Думата “карма” се е използвала толкова многообразно от окултисти, астролози и други хора, занимаващи се с универсалните закони, които ръководят живота ни, че разглеждайки връзката на астрологията с кармата, ние сме длъжни преди всичко да внесем яснота в значението на този термин. По същество той се отнася до универсалният закон за причина и следствие и е идентичен с библейската идея, че “Каквото човек посее, такова ще пожъне”. Този закон е просто по-широко приложение на нашите земни представи за причина и следствие; очевидно е, че нито един човек, засаждащ магарешки бодили, не може да очаква реколта от рози. Законът на кармата е подобен на закона от Нютоновата механика: “На всяко действие съответства равно противодействие”. Единствената разлика между универсалният закон на кармата и земният физически закон за причина и следствие е мащабът на съществувание, който всеки от тях обхваща. Законът на кармата предполага, че животът е непрекъснато изпитание, по никакъв начин неограничен от едно прераждане в материалния свят. В такъв случай универсалният закон на кармата може да бъде смятан за начин за достигане и спазване на всеобща справедливост и равновесие. Той всъщност е един от най-простите и всеобхватни закони на живота. Той е неделим от това, което някои наричат “закон на благоприятната възможност” – т.е. универсален закон, който поставя всеки от нас в условия, които осигуряват верните духовни уроци, от които се нуждаем, за да станем по-богоподобни.

Концепцията за карма е основана на явлението на полярността, чрез която вселената поддържа състояние на равновесие. Това не е състояние на инерция, а по-скоро динамично, постоянно променящо се равновесие. Тази концепция е присъща на предположението, че индивидуалната “душа” (или “същност” в някои мисловни школи) имат вътре в себе си причинната сила, която накрая донася плодовете, “следствието”. Способността, която поражда този процес е “волята”, а цялата структура на причинния феномен се нарича “желание”. “Желанието” може да се смята за прилагане на волята по такъв начин, че да насочи енергията на личността към изява на импулси или идеи.
Цялата идея за кармата, разбира се, е неотделима от теориите (или законите) на прераждането. Въпреки, че някои автори считат кармата и прераждането за метафори или символи на много по-финия космичен процес, отколкото изглежда от популярната концепция на термина, повечето хора, които са приели доктрината на прераждането и кармата като житейска реалност, са удовлетворени от традиционното, даже очевидно значение на тази дума. За повечето хора процесът на прераждането се отнася просто до периодична изява на безсмъртните създания, души през средата на физическия свят, за да усвоят определени уроци и да развият определен начин на съществувание като подготовка към висшето състояние на съществуванието (или съзнанието). В съответствие с теорията за прераждането, изложена в психичните тълкувания на великия ясновидец Едгар Кейси (когото сега наричат “Спящият пророк” по името на бестселъра на Джес Стърн), всички “същности” са били създадени “ в начален стадий” и периодично се прераждат, за да усвоят фундаментални духовни уроци: любов, търпение, умереност, равновесие, вяра, преданост и т.н. Според Кейси, духовното развитие обикновено способства за познаването на основните универсални закони, такива като прераждане, карма, милосърдие. “Законът на милосърдието” е най-важен в психичните тълкувания на Кейси.
Както Нютоновата механика в сравнение със съвременната ядрена физика, така и законът на кармата изглежда действа на доста грубо ниво в сравнение със закона на милосърдието, който според Кейси, измества законът на кармата, когато човек се отвори отвътре за “Христовото Съзнание”. Това “Христово Съзнание”е човешкото изживяване на единството, което няма противодействие, понеже не се извършва на това ниво, където действа законът на полярността (или на противоположностите). Следователно, ако приемем концепцията на закона на милосърдието на Кейси, ние ще разберем, че законът на кармата не е основната сила, заложена в основата на нашия живот. При все това, може да бъде полезно да се разбере кармата, какво е това и как работи. Кейси е заявявал, че “всеки” живот е обща сума на всички по-рано прераждали се “Аз” и “всичко, което по-рано е било натрупано, както доброто, така и лошото, се съдържа в тази възможност” (т.е. текущото прераждане). В хиляди записани психични тълкувания Кейси нееднократно е подчертавал, че когато човек преживява определен вид проблем или напрегната фаза от живота, той просто “среща себе си” - с други думи, на индивида ще му се наложи да се сблъска с изпитание, което е създал в миналото.
Законът на кармата, в неговото най-дълбоко ниво е изразен в библейската аксиома: “око за око, зъб за зъб”. Не трябва да се надценява силата на желанието като най-дълбока сила, пораждаща карма. Само индивидуалното его може да желае, тъй като същественото “Аз” (или душата) е вече едно с всичко и затова не желае нищо. Всъщност законът на кармата ни казва: “ В края на краищата вие получавате онова, което искате”. Но, разбира се, ние не можем да разберем всичките си желания, докато не ги изпитаме. Например, някой може да иска материално богатство. Така че в бъдеще се ражда в семейство с поразително богатство и разкош. Сега той има това, което е искал, но удовлетворен ли е? Не. Веднага възникват други желания, доколкото тази природа на неспокойния ум поражда желания.
Всъщност, индивидът може да осъзнае, че това отново намерено богатство не само че не е удовлетворяващо, но даже е ужасно бреме! Когато е бил беден поне не е имало какво да губи; бил е свободен. Сега, вече богат, той постоянно се безпокои да не загуби това, което в действителност повече не иска, но все пак е свързан с него. Възниква въпросът: “Как личността може да се освободи (или да бъде освободена) от своите, изковани от желанията й, привързаности, за да бъде отново свободна?” (Великият английски поет Уйлям Блейк е нарекъл тези привързаности “изковани от разумът окови”). Тази свобода е желана цел на всички начини за освобождаване и техники за развиване на своите способности.
Най-великото богатство на знанието за природата и действието на кармичния закон се открива в трудовете и ученията на различни източни духовни наставници и техните учения се коренят в будистките и хинди традиции. Парамаханза Йогананда, един от първите духовни учители, широко разпространили своите учения на запад, е написал забележителна вдъхновена книга “Автобиография на един Йога”, в която намираме следният цитат:

Жребий, карма, съдба, – наречете го както искате - е закон на справедливостта, който някак си, но не случайно, определя нашата раса, нашата физическа структура и някои от нашите ментални и емоционални черти. Важно нещо, което е необходимо да се разбере е, че въпреки че не можем да се изплъзнем от нашия основен модел, можем да работим в съгласуваност с него. Именно тук идва свободната воля. Ние сме свободни да избираме и да разпознаваме в рамките на нашето разбиране, и, ако правилно използваме нашата сила на избор, нашето разбиране расте. Тогава, направил избор, човек трябва да приеме и последствията на своя избор и да се оттласне от това.

По нататък Йогананда обяснява, как ефективно да общуваме със своята карма и каква трябва да бъде правилната позиция по отношение на съдбата ни:

Семената на миналата карма не могат да поникнат, ако се изгарят в божествения огън на мъдростта... Колкото по-дълбоко е самоосъзнаването на човек, толкова повече той влияе на цялата вселена със своите недоловими духовни вибрации и толкова по-малко е засегнат от феноменалния поток (карма).

Йогананда също е познавал отблизо астрологията, доколкото неговият гуру е бил познавач на всички древни изкуства и науки. Коментарите му за астрологията и нейната сфера заслужават разглеждане:

Детето се появява на света в този ден и час, когато небесните лъчи се намират в математическа хармония с индивидуалната му карма. Хороскопът му е сложен портрет, разкриващ неговото недопускащо промени минало и неговите вероятни бъдещи резултати. Но рождената карта може да бъде правилно интерпретирана само от човек с интуитивна мъдрост; а такива не са много.

Понякога казвах на астролозите да изберат моите най-лоши периоди, съгласно планетарните показатели, а аз все пак ще изпълня всяка задача, която ще определя за себе си. Вярно е, че моите успехи по това време бяха съпровождани от необикновени трудности. Но увереността ми винаги се потвърждаваше; вярата в божествената закрила и правилното използване на волята, дадена на човека от Бога, това са сили по-значителни от които и да са други.

В будистките традиции целта на техниките за освобождаване и духовна практика, е наречена “нирвана”, термин, който не е правилно интерпретиран от много представители на запада, които се опитват да проникнат в дълбочината на будистките мъдрости. Буквалното значение на термина “нирвана” е “там, където вятърът на кармата не духа”. С други думи, единственият начин да се постигне духовен прогрес е да се събудим (“Буда” буквално означава “този, който е събуден”) за ниво на съзнание, излизащо отвъд пределите на кармата и на илюзиите. От тези учения можем да направим извод, че единственият начин за общуване с кармата в края на краищата е да се издигнем над нея. Но, докато ние се прераждаме във физическа форма, законът на кармата ни въздейства по един или друг начин; затова ще бъде много полезно, ако можем да постигнем разбиране на кармичните модели, с които трябва да се разплащаме в този живот, ако това ни позволи да се изправим пред съдбата си с непоколебимост и да я приемем.
Една древна индуска традиция прави дълбок анализ на кармичния закон, като разделя видовете карма на три групи:
Pralabd карма се счита за съдбата, жребий, карма, която трябва да срещнем в този живот. Смята се, че според своята същност този основен модел на съдбата не допуска промяна, просто това е модел и последователност на изпитания, с които индивидът трябва да се срещне в това прераждане. Твърди се, все пак, че духовният подход към живота, помощта на духовен наставник или просто Божията милост понякога се намесват, за да намалят влиянието на особено тежка карма, като по такъв начин превръщат “ударът на меча” в “леко убождане”.

Kriyaman карма е кармата, която създаваме в този живот, с ефектите на която ще се наложи да се срещнем в бъдеще. Основната причина за суровите понякога дисциплини на различните духовни пътища се състои в това, че такъв контрол върху поведението може да помогне на пътешестващия по този път да се въздържа от създаване на допълнителна карма, която възпрепятства неговият духовен прогрес в бъдеще. Друг начин (освен практикуване на такива дисциплини) да се избегне създаване на карма в настоящето е, въздържане от интензивни желания и привързаности, като едновременно се развива подходящ дух и безпристрастна позиция при изпълняване на ежедневните ни задължения. Естествено, запазването на подходящ дух и безпристрастност е много трудно и в духовните учения се счита за абсолютно невъзможно без помощта на медитацията.
И накрая, Sinchit карма е термин, означаващ запас от карма, който ние сме натрупали в течение на много години, но той не е особено активен в това прераждане. Според тези учения, от хилядите прераждания ние сме натрупали толкова кармични заплетени положения, че би било невъзможно за един живот да се сблъскаме с всички резултати от минали мисли и действия. Ние просто бихме били потиснати физически, психически и емоционално. Затова тази част от нашата карма, която не е предназначена за съдбата на настоящия ни живот (pralabd), остава в резерва. Съгласно тези учения ще ни се наложи да се сблъскаме и с всичката тази карма някога в бъдеще, ако Висшият Духовен Учител не ни освободи от част от това бреме.
Един духовен учител, с много последователи в САЩ, Мехер Баба също обяснява действието на кармата:

Вие като грубо тяло се раждате отново и отново, докато не осъзнаете Истинското си Аз. Вие като разум (душа), се раждате само веднъж; и умирате само веднъж; в този смисъл вие не се прераждате. Плътното тяло продължава да се променя, а разумът (менталното тяло) остава същото. Всички впечатления (санскара) се натрупват в ума. Те или трябва да бъдат изразходвани, или да бъдат неутрализирани чрез свежа карма в последователните прераждания. Вие се раждате мъж, жена, богати, бедни; блестящи, глупави… за да имате това богатство на опита, което помага да се престъпят пределите на всички форми на дуализма.

Съмнявам се, че някой запознат с точността и ползата от астрологията, ще отрича, че рождената карта в символична форма разкрива основният жизнен модел на личността: възможности, таланти, привързаности, проблеми и доминантните ментални характеристики. Ако това е така, тогава рождената карта, очевидно, разкрива план или рентгенови снимки на текущата pralabd на душата или съдбата, кармата. Както детайлно съм показал в своята книга “Астрология, психология и четирите елемента”, може да се смята, че рождената карта разкрива моделът на енергия на индивида, който се проявява на всички нива едновременно: физическо, ментално, емоционално и вдъхновено, съответстващи на четирите стихии: земя, въздух, вода и огън. Sinchit - или натрупаната карма не е показана в рождената карта, тъй като не е предназначена за този живот. Kriyaman - карма също не е показана в рождената карта, тъй като изглежда, имаме до известна степен свобода, може би все пак ограничена, в определенията, каква карма ще създаваме в настоящето.

Като говоря за “жребий”, “съдба” и подобни термини не искам да създавам впечатление, че не можем да направим нищо в отговор на нашата карма, което да промени живота ни по позитивен начин. Напротив, въпреки че рождената карта показва кармата и, следователно, ограниченията, които ни обвързват и ни пречат да се чувстваме свободни, тя също е средство, което ни позволява да видим ясно в кои сфери е необходимо да работим над превръщането на настоящия ни начин на изява. Както Едгар Кейси е повтарял неведнъж в своите тълкувания: “Умът е строител”. Ние ставаме това, на което се спира нашият ум. Ако затова променим недоловимо позициите и начинът си на мислене, ако можем да настроим съзнанието си на някаква по-висока честота посредством размисли (или медитация), не само като имаме идеали, но и като живеем в съответствие с тях, тогава можем да започнем да се освобождаваме от оковите и свободно да въздъхнем с ритъма на живота.
Действително, както е акцентирал в своите трудове един от най-големите астролози на ХХ век Дейн Ръдиар, “събитията не се случват на хората по толкова важен начин, както хората се случват на събитията”. Тези четири думи резюмират възможностите на нашето духовно-психологично развитие, когато срещаме кармата си, независимо дали е приятна или огорчаваща. С други думи, позицията ни по отношение на изпитанието е решаващ фактор. Само тя ще определя дали ще се срещаме с трудните изпитания, дали ще страдаме (и проклинаме “съдбата” си) или ще растем, участвайки в уроците, на които ни учи животът.
Следователно картата показва моделите на нашият разум, нашите минали обстоятелства, менталните впечатления и модели, за които Мехер Баба говори като за санскара. Картата показва какви сме сега вследствие на това, което сме мислили и вършили в миналото. Тези много стари, дълбоко вкоренени модели не се променят лесно. Хайде да кажем това без уговорки! Не е проста работа да промениш мощни привични модели, просто като прилагаш частица от старомодната “сила на волята”. Тези модели не се променят съществено дори да ги излъскаме до блясък с чудноватите жаргони на някои течения на психотерапията или философията на “Новия Век”, които раздуват егото като поощряват хората да твърдят: “Аз поемам отговорност за своя живот; аз заставям всичко да се случва; “аз зная, че сега се принуждавам да страдам и т.н”. Човешката духовна еволюция е много по-фина, от това. Старият подход “където е искането, там е и умението” за преценяване на проблемите, не важи, когато сложната задача е твърде интензивна. И опитът да се рационализират конфликтите и духовните кризи на личността извън съществуващото само задържа потока на жизнените енергии за кратко време, след което бързо следва стремително освобождаване на силата, която напълно разкрива пустотата на псевдо-духовното бягство. Кармичните модели са реални и могъщи. Тези черти не могат да заглъхнат за един час след кратка, позитивна, вселяваща бодрост на духа беседа. Тези жизнени сили трябва да бъдат приети, трябва да се съзнават и да им се отделя дължимото внимание.
Себепознанието и самоосъзнаването са необходима прелюдия към божественото осъзнаване; но - в ранните стадии – изучаващият духовните истини или изучаващият висшите форми на астрологията често пада духом, когато нейната или неговата нова способност да надниква в себе си разкрива толкова много негативни черти, емоции и модели на навици. Именно в този момент от развитието на индивида би трябвало да се подходи по-внимателно както към този човек, така и към друг – към астролога или някой друг – който се опитва да дава съвети и да насочва начинаещият. Следва да се обясни, че както отварянето на неголяма пролука на врата и пускането на лъч светлина в тъмна стая открива всевъзможен прах във въздуха и, вероятно други нечистотии, които преди не са били видими в стаята, така и при първата стъпка към себепознание, или използвайки лъча светлина, известен като астрология, или друг пръскащ светлина метод, начинаещият обикновено бързо развива негативно отношение към своето “Аз”, към съдбата, към рождената карта и т.н. Трябва също да се обясни, че когато интензивността на светлината нараства, ученикът ще осъзнава дори по-непосредствено своите недостатъци, слабости или негативни качества, но такова осъзнаване трябва да се приеме като указание на нараснало себепознание и определен прогрес в развитието. Той следва да се поощрява да използва такава способност да надникне навътре в себе си като подбуда да предприеме конструктивно действие за позитивна трансформация на индивидуалния живот, а не като причина или оправдание на страха или безпокойството. По-нататък може да му се посочи, че с нарастване нивото на себепознание, кармата на личността обикновено започва да се проявява на по-фино ниво, тъй като сега индивидът е открит, за знанията, които трябва да научи за себе си, и, следователно, няма повече необходимост от разтърсване или драматични събития, които да го събуждат от съня на духовната летаргия. Както Юнг е посочил:

Психологичното правило казва, че когато вътрешната ситуация не е съзнателна, това се случва отвън като съдба. Тоест, когато индивидът... не съзнава своите вътрешни противоречия, светът трябва по необходимост да разработи конфликт и да се разкъса на противоположни половини.

Следователно, изглежда, ще бъде вярно да се каже, че предаността на себеразвитието и себепознанието не само предлага перспектива за помощ на индивида да бъде цялостна, щастлива и просветена душа в бъдеще, но също, че такава стъпка обикновено започва да смекчава значителна част от страданията в настоящето, когато първоначалният смут и упадък на духа бъдат преодолени.

Така можем да видим, че всички ние имаме определени кармични влияния, с които трябва да се срещнем: всички ние жънем плодовете на това, което сме посели. Астрологията, ни предоставя скица на нашите привързаности, проблеми, таланти, и материални тенденции, предлага ни път – първоначална стъпка – не само за точно осъзнаване в определен смисъл, какво е това нашата карма, и помощ в работата с тези конфронтации отвътре и отвън, но също и начин, да започнем подем и да преобърнем перспективата на тази карма. Идеята, че индивидуалната карта отразява това, което сме направили в миналото, се потвърждава в психичните тълкувания на Едгар Кейси #5124-L-1:

Понеже, както е заложено от самото начало: планетите, звездите дадени за знаците, сезоните и годините; много могат да намерят своята най-близка връзка в съзерцаване на вселената. Понеже човекът е бил създаден като съавтор на божеството. Не това, че човек е бил добър или лош в съответствие с положението на звездите; но положението на звездите показва, какво индивидуалната същност е направила по отношение на Божия план в земните активности, през периодите, когато на човека е била дадена възможност да влезе в материалната изява.

Следователно, рождената карта показва творческото използване или неправилното употребяване на нашите сили в миналото. Ако приемем идеята за силата на ума и волята на индивида, тогава трябва да приемем също и идеята, че сме отговорни за своята съдба и проблемите, както е показано в рождената карта. Тогава можем дори да кажем, че рождената карта показва само кармата. Можем да предположим, че всичко в картата произтича от нашите минали действия, постижения и желания. Въпреки, че в много трудове само Сатурн се нарича “планета на кармата”, това е прекалено опростяване. Действително, астрологията може законно да се нарече “наука за кармата” – т.е. начин за точно осъзнаване и приемане на своите отговорности.