Чрез магнетичната си същност лунният вампир изсмуква и с тиха стъпка пренася чуждата енергия към себе си.

Енергията на лунните вампири е хладна и влажна. Тя е противоположна на тази на слънчевите. Известно е, че лунната енергия притежава силни магнетични качества. Лунните вампири вадят душата с памук, тихо и спокойно.

Ако слънчевият вампир е "енергиен бандит”, лунният е "енергиен крадец”, двуличен и потаен. Пред хората лунният вампир е тъжен и нещастен, объркан в проблемите си. Той успешно се преструва на глух и сляп. Непрекъснато повтаря, че не разбира и няма отношение към това, което става около него. Той не се кара, не повдига глас, не се сърди, не желае да доказва себе си и да защитава позиции.

Лунният вампир говори бавно и тихо. Той мънка, като по този начин умишлено изнервя околните. Но за съжаление хората са така устроени, че щом като някой не ги напада директно и не ги обижда в лицето, не успяват да намерят подходящ начин да отблъснат досадника, още повече когато този човек е "нещастен” и "искрено”, със сълзи на очи очаква съветите и помощта им.

Лунните вампири са като мишките – тихи и не чак толкова опасни. Те не се обиждат лесно, дори могат да простят обидата и грубостта. Те винаги високо "оценяват дружбата” си с нас, защото са успели да намерят ключа към сърцето ни и знаят как тихомълком, без излишни емоции и напрежение да отворят шлюзовете на енергийните ни канали.

Лунният вампир обсъжда проблемите си с хората, но не чува нито един съвет. Той продължава да бъде еднакво печален всеки път, независимо колко пъти е разказвал преживяванията си. В това поведение по същество се крие истинската цел на лунния вампир. Да изнерви своя слушател, да го накара да му "писне” и да се зареди с енергията му.

Извън дома и семейството си лунните вампири са "по-тихи от водата и по-ниски от тревата”, винаги мънкащи и шушукащи, но към близките си те са груби и жестоки.

Като правило както на слънчевите, така и на лунните вампири е присъщо двуличието.

В обществото, пред хората те са великодушни, дори веселяци, но в къщи маската пада и вампирите лъсват в истинската си светлина – дребнави и нахални – различни от това, което са били преди няколко часа пред чуждите хора.

Подобно на двуликия Ян вампирът показва ту едната, ту другата страна на своята личност в зависимост от обстоятелствата, в които се намира.

При лунния тип хора настроението им е непостоянно, то често се мени. Не им достига вътрешна сила и опора на духа, които носят истинската Вяра и Воля. Този тип хора остро реагират на събитията около тях и бързо преминават от едно психическо състояние в друго, при което новото може да замести напълно старото. Ако са били весели и щастливи, минута след като са отреагирали  на отрицателен източник, от радостта и доброто им настроение може да не остане и следа.

Тези хора не знаят, че вместо да изпадат в отчаяние и психически срив, трябва да си припомнят състоянието, в което са били преди малко.

Лунните вампири са особено чувствителни на обиди, което ги прави още по-тежки за общуване.

Радост на душата – това е чувството, което не достига и което е необходимо в живота на вампирите. "Не падай духом – ще сгрешиш!” – казва народната мъдрост.

Лунните вампири често говорят за своите болести, като очакват съчувствие, но много често в замяна получават репликата: "Престани, писна ми от твоите болежки”. От тези думи те започват да страдат още повече.

Моят съвет е – постарайте се по-често да сменяте впечатленията си. Ходете на театър, на изложби, разхождайте се в парка и в планината. Всичко това ще прекрати отрицателните вибрации на чувствата и емоциите от тежките думи, които сте получили и ще ви изпълни с чиста психическа енергия. Новата енергия ще пробуди духовния ви мир.

Лунният вампир може да се познае по линиите на ръката. Техният цвят е жълт, кафяв или тъмнокафяв за разлика от линиите на здравия човек от лунен тип, които са безцветни или с цвета на тялото.

Енергийните вампири - Александър Александрович