Съзнанието управлява толкова по-трудно една програма, колкото по-същностна се явява тя и колкото по-силен е нейният енергиен поток. Всички знаем колко трудно е да се подтисне страхът от смъртта. Същото се отнася и за под­съзнателните програми: повърхностната програ­ма на подсъзнанието трудно управлява глъбинна /същностна/ програма. За целта подсъзнание­то създава верига: повърхностната програма ак­тивира по-глъбинна програма, тя - още по-глъбинна и така нататък. Съзнанието всъщност е в състояние да активира само твърде повърхно­стни програми на подсъзнанието.

Към най-повърхностните програми на под­съзнанието се отнасят онези, които са на нивото на представите /ментални или емоционални/. Думата "представа" в съвременния език посте­пенно се заменя от термина "модел". Същност­та на проблема е в това, че ако не успеем да раз­берем нещо или непосредствено да го почувстваме, се опитваме да си го представим като го уподобяваме на нещо вече познато. "Кажи ни на какво е подобно Царството небесно" - запитали Христос Неговите ученици. Въпросът е поста­вен правилно, тъй като е невъзможно да се обяс­ни на земен човек какво е Царство небесно. Прит­чата се отличава от модела по това, че тя не при­крива своята условност, тоест — зад притчата стои нещо, което не е изразено чрез преки образи; зад модела, обаче, не стои нищо ирационално. Притчата, според дзен, е палец, който показ­ва луната, а модел на луната е нейното изображе­ние.

По този начин разликата между представа­та /ментална или емоционална/ от същностното знание и възприятие е такава, каквато е разлика­та между изображение на луна и самата луна. Когато човек същностно знае, той е в особено състояние и на него не са му необходими никак­ви доказателства за това знание. "Когато Аз дой­да, всички Мои ученици ще Ме познаят", казва Христос. Но езотеричната западна традиция е основана не на същностното възприятие и позна­ние, а на моделирането както на зрението, така и на чувствата. И наистина, как да отдадем предим­ство на единия от двата начина на познание? И двата са неадекватни по различен начин. Необ­ходим е много изострен ментален апарат, за да се научим да сравняваме несравнимото, за да ус­тановим кое е принципно лъжливо, и главно - да отговаряме на съвършено безсмислени въпроси. Проблемът е там, че на екзистенциални /същно­стни/ въпроси отговорите могат да се дадат само в термините на същностното възприятие. "Обек­тивно" съществуват само ментални модели, за­това въпросът: съществува ли Бог в обективен аспект е безсмислен, тъй като съществуват моде­ли на света, в които Той съществува. Но има и модели, в които Него го няма. И всички тези мо­дели са донякъде адекватни, донякъде - не, но нито един от тях не обхваща цялата истина. Ис­тината задължително е същностна, тъй като тя е субективна. За мен Бог съществува в два аспек­та: като част от моята ментална картина на света и в този смисъл аз съм атеист, или у мен има ня­каква вяра в същностен план, тоест аз Го възпри­емам непосредствено, и в този смисъл вярвам, тоест - аз съм просветлен.

За щастие, съществува прецизен меха­низъм, позволяващ ни да задълбочим предста­вите си, превръщайки ги в същностни явления на психическия живот. Този механизъм можем да наречем програма за същностно задълбоча­ване, която изцяло принадлежи на най-дълбоки подсъзнателни пластове, тъй като подсъзнание­то внимателно предпазва съзнанието от същно­стни преживявания. Съществуването на тази про­грама може да доведе до ситуация да си предста­вяте, че сте влюбен. Това умение, обаче, не е да­дено на всекиго. По-често става така, че подоб­на дейност създава голяма, разчленена и напълно ментална картина на влюбеност. Същото се от­нася и за познанието. Вие може да сте завърши­ли психология, детайлно да сте изучили психо­анализата на Фройд, трансактния анализ на Берн и теорията на дейността на Леонтиев, и въпреки това да имате само ментална представа за съще­ствуващите в психологията насоки. Това означа­ва, че дипломиран психолог може да интерпре­тира по формални признаци поведението и вътрешните мотиви на даден човек по Фройд или по Берн, но в него няма да има правилни вътреш­ни критерии за тази интерпретация. Същностно­то знание за съответните психологически концеп­ции /но не за човек!/ се появява тогава, когато психологът, виждайки конкретен човек с пълна вътрешна увереност тълкува поведението му по Фройд, Берн или Леонтиев.

Създаването на нова подсъзнателна програ­ма може да бъде представено по следния начин. Човек съзнателно построява ментална програма, тоест представя си какви точно действия /външни и вътрешни/ би желал да извърши, след което опитва да включи към тази програма програмата за същностно задълбочаване.

Съзнанието може да моделира условни реф­лекси, тоест - да създава нови програми чрез "слепване" на стари, така че завършването на една програма да води до задействане на друга.

Съзнанието, също така, може да повиши значението на някои програми като постоянно ги включва в употреба. Това, впрочем, е един от простите видове медитация. За понижаване пък на значимостта на дадени програми те трябва да бъдат задействани колкото се може по-рядко, а в случай че ги включваме подсъзнателно - на входа на съзнанието да пренебрегваме техния информационно-енергиен импулс, като превключ­ваме вниманието си върху нещо друго.

По този начин децата биват отучвани от лоши привички.

Съзнанието е в състояние да преобразува структурата на вече съществуваща програма като промени програмите, които я включват в дей­ствие и така реакция на злоба, например, ще бъде заменена от реакция на огорчение. Но за целта е необходимо да осъзнаем дадената програма и нейната структура като реално съществуваща вътре в нас. А това осъзнаване става по косвени признаци.

Голяма е ролята на съзнанието при унищо­жаване на вече създадени програми, останали под еволюционното ни равнище, но все още присъстващи в подсъзнанието поради негова­та консервативност. Това засяга проблема за вътрешното зло у човека. Създадената програ­ма трябва да бъде "изгорена" или преобразувана в друга. В противен случай тя ще се адаптира към подсъзнанието и ще почне да отравя психиката. За да илюстрираме необичайното разпростране­ние и важността на това явление, ще посочим два примера: програмата за получаване на удо­волствия и програмата за лъжливо самоутвърж­даване.

В стабилните периоди на своя живот чо­век свиква с определен род удоволствия, възник­ващи при задоволяване на желанията. В даден момент еволюционната роля на тези програми-потребности се изчерпва, те престават да създа­ват желания и човек се лишава от удоволствието да ги включва в действие. Вярната реакция в този случай е тези програми да бъдат игнорирани. Но ако човек има силно желание да получава удоволствия, той ще се опита да възкреси умрелите, но не изгорени програми-потребности с напраз­ната надежда, че те отново ще започнат да му доставят сладки желания!

Освен това мъртвата програма е в състоя­ние да създаде мъртвородени желания... Според учението на карма-йога, човек изобщо не е задължен да живее добре, да получава удовол­ствия и да бъде винаги щастлив. Човек е длъжен единствено да се труди, да преминава внимателно през всяка житейска ситуация и да се грижи за своя духовен растеж. Що се от­нася до помощ от съдбата, за това по-добре е изобщо да не мислим!

Самоутвърждаването е потребност от твърде високо духовно ниво и практически играе ролята на камшик, създавайки ни напрежение по духов­ния път; самоутвърждаване като положителен мо­мент, като "сладкиш за нафада" не съществува или съществува за много кратко време. Но твърде чес­то в резултат от опитите на подсъзнанието да адап­тира човешката психика към дадена ситуация, про­грамата за самоутвърждаване започва да го при­тиска твърде силно. Тогава възниква програма за лъжливо самоутвърждаване, чиято цел е посто­янното повишаване на самооценката. Тази програ­ма е твърде мощна и незабележима за съзнанието, и притежава свойство да разрушава контактите с други хора. Тя обикновено възниква на мястото на мъртва програма за самоутвърждаване, която е изисквала нещо необходимо за него на тогавашното му духовно равнище. Но в един чудесен ден човекът е надраснал тази програма, тя е била за­менена с друга, а тялото на старата програма е било изгорено от съзнанието и уродливо се е адаптира­ло в подсъзнанието.

Връщайки се към ролята на съзнанието за унищожаване на остарели програми, ще забеле­жим още нещо. Духът в нужния момент така или иначе напълно ще унищожи остарялата програ­ма. Обаче в този случай има две "но". Първо, възможностите на духа са ограничени. Той вина­ги действа меко и деликатно, дава само общи насоки на развитие, а подсъзнанието е консерва­тивно и не желае промени. Съзнанието може да локализира "тесните места", да изтласка лошите навици и да отправи в тази посока значителни душевни сили. Те са способни за кратко време да преодолеят съпротивата на подсъзнанието. И вто­ро, процесът на еволюция е така конструиран, че всичко, което съществува в човека, трябва да бъде подчинено на неговото еволюционно развитие и в частност, на силите на съзнанието. И ако инди­видуалното висше "аз" сметне, че дадената мъртва програма трябва да бъде окончателно унищожена от силите на съзнанието, то може да предаде пълномощията на световното "аз", тоест - на Брахман. Той вече ще действа отвън, а това означа­ва, че човек ще бъде подложен на ударите на съдба­та до онзи момент, когато той сам намери сили да изгори - и то напълно съзнателно! - своята оста­ряла и мъртва програма.

Авесалом Подводни