Йохан Кампанус е известен не само като свещеник от обкръжението на папа Урбан ІV, но също и като виден математик от 13 век. Методът на домификация, с която се свързва неговото име, още се разглежда от много компетентни астролози като един от най-приемливите и отговарящи на принципите на астрологията и това е една от причините той да се прилага и днес. Например, Диана Ръдияр в книгата си "Астрология на личността" пише: "Считам, че домовете са предимно 30-градусови сектори от пространството в момента на раждането. Домовете не са в зодиака, а там са зодиакалните знаци и всичките небесни тела, които намират своето място в този или онзи дом… Системата на Кампанус е пространствен метод за изчисляване дължината на върха на дома и за това именно го и ползвам, защото считам, че е изключително практичен и точен в астрологическата психология.
Кампанус приема основното твърдение на Порфирий, че четирите ъгъла на наталната карта трябва да бъдат върховете на първи, четвърти, седми и десети домове. Но, за да се запази присъщата на астрологията хармония, той изтъква необходимостта от равномерно разпределение на пространството на небесната сфера. Пропускът в системата на Порфирий да се направи това е една от нейните непреодолими слабости. Кампанус, обаче, не счита еклиптиката като основен голям кръг за създаването на неговите домове и разглежда небесната сфера във връзка с местораждането. Той избира за рамка големите окръжности на меридиана и на хоризонта, които обграждат земното кълбо. От правите ъгли той издига друга голяма окръжност, която минава през източната и западната точки на хоризонта, през зенита и надира. Голямата окръжност е първата като вертикал и от своя страна се разделя на четири дъги с еднаква дължина по хоризонта и меридиана. Кампанус, за да образува своите домове, разделя на три равни части всеки от квадрантите на основния вертикал и големите окръжности преминават през тези точки и северните и южните точки на хоризонта, т.е. точката на пресичане на меридиана и хоризонта, което формира границите на домовете.
По този начин домовете заемат еднакво по големина пространство, но същевременно отговарят на концепцията на Порфирий четирите основните ъгли да бъдат върховете на домове. Очевидно, достигнатите математически познания са били много сложни за по-старите астролози и Кампанус се е възползвал от прогресивните за времето си постижения на арабите в тази област.
Станало ясно, че тази система предоставя много задоволителен и ясен метод за разделение на земното кълбо и има защо да бъде препоръчвана. Всъщност, повечето пространствени системи срещат едно и също затруднение, когато рожденото място е на по-голяма ширина, защото простирайки се до еклиптиката, ъгълът на основния вертикал става все по-голям и по дължина на зодиакалната позиция, куспидите на домовете стават все по-неравни по отношение на еклиптиката. Поради тази причина таблиците за пространствените системи не са пригодени за повече от 660. Това очевидно внася известно затруднение при ползването на тези методи.
В един по-късен етап е възникнала необходимостта да се преосмисли значимостта на промяната, която е настъпила. Еклиптиката с нейните 12 зодиакални знаци не е вече автоматично начало на теорията за астрологията, а е изместена от разделението на пространството на 12 полета, което е извършено не с оглед на еклиптиката, но от гледна точка на позицията на земната сфера в пространството. Еклиптиката става второстепенна за Кампанус и този плюс е много подходящ за математическото му виждане за небесната сфера.
Тази промяна в схващанията би могла да се види по-ясно във връзка с използването на системата на Кампанус при проблематиката за големите ширини. Често се е случвало астролозите от миналото да не забелязват или да подценяват значимостта на този факт, тъй като много малко хора живеят при такива екстремални условия. Маргарет Хоун, в "Съвременна книга за астрологията" пише: "Тези северни страни, относително непознати за предишните астролози, както и техните жители, са били считани за много различни от добре познатите цивилизовани държави." Сега дори за момент не може да се помисли такова нещо. Цялата Шотландия и както и Дания се простират на 550 северна ширина, Санкт Петербург е на 650 с.ш. и често през 13 век жителите по тези места са описвани категорично като "много по-различни от живеещите в по-цивилизованите държави". Естествено, картата на Кампанус за тези ширини ще изглежда обезпокояваща и с ясно неравномерни по еклиптиката домове. Същевременно, трябва да си дадем сметка, че личност като Йохан Кампанус е бил много способен математик - наистина е за учудване, как и сега някои астролози предпочитат да определят домовете по първите принципи на сферичната тригонометрия, и е бил наясно относно размерите на домовете по еклиптиката в неговата система. Математически, това би било естествено заключение от основното предназначение на неговата система. Можем само да обобщим, че той е приемал това, защото е вярвал, че принципите на неговия метод са били изключително важни, за да има нужда от подкрепа. Ето защо, той съзнателно е отхвърлял превъзходството на еклиптиката като негов "генератор" на астрологически техники и се е обърнал вместо това към небесната сфера и нейната рамка от големи окръжности със световно значение, особено меридиана и хоризонта.
Силата, с която това виждане за превъзходството на положението на дома над местоположението на планетата в зодиака се е наложило, може да се търси в продължителната употреба на хороскопа с квадратна форма, чак до 20-те години на 20 век. Целта на този вид карти е планетите да се изведат в техните съответни домове, което затруднява изключително намирането на верните взаимоотношения между знаци или аспекти. Думите на Диана Ръдияр, цитирани по-горе, подчертават силата на това становище.
Наложило се е да се преразгледат възгледите на Кампанус по този въпрос на един по-късен етап. Но тогава е било по-важно, че е имало прецедент, който астролозите са могли да следват през следващите 6 века. Различните пространствени системи, които разглеждаме, имат за основа владеенето на тези мунданни аспекти на небесната сфера. (таблиците на Кампанус и Региомонтанус за куспидите на домовете могат да се намерят в "Нов наръчник по рождена астрология", който се препоръчва на вниманието на читателя).

През следващия век, след Кампанус, преподавателят по астрономия във Виена - Йохан Мюлер, който е известен повече със своя псевдоним Региомонтанус, създава системата, наречена с неговото име. По своята същност тя внася промени в системата на Кампанус, от което, на практика, произтичат няколко предимства.
Според Региомонтанус, след като веднъж се излезе от еклиптиката, по основната окръжност за разделение на домовете и се използват вместо това деления на небесната сфера на базата на меридиана и хоризонта, може да се счита, че всъщност се е променило разбирането за движението на земята около слънцето по нейната предишна орбита като първоначално, понеже е налице дневно завъртане на земята около себе си. В такъв случай изглежда, че има логика да се използва небесния екватор вместо основния вертикал като голяма окръжност, която да служи за основа на образуване на домовете, тъй като веднага се прави връзка с това денонощно въртене. Системата, предложена от Йохан Мюлер, обаче, е същата като една по-стара, с изключение на това, че е имала квадранти на небесния екватор, по-точно като на основния вертикал, който е бил разделен на три части. Големите окръжности на домовите пространства пресичат южния и северния полюс на хоризонта, както се вижда от фиг.12.
На практика, използването на метода на Региомонтанус има предимството, че домовете по еклиптиката нямат толкова голямо изкривяване, както при Кампанус. Това се дължи на факта, че докато ъгълът между основния вертикал и еклиптиката може да достигне 900 поради пресичането на куспидите на домовете по голямата окръжност, изключително неравномерно за еклиптиката, екваторът и еклиптиката са здраво свързани от 2301/2 помежду си. Въпреки всичко, тъй като това може да има известно предимство, не става въпрос за основна промяна и това не е от първостепенно значение, като се имат предвид принципните постижения на системата на Региомонтанус.
Този метод става много търсен през 16 век и по-късно и е ползван от такива известни астролози като Уйлям Лили. Днес също се ползва, но по-ограничено и съвсем не е предпочитан, в сравнение с предишния. Излишно е да се каже, че той остава в основата на цялата пространствена система и посочва домовете и тяхното отношение към мунданните аспекти на небесната сфера като прекрасна основа за оценката на хороскопа.
Относно проблема за преценката между системите на Региомонтанус и Кампанус (въпреки че целта на този труд е да докаже, че такъв малък подбор съвсем не може да изгради мнение), интересно е да се отбележи, че е било възможно дори за такъв известен астролог като Алън Лео да подцени въпросите, които тук се разглеждат. В "Преценка на хороскопа" той посвещава главите от ХІІ до ХХХ на различните варианти на домификации. В неговата преценка за тези две системи той дава предимство на Региомонтанус, тъй като тази система е по-малко "статична" от системата на Кампанус. Изглежда, че той вярва, че домовете при Региомонтанус са изградени на основата на ротацията, не само на статичното положение на екватора (който е всъщност голямата окръжност на ротацията). В тази връзка той казва, че "полудъгите на денонощието не са равни, а са пропорционално разделени" (казва това, когато сравнява Региомонтанус и Плацидус), "което е по-правдоподобно за същността на нещата". И по-нататък: "Методът на Региомонтанус има предвид, че на така образуваните "полюси" всички планетни полудъги са разделени на три, понеже методът в основата си се отнася до ротацията или до движещата се сфера, докато методът на Кампанус се изгражда на неподвижната или статична сфера".
В Приложение ІІ на неговата книга той цитира писмото на някой си "Чандра", който отправя критични бележки във връзка с математическите виждания на Лео. "Чандра" критикува Лео, че не преценя правилно системата на Региомонтанус, тъй като "и в двете системи има неподвижни полюси", "и двете системи са изградени на основата на хоризонта и на основния меридиан". Трябва да си дадем сметка, че тази специфична книга е написана преди много години и че е едно от малкото издания, където така задълбочено се разглеждат въпросите на домификацията. Уместно е коментарите на Лео да се разглеждат в известна степен предпазливо и в тази връзка да се четат внимателно математическите примери в приложението.