Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Бутон за дарения чрез PayPal



Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


07:53
19.04.2024
Петък
3.234.244.181


Онлайн: 1
Гости: 1
Потребители: 0


 Пими ® » Читалня » Карма и Подсъзнание


Разговори с Луцифер [66] Статии [201]
Матрицата 5 [55] Нумерология [28]
Астрология [31] Великият преход [110]
Кармична Астрология [13] Енергиен Вампиризъм [19]
Пламъци Близнаци [13] Карма и Подсъзнание [30]
Любовна тактика [13] Петър Дънов [4]
Джасмухин [8] Ангели и Архангели [15]
Дийпак Чопра [7] Сал Ракели [24]
Барбара Марчиняк [22] Екхарт Толе [9]
Учението на Абрахам [8] Пътят на душите [6]


Дух, Его и Подсъзнание. Терминология

Вторият трактат е опит да бъдат осмисле­ни основни понятия на психологията от гледна точка на индийската философия, главно на иде­ите на Веданта в тяхното съвременно разглеж­дане /Свами Вивекананда, Йога Рамачарака, Бхагаван Шри Раджниш/.

Макар авторът да стои на идеалистически позиции, описаните психически модели лесно могат да бъдат интерпретирани от материалис­тическа гледна точка. Но за автора бе важна тер­минологията, използвана при написването на трактата. Ползвани са понятия, които не могат да бъдат избегнати при описания на човешкия духовен живот - психическа енергия, /основна валута на подсъзнанието/ и чакри /центрове, през които тя преминава/. Тези понятия, за жалост, все още не са приети в съвременната психология.

В този трактат авторът разглежда тънките и субективни движения на душата, тоест - явле­ния от вътрешния свят. Човек, който не прите­жава навика да се самоанализира, може искрено да каже: "Извинявайте, ама при мен липсват откровения, вътрешните гласове мълчат и само външните обстоятелства ми влияят!" За подобен човек всички концепции и критерии на автора ще се сторят несериозни; това е обичайният упрек към източните философии, които не предоставят точ­ни външни рационални понятия и критерии. Но тези трудности са в природата на нещата. Светът е външно даден и затова зле се поддава на рацио­нализиране. Ако кажем, че западната мисъл обик­новено се опитва да го представи във вид на чер­теж, изрисуван с туш, то на Изток сякаш използ­ват маслени бои. Ако отблизо всичко се размива и става многозначно, то общият изглед като цяло дава отчетлива картина.

На Изток призовават явно интуицията на ученика, а на Запад това става тихомълком.

Една от причините, затрудняваща силно изучаването на подсъзнанието, се крие в това, че на него този процес не му е безразличен. Безпри­страстният поглед на аналитика се замъглява от душевните движения, и психиката си изработва защитни механизми. Затова ние, вместо душевен огън, първо съзираме пепел, и второ - виждаме далеч не всичко. Това става, защото не сме до­пускани в най-съществените места: за тях можем само да се досещаме.

Основна цел на автора е да се ориентира в структурата на подсъзнанието и неговата роля в пси­хическия живот на човека. Предлаганата концепция е една от възможните гледни точки върху нещата.

Главни герои в този трактат са Дух, Его и Подсъзнание. Съгласно древноиндийското уче­ние на Веданта, у всеки човек има индивидуа­лен дух /Атман или висше "Аз"/, който следи за духовното му развитие и за разширяването на същностното му съзнание. Целта на Духа е та­кова разширяване на съзнанието, при което чо­век напълно осъзнава своята висша природа и се отъждествява със своето висше "Аз".

В психиката на всеки човек съществуват механизми, поддържащи съществуването му на дадено еволюционно равнище - като биологич­на единица, като член на вида и като съзнателно същество. Понякога използваме термина низше "аз" или "его", което осъществява функциите, необходими за оцеляване.

Епитетите "висше" и "низше" са традици­онни, но неудачни; според автора по-правилно би било да се говори съответно за потенциално и актуално аз; и по-нататък ще се използват именно тези термини.

Човек не осъзнава по-голямата част от пси­хическите механизми на егото, затова те остават в подсъзнанието като различни програми за дей­ствие.

Човек обитава в свят, който е едновремен­но ментален, емоционален и материален, затова ще говорим съответно за мисли, чувства и действия. Духовният живот не е сетивно наблюдаем. За движенията на духа можем да съдим кос­вено, по определени акценти от менталния, емо­ционалния и материалния живот. Но духът присъства във всяка наша мисъл, във всяко чув­ство и действие. Той е така дълбоко скрит, че е трудно да го усетим. Основен признак на духов­ните прояви са качествата на реакциите /мисли, емоции, действия/. Те се наричат същностни реакциив противоположност на повърхност­ните. Тук трябва да подчертаем, че същност­ната мисъл съвсем не е някаква особено "умна" мисъл; същностната емоция също не е задължително да бъде силна.

При проявите на същностни реакции съще­ствува само един въпрос: какъв е техният ду­ховен смисъл?

Отговорът на този въпрос има принципно значение за съдбата на човека.

Същностното /екзистенциално/ значение на знанието е онова, за което често се казва: "Аз това го знам не теоретически, а от своя житейски опит!" Тази мисъл е рационализира­не, и то не твърде успешно, на съответния мистически опит, само косвено свързан с определе­ни външни събития в живота на дадения човек. Друг човек, преминавайки през същите обстоя­телства, може да не получи подобно същностно знание.

Динамиката на развитие на личността, в частност на разширяване на съзнанието, се ре­гулира от закона на кармата /съдбата/, задаващ общото направление, в което духът постепенно открива себе си за човешкото съзнание. Законът на кармата се нарича още и закон за причините и следствията, тъй като всяко действие има опре­делен духовен смисъл и определени последствия в процеса на духовната еволюция на света. Този закон регулира взаимодействията на хората, съдбините на човешките групи, на нациите, на света.

Главна роля във функционирането на пси­хиката играе психическата енергия, която се намира в човека и се възприема посредством цен­трове, наричани чакри. Източната традиция ги представя под формата на лотоси с различен брой листа, разположени от вътрешната страна на гръбначния стълб и обърнати назад. Основните чакри са седем. Те са следните:

Муладхара, чакрата на живота и смъртта, намираща се в осно­вата на гръбначния стълб;

Свадхищана - сек­суалният център, намиращ се в основата на таза;

Манипура - низшият волеви и емоционален център, разположен на равнището на слънчевия сплит;

Анахата - сърдечният център, на нивото на сърцето;

Вишудха - гърленият център, на рав­нището на шията;

Аджна - "третото око", центърът на висшата воля, между веждите;

Сахасрара, центърът, намираш се в основата на черепа.

Всяка чакра може да бъде в по-открито или по-закрито състояние, пропускайки съответно по-голям или по-малък поток психическа енергия. Според еволюционното равнище на дадения чо­век чакрите постепенно започват да се откриват. Но на всяко еволюционно ниво понякога се по­явяват особени състояния, когато някои от чак­рите се отварят повече от обичайното, и тогава човек става способен на неща, които в друго състояние за него са невъзможни. Какви именно са тези неща, зависи от това, кои чакри са се раз­творили. Подобни състояния са силната влюбеност, творческия подем, смелостта на войника, хвърлящ се в атака, мигновеното просветление след тежка болест или загуба...

Психическата енергия се възприема от чак­рите, а не от сетивните органи. Силните енергий­ни потоци субективно могат да бъдат преживя­вани като "натиск върху психиката" от друга лич­ност, група хора или ситуации. В определен смисъл всяка жизнена ситуация, в която попада­ме, е магическа, доколкото въздейства върху психиката не само чрез сетивните органи и чрез мисленето, но и пряко - чрез потока от психи­ческа енергия. Изразът "нагнети се напрежение", "атмосфера на любов", "лице, светещо от радост" и други подобни трябва да бъдат възприемани буквално, а не като метафори.

Потоците психическа енергия носят опре­делена информация /човек е в състояние да раз­личава различни видове психическа енергия/. По-правилно е да се говори за информационно-енергийни потоци; информационните потоци винаги носят психическа енергия. Нейният не­достиг субективно се изживява като скука, из­лишъкът й - като силен интерес, но и в двата случая вниманието се превключва. В първия слу­чай то се разсейва, а във втория се обръща навътре, за да може човек да усвои излишната психическа енергия. При правилно съотношение на информация и енергия в дадения поток него­вото възприемане и усвояване става по-лесно.

Еволюцията на света като цяло може да бъде описана като постепенно превръщане на Хаоса /непроявения свят/ в Космос /проявения свят/ по пътя на информационно-енергийно въздействие, наричано в библейската традиция сътворяване.


Авесалом Подводни

Папка: Карма и Подсъзнание | Посещения: 2274 | Ченълинги
Контакт          3.234.244.181