Както учи Веданта, всеки човек се ражда с определени задачи, които трябва да реши през даденото въплъщение. Към тези задачи спада и познанието на определени части от собствената си същност и от света. Какво точно е длъжен да познае човек най-много зависи от неговото из­ходно еволюционно равнище: в съответствие с него той възприема по-високи енергийни пото­ци. Способността за възприемане може да се раз­вива, но в рамките на еволюционното равнище.

Може би познанието е по-интимен процес от творчеството. Схващането за свобода на твор­чеството бива утвърждавано и провъзгласявано на всяка крачка, но за свобода на познанието все още почти никой не се е сетил да говори.

"Не хвърляйте бисери на свинете" - тази мисъл съдържа и грижа за четириногите, тъй като бисерите са вредни за тях. Те не са в състояние да ги усвоят. Точно такава е реакцията на човек от насилствено натрапвана информация, за коя­то не е подготвен, тоест - включването му в енер­гийни потоци, които неговото подсъзнание не е в състояние да възприеме. В най-добрия случай човек нищо няма да разбере; в най-лошия той ще се озлоби, ще се промени и ще получи комплекс за непълноценност. Тоест - ще се създаде програма, блокираща възприемането на подоб­ни енергийни потоци. Ограничеността на позна­нието е свързана с ограничението на нашите спо­собности за възприемане, а не с недостатъци на ума или знанието.

Езотеричната информация на различните религии е била строго пазена през всички епохи и се е предавала от учител на ученици, макар че тя е защитена сама по себе си. Човек, намиращ се на недостатъчно еволюционно равнище, няма да я разбере.

Тази мисъл може да предизвика недоуме­ние. Съвременният философ от западен тип най-искрено смята, че ако не създаде, той поне е в състояние да вникне във всяка философска сис­тема. Това е така, защото не си дава сметка, че съществува разлика между двата типа познание: ментално и същностно. При същностното позна­ние протича непосредствено възприемане и чо­век се променя същностно; при менталното по­знание става създаване на ментални модели и се променя само менталната част на тънкото тяло. Казано на езика на трактата, настъпва създаване и трансформиране на ментални подсъзнателни програми. Менталните модели са необичайно важни: те помагат на човек да се ориентира и да въведе порядък в аморфната среда на интуитив­ното съзнание. Но добре е, когато те знаят свое­то място.

Точно затова ученията на древните филосо­фи изглеждат плоски и примитивни за западното съзнание. Те са били разчетени за същностно по­знание. Тоест, когато човек започва да вижда све­та непосредствено, а не да рисува чрез две-три понятия схеми в главата си. Като пример може да се посочи учението на древните индийци за три­те състояния на битието: създаване, оформяне и разрушение. Главната идея на това учение е в това, че всеки обект в своето развитие последова­телно преминава през три фази: първоначално бива създаден, после приема отчетлива форма и се втвърдява в нея, след което се разрушава. Но познанието на това учение имаме не когато човек разбира и запомня съответния текст, а когато за­почва да вижда протичането на тези три процеса в реалния свят. Например, започвайки нова рабо­та, след известно време човек ще забележи /под формата на откровение/, че организацията, в коя­то е попаднал, се намира в края на фазата на офор­мяне и скоро ще навлезе във фаза на разрушение. Когато това учение е наистина усвоено, човек се променя: сега той притежава подсъзнателна про­грама, която има достъп до важни пластове на тънкия свят, регулиращи кармата на целия свят. През цялото време той получава сериозни подсказ­вания как да се държи в тази или онази ситуация, в разговор и прочее.

Но да строиш ментални модели е много по-леко и по-безопасно, отколкото реално да опознаваш света, тоест - да се променяш същностно. А освен това, у човек възниква илюзия, че той може да разбере и да познае всичко, каквото си поиска. Но всеки физик добре знае, че не може да овладее съвременната физика, ако преди това не е овладял съответните раздели на висшата ма­тематика. За да разбере квантова механика, чо­век трябва силно да промени себе си, да създаде ментални подсъзнателни програми, даващи достъп до онези области от тънкия свят, където се съдържа информация за съответните раздели на математиката, и да се научи да възприема съот­ветните енергийни потоци.

Подобна ситуация възниква и при всякакъв вид друго познание. За да получим отговори на определени въпроси, трябва да притежаваме подсъзнателна програма, която да възприема тези отговори, тъй като понякога те могат да бъдат носени от много високи енергийни потоци. Важ­на е способността да не изпуснем отговора, пред­назначен за нашето равнище. А рядко умение е да успеем да се извисим над собственото си ниво. Подобно умение трябва да бъде възпитавано продължително време. Съвременният човек ряд­ко се замисля дали е достоен и достатъчно чист, и дали няма да профанира неочаквано получено­то важно откровение.

Нормалният път на познание върви от същностното възприятие към менталните моде­ли. Те ограждат главните елементи от структура­та на разглеждания обект и могат да бъдат предадени на другиго под формата на указания: накъде трябва да се гледа, какъв език да се усвои, какви въпроси да се задават. Следвайки тези указания, според своите способности ученикът може нещо да усвои. Но знанието на тези указания прибли­жава човека към познанието толкова, колкото се приближава към Бог съвременният израилтянин при изключването на хладилника в свещената събота!

Главните пречки пред познанието от пси­хологическа гледна точка са невниманието към намеците на подсъзнанието, неуважението към собствените мисли и чувства, лъжливата увере­ност в трактовката на интуитивните откровения и отхвърлянето на собствените психологически механизми за изкривяване и подтискане, тоест - цензурата на подсъзнанието.

Невниманието към намеците на подсъзна­нието води дотам, че човек се лишава от главни творчески моменти - от осъзнаване на допълни­телна информация, получавана заедно с отгово­ра на зададения въпрос. Именно с помощта на намек и на тази допълнителна информация се създават нови езици за подсъзнателни програми и се разширява съзнанието.

По повод уважението към собствените мис­ли и чувства и тяхната правилна интерпретация трябва да се каже, че това е главният проблем на човешкия живот. И този проблем се решава толкова по-благоприятно, колкото е по-високо ево­люционното равнище на човека. На по-ниските равнища този проблем не се осъзнава, а на сред­но ниво човек задължително ще сгреши милион пъти, ще се опари, докато проумее козните на сво­ето подсъзнание и най-после разбере, че то прак­тически притежава пълната власт над неговите мисли и чувства, изкривявайки ги и потискайки ги. Това засяга същностното познание, от което подсъзнанието - както личното, така и обществе­ното, - се бои като от огън. Така се получават интересни ситуации. Например, когато човек, инстинктивно стремящ се към религиозно позна­ние, посвети целия си живот на атеистическата пропаганда и сравнително изучаване на истори­ята на религиите. Или когато хора, инстинктив­но стремящи се към мистични опитности, ярост­но разобличават екстрасенсите и прочие. Менталното познание, нужно на човек като притежател на съзнание, е опасно в случаите, когато то за­мени същностното познание. Това е така, тъй като менталният модел е произволен и не съществу­ват ментални средства за определяне на областта на неговата приложимост. Защото ако не се опи­раме на интуицията, тази област може толкова да се разрасне, че да обхване целия свят. И тога­ва достъпът до всяка странична информация ще се прекрати. По своята същност менталното зре­ние би трябвало да играе спомагателна роля, нещо като очи на гърба.

Философското познание е призвано да бъде същностно. И това прекрасно го е разбрал фило­софът Сьорен Киркегор, който въвежда във фило­софията понятието екзистенциално, тоест - същностно. За съжаление нито той, нито негови­те последователи успяват да създадат екзистенциална философия в истинския смисъл на думата.

Човек изпитва необходимост да усеща единството на света. На него му е достатъчна, например, мисълта, че светът е един, защото е материален. На него му е нужно да чувства, че съдбата му не е случайна, че съдбата на неговия народ е осмислена и че той има някакво свое мя­сто в света, което е длъжен да заеме и никой не може да му го отнеме. И това се отнася към всич­ки области на философията: етика, естетика, гносеология, онтология и прочие. Философията е безпомощна, когато е създавана от хора, непритежаващи адекватен същностен опит и опитва­щи се да измислят ментални модели на света, оставайки на равнището на менталните предста­ви и усещания. Разбира се, съответните теории и концепции са мъртвородени: те могат да бъдат изучени само ментално, но на нищо няма да ни научат.

Теорията на познанието може да се научи от човек, който знае всичко, тоест - има пряк кон­такт със Световния Разум. А за това са необхо­дими много превъплъщения и много години ме­дитация на склоновете на Хималаите.

Авесалом Подводни