Ето ги нивата отдолу нагоре: позор, вина, апатия, мъка, страх, желание, гняв, гордост, храброст, неутралитет, готовност, приемане, интелект, любов, радост, мир, просветление.

Въпреки че с времето, превключваш от едно ниво на друго, обикновено имаш преобладаващо – нормално състояние. Щом четеш този блог, сигурно като минимум си на ниво храброст, защото на ниските нива не би възникнал съзнателен интерес към личностното развитие.

Ще се спра отделно на всяко от нивата, за да отделя особено внимание на тези, които са между храбростта и интелекта, тъй като ти най-вероятно си на тях. Нивата са наименувани от Хокинс. Описанието на всяко ниво е основано на неговото, но са допълнени с мои мисли. Хокинс споменава за логаритмична скала: на горните нива са по-малко хора, отколкото на ниските. Всеки преход от ниско ниво на по-високо е съпроводено от значителна промяна в живота.


 
ПОЗОР – на стъпка до смъртта. Вероятно тук си мислиш за самоубийство или може би си сериен убиец. С други думи – това е ненавист, насочена към себе си.

ВИНА – макар и с ниво по-високо от позора, също може да витаят мисли за самоубийство. Мислиш за себе си като за грешник и не можеш да си простиш минали постъпки.

АПАТИЯ – изпитваш безнадеждност или измъчваш себе си. Пълна убеденост за собствената си безпомощност. Много бездомници са зациклили на това ниво.

МЪКА – ниво на безкрайна мъка и загуба. Тук можеш да попаднеш след загубата на любим човек. Депресия. Но все пак е повече от апатията, защото започваш да се отърсваш от вцепенението.

СТРАХ – светът ти се струва опасен и ненадежден. Параноя. Обикновено ти е необходима помощ, за да се издигнеш над това ниво или ще останеш дълго в капана, като примерно този на потискащите взаимоотношения.

ЖЕЛАНИЕ – все още не обременен с поставянето и достигането на целта. Това е нивото на стремежа, вредните навици и страсти – към парите, одобрението, силата, славата и т.н. Потребление. Материализъм. Това е нивото на пушенето, алкохола и наркотиците.

ГНЯВ – нивото на разочарованията. Често заради невъзможността да изпълниш желанията, родени на предишното ниво. Това ниво може да те пришпори за действия във висшите нива или да те накара да се оплетеш в ненавистта. При потискащите взаимоотношения (брак, работа...) често може да се види двойката – единият преизпълнен с гняв, другият – със страх.

ГОРДОСТ – първото ниво, при което започваш да се чувстваш добре, но това чувство е лъжливо. То зависи от външната среда (парите, престижа...) и затова е уязвимо. Гордостта може да доведе до национализъм, расизъм и религиозни войни. Спомни си нацистите. Нивото на ирационално отричане и самоотбраната. Религиозните фундаменталисти също са към това ниво. Толкова си привързан към вярата си, че всяка атака към твоята истина приемаш като атака към тебе.

ХРАБРОСТ – първото ниво на истинската сила. Предишният ми пост е на тази тема: „Храбростта e портала”. Тук започваш да виждаш, че животът е изпълнен с изпитания, които вдъхновяват, а не потискат. Появява се намек и интерес към личностно развитие, макар на това ниво ти сигурно би казал, че това е подобряване на уменията, кариера, придвижване, образование и т.н. Започваш да виждаш бъдещето си като растеж спрямо миналото, а не само като негово продължение.

НЕУТРАЛИТЕТ - може да се опише с фразата „Живей и остави и другите да живеят. Гъвкав, освободен и необременен живот. Каквото и да ти се случи, не падаш по гръб. Нямаш нуждата да доказваш на някого нещо. Чувстваш се безопасно и живееш добре с хората. Повечето хора, работещи за себе си, са на това ниво. Много комфортно място. Това е нивото на удовлетвореността и мързела. Грижиш се за нуждите си, но не се напрягаш.

ГОТОВНОСТ - когато се чувстват безопасно и комфортно, започваш да използваш по-ефективно енергията си. Просто свързването на двата края, не е повече от добра идея. Предпочиташ да работиш добре, по възможност да показваш най-добрите си резултати. Мислиш за тайм-мениджмънт, за продуктивност и самоорганизация, чиито понятия на нивото на неутралитета не са ти били толкова важни. Това е нивото на развиване на волята и дисциплината. Такива хора са войници на обществото ни, те вършат работата си, без да се оплакват. Ако си в училище, ти наистина си добър ученик – подготвяш се съвестно. Това е нивото, където съзнанието става по-организирано и дисциплинирано.

ПРИЕМАНЕ – тук тласъкът е мощен и ти се пробуждаш за възможностите на активния живот. На нивото на готовността си станал компетентен, а сега искаш да намериш правилната насока на способностите си. това ниво е на поставянето и постигането на целите. Не обичам особено етикетите и понятието „приемане”, което използва Хокинс, не означава, че по същество ти започваш да приемаш (да взимаш) отговорността за ролята си в този свят. Ако нещо в живота не е наред (кариера, здраве, отношения), ти определяш желаното състояние и го постигаш. Започваш все по-ясно да виждаш картината на живота си. Това ниво подбужда много хора да сменят работата си, да започнат нов бизнес или да се заемат със своята диета.

ИНТЕЛЕКТ – на това ниво ти прекрачваш емоционалните аспекти на низшите нива и започваш да мислиш ясно и рационално. Хокинс определя нивото като нивото на медицина и наука. Аз виждам нещата по следния начин – при това ниво се появява възможността да използваш способностите на разума изцяло. Сега ти имаш дисциплина и активност, за да изразиш изцяло вродените си способности. Постигаш точката, когато си казваш: „Отлично. Мога да направя всичко това и знам, че трябва да намеря правилното му място и най-добре да използвам талантите си”. Оглеждаш се и започваш да се занимаваш със значителни за света неща. В пълния си капацитет, е нивото на Айнщайн и Фройд. Очевидно е, че повечето хора никога не достигат това ниво през живота си.

ЛЮБОВ – тук етикета на Хокинс според мен е несполучлив, защото това не е емоцията любов, а безусловната любов, постоянното разбиране за връзката ти със всичко съществуващо. Помисли за страданието. На нивото на интелекта животът ти работи за ума. Но в крайна сметка се оказваш в задънена улица и интелектът става прекалено много. Виждаш, че ти е необходим по-широк контекст, а не просто мисленето заради себе си. На нивото на любовта, умът ти и всички други твои таланти започват да работят за сърцето (не за емоциите, а за по-голямото усещане на добро и зло – за твоето съзнание). Според мен това е нивото на пробуждането ти за истинското ти предназначение. Това е нивото на пожизнено служене за човечеството. Спомни си Ганди, майка Тереза, Албер Швайцер. На това ниво се ръководиш от по-големи сили, отколкото са твоите. Това е чувството за освобождение. Интуицията започва да става извънредно мощна. Хокинс твърди, че това ниво постигат само един на 250 човека през живота си.

РАДОСТ - чувството на проникващо и непоколебимо щастие. Екхарт Толе разказва за него в лекциите си „Силата на момента сега”. Това е нивото на светците и на духовните водачи. На това ниво се чувстваш потресаващо сред хората. Тук животът се управлява изцяло от интуицията и съвпаденията. Вече нямаш нужда от цели и детайли в плановете – разширеното ти съзнание позволява да работиш с по-висши понятия. Събития, близки до смъртта, могат временно да те издигнат на това ниво.

МИР – пълна транцедентност. Хокинс уверява, че това ниво постигат само един на 10 милиона.

ПРОСВЕТЛЕНИЕ – висшето ниво на човешкото съзнание, където човечеството се съчетава с божествеността. Изключително рядко. Това е нивото на Кришна, Буда и Исус. Дори мисълта ти за хората от това ниво, могат да повишават съзнанието ти.

Уверен съм, че има, над какво да се замислиш с този модел. Не само хората, но и обектите, събитията и дори цели общества, можеш да класифицираш по него. В живота си можеш да видиш, че различните му части са в различни нива, но можеш да определиш настоящето си общо ниво. Възможно е да си на нивото на неутралитета, но да имаш склонност към пушене (нивото на желанията).

Низшите нива, които е възможно да намериш в себе си, действат като наркотик, който те тегли надолу. Но в живота си можеш да намериш и висшите нива. Можеш да си на нивото на приемането, но да четеш книга на нивото на интелекта и да чувстващ истинско вдъхновение.

Помисли си, какво оказва силно влияние в живота ти точно сега. Кое извисява съзнанието ти, и кое го принизява?

Таза скала за нивата съзнание ми харесва и заради това, че мога да огледам живота си и да измеря растежа си по тази скала.

Помня, колко дълго останах на нивото вина – като дете бях с убеждението, че съм безнадежден грешник, осъдим по нечии стандарти на ниво любов и по-висши. Оттук израснах до ниво апатия и целият свят ме довеждаше до вцепенение. В средното училище достигнах нивото на гордостта – бях отличник, капитан на отбора, достоен за похвали и награди, но станах зависим от всичко това. Към 20-те си години попаднах на нивото на храбростта, но храбростта ми не беше съсредоточена, поради което имах сериозни проблеми. След това прекарах около година в неутралитет и от 20-ата до 30-тата си година преминах през готовността и приемането с огромни съзнателни усилия.

Сега съм на нивото на интелекта и съм близо до скока към любовта. Все повече и по-често изпитвам любов и тя вече управлява много мои решения, но все още това не е постоянното ми състояние. Изпитвал съм и радост в продължение на няколко дни подред, но това никога не е било постоянно. Това е състояние на всепроникваща естествена еуфория, когато като че в теб се взривява позитивната енергия. То буквално ме кара да се усмихвам. Изпитвам това състояние от ставането си, може би защото все още нищо не съм ял (за мен е по-лесно да изпитвам това състояние на съзнанието, когато съм хапнал малко или въобще нищо не съм ял).

Обикновено преминаваме между няколко нива през седмицата и е възможно да виждаш 3 и 4 ниво като нива, където прекарваш по-голяма част от времето си.

Има един начин да разбереш истинското си настоящо ниво – помисли за това, как се държиш по време на стрес, тъй като ако стиснеш портокал, ще излезе портокалов сок, защото това има в него.

Какво излиза от теб, когато си притиснат от външните обстоятелства?

Ставаш ли параноик и затваряш ли се в себе си (страх)?

Викаш ли на хората (гняв)?

Защитаваш ли се?

Какво се случва с мен – под стрес ставам свръханалитичен, но за няколко дни имах ситуация, която практически разреших с помощта на интуицията и за мен това беше голяма крачка. Това значи, че съм все по-близко до нивото на безусловната любов, защото на това ниво може да се използва интуицията при това дори под стрес.

Всичко в обкръжението ти влияе на нивото ти на съзнание. Телевизорът, филмите. Книгите, сайтовете. Хората, местата, обектите. Храната. Ако си на ниво интелект и гледаш новините по телевизията (които по определение са към нивото на страха и желанията), това временно ще понижи съзнанието ти. Ако си на ниво вина, то това напротив – ще повиши съзнанието ти.

Преходът от едно ниво към следващите, изисква чудовищна енергия. Без съзнателните ти усилия или помощта на други хора, е най-вероятно да си останеш на това ниво, докато някоя външна сила не се намеси в живота ти.

Обърни внимание на естествената последователност на нива и помисли, какво може да се случи, ако се постараеш да ускориш процеса.

Ако се опиташ да постигнеш нивото на интелекта до овладяването на дисциплина (готовност) и поставянето на цел (приемане), ще си много неорганизиран и нефокусиран, за да използваш изцяло ума си.

Ако се опитваш да се придвижиш до нивото на любовта до овладяването на интелекта, можеш да пострадаш от доверието и да зациклиш в някаква секта.

Преходът на всяко следващо ниво може да бъде извънредно сложно – за повечето хора това не се случва за целият им живот. Промяната само на едно ниво може коренно да промени всичко в живота ти. Затова е малко вероятно, хората под нивото на храбростта, да прогресират без странична помощ. Храбростта е нужна, за да се върви разумно по този път, заради постоянния спор с реалността, заради шанса да станете по-разумни и съзнаващи. Но докоснеш ли следващото ниво, разбираш, че си е струвало. Например, когато достигнеш нивото на храбростта, всичките ти стари страхове и фалшива гордост ти се струват глупави. Когато постигнеш нивото на приемането (поставяне и постигане на целите), оглеждаш се на нивото на готовността и виждаш, че си живял като хамстер в колело – бил си страхотен бегач, но не си имал направление.

Струва ми се, че най-важната работа, която можем да изпълним като хора е, да повдигнем личното си ниво на съзнание. Когато го правим, ние разпространяваме висшите нива на съзнание около себе си. представете си, колко възхитителен ще е този свят, ако можеше всеки от нас да се издигне поне на нивото на приемането. Хокинс утвърждава, че 85 % от хората на Земята, са под нивото на храбростта.

Когато временно изпитваш състоянието на висшите нива, можеш да определиш, накъде си струва да вървиш. Такива моменти на озарение ти помагат, да разбереш, какво си струва да се промени в живота. Но, когато потъваш в низшите нива, тези спомени се скриват от облак.

Ние трябва разумно да се връщаме към източниците, които помагат за скок нагоре. Всяка стъпка изисква различно решение. Помня, че когато преминавах от неутралността към готовността, почти всеки ден слушах аудиокасети по тайм-мениджънт. Потопих се в източници, създадени от хора на ниво готовност, докато не се оказах там сам. Но такава книга не би донесла никаква полза на човек с ниво гордост, защото ще отхвърли идеята и ще започне да се защитава. От друга страна тайм-мениджмънта не струва нищо за човек на нивото на любовта. Но ти не можеш да постигнеш висшите нива, докато не постигнеш майсторство в базовите дисциплини.

Исус е бил дърводелец.

Ганди – юрист.

Буда – принц.

Всички ние трябва да започнем отнякъде.

Погледни без предубеждения на тази скала и помисли дали тя ти е дала ново разбиране за това, което ще ти помогне да направиш ново стъпало в живота си?

Нито едно от нивата не е най-правилното или неправилното, сравнено с другите. Постарай се да не допускаш Егото ти до идеята да се привързва към конкретно ниво. Е, ако сега не си на ниво гордост, разбира се.

Превод: Анита

http://www.yosif.net/articles.php?lng=bg&pg=3429