Виж – тук, вътре има нещо, което трябва да бъде почувствано и преживяно, а ти не му обръщаш внимание и затова е това “знаме” на депресията.
Обърни му внимание, вместо да бягаш от него.



Много астролози изучават астрология, за да се справят с неприятното чувство, че може би животът наистина няма смисъл. Ако открием неблагоприятен сатурнов транзит, можем да го обвиним за обстоятелствата в настоящето и по този начин да рационализираме – така всичко ще бъде наред до две седмици или докато транзитът премине. По този начин човек не се впуска в дълбоките и често плашещи изследвания, които биха могли го отведат до сърцевината на депресията и съответно до неговата същност. Това само създава бариера между човека и преживяването и отлага проблема до следващия транзит. Астрологът остава неспособен истински да разбере значението на Сатурн и Плутон. Човек често използва духовни вярвания и дисциплини, за да избегне спускането в царството на депресията. Въпреки че има истина в тях, има истина и в идеята, че животът понякога изглежда безсмислен и в края на краищата всеки е смъртен и един ден ще умре. Ние сме сами, хванати в капана на нашите отделни тела и психики и преживяването на вселенското единство и любов заедно с обещанието за много животи чрез реинкарнация е субективна теория. Депресията е истината на тялото, точно както смисълът е истината на духа. Човек не отрича едното за сметка на другото. Животът има две лица.

За щастие едно от нещата, които се случват, е че индивидуалните потенциали и дарби се интегрират в осъзнатост и живот, недостигани досега. Обикновено това включва възможност за справяне с отделянето и самотата, която преди е липсвала на човек. Тази способност укрепва Егото, което означава повече увереност в себе си, собствената ценност и вяра в живота. Човек се освобождава от родителите и може да живее собствения си живот. Ако можем да извлечем това от депресията, дори когато тя е продължителна, то ние сме получили един невероятен подарък.


Транзитите и прогресиите на Сатурн често се свързват с депресията. Ендогенната депресия (остра депресия, която се смята за органична и без връзка с външни фактори) често е свързвана с двугодишния транзит на Сатурн върху критична точка от рождената карта. Когато транзитът отмине, индивидът сякаш излиза от депресията.

Транзитите на Плутон често съвпадат с началото на депресия и тъй като Плутон прекарва доста време, преминавайки назад-напред върху определена точка в картата, тази депресия може да продължи значителен период от време.

Сатурн и Плутон, преминавайки над такива горещи точки в картата ще хвърлят индивида в мощно преживяване на разцепване (split off). И двете карат индивида да се сблъска с истината, и ако тази истина е част от нас, останала инфантилна, наранена и неспособна да прости на живота заради неговата безпощадност, тогава той потъва в най-ранните си преживявания от детството.
Това важи за прогресивните планети, правещи силен аспект с наталния Плутон. Много често това е показател за потенциално възстановяване на емоции и ценности, които са били изгубени в детството и погребани под огромно количество болка.

Често това са транзитите на Сатурн и Плутон, отключващи депресия, която се корени в подтиснат Марс, неизживян Юпитер или фрустрирани Луна или Венера. Източникът на депресията сякаш е неизживян живот, заключени емоции, сковано въображение и неразрешени гняв и болка.


Транзитиращ и/или прогресивен Уран в съвпад, секстил или тригон към наталното Слънце, може да подейства изключително творчески за човек, изпаднал в депресия. Събужда се чувството за индивидуалност – светлина в края на тунела. Когато приближава при транзит или прогресия, той освобождава енергия, която е била хваната в подсъзнанието или в стари структури.

Въпреки това много често освободеното либидо трудно се интегрира в съществуващата жизнена ситуация, особено когато Уран прави транзит към Марс. Някакъв порив може би спешно трябва да бъде осъществен от индивида, който често се страхува да наруши статуквото - по този начин енергията се връща обратно и човек отново изпада в депресия. Също така, ако Уран транзитира в квадратура към Луната или Сатурн, всичките рани, чувства на самота, отхвърляне и изолация ще излязат на повърхността и ще доведат до депресия. По груби сметки, ако настоящата ситуация не може да понесе дори положителен аспект на Уран – Уран/Юпитер, Уран/Венера – индивидът ще се опита да отрече, че се променя и резултатът отново е депресия.


От откриването на Хирон през 1977 г. астролозите преживяват и изследват неговите теми, слушат нови истории, които пресъздават древния мит и се доближават до някакво разбиране за неговото архетипно влияние. Сега се вярва, че за да може човек да живее живота си пълноценно, той трябва да се изправи лице в лице с тази част от себе си, която по-скоро би желала смъртта.

Каква е позицията на Хирон в рождената карта и какви аспекти прави към другите планети? Като астролози ние разглеждаме символизма на полярността на Слънцето и Хирон – надеждата срещу отчаянието – волята за живот срещу безнадежността. Макар и неаспектирани в картата на всеки човек, тези символи присъстват. Те формират енергийна динамика в личността. Директният аспект изостря тази динамика и често става фокус на индивидуалното пътешествие.

Всички планети до и включително Сатурн служат за развитие на индивидуалното Его, най-добре символизирано от Слънцето като център на индивидуалността. Хирон лежи на границата между Сатурн и външните планети и провежда колективните проблеми, които въздействат и нараняват индивида чрез самата си природа. Колективният характер на Хирон означава нещо колективно “неизличимо”, защото раната съществува в колективното несъзнавано и е наследствена. Слънцето изразява чувството за предназначение и смисъл на живота, които са неразривно свързани с волята за живот и за себеосъществяване.

В мита Хирон не е станал лечител, защото е бил ранен. Той е бил учител и лечител преди да му нанесат раната. Въпреки това можем да приемем, че той е страдал преди това поради самотното си съществуване. Въпреки че е принадлежал към племе от други кентаври (които символизират природните инстинктивни сили) той се е разграничавал от племето и останал в изолация. Хирон представлява мъдрото животно, което по собствена воля е избрало да служи на човешката еволюция и осъзнаване вместо да остане сляпо подчинено на инстинктивните натрапливи импулси на животинското царство. Той обърнал гръб на дивата си инстинктивната природа, за да е в служба на еволюционния модел, който, според него, е пътят напред за целия живот. Случайно бива ранен от отровна стрела, насочена към друг кентавър и раната не зараства, въпреки всички опитани лечителски методи. Накрая той се оттегля в пещерата си, виейки в агония, молейки за смърт. Зевс и Прометей се смиляват над него и го даряват с утехата на тленността, като му позволяват да почива в мир както всеки друг смъртен, макар някога да е бил бог.

Тази история подсказва състояние на несправедливост в живота, което е трудно за всеки човек, особено за идеалиста, занимаващ се с езотерични науки. Иска ни се да вярваме, че животът е справедлив и че доброто се възнаграждава, а злото наказва; поне в някой друг живот, ако не и в този.

Хирон е образ на тази част в нас, която е била ранена несправедливо от живота и неизбежните условия, които отразяват провали и грешки в колективната психика, която бавно и с усилия върви към прогрес. Ние сме жертви на несправедливо нанесена болка, която предизвиква ответна реакция през поколенията, оставяйки много от нас пълни с горчивина и цинизъм. Ние получаваме физическа и психологическа вреда, чиито причини се крият не в нечия индивидуална или дори родителска грешка, а в генетичното наследство (личен недъг) или в колективните бедствия като Холокоста, Африканския глад, СПИН, атаката на 11 септември в Ню Йорк, войната в Ирак – когато хиляди индивиди са били подложени на смърт и необясним ужас. Колективната психика, над която нямаме контрол и за която като индивиди не можем да бъдем обвинявани.

Такива сблъсъци с неизбежните грешки на колективното могат да ни оставят изпълнени с горчивина и отчаяние. Ние можем да наказваме другите за това, че се чувстваме наранени, осакатени и неовъзмездени – или можем да наказваме себе си. В крайна сметка трябва да приемем, че няма отговори, няма награди. Както Хирон трябва да разберем и приемем, че сме само смъртни и обречени да грешим като колектив. Това би отключило нашата състрадателност. Състраданието на един недъгав човек към друг.

Всички трябва да се обърнем към Хирон и да се запитаме “Каква е природата на моята рана? Как ме е наранил живота и кого тайно обвинявам? Мога ли да изпитвам състрадание и прошка към себе си или само гняв и самосъжаление? Къде саботирам или дори разрушавам себе си поради горчивината.

Психичните болести представляват здравен проблем номер едно за САЩ и вероятно за цялото човечество. Според някои изследвания приблизително една трета от всички американци страдат от някакъв вид емоционално нарушение. Става все по-голям проблем сред деца и подрастващи. Американската Психиатрична Асоциация (АРА) предполага, че от 3 до 6 милиона млади хора в момента са в депресия.

Карол Раймер