Потребността сама по себе си
представлява програма на подсъзнанието, която в определена ситуация създава
съответно желание. Трябва да отбележим, че желанията могат да възникват и по
друг начин. Например желанието да се яде може да възникне и при
задоволена потребност от храна. Така, при понижено равнище на захар в кръвта,
се появява потребност да похапнем. Когато момичето достигне до определена
възраст, в него се появява желание да се омъжи и да създаде семейство.
Субективно желанието се преживява като неприятно състояние /камшик, или
напрежение по Фройд/. Излизайки от това неприятно състояние по пътя на
изпълняване на желанията, човек получава облекчение, че напрежението е
изчезнало, а допълнително се появява едно специфично удоволствие, съответствено
на типа на изпълненото желание.
Задоволяването на потребностите
само по себе си няма отношение към целите на духа, тоест към еволюционния ръст
на човека. Духът формира потребности, само за да насочи човешкото развитие в
правилна посока. Може да се каже, че потребностите са сигнален фар на брега на
лъкатушещата река на духовната еволюция. Човек плува по течението на тази река
в дълбок мрак. И докато фарът е отпред, той се ориентира по него; но горко на онзи, който не е видял смяната на фара,
объркал е посоката и продължава да плува в грешна посока.
Потребностите се създават от
духа и се трансформират от подсъзнанието във вид, съответстващ на духовното
равнище на дадения човек. Те биват частично осъзнавани и след това
- реализирани. Изкривявания възникват на всички етапи, но най-вече на
последния: потребностите са недостъпни за човешкото съзнание, тъй като то само
регистрира възникващите желания, анализира еднотипните ситуации, в които възникват,
и прави косвения извод, за съществуване на някакви подсъзнателни
програми, създаващи тези желания. Тези програми се наричат потребности. Но ако
човек не носи отговорност за трансформацията на потребностите от подсъзнанието,
то правилната рационализация на осъзнатите желания и потребности вече лежи в
сферата на неговото съзнателно творчество и той носи пълната отговорност и
съответно плаща за грешките си по обичайният начин - чрез утежняване на
кармата си.
Потребността, реализирана като
съответна подсъзнателна програма, представлява устойчиво образувание: в
определени ситуации у човека задължително възникват съответни желания.
Промяната на потребностите обикновено е дълъг и болезнен процес, който се движи
в две насоки: първо, мени се характерът на желанието, и второ, променя се
изборът на ситуации, предизвикващи това желание.
Потребностите се променят под
въздействието на три сили: дух, съзнание и подсъзнание. Как става това?
Духът е замислил потребността
като камшик регулиращ човешкото поведение по такъв начин, че ако той се отклони
от еволюционния път, ще получи удар. Неговата сила зависи от степента на
отклонение. Подсъзнанието приспособява потребностите към съответното равнище на
дадения човек като създава подсъзнателна програма, търсеща и намираща форма на
наказание в зависимост от ситуацията. Възнаграждението се предлага под формата
на специфично удоволствие при изпълнено желание. Но ролята на подсъзнанието
съвсем не се ограничава само с това. То следи човек да не получава твърде
много наказания. И ако животът на конкретния човек протече така, че
потребностите систематично остават незадоволявани, което по принцип означава,
че човек живее неправилно, тогава подсъзнанието предприема мерки за
трансформация на програмите, реализиращи тези потребности. За тази цел подсъзнанието
разполага с няколко начина.
1.
Промяна във формата на наказанието чрез
подтискане на потребностите. Подсъзнанието не е в състояние да унищожи
наказанието, но то може да спечели на равнището на физическото тяло,
принуждавайки го да страда вместо самооценка. Към неизбежното наказание може
да бъде добавено и специфично удоволствие /най-вече унижение на гордостта,
мазохизъм/.
2.
Създаване на допълнителни програми, променящи
поведението по такъв начин, че човек рядко да попада в ситуации, свързани с
възникване на потребности /формиране на комплекси, неадекватни реакции и
прочее/.
3. Промяна
във възприемането на ситуации, предизвикващи наказание, и самото наказание
/човек не вижда, не обръща внимание на наказанието и прочее/.
4. Регресия
на потребностите, тоест опростяване на съответните програми на подсъзнанието.
Регресиралата потребност по-лесно може да се удовлетвори: някакво общуване,
някаква дейност, само и само да не се скучае. Но регресиралата потребност
съответства на по-ниско еволюционно равнище. Тя прилича на фар, останал зад
гърба на плувеца.
5. Сублимация
- това е преустройство на програмата по такъв начин, че или да бъде разширена
областта й на действие, или да бъде изменен спектърът на тези потребности.
Това е един от основните механизми, използван от подсъзнанието и той е твърде
добре разработен; Фройд счита, че изобщо всички потребности са сублимация на
сексуалната потребност и на инстинкта за смърт.
Трябва да се посочи, че използвайки
подобни методи, подсъзнанието би могло по принцип да изврати всяка потребност
по всякакъв начин. Но все пак границите на промяна на програмите, реализиращи
потребностите, в крайна сметка се определят от духа, наблюдаващ еволюционното
развитие на човека. Именно затова всеки опит на подсъзнанието напълно да
подтисне или да сублимира все още неизживяната по еволюционен път потребност
винаги търпи поражение.
Главна роля в живота на
потребностите играе духът. Подсъзнанието само приспособява съответната програма
към реалната /вътрешна или външна/ ситуация. Духът създава потребност и я
изключва в онзи момент, когато тя е изиграла своята роля и не е необходима
повече /съответният фар е останал далеч назад/. Последното обстоятелство субективно
се преживява от човека като загубване на интерес към онова, което по-рано живо
го е вълнувало и е предизвиквало различни желания. Това означава, че
потребността е загубила своята власт над човека и сега може лесно да бъде
унищожена.
Когато дадена потребност умре,
човек отначало скърби, а после се появява усещане за вътрешно освобождение.
Авесалом Подводни