Важно е да се помни, че винаги имаме възможност да избираме. Да кажеш „да" на живота има значение само когато знаеш, че можеш да кажеш „не". Понякога искаме да кажем „не" на нещо, което някой друг замисля като подарък за нас. Понякога хората ни дават подаръци, за да ни манипулират, или ни даряват от чувство за дълг, когато изобщо не е уместно да го правят. Или за тях може да е уместно да ни дадат, но за нас може да не е уместно да приемем подаръка.

Приемането на такива подаръци може да навреди и на двете страни. В добре известната приказка „Принцът жабок" млада принцеса изпуска златната си топка в езерото и това силно я натъжава. От водата излиза жабок и казва, че ще намери топката й, ако обещае, че ще му позволи да яде от нейната купичка и да спи върху възглавницата й. Тя се съгласява и той донася топката. След това, за неин ужас, баща й настоява да изпълни обещанието си. Във варианта, който ми разказваха, когато бях малка, жабокът се превръща в принц, когато принцесата го целува. Има безброй вицове за това колко много жабоци целуват жените с надежда някой да се превърне в принц, но почти никой не се занимава с това как принцесата потиска отвращението си. Тя изпитва погнуса към жабока и поуката, скрита в приказката, е, че приличната млада принцеса би трябвало да потиска тези чувства.

Тук ще бъде полезна съпоставката с подобен разказ. „Красавицата и звярът" е прототип на приказка за Магьосник. И тук принцесата превръща звяра в принц с целувка, но обстоятелствата са по-различни от тези в „Принцът жабок". Звярът се държи към красавицата по много благороден начин: винаги е любезен и великодушен към нея. Всяка вечер я моли да му стане жена, но тя запазва чувствата си и винаги отказва. Той уважава правото й на отказ, макар и да знае, че за него това може да означава завинаги да остане чудовище, тъй като само любов може да развали магията и да върне човешкия му образ. И накрая, когато се съгласява да се омъжи за него, красавицата наистина смята да го направи. Тя наистина го обича. Едва тогава той се превръща отново в принц. „Красавицата и звярът" показва, че можем да преобразим не само себе си, но и другите, ако ги обичаме такива, каквито са — особено ако и те допуснат тази любов. „Принцът жабок" обаче е различна приказка. Жабокът използва принцесата, а тя е емоционално по-незряла, не е толкова мъдра като Красавицата и не може да обича жабока като жабок. В „Целуни за сбогом Спящата красавица" обаче, Мадона Колбеншлаг ми доставя голямо удоволствие, като обяснява, че в оригиналния вариант на приказката за принца жабок жабата се преобразява не от целувката, а чак след като принцесата проявява погнусата си, хваща жабока и го хвърля в огъня. (Все ми се струва, че е извикала „Уф, каква гадост", когато го е хвърляла.)

Познавам много хора, които са се преобразили, защото някой ги е обикнал такива, каквито са — с брадавици и всичко друго. Знам също, че в нашата култура любовта често означава да глезиш хората, да им позволяваш да злоупотребяват с теб. Виждала съм повече мъже да се променят, мисля, когато жените им престанат да търпят мъжкия им шовинизъм, отколкото когато го приемат. Виждала съм деца да се променят, когато родителите сметнат, че е достатъчно да им кажат да се държат, както повелява благоразумието им или поне простият разум. Всъщност не смятам, че това е двойственост. Мисля, че обичта, мъдрата обич понякога изисква преобразяващо хвърляне в огъня, вместо подкрепата на чудовищното или жабешкото у хората: Хвърлянето на жабока в огъня е и проява на самоуважение от страна на принцесата. Тя изпитва достатъчно уважение към себе си, за да се насилва да целува жаба — независимо какво е казал баща й! Независимо какво е обещала!