Духовното
посвещение на човека характеризира
нивото му на връзка с финия план и начина
му на участие в програмите за
непосредствено изсветляване на плътната
сфера.
Първо
посвещение (7 x 1
= 7) -
атеист
(суеверен
човек). Това е ниво, на което връзката с
финия свят практически отсъства или,
във всеки случай, не играе съществена
роля в живота на човека.
Второ
посвещение (7 x 2=
14) -
смиреният
грешник. Това
е човек, който постоянно усеща своето
несъвършенство в сравнение с етичния
идеал, съдържащ такива категории -
например честност, безкористност, любов,
доброта, самоотверженост.
Трето
посвещение (7 х 3
= 21) -
вярващият.
Индивид,
в чийто живот е имало проблясък от
светлината на духовния път, утвърдил с
пълна вътрешна увереност битието на
финия план и неговата водеща роля в
съдбата и етиката на плътния. Това е
човек, търсещ своя духовен път, който
засега не е намерен. Тук са характерни
блуждаенето, грешките, разочарованията
и периодичните падения; вярата (тоест
каналът към финия план) редовно
изчезва, но после внезапно отново се
появява.
Четвърто
посвещение (4 x 7
= 28) -
монах.
Това е
човек, намерил своя духовен път, който
се изразява в безпрекословно служение
на финия план. Тук духовният канал е
устойчив, но доста суров, и оставя на
човека малко свобода за творчество.
Пето
посвещение (7 x 5
= 35) -
старец.
Това е
индивид, който притежава устойчив
канал към финия план и в някаква степен
с негова помощ се е научил да
помага
в духовните търсения на другите - понякога
му се удава да им помогне да видят
проблясъците от светлина по пътя им.
Шесто
посвещение (7
х 6
= 42) -
светец.
Той е
източник на благодат за целия свят,
съсъд Божи, именно човек, който внася
в битието толкова силен канал към финия
план, че цялата му духовна помощ достига
практически до всички хора, желаещи да
я получат.
Седмо
посвещение (7
х 7 = 49)
- пророк.
Това е
човек, чрез когото се препредава
непосредствената воля на финия план,
онова, което преди се е наричало глас
Божи.