 В християнството смирението е основната добродетел и най-важното средство, което може да ни отведе до Мъдростта. Нещо повече – там се говори за кротост и любов към враговете като за нещо възвишено, към което трябва да се стремим. В Църковните предания срещаме многобройни истории за мъченици, които смирено понасяли хули, клевети, изтезания и т. н., молели се за враговете си и ги приемали като благодетели.
Исус призовава към смирение с думите:
„Ако те ударят по едната буза, обърни другата!"
Но докато обръщението – „Нека бъде волята ти, Господи" в молитвите, сме склонни да приемем, то към поученията за любов към враговете и тези, които ни нараняват, изпитваме съпротива.Как бихме могли да обичаме тези, които ни тъпчат, подиграват се с нас или дори измъчват физически? Бихме ли могли да обичаме убийците, престъпниците, които се гаврят с деца?
И как, когато са ни ударили една страна и ние изпитваме омраза и желание за отмъщение, да обърнем и другата?
Това ли би искал Бог? Това не е ли жалко примирение, липса на воля, малодушие, страх, мазохизъм?
Разбира се, в посланията на Библията има много Мъдрост и тя съвсем не е това, което си представяме при смирението. Проблемът идва от погрешното тълкуване на посланията и акцентирането върху подчинението и кротостта (може би необходимо за властващите).
Тези послания са символични и не бива да се приемат буквално. По принцип всяко едно духовно учение се предава чрез притчи и смисълът се крие в дълбок символизъм. Техните идеи са отвъд обикновеното разбиране.
Плесницата примерно символизира оскърбление, морално посегателство. И ако някой ти „удари плесница", значи ти посочва твой недостатък или уязвимост, област, върху която трябва да работиш.
Смисълът на обръщането на другата буза е, че ако някой ти посочи твой недостатък или слаба страна, то трябва да си му благодарен и да го попиташ какво още вижда в теб. Защото хората около нас са огледало на вътрешния ни свят.
Смирението не е примирение, не е съгласие с насилието, не е пасивност и малодушие. То не означава да не правиш нищо.
Смирението е да видиш истината такава, каквато е и да я приемеш.
Смирението е ПРИЕМАНЕ.
Да се научиш да приемаш, означава да достигнеш до Мъдростта.
Каква е разликата между приемане(смирение) и примирение?
Да се примириш, е да виждаш положението като безнадеждно. Смяташ, че нищо повече не може да се направи, че си обречен и едва ли не наказан от съдбата. Да се примириш с дадена ситуация означава да се предадеш, да се откажеш да действаш, защото не виждаш смисъл.
* Да приемеш, е да видиш ситуацията такава, каквато е и откриеш възможността в нея. Да приемеш, значи да си гъвкав и вместо да робуваш на обстоятелствата, да ги използваш.
Да се примириш, е да се самосъжаляваш и да останеш жертва. Собствените ти чувства се обръщат срещу теб. Виждаш в околните и съдбата причината за твоето страдание и отказваш да поемеш отговорност. Непрекъснато окайваш съдбата си и недоволстваш. Страхуваш се от враговете си и се чувстваш слаб и безсилен, жалък.
* Да приемеш, е да си възвърнеш силата и да действаш от тази позиция. Поемаш отговорност за своето отношение и превръщаш страданието в триумф. Виждаш ползата и от враговете си – понякога те могат да ти помогнат повече да израснеш, отколкото приятелите. Хората, които ни нараняват, са наши учители. Когато приемаш другите, се издигаш над обстоятелствата.
Да се примириш, е да се съпротивляваш на възможностите за развитие и израстване. Когато се примириш, ти си в застой.
* Да приемеш, е да се кажеш „Да" на всяка възможност в живота ти. Приемането на себе си и живота, такъв, какъвто е, ти дава възможност да го промениш.
Да се примириш е когато се подчиниш и да влезеш в изпълнителска роля, като в същото време изпитваш гняв, неудовлетворение, омраза, чувство за вина и малоценност. Да се примириш означава, че се чувстваш принуден и притиснат, без никакъв избор и имаш усещането, че ти се налага да приемеш чужда воля.
* Да приемеш, означава да изживееш негативните чувства и да се освободиш от тях. Приемаш ситуацията напълно, но не защото си принуден, а защото смяташ, че това е най-доброто за теб.
Примирението те изпълва с вътрешни конфликти. Неизпълнен си с недоверие, апатия, нямаш енергия и желание за живот.
* Приемането носи хармония и душевен мир. То ти носи усещане, че Вселената се грижи за теб и че всичко става за твое най-голямо добро. Приемането е висша форма на доверие в Света, в себе си и доброто. Приемането те кара да се радваш на всеки миг от живота си и да извлечеш полза и от най тежката ситуация.
Мислите ли, че смирението е малодушие, слабост и липса на гордост или че е в основата на Мъдростта?
Росица Вакъвчиева.
http://sebepoznanie.com/duhovnost/priemane-primirenie/ |
Нумерология
