не развива силата на волята си, не може да каже НЕ на тези, чието ниво енергия е по-голямо поради страх от влизане в неловко положение или натъкване на гнева на манипулатора.

    Ето защо, основа за постигането на която и да е цел е нивото енергия, и колкото повече е тя, толкова повече възможности има човек. Ежедневно човек изговаря около 20 хиляди думи - това не е статистика, а случаен пример. Същият човек за 100 дни е възможно да изговори 2 млн думи. А както вече писах по-горе, всяка дума е енергия. От което следва, че ако човек си замълчи тези 100 дни, то произнесената на 101-я ден дума ще носи заряд равен по мощност на 2 млн думи. Ето по тази причина думите на монаха, а и на всеки, който практикува обета на мълчанието, са много ценни и пророчески. Достатъчно е такъв човек да каже на болния "Ти си здрав", за да започне да оздравява. Затова, искате ли самовнушението да е заредено с мощна енергия, то постарайте се да не разговаряте напразно, т.е. разходвайте разумно енергията. Не случайно има израз - Мъдрият винаги слуша, а глупавият - говори. Дори Валери Синелников описва случай на неизлечимо болна от рак, която успява да се излекува, едва след като натрупва определен обем енергия. Налагало й се в продължение на 6 месеца да мълчи и да не прави секс с мъжа си. Ето защо, с голямо ниво на енергията е възможно всичко.

    Целият свят, цялата Вселена - това е енергия. Бог е енергия. БОГатият човек е човек с високо ниво енергия. Високото ниво енергия дава възможност да се реализираш в социума (да забогатееш, примерно) или да развиеш екстрасензорните си способности - да сънуваш осъзнато, да влизаш в астрала и др.п.
    И в единия, и в другия случай са нужни едни и същи качества.

    ОТГОВОРНОСТ
    БЕЗУПРЕЧНОСТ
    ЦЕЛЕУСТРЕМЕНОСТ
    СИЛА НА ВОЛЯТА
    НАМЕРЕНИЕ
    ТЪРПЕНИЕ
    ОТКАЗ ОТ УДОВОЛСТВИЯТА (аскетизъм)

    Затова и няма значение, какво мислите за богатите, ще сте прави във всеки случай, защото на всеки се дава според вярата му. Ако, според вас, богатите са крадци, то подсъзнанието ви никога няма да ви даде богатство, за да не изглеждате като крадец в очите на останалите.

    Впрочем, отклоних се от темата. А сега - защо визуализирането не работи? Пак по същата причина - непрекъснатият ни вътрешен диалог е причина за изтичането на енергията от организма ни. Затова тишината на медитацията ви дава възможност да не хабите енергия, а да я натрупвате. Ако човек всеки ден практикува няколко часа медитация на безмълвието, така ще натрупа сила за визуализиране. Ако подобно на будистки монах медитира по 8 часа на ден като през цялото време запазва тишината в ума си през целия ден, то с натрупаната от много години енергия, ще може да материализира мечтите си без да се затормозява физически. Това е причината богатите да пишат, че визуализацията работи, но само отчасти и то при тях, защото нивото им на енергия е по-високо от това на обикновения човек.

    Тези с ниското ниво на енергия, няма да успеят да получат желаното заради малкото енергия. Затова не могат да минат без действия, защото всеки пропагандиращ визуализацията като начин за постигане на желаното никога не е постигал нещо само с визуализация - той е действал.

    Тук принципът е от ясен по-ясен - искате ли да постигнете нещо с визуализация, непременно ще го постигнете, но...само във визуализацията си. Същото е със самовнушението. Ако решите да постигнете целта си чрез физическо действие, то непременно ще я постигнете и тя ще бъде осезаема на физическо ниво. Оттук и извода - НА КАКВОТО НИВО СЕ ПРОИЗВЕЖДА ДЕЙСТВИЕТО, НА ТОВА И СЕ ОСЪЩЕСТВЯВА.

    Настоявате да търсите вълшебното копче? - ваша си работа, защото животът е избор. Искате да осъществите целта си на момента? Заемете се и действайте Успехът е минималното разстояние от идеята до решителното действие. Нерешителните не постигат успехи, защото не се решават да действат. Успехът застига тези, които действат.

    Ето ви пример - две момчета получават задачата за 3 минути да уцелят коша от средата на игрището. За нерешителното, което задължително ще обмисля, как, и по каква траектория е по-добре да хвърли топката, с каква сила да замахне и т.н. Докато той обмисля, решителното момче ще хвърля и хвърля топката и така за 3 минути ще направи 30 хвърляния, а съперникът му - едва 10. Кой според вас има по-големи шансове да стане любимец на съдбата?

    Затова тези, които са решили да градят живота си и вървят към целта си (личната, а не натресената), трябва да се откажат от съвети, как да постигнат това и да търсят вълшебното копче, а просто да започнат и да действат.

    Обърнете се назад и си спомнете кога най-напред потърсихте литература за постигането на целите? До това време, какво сте постигнали? Повярвайте, продължавате ли така и занапред, то ще получавате същото, което и сега.

    Ако нещо не работи, следва да се действа по друг начин. Иначе, какъв е смисълът да хабим живота си за глупости? В последния ден на всяка година повечето хора си наумяват да използват първия ден на новата за началото на нов живот и постигането на нови желания. Едва ли някой ще започне нов живот на 28 декември, или в четвъртък примерно, защото сме свикнали да ползваме първия ден на седмицата, първо число в календара и най-вече началото на новата година. Какво да правиш - така е програмиран разумът ни. Пробвайте, дори само за експеримента, в определено от вас време да тръгнете към целта си, без да чакате кога тя сама ще дойде при вас. Често преди, ми се искаше да дойде някой влиятелен и богат, за да осъществи целите ми. Но това е начинът на мързеливеца и мотльото. Започнах да осъществявам целите си, само когато проумях глупостта да се уповавам на книгите, телевизора и започнах да действам. Често срещах препятствия (трудно ми беше с компютъра и джиесема) и преди бих ги отхвърлил с думите: "Това са глупости, това не действа". Сега мога да правя това, което ми изглеждаше преди невъзможно. Купих си компютър, преселих се в Москва и започнах работа на строеж. Спечелените пари харчех за всичко, но не и за ноутбук. Когато все пак се реших да си купя, подсъзнанието ми спретна уволнение заради болест. Знаех отлично, че мога да продължавам да работя там, ако не беше тази покупка, но всичко стана така, както се получи. При това сякаш някой отгоре дирижираше всичко за мое благо. Месец след като се сдобих с ноутбук, при поредния си отпуск (работех на смени - 45 дни работа, 15 дни почивка), се отзовах във влака с жена от родния ми град, работеща в бюрото по труда там. Така научих, как да се регистрирам и получавам максимална заплата от 5600 рубли в продължение на година. Тази информация много ми помогна, още повече, че до получаването на това обезщетение трябваше да отработя само месец. Така се стекоха обстоятелствата, че просто напуснах Москва с тежката работа от шестдневна работна седмица по 12 часа. Всъщност съвпаднаха накуп няколко събития.

Първото - гарантираното обезщетение, купуването на ноутбука и момичето, с което към момента, се запознах в родния си град. Всичко това ми помогна да направя решаващата стъпка, защото отдавна мечтаех да започна свой бизнес в нета. Тогава нещата ми изглеждаха лесни и прости, но от натрупания опит вече знам, че нищо не се дава случайно. Докато бях с момичето, не се развивах - имах пари, но пилеех времето си и се занимавах със секс. Внезапно без обяснения момичето ме напусна. Тогава не ми остана друг избор, освен да се захвана с нещо полезно. Започнах да разучавам интернет - как се работи в мрежта и мимоходом започнах да пиша първата си книга. Преди това, разбира се, написах миниразказ за желанието си - как ще напиша книга, ще я публикувам и ще създам собствен сайт и неща в този род. Преписах разказа 100 пъти и това беше физическото действие по достигането на целта. Междувременно се научих да пиша публикации, което в бъдеще ми помогна по-бързо да набера главите на бъдещата си книга. Тогава бях благодарен на съдбата, че всичко се случва така, както се случва. Нищо в живота ни не се случва напразно. Ако момичето не ме беше напуснало, едва ли щях да осъществя нещо ново за себе си. Тя просто ми освободи място за творчество. Ако ме мързеше да препечатам 100 пъти целта си, то едва ли щях да се науча да пиша бързо, а докато търсих буквата на клавиатурата, можеш да загубиш и мисълта си. По-късно, няколко пъти се опитвах да се върна към стария начин на живот, защото не достигаха парите, но така не променях нищо важно за целите ми - или се разболявах, или се затрупвах с пари. Главното е, че отлично разбирах - подсъзнанието ми не допуска да се връщам в предишния си живот и устройваше всякакви препъни-камъни, но аз с ината на овен, продължавах да търся работа в строителството, защото без пари не можех.

    Това се случи сигурно пет пъти. Към момента не виждам смисъл да работя за някой (макар, че знае ли се) и продължавам да работя в мрежата с непостоянни доходи. В същото време разбирам, че бъдещето непременно ще се откупи, защото нищо не се случва случайно.

    Във всичко има смисъл, важното е да узреете за него.

 

    Превод: Анита

http://www.liveinternet.ru/users/light2811/post257127831/

http://yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=5909