За да не блесне двуличието им, а и да не навредят на измамния си имидж, повечето от вампирите не си позволяват "удоволствието” да се зареждат с чужда енергия в службата, затова пък вечер без всякакви задръжки, на воля паразитират в семейството.

Тези домашни вампири държат близките си притиснати здраво до стената. Най-голямото удоволствие за тях е да отнемат до последна капка психическата енергия на жертвата си, а след това все едно нищо не се е случило, да се престорят на любящи съпрузи, родители или роднини.

"По-благоприятен вариант за семейството е този, когато вампирът от понеделник до петък е "нормален човек” вкъщи, а само през почивните дни побеснява.

Но какво означава това? Че през седмицата се тресе от напрежение и енергиен глад, а в събота и неделя се зарежда с енергията на семейството си.

Някой от вас може би ще каже, че с този вариант му е "провървяло”, тъй като не е чак толкова трудно да не се среща с вампира през двата кризисни дни, още повече когато в семейството няма любов и разбирателство. Възможно е да е така, но колкото и да е дълъг конецът, краят му все някой ден ще дойде. Затова в това семейство настъпва неминуем крах.

  Съществува още един вид семеен вампиризъм, който се поражда в съпружеските отношения малко след сватбата или след раждането на първото дете. При него както мъжът, така и жената проявяват особен вид психическо състояние, което може да се определи като лична неудовлетвореност.

От това чувство страдат по-често жените, а както знаем всяко страдание отнема голяма част от психическата енергия и сили на човека, което го прави по-лесно уязвим.

Всекидневните домашни задължение, дългите часове, прекарани в кухнята редом с не леките професионални ангажименти в даден момент започват да омръзват и да тежат на младата съпруга. Тя започва да се чувства излъгана в своите мечти и намерения за бъдещето си. Това състояние на духа поражда у нея вътрешно чувство на неудовлетвореност към съпруга, а също така неосъзнато желание да го критикува или да говори против него.

Всеки може да си припомни ситуация, в която наши роднини или приятели, с които сме били заедно не са преставали да се оплакват или да критикуват своята съпруга или съпруг.

Това обсъждане на недотам положителни страни на характера им и изтъкване на грешките, които са направили, сякаш възвръщат силите на вампира.

В много семейства може да се наблюдава познатата ситуация. Съпругът(та) се прибира вкъщи от работа, а съпругата го посреща студена и бездушна, вместо да му вдъхне сили, така както той се е надявал.

Тази атмосфера на студенина и отчужденост между съпрузите неминуемо ще възбуди тяхното мълчаливо раздразнение, а след това с голяма доза вероятност и скандал, придружен с обидни думи.

Душите и на двамата са празни. Всичко, което е имало в тях, любов и нежност, вече е забравено и изчерпано.

По повод на подобна ситуация в семейството народът е създал няколко мъдрости:

"Умните съпрузи не вдигат пушилка за всяка малка дреболия. Те пазят силите си за големия скандал.”

"Умните съпрузи винаги говорят един за друг само хвалебствени и красиви неща.”

Любовта пази в тайна множество грехове. А това безспорно създава в семейството атмосфера на любов, спокойствие и щастие.

В твоя власт е да смениш работата и началника си, да не пуснеш в дома си съседа-вампир, да се предпазиш от агресията на вампирите на обществените места, но от семейния вампиризъм няма къде да се скриеш!

Когато членовете на семейството са зависими един от друг само поради материални обстоятелства, а не са свързани с любов и разбирателство, на тази благодатна почва буйно разцъфтява и се развива семейният вампиризъм.

В това семейство условията се диктуват от вампира. Той създава и контролира ритъма на живота в дома. А след като се зареди с енергията на близките си, вампирът започва да си тананика песен в мелодията, на която звучат фанфарите на тържеството от победата му. Но над кого?

Вампирът е оздравял.

До следващия скандал!

Ето едно писмо до мен след моя лекция:

"Това, което не ми достигаше до момента, когато чух вашата лекция, е вашето разбиране за същността на моето увредено здраве. Сега знам, че оплакванията, които имам са следствие от продължилата много години енергийна агресия върху мен.

Бях весела и здрава, но след като родителите ми смениха жилището и ние се преместихме да живеем в апартамента на баба ми, здравето ми започна да се влошава. Вече съм инвалид. Преди да заживеем заедно, баба ми страдаше от много болести, но след преместването ни при нея, за разлика от мен тя престана да се оплаква, дори зрението й се поправи и започна да чете без очила. Вече знам, че моята баба е силно изявен лунен вампир и наблюдавам как всички характерни признаци на вампиризма, за които говорихте на лекциите, се отнасят напълно за нея.”

В друго писмо до мен намирам разказ на жена за нейната майка-вампир:

"Много ми е тежко да продължавам да живея по този начин с майка си. Външно тя изглежда енергична и здрава жена, но само ако ме зашемети с поток от обидни думи и упреци. Най-страшни са думите и обидите й, ако закъснея от работа и тя остане сама вкъщи. Преди време беше сменен графикът, по който работя и поради това започнах да се прибирам по-късно от обичайното време, с което тя е свикнала. Първите няколко дни намирах майка си полужива. Тя настояваше да се върна в предишната смяна и да се прибирам по-рано, но нещата не зависят от мен, така че нейното желание се оказа невъзможно за изпълнение.

И тогава се случи нещо много интересно.

Един ден, когато се прибирах никой не ме посрещна. Не знаех къде е отишла майка ми и затова много се разтревожих, още повече че краката я болят и тя е трудно подвижна. В следващите дни продължавах да не я намирам вкъщи. След време съседите ми разказаха, че виждат как майка ми се качва в претъпканите автобуси (в часовете "пик”) и само след няколко спирки слиза. Всяко нейно пътуване било съпроводено с множество думи и забележки към хората наоколо. И така всеки божи ден.

Малко преди вечеря тя се прибира спокойна и развеселена със зачервени бузи. Най-учудващото за мен беше това, че от този ден майка ми престана да се интересува кога ще се прибера и къде ще ходя след работа.

Дъжд или сняг, студ или жега – вече нищо не може да я спре да пътува из улиците на града. И да се кара с пътниците!

Всъщност се получи така, че возейки се в претъпканите автобуси и превключвайки се енергийно към непознатите хора, майка ми пощади моето здраве!”

Ще ви цитирам редове от друго писмо, в което също се описва типичен пример на енергийно превключване.

"Майка ми не престава да подозира, че е болна от различни болести, но не желае да отиде в поликлиниката, за да се изследва, тъй като не вярва, че лекарите могат да й помогнат, а в същото време постоянно повтаря, че скоро ще умре.”

Според мен в този конкретен случай жената подсъзнателно отмъщава на близките си за това, че някога, преди години се е чувствала забравена и не е получавала от семейството си желаното от нея уважение и внимание. По всяка вероятност реакцията на близките й по повод нейното здравословно състояние и оплаквания са били остри и несправедливи, затова споменът за времето, когато не е била достатъчно обичана от семейството си днес подхранва биополето й с тежките енергии на отмъщението.

Нещо повече – тези енергии са се превърнали в основен смисъл на живота на тази жена. Затова когато децата и съпругът й започнат да я убеждават, че не е тежко болна и няма причини да се страхува, че скоро ще умре скандалите, които тя предизвиква стават все по-ожесточени.

Посъветвах моите пациенти от сега нататък да се отнасят сериозно към оплакванията на майка си, а на всяко нейно подозрение за нова болест да откликват със съчувствие, с което да затвърждават у нея тази идея.

Единствената възможност на тази жена да се извади от маниакалната си увереност, че е тежко болна, е довеждането до пълен абсурд на нейните оплаквания.

Същевременно проявата на искрена загриженост за здравето й от страна на близките й хора ще компенсира чувството за пропиляно време и ще я успокои.

След време научих, че съветът ми се е оказал полезен.

Често в семействата, в които някой от родителите е вампир, децата също стават такива. Съвсем естествено е да си ”отгледаш” вампир, ако непрекъснато и по най-малък повод се нахвърляш върху детето. "Не сядай, не пипай, не тичай, стой мирно” – подобни родителски забрани, направени рязко и с груб глас показват не само родителското раздразнение, но и неуважението им към детето.

Всеки получава това, което заслужава. Затова преди да се нахвърлите върху детето си не забравяйте, че ще дойде времето, когато то ще порасне и тогава по ваш образ и подобие то също ще стане вампир и ще ви мародерства психически така, както сега вие него. Тогава ще плачете с крокодилски сълзи, но за съжаление нещата ще са непоправими.

В посланието на Апостол се казва: "Бащи, не наскърбявайте децата си, за да не униват.” За жалост обаче има твърде много изоставени и изплашени деца, получили физически и психически травми от възрастните, от родителите и учителите си, които растат на улицата.

Родители, които не са дарили детето си с любов и нежност не бива да се надяват на щастлива и спокойна старост. Децата им ще останат равнодушни към тях.

Ако вместо любов и всеотдайност детето ви получава оскърбления, ако го биете и унижавате трябва да знаете, че същото очаква и вас в старостта ви.

Това е вашата Карма – законът за възмездието.

На тази основа възникват различни кармични заболявания, чиито причини не могат да се установят, а това означава, че не могат и да бъдат излекувани.

Александър Александрович