Има голяма разлика между това да обичаш някого като приятел и да бъдеш влюбен. Ако просто обичате някого, сте в състояние да контролирате емоциите и отношението си към него. Ако сте влюбен, вече трудно владеете положението. Ставате силно зависим от (и оставен на милостта на) този, в когото сте влюбен. Ключът към спечелването на любимия е да го направите емоционално зависим от вас. Питали ли сте се защо толкова често пациентите се влюбват в своите психотерапевти?
Защото хората се влюбват в тези, които задоволяват емоционалните им потребности. При сполучлив сеанс пациентът открива - може би за първи път - че потребностите му от разбиране и съчувствие са задоволени. За да удължи приятното състояние, пациентът доброволно приема емоционалната зависимост. С други думи, той просто се „хваща" на триковете на терапевта. По същия начин, ако се научите да задоволявате потребността на другия от разбиране, след време ще го направите емоционално зависим от вас. Любовта понякога изисква да играете ролята на психотерапевт - при това на много добър терапевт! Колкото по-добър сте, толкова по-силна ще е любовта на другия към вас. Ето тактиките, които ще ви помогнат да се вживеете в ролята.

Любовна тактика № 30 - Бъдете винаги на разположение!
Когато запитали сър Едмънд Хилари* защо покорява планински върхове, той отговорил: „Защото ги има!" Същото важи и в любовта. Може да не звучи романтично, но фактът, че самото ви присъствие вече предполага влюбване, е верен.
---
* Едмьнд П. Хилари (1919) - новозеландски алпинист, пръв покорил връх Еверест (1953). - Б. пр.
---
Следователно, първото изискване е да бъдете на разположение. Нека другият съзнава и чувства присъствието ви. Това невинаги ще ви се удава лесно, но не се страхувайте, дори да се чувствате като „натрапник" в известна степен. Понякога изживяваме голямата любов не защото сме я търсили, а защото някой ни я е предложил, дори да не сме я искали. Когато пазаруваме, всичко зависи от това дали продавачът е зад щанда в магазина, за да ни продаде стоката. Когато сме готови да се влюбим (Запомнете тези думи!), винаги ще бъде в някой, който е наблизо!

Ето как един находчив колежанин действал, докато ухажвал бъдещата си съпруга. Дори тя да не била в стаята си, когато я търсел, той и оставял съобщение, за да не забравя за съществуването му. (Но никога не й дал повод да си помисли, че му е „завъртяла главата". Когато го потърсела по-късно, той винаги се оказвал на среща с друга!) затова бъдете наблизо, дори да изглежда, че другият няма нужда от вас. Ще дойде време, когато той ще пожелае да се сближи с някого и вие ще сте там - подръка! Както пациентът зависи от терапевта в кризисни моменти, така и любимият ще се обърне към вас.
Скритото послание на всяка реклама е: „Ако си решил да купуваш, аз имам нещо за теб!" Неочаквано посещение, кратък телефонен разговор или просто бележка, с която показвате, че мислите за другия - такива дребни прояви на внимание бавно, но сигурно ще го поставят В емоционална зависимост.
Не можем да не изтъкнем необходимостта от вашето присъствие, като гаранция да спечелите желания човек. Личният контакт е от решаващо значение. Често хората се опитват да създадат връзка, като си пишат писма например, и се чудят защо нищо не се получава. Сближаването не се постига лесно и не става от разстояние.
Разбира се, има и случаи на запознанства чрез писма, които са завършвали с щастливи бракове. Но те са изключение. За да се влюби някой във вас, първо трябва да ви опознае. „Да ви обикнат, значи да ви опознаят" а опознаването изисква общуване на живо.
Защо, мислите, е толкова голям процентът на „служебните" романси? Защото работата поставя хората в ситуации, в които са заедно, а това създава основа за развитие на бъдещи взаимоотношения. Е, не е задължително да работите с някой, за да се влюби във вас, но е задължително да прекарвате част от времето си с него!

Любовна тактика № 31 – Умението да слушате!
Хората често изпитват нужда да се доверят някому. Те са щастливи и доволни, ако има поне един човек, който да разбира техните проблеми. И все пак, за много хора е трудно да споделят чувствата и мислите си. Колко пъти сте чували някой да се тревожи за приятеля си: „Моля го да ми каже какво има, но просто се е затворил в себе си!" Някои не могат да се отпуснат дори и при такава искрена загриженост.
Как да спечелите доверието на другия и да преодолеете бариерите в общуването? Започнете да прилагате метода на рефлексивното слушане, или с други думи слушането с разбиране, предполагащо съпричастност. Тази техника ще бъде един от най-добрите начини за укрепване на връзката. По този въпрос са писани цели книги, но тук ще представим накратко основните моменти. Запомнете ги, прилагайте ги и ще увеличите неимоверно влиянието си върху човека, когото харесвате!

1. Запазете мълчание, докато събеседникът ви говори. Не го прекъсвайте. Нека да излее всичко, което го измъчва. Колкото по-голямо желание показвате да изслушате другия, толкова повече задоволявате емоционалната му потребност от разбиране.

2. Не правете излишни движения. Нервността ви означава нетърпение и незаинтересованост. Знаете колко важен е езикът на жестовете, нали? Ако проявявате прекалена нервност, ще притесните другия и той няма да сподели докрай онова, което го измъчва.

3. Когато събеседникът ви спре да говори за момент, за да се увери, че наистина го слушате, просто кимнете с глава. Ограничете коментарите си до: „Разбирам" или „Да, продължавай." Някои веднъж ми каза: „Не търся одобрение или критика. Искам просто да ме изслушаш."

4. Гледайте събеседника си в очите, докато говори. В противен случай ще означава, че онова, което казва, не ви интересува. (Помислете. Кое ви кара да прекратите понякога разговор?) Едва ли бихте продължили да се доверявате на човек, ако разберете, че не се интересува от вас.

5. Когато събеседникът ви направи пауза в очакване на мнението ви, обобщете накратко (за предпочитане с ваши думи) онова, което сте чули.
Така ще му помогнете да избистри собствените си мисли, опирайки се на вашата подкрепа и разбиране.
Предлагаме ви да анализирате следния пример:
ТИМ: „Знаеш ли, до гуша ми дойде от хората в офиса!"
ТИНА: „Защо? Разкажи ми..."
ТИМ: „Непрекъснато се заяждат с мен."
ТИНА: „Искаш да кажеш, че си разстроен, защото колегите ти стават досадни с постоянните си критики."
ТИМ: „Ти го каза! Направо изгарят от нетърпение да ме стиснат за гърлото за най-дребната грешка, а въобще не забелязват когато направя нещо както трябва."
ТИНА: „Изглежда се заяждат на дребно, омаловажавайки качествата, които притежаваш."
ТИМ: „Ами, да! Точно така си е!"
Ако другият се съгласи с вашата оценка за ситуацията, значи сте на прав път. Скоро ще се уверите с какво нетърпение той ще продължи да ви се доверява, почувствал се веднъж разбран. Не знам дали ще ни повярвате, но тази проста техника кара хората да говорят за себе си и за своите чувства с часове! Действа с успех и при необщителни иначе хора!

6. Не давайте оценка и не изразявайте мнение за отношенията и чувствата, които събеседникът ви споделя с вас. Не бива нито да критикувате, нито да изказвате одобрение! Просто се опитайте да запазите мълчание. Каквото и мнение да изразите (положително или отрицателно), ще накарате другия да съжалява, че ви се е доверил, и по-нататъшното общуване е обречено на провал.
Но защо да не изкажете одобрението си, ще запитате. Защото одобрението също е вид оценка. То показва, че сте престанали да слушате и сте започнали да преценявате нещата още преди другият да е свършил. Така поставяте под съмнение вашата обективност, дори да го подкрепяте. В края на краищата, ако не сте достатъчно надежден слушател сега, как ще ви се довери утре, ако реши да ви разкрие душата си. Няма ли да се окаже отвъд линията на вашата благосклонност, поради прибързаност и недооценяване на ситуацията?
Това ще изплаши вашия събеседник и ще му попречи да ви разкрие напълно чувствата си, защото тогава ще придобиете по-голяма власт над него.

7. Оставете другия да ви се довери по собствено желание. Не го принуждавайте, нито се намесвайте, ако се изразява неясно, оплетен в собствените си разсъждения!
Не насочвайте мислите му в „правилната" посока. Опитайте се просто да схванете същността на неговите разсъждения. Ако събеседникът ви пожелае да спре в определен момент, приемете го. Не настоявайте да узнаете неща, които той все още не е готов да ви довери. Ако създадете спокойна атмосфера и му дадете възможност свободно да говори, без да се страхува от нападки и оценки, компанията ви ще му допадне и той скоро ще ви потърси „просто да си поговорите". Търпеливите слушатели са рядкост и той ще осъзнае, че задоволявате една негова дълбока потребност. Той би се чувствал щастлив, че накрая е срещнал човек като вас, способен да го разбере.
Колкото по-добре го разбирате, толкова по-силно ще е вашето влияние над него. А от своя страна той ще се привърже още повече към вас. Значението на рефлексивното слушане като оръжие във вашия романтичен арсенал е огромно. Може би това е най-важната тактика, която трябва да включите в цялостната си стратегия, за да успее любовното начинание. Използвайте я и няма да сгрешите!

Любовна тактика № 32 – Избягвайте да критикувате!
Ако някои правила на победените са от съществено значение за вашия успех, то други са противопоказни. Кое е строго забранено? Критикуването. Хората го оправдават с опитите си да „помогнат" на другия, но рядко постигат някакъв резултат.
Единственото, което със сигурност можете да очаквате, е отслабването на доверието. Наистина, понякога критикуваният приема забележките и се мъчи да се промени, но дори и тогава той постепенно престава да ви се доверява и се отдалечава от вас. Ако се опитвате да спечелите любовта му, загубата на доверие ще се окаже фатална за вас. Ако той желае да разбере кои са недостатъците му, нека някой друг да му ги каже.
Какво изпитвате самият вие, когато не одобряват поведението ви? Спомнете си за последения път, когато са ви отправяли „конструктивна критика". Как реагирахте? (Хайде, бъдете честен!) Не бяхте доволен, нали? Дори критиките да са били основателни, без съмнение са ви причинили болка. Е, и какво беше отношението ви след това към онзи, който ви критикува? Обикнахте ли повече въпросния човек? Разбира се, че не! Дори тези, които не показват, че ги е заболяло, ги боли! Те няма да горят от нетърпение неприятният спомен да се повтори и само въпрос на време ще е да започнат да избягват този човек. Не допускайте това да бъдете вие!
Често може да сте критичен, без да го съзнавате. Ще го избегнете, ако се запитате: „Как бих се почувствал, ако някой ми каже същото?" И Все пак, има още няколко не толкова очевидни начина да изкажете неодобрението си, за които дори не се досещате.

1. Използването на думата „защо!" Ако искате да ядосате някого, използвайте тази единствена въпросителна дума поне пет пъти в разговора. Но на ваша отговорност! Ако някой от вас завърши в болницата, значи, сте подценили влудяващото й въздействие върху околните. Не казвайте, че не сме ви предупредили! Въпросът „Защо?" предизвиква автоматично отбранителна реакция. Когато задаваме този въпрос, ние несъзнателно очакваме другите да се оправдават или да се защитават. Вероятно това е причината възрастните да се ядосват, когато малките деца постоянно ги питат „Защо това е така, а онова иначе?" Родителят отговаря внимателно, но детето отново задава поредното „Защо?" Възрастният може би не осъзнава причината за раздразнението си. Истината е, че цялата му ценностна система е подложена на съмнение всеки път, когато му задават този въпрос. По един безобиден начин детето е заело позицията на съдията, а възрастният - на подсъдимия. Последното би влудило всеки, нали? Ако искате да разберете какви са мотивите на някой да действа по определен начин, опитайте се да покажете, че просто желаете да разберете позицията му, а не да го осъждате. В най-общ план можете да попитате: „Ще ми помогнеш ли да го разбера?" или „Не разбирам, това ли е най-добрият начин?" Така ще демонстрирате доверието си и ще го накарате да се чувства по-малко критикуван.

2. Даването на съвет. „Не давай съвети. Умните не се нуждаят от тях, а глупавите - няма да се вслушат", казва една поговорка. Всеки ще се почувства обиден, ако му кажете: „Знаеш ли какво трябва да направиш? Чакай, аз ще ти помогна!" Подтекстът е, че другият не може да се справи сам. Това би го засегнало.
Въпреки това ще се случва някои хора да ви питат как да постъпят, не се хващайте на този стар номер. Това, от което те наистина се нуждаят, е някой, който да ги изслуша. Ако не вярвате, само си спомнете колко ваши познати вече са пренебрегнали съветите ви, макар сами да са ви молили за тях! Това е така, защото хората знаят как трябва да постъпят. Но просто изживяват един вид подсъзнателен конфликт дали да извършат действието. Ето, в това е проблемът! И съветът ви какво да правят, докато те всъщност не искат да го направят, само ще ги настрои срещу вас - ще засили чувството им за вина и ще предизвиква гнева им. Спестете си съветите. Дори да казват, че имат нужда от тях, хората всъщност търсят някой, който просто да ги изслуша.

3. Критикуването като изява на добронамереност и приятелска загриженост. Това е критика от най-лош вид. Тя симулира приятелство и по-скоро демонстрира неодобрение. Ето как звучи: „Не бих искал да ти отправям критики, но..." Трудно ще избегнете спазмите в корема, ако чуете тези думи по ваш адрес. Често критикуващият мисли, че обръщайки се по този начин, смекчава думите си. Крайно погрешно! Повече ни боли от приятеля, който не одобрява поведението ни, отколкото от врага, който проявява открита враждебност.
Изброените форми на критика в никакъв случай не изчерпват всички възможни начини. Те са просто примери за най-често срещаните в практиката. Бъдете внимателни и не прибягвайте към тях.
Ето и изводът от всичко, казано дотук - ако искате да бъдете обичан, не критикувайте. Колкото по-малко си позволявате критични забележки, толкова по-лесно ще е на другите (включително и на любимия) да ви обикнат. Заслужава си да запомните тази тактика. Избягвайте дори и добронамерените критики.

Любовна тактика № 33 – Изразявайте възхищението си, не пестете похвали.
Специалистите по брачните въпроси са стигнали до няколко важни истини за поведението на хората след непосредствени наблюдения върху човешките взаимоотношения. Например известно е, че силата на любовните чувства е в правопропорционална зависимост от това колко важен и значим се мисли партньорът в очите на другия. Колкото по-голямо значение другият си мисли, че му отдавате, толкова по-силни и дълбоки са чувствата му към вас.

Няма спор! След безрезервното приемане една от най-важните човешки потребности е тази да се чувстваш ценен. Нима не искате да сте уважавана личност? Нима не искате думите ви да имат тежест? Е, добре, и другите желаят същото! Хората не само се нуждаят от приемане, въпреки грешките и недостатъците им, а изпитват нужда да бъдат оценени и признати заради положителните им качества.
Този тип емоционална потребност могат да задоволят само хората около вас. Похвалите не се само раздават. Самохвалството е прекалено примитивна форма на признание. Без значение колко пъти някой си повтаря: „Велик съм!" Вътрешният му глас отвръща: „Кого мислиш, че заблуждаваш? Мотивът ти е прозрачен"
Обективността е първото изискване за вярна преценка. Но е невъзможно да сме емоционално безпристрастни и обективни към самите себе си. Както природата е създала човешките същества да не виждат собствените си лица, така им е отнела и възможността обективно да се само оценяват. Ние се нуждаем от другите, защото чрез тях разбираме собственото си поведение. Подобно на слепци, разчитаме другите да се произнесат как „изглеждаме" притежаваме ли красота, интелект... Ако има нещо положително и ценно в нашия характер, то първо ни го посочват другите - те са нашето „второ зрение". Не можем да се доверим на собствената си личностна оценка.
Ще попитате каква е връзката на по-горе казаното със спечелването на човека, когото харесвате? Любимият е човешко същество, което изпитва потребност от възхищение и похвали, която не може сам да задоволи. Щом знаете това, можете да направите съзнателно усилие да задоволите тази негова потребност и това ще го направи още по-зависим от вас.

На повечето хора им липсва остра нужда от увереност. Затова, ако демонстрирате искреното си възхищение към тях, ще ги накарате да се почувстват по-уверени в себе си, и те ще ви бъдат признателни за това. Колкото и упорито някои хора да твърдят обратното, истина е, че чуждото мнение винаги оказва по-голям ефект върху това какво мислим за себе си, отколкото нашето собствено мнение за самите нас. Дори през целия ден окуражително „да се потупвате по гърба" няма да получите увереността, която ще ви вдъхнат думите на друг човек, като например: „Добре свършено, Джон!" или „Чудесно, Сю!" Признаването на нашите положителни качества трябва да дойде отвън, за да означава наистина нещо за нас. Възхищавайки се от любимия, ще отговорите на една негова емоционална потребност, която сам не може да задоволи.

Сега, когато знаете колко важно е искреното ви одобрение за другия, ще попитате по какъв начин да го изразите?
Първо, убедете човека срещу вас, че оценките ви за него имат истинска стойност. Уверете го, че те са внимателно претеглени и затова са точни - че не го хвалите само от приятелско чувство. Но как да го постигнете? Отделете време, за да опознаете вашия партньор. Внимателно го изслушвайте и се опитвайте да го разберете.
Вече изтъкнахме ползата от правенето на комплименти. Въпреки че комплиментите може (и трябва) да са заслужени, на тях се гледа като па прибързана оценка - и вероятно с основание. Това е основният им недостатък. Както този, които прави комплименти, така и този, към който са насочени, обикновено ги приемат като плод на случайни или спонтанни реакции, основани на повърхностни наблюдения. С ласкателства още по-малко ще задоволите емоционалната потребност на другия от признание. Как да проникнете по-дълбоко в личностната му структура? Като отделите време да го опознаете и разберете. Ако наистина изпитвате желание да изразите възхищението си, първо се опитайте да разберете що за човек е, като внимателно го изслушате.
Второ, след като сте направили усилие да го опознаете, помъчете се да откриете неговите положителни качества. Всеки притежава качества, заслужаващи уважение. Както всяка монета има две страни, така и негативното поведение често е изкривена форма на положително, но отразено с обратен знак желание или намерение. Експерт по брачните въпроси веднъж изтъкна пред съпругата на алкохолик, че порокът му е провокиран от непризнатото творческо начало в работата му, а склонността му да се отдава на самосъжаление - доказателство за липса на състрадание. Чак тогава тя призна, че работата на съпруга й наистина е творческа и че винаги е забелязвала загрижеността му към другите. Всеки притежава положителни качества и очаква да бъдат забелязани. Опитайте се да ги забележите!
Трето, когато откриете у вашия партньор качества, които заслужават възхищение, изразете го! Оценете способностите му. Подчертайте колко високо оценявате вашите отношения. Така ще му засвидетелствате уважението си и ще го окуражите да очаква още по-високо признание, а това ще ви доближи до реализирането на истинска духовна връзка!

Любовна тактика № 34 – Проявявайте съчувствие!
Всеки се нуждае от съчувствие от време на време. Някои хора се държат, сякаш са „над тези неща" но обикновено именно те най-много се нуждаят от тях. Ако в труден момент покажете съчувствие към вашия избраник, ще облекчите емоционалния му товар и ще засилите привързаността му към вас. Закон в човешките отношения е хората да „гравитират" около тези, които им помагат в критични моменти.
Тъй като съчувствието е форма на позитивна лична оценка, същите правила, валидни за похвалата, важат и за него. Не изразявайте прибързано съчувствие. Библията казва: „Да отговаря някой, преди да е чул въпроса, е глупаво и срамно за него."* Опитайте се да разберете как се чувства другият, преди да му предложите утеха. В противен случай, съчувствието ви ще изглежда неискрено и няма да окаже желаното въздействие. Симпатия се демонстрира, след като сте изслушали и разбрали другата страна. Какво означава това? Проявете умение да изкушите другия и да проявите съпричастност. След като искреното ви усилие да го разберете, без да правите оценки, не остане незабелязано за него, проявете съчувствие. Вашият любим вече ще е подготвен.
---
* Старият завет, Притчи Соломонови, 18:13. - Б. пр.
---

Думата симпатия означава „споделени чувства". Хората имат нужда да знаят, че не са сами в мислите и чувствата си. Всичко, което трябва да кажете, е: „Знаеш ли, не мога да те виня, че реагираш така. И аз щях да постъпя по същия начин."
Не е трудно, нали? Независимо дали страх, гняв или болка гнетят човека, когото обичате, няколко успокоителни думи ще извършат чудеса и ще го накарат да се почувства щастлив. А това води до по-силна емоционална зависимост.
Не пропускайте възможността да покажете съчувствие. Това е още един начин да спечелите любимия човек!