Тайнството
на любовта поражда безброй неверни истории… Когато обаче изоставим
лъже-теориите, ние се отваряме да я преживеем в цялото й богатство.
От всички погрешни теории за любовта най-широко разпространено е
убеждението, че влюбването е любов. Въпросът е, че единствената причина
за влюбването е осъзнатото или неосъзнато сексуално желание. И, че
екстазът на чувството, характеризиращ
влюбването, неизменно преминава – т.е. влюбването не е трайно. Именно,
когато влюбването свърши, се отваря възможност хората да се заобичат
истински – или да се разделят… Влюбването не е
разширяване на его-границите, то е само частичната им временна загуба.
Актът на разширяване изисква усилия, докато влюбването не изисква. След
като чаровния момент на влюбване е преминал, границите се връщат на
предишните си места, индивидът вече е загубил илюзиите си, но не е
обогатил опита си. Когато границите се разширят, обаче, те остават
разширени завинаги. Истинската любов е преживяване на постоянно
разширяване, докато влюбването не е… Митът за
романтичната любов е една ужасна лъжа. Милиони хора губят огромна
енергия в отчаяния си и безполезен опит да оприличат реалността на
живота си на нереалността на мита. Сексуалната активност и любовта,
въпреки, че се появяват едновременно, често нямат връзка помежду си, тъй
като това са различни феномени. Любенето не е любов. Но влюбването и
половия акт, ако продължат с развитието на истинската любов ни дават
възможност да предвкусим крайния мистичен екстаз, който можем да
постигнем чрез истинската любов. Ако влюбването не е любов, то поне е
част от великия и таен план на любовта.
Морган Скот Пек, „Изкуството да бъдеш бог"
|