Една от най-големите мистерии на живота е изпитването на любов към друг човек. В продължение на епохи хората са се опитвали да дефинират и разберат дълбините на любовта и феномена на нейната простота. Ние познаваме интимната любов на един човек към друг. Ние изпитваме любов към природата. Притежаваме любов към материалните неща. Ние чувстваме любов към семейството и децата. Въвлечени сме в любовта към Бога и към самия живот. Всичко това са различни форми на любов, но на едно фино, неосезаемо ниво те са едно и също. Една безкрайна нишка свързва всички форми на любов заедно, така че различията се основават повече на обекта на любовта и качеството на самата любов, отколкото по отношение на първичната си същност. Ние знаем, че когато един човек чувства любов към друг, той може да чувства любов и към други неща във вселената, защото центърът на любовта е отворен. Когато един индивид изпитва голяма любов към живота, той е способен да обича всички неща - защото да обичаш нещо, е в основата на това да обичаш всичко!

Съвременното схващане за любовта може да е объркващо. Понякога объркваме страстта със любовта, защото разбираме погрешно разликата между сексуален нагон и чувство. Страстта възбужда личността. Любовта извисява духа. Страстта е сила. Любовта е единствената сила, която може да надделее над страстта. Когато хората ги свързва само страст, те могат да изпитат такава поредица от опасни емоции, че цялата етика и съвест да отидат на вятъра. Любовта е много по-малко възбуждаща, но притежава неизмеримо повече стойност, тъй като нейната същност е една спокойна, трайна сила, която извира от кладенеца на душата, запълва празните пространства в човешката същност и носи на индивида чувство на цялостност.

Казано е, че "времето лекува всички рани." Това не на всяка цена е вярно, тъй като много хора прекарват години, постоянно мислейки за старите си наранявания. Любовта e истинският лечител. Дори Исус, чиято любов е била толкова голяма, че търсел хармония с цялото човечество, никога не би лекувал, ако не е изпитвал любов. Мощта на любовта несъмнено е най-великата сила на тази земя. Когато търсим причините за съществуването, понякога напрягаме ума си, за да разберем нашето място във вселената. Ние просто трябва да изпитаме любов, за да оценим напълно Божествената цел. Там, където свършват разумът и логиката, започва любовта.

Любовта подхранва духа и дава храна на душата. Любовта е разликата между музикалната нота и музиката, която чуваме. Тя създава признателност към живота, който еманира от самото сърце на душата на индивида, разцъфвайки в чувството, че всичко ще бъде наред.
Тъй като хората се опитват да опростяват чувствата, ние сме стигнали до убеждението, че любовта и омразата са две противоположни идеи или две страни на една и съща монета. Обаче хората, чиито сърца са изпълнени с любов, не са способни на омраза. Тези, чиито сърца са изпълнени с омраза, дори не знаят, че любовта съществува. Любовта и омразата се противопоставят една на друга, те са толкова различни, че не можем да открием чистата същност на двете в един и същ индивид. Любовта е това, което кара всички неща да съществуват заедно. Нейният истински смисъл не се изразява лесно с думи. Тя може да се сравни със светлината, която проблясва в семената на истината, давайки топлина и божествено вдъхновение на всички, които могат да възприемат нейната същност. Любовта има силата да сглоби пъзела на живота, да разбули загадките на ума и да придаде цел на привидно нямащи връзка преживявания. Това е тази сила, която прави човека хармоничен със себе си.

Когато индивидът постигне хармонично разбиране за себе си, той започва да се развива в по-голяма хармония с цялата любов, която е в света. Той може да тръгне по пътя, който ще го направи божествена духовна същност. Изучаването на астрологичната съвместимост може да ни помогне по този път, тъй като самата карта показва начина, по който ще разберем доколко сме част от божествената сила, която ръководи и движи нашия живот. Никой не може да изпита любов към някой друг, когато не е в синхрон със себе си.

Когато човек допълва себе си, чрез любовта към някой друг, в играта се включва трети фактор. Вселената като че ли се подчинява в името на двамата. Трудните ситуации стават лесни. Пречките като че ли по чудо се стопяват. Едно дълбоко усещане за целенасоченост започва да цъфти на две преплетени стъбла, насочили се към вселенското единство. Когато осъзнаем, че любовта се проявява чрез изкуството, музиката, поезията, чувството, природата, мъдростта и всички нива на разбиране, тогава е лесно да видим как взаимоотношенията или споделената любов с другия са наистина скъпоценностите на живота.