Цветовете са навсякъде около нас независимо дали осъзнаваме или не те са неразделна и постоянно съпътстваща част от нашия живот, а общо приетото мнение, че цветовете служат само за украса не е вярно. Повечето хора възприемат над 70% информация от света чрез своето зрение. Независимо дали нашето зрение е по-лошо или по-добро, то изключително силно оказва влияние върху нашите емоции, начин на мислене, поведение, реакции. Всеки един цвят си има свои символ, тежест, внушение, емоционална натовареност или религиозни убеждения. А интересът към "науката за цветовете” не е проблем само на художници, фотографи, дизайнери и архитекти, тази не толкова популярна наука занимава и вълнува също така: физици, биолози, психолози, математици, социолози и много други учени. От ранно детство ние сме свикнали да опознаваме предметите по техните цветове. Растейки, се научаваме да възприемаме и различаваме по-голям обхват от нюанси на цветовете. Често пъти забелязваме, че някои цветове или комбинация от цветове ни привличат, а други ни отблъскват, трети пък изобщо не забелязваме.

Всъщност човешкия мозък е създаден да наблюдава заобикалящата ни действителност синтетично, а не аналитично, ние "раздробяваме” образът на съставящите го форми, цветове, големина и т.н., и чак в мозъка, благодарение на сетивните ни органи ние получаваме цялостната картина с всичките и изкривявания, неточности и т.н. Всъщност е много интересно, как по различен начин възприемаме цвета според това, каква форма или площ заема според това от какви други цветове е заобиколен.



Когато се говори за физическото въздействие, става въпрос за въздействие върху физиологията на човека. То зависи от наситеността на цвета, качествата му. продължителността на наблюдение, особеностите на нервната система, възрастта, пола и други фактори. Някои физиологически действия на човешки организъм се обясняват с явления, предизвикани от синия или от червения свят, особено когато са силно наситени. Червеният, жълтият и оранжевият цветове са екстровертни цветове, т.е. на импулса обърнат навън. Червеният цвят възбужда нервната система, предизвиква зачестяване на дишането и пулса и активизира работата на мускулите. Оранжевият и червеният цвят освен зрителния, възбуждат и слуховия център в мозъка, като по този начин предизвикват усещане за увеличаване на звука. Затова не без основание често наричат тези цветове "крещящи”. Синият цвят оказва забавящо действие на нервната система. Синият, виолетовият и зеленият цвят са интровертни цветове и при тях импулсът е обърнат навътре. Зеленият и синият цветове са успокояващи цветове, отслабват напрежението в слуховия център и като че ли отслабват или компенсират силата на шумовете.


Към това въздействие се отнасят илюзиите или оптически явления, които са предизвикани от цветовете и които изменят външният вид на предметите. Вие сте имали празник на физиката, и сте разглеждали подробно въпроса за илюзиите.


Става въпрос за чувствата, които те предизвикват в нас. Това влияние е тясно свързано с оптическите свойства на цветовете. Цветът е емоционална храна за човешкото същество. Ние възприемаме цвета не само на асоциативно ниво, но възприемаме и енергията, която носи. Като източник на енергия, чрез цвета можем да регулираме и да подобряваме обкръжаващата ни среда. Повечето от нас вече са открили, че някои от цветовете ни карат да се чувстваме удобно, а други цветове предпочитаме да не са около нас. Характерът и изразителността на цветовете може значително да се изменя в зависимост от асоциациите, които пораждат. Всеки се опитва да обясни емоционалната характеристика на един или друг цвят с характера на предметите, на който обикновено виждаме този цвят. Това е силно индивидуална особеност на всеки човек, зависеща от придобития опит. Тук трудно могат да се установят каквито и да било правила.

Основно при използването на цветовете е разбирането, че всеки цвят притежава определен енергиен потенциал, който оказва влияние върху всяко човешко същество. Всеки цвят има определена дължина на светлинната вълна, която се определя от честотата и скоростта на нейното движение. Любимият цвят често показва, от какъв точно тип енергия се нуждае човек, за да запази своето вътрешно равновесие. Цветовете, които ни карат да се чувстваме неуютно са също много важни, защото ни дават информация за енергията, която разрушава нашето равновесие. Обществата също избират определени цветове, които са носител на определен статус и особено важни събития. Цветът има два езика - съзнателен (езика на енергията) и несъзнателен (езика на символа), чрез която може да се манипулирана. Като знаем това и като познаваме енергийния ефект на цветовете можем да имаме по-голям контрол върху нашия живот.


Символиката на цветовете се дължи на особеностите на психиката, на всевъзможните асоциации, които често са доста прости, а такива тълкувания се дължат най-вече на всекидневния ни опит, който се допълва от митологичните, религиозните и естетическите ни възгледи. Като правило синият цвят означава мислене, жълтият - интуицията, червеният - вълнение, зеленият - възприятието. Но има и такива случаи, в които в един и същи цвят съвместно съществуват противоположни значение. Например, жълтото може да значи женственост и измяна. От друга страна, на едно и също абстрактно понятие могат да отговарят няколко цвята. Любовта към майката е бялото, към бога – синьото, към себе си – жълтото, към любимия – червеното, към приятеля – зеленото, сексът е черното. Това може да се каже за максимално наситените цветове, защото при изменение на наситеността на цвета, неговата символика също се изменя. Така например червеното символизира активност, страст, но при добавяне на бяло се получава розово - нежност. Върху избора на цвета влияят най-различни фактори. Южните темпераментни народи, живеещи в горещите слънчеви страни, обичат ярките одеяния, а северните народи - по-спокойни и сдържани, предпочитат меките пастелни тонове. Белият цвят за някои народи е олицетворение на радост и чистота, а за други е траурен цвят. Кой си ти? Кой е любимият ти цвят?


Оттенъците на червеното могат да се класифицират като преобладаваща жълта и синя основа. Първите са „по-топли", а тези основани на синия цвят „по-студени". Именно поради това, оттенъците на един и същ цвят предизвикват толкова противоречиви асоциации.

Червеният цвят е въплъщение на жизнена енергия, активност. Това е цветът на страстта. Обичат го смелите, волеви и любознателни хора, живеещи пълноценен и съдържателен живот. Те са силно емоционални натури, склонни да рискуват. "Червените”, като цяло са общителни и доброжелателни, но ако усетят противодействие, могат и да избухнат. Те често вземат решения вместо другите, честолюбиви са и не са равнодушни към житейските блага. Психолозите отбелязват, че не е трудно да бъде съблазнена жената в червено.

Цветът, който избираме Розовият цвят е популярен сред романтичните и нежни натури, изпитващи потребност от любов и ласка. Предпочитат го и хора лекомислени, сантиментални, понякога незрели, дори инфантилни. Те са пасивни, но и емоционални и понякога се нуждаят да бъдат ръководени. Ярко розови тоалети обичат съвсем младите дами, склонни да се показват пред всички.


Синьото предразполага към вглъбяване. Колкото по-дълбок и по-тъмен става синият цвят, толкова повече тласка човека към безкрайното, буди в него глад за чистота и стимулира свръхчувствителност. Много тъмно синьото дава усещане за покой. Синьо близко до черното получава оттенък на печал. Когато става по-светъл, синият цвят придобива равнодушен характер и изглежда далечен и безразличен на човка, също както небето. И колкото по-светъл е, толкова по-беззвучен става, докато не достигне до немият покой - бялото.

Синия цвят предпочитат хора, които се стремят към емоционален комфорт, спокойствие. Те ценят подредения живот и държат на доброжелателното отношение на околните. Често пъти тези хора са чувствителни, нерешителни и, като правило, изпитват страх пред трудностите. "Дамите в синьо” са по-често затворени, склонни към самоанализ, срамежливи, но при това се справят добре с традиционно женските си задължения.


Синьозелен цвят обичат онези, които се смятат за избрани. За тях са характерни студено-любезен маниер на общуване, високомерие, известен снобизъм. Хора, които предпочитат по-тъмните оттенъци на синьозеленото, са по-необщителни и са склонни към само любуване.


Небесносиният цвят символизира мечти и копнежи. Избират го онези, които се стремят към равновесие, хармония и съгласие. Любителите на небесносиньото се привързват лесно, умеят да бъдат верни. Сред тях има много фантазьори, безгрижни и лекомислени натури, които в моменти на беди лесно се отчайват.


Зеленото е най-спокойният цвят. Той не се движи на никъде и няма дори и оттенък на радост или печал. Това постоянно отсъствие на движение действа благотворно на изморени хора, но може да до скучае с времето. При добавяне на синьо, той става по сериозен и замислен цвят.

Зеленият цвят е знак за стабилност и увереност. Той се харесва на хора, които са способни да претеглят и преценяват вярно благоприятните възможности. В обществото те предпочитат лидерската позиция, понякога потискат околните с авторитета си, при това обаче са склонни да помагат на другите дори в личен ущърб. Те са настойчиви, понякога твърде упорити при достигане на целите си, акуратни и педантични. "Зелените” хора са приветливи, но доста потайни, стараят се да не пускат никого в своя личен свят. Те са доста придирчиви в запознанствата си - заради прекалената си критичност не винаги се разбират добре с околните.


Тревистозелено харесват властните и волеви личности. Това е цветът на мизантропи и циници, които умеят да заобикалят сложните ситуации. Те често пъти се стремят да наложат своята воля на другите, но предпочитат да действат не веднага, за да не изпаднат в неудобно положение.


От друга страна, жълтият цвят безпокои човек, боде го, дразни го. Ако се сравни с някое човешко състояние, то той би могъл да съответства на безумието, сляпото буйство.

Жълтият цвят символизира интелект, непринуденост и интуиция. Избират го хора с висока самооценка, уверени в себе си. Те изпитват потребност от емоционално общуване, обичат да им се възхищават. "Жълтите” като цяло са оптимисти. Те са независими, нетърпеливи, понякога са непоследователни. Често пъти се стремят към пълно освобождаване от проблеми и грижи. Обичат всичко ново и непознато, адаптират се лесно.


Лимонено жълто се харесва на хора проницателни, активни и любознателни. Те мислят нестандартно и са твърде критични, но не понасят критиката, отправена към тях лично. Добре се владеят и умеят ловко да избягват компрометиращи ситуации. На пръв поглед радушни и скромни, понякога са завистливи и не приемат да им се отказва. Нерядко любителите на лимоненожълтия цвят страдат от сексуална студенина.

Виолетовият цвят - той е като изстуден червен цвят и затова той звучи в известна степен болезнено, като нещо потушено и печално.

Виолетовият цвят издава подсъзнателно желание да бъдеш харесван и кокетство. Обичат го творческите натури, намиращи се в душевен смут. Доста често деликатни и емоционални хора, с високи духовни претенции, изпитващи понякога потребност да избягат от реалността в света на копнежите и мечтите, също избират облекло именно в този цвят. Тези хора имат особен естетически усет и нерядко създават около себе си атмосфера на хармония и съгласие, макар че са склонни да подлагат всичко на съмнение.


Често определят като "липса на цвят”. Той е символ на мира, в които изчезват всички цветове, всички материални свойства. Затова белият цвят действа на нашата психика като мълчание. Но това не е мъртво мълчание, а обратно - пълно с възможности.

Белият цвят традиционно символизира невинност и чистота. Той се асоциира едновременно със студ, сняг, но и със сиянието на светлината. Харесва се на онези, които се стремят към лекота и свобода. Хора, които искат да подчертаят чистотата, акуратността си, които умеят да избягват неприятностите, отхвърлящи всичко мрачно и "мръсно”, обичат да се показват в обществото изцяло "в бяло”. В известен смисъл те са малко темерути и скучни хора. Понякога белият костюм говори за стремежа на собственика си към обновление, издава желанието му "да започне нов живот”.



Черният цвят е символ на тайнственото, загадъчното, дори зловещото. Изборът на черния цвят говори за отсъствие, липса на нещо важно за човека. Черното облекло като че ли огражда, защитава от външни въздействия. Любителите на черното са склонни към негативно възприятие на действителността и често търпят поражение в битките със съдбата. Като правило, те имат повишена потребност от независимост, съпротивляват се на външните влияния и не признават чуждия авторитет. "Черните” обичат да спорят и се отличават с краен субективизъм. Смятат своите идеали за непостижими.

Равновесието между бялото и черното дава сиво, а естествено сивият цвят не може да предизвика нито движение, нито звук. Сивото е нямо и статично, но тази статичност е по-различна от тази при зеленото, родена от два активни цвята - жълто и синьо. Затова сивият цвят - това е безутешна неподвижност.

Сивото е неутрален, "неемоционален” цвят. Предпочитат го, онези, които съзнателно се изолират от външните въздействия, за да съхранят спокойствието и вътрешната си стабилност. "Хората в сиво” най-често са потайни, не обичат да афишират чувствата си. Те са благоразумни, предпазливи, предпочитат да остават в сянка и да контролират ситуацията (често ги наричат "сивите кардинали”).


Ние възприемаме червения цвят като типично топъл цвят, въздействащ със своята жизненост, живия си неспокоен цвят, който не е лекомислен като жълтия. За разлика от жълтото, червеното сякаш гори в себе си. Но червеният цвят силно изменя своето въздействие при промяна на наситеността му. При добавяне на черно към него се появява тъпото, грубо и неспособно да се движи кафяво. В по-тъмните оттенъци на червеното се губи активността на пламъка.

Кафявия цвят избират хора, които се стремят към спокоен живот, онези, които твърдо и сигурно са стъпили на земята. Най-високо от всичко те поставят дома, семейството, приятелите и традициите. Нерядко кафявият цвят привлича онези, които са в конфликтна ситуация или изпитват физически дискомфорт и се нуждаят от почивка.