Тази малка хумористична астропрогноза е на известния петербургски астролог Алексей Вайнер. Провери доколко твоето "слънчице" се погажда със Слънцето в хороскопа на най-близките ти и любими хора.

В хороскопа Слънцето олицетворява личността на човека. Съответно, става дума за личните отношения между двама души, не за бизнес, секс и семейни отношения, а именно за личните отношения, които зависят от това доколко приятелски са техните Слънца.

За да се определи това, трябва да преброите дните от Вашия рожден ден до рождения ден на другия човек. При това трябва да се смята само напред, така както следват датите в календара.

Например, ако си родена на 14 май, а той - на 5 септември, вземи календарче и пресметни - юни - 30 дни, юли и август - 2 пъти по 31, прибави още 17 дни от твоя рожден ден до края на май, плюс 5 дни от началото на септември до неговата дата. Общо стават 114. Намери съответния вариант и прочети какво означава личността на този човек за теб. Ако пресметнеш дните от неговия рожден ден до твоя (в нашия пример те са 251), можеш да прочетеш какво означава твоята личност за него.

Ако нещо не ти хареса, не се огорчавай. Слънцето в хороскопа не отговаря за любовта и щастието ни, нито пък за личността ни, а само за общия психологически фон на нашите взаимоотношения.

Човекът, чиято рождена дата отстои от твоята на по-малко от 25 дни, съвсем не е задължително да ти се струва, че си приличате. Разбира се, ти ще го преценяваш изключително по своите мерки. Без да забелязваш, може да оценяваш постъпките му като свои собствени: защо би постъпила така, какво биха могли да означават твоите думи в този случай и т.н. Често пъти ще си права, че го правиш. Като цяло вие се разбирате много добре. Но все пак понякога трябва все пак да си спомняш, че между вас има разлика. Иначе съвсем скоро ще започнеш да приемаш въображаемото за действително.

В този случай, за разлика от предишния, правото на другия човек да е отделна личност вече се признава. Но при това този човек ти възприемаш като много близък и го разбираш. Може би той също като теб колекционира картинките "LOVE IS..." или също като майка ти обича да казва: "най-напред работата, после почивката" Така или иначе, ти го смяташ за "свой човек" безусловно. Въпреки това една-две трудни ситуации могат да бъдат съвсем достатъчни, за да си развалите отношенията. Макар че после може и да съжалявате. Впрочем, възможни са различни варианти.

Възможно е този човек да не ти е непонятен. Той със сигурност има ръце, крака и глава и умее да разговаря. Дори думи, които по принцип са ясни, когато той ги говори, общият смисъл за теб остава загадка. А най-важното е, че не можеш да се скриеш от него. Не можеш да понасяш спокойно присъствието му, защото той непрекъснато ти е пред очите, или ти се пречка в ръцете или краката. И изобщо, не е възможно да го поставиш на място или да го отстраниш. Така и пускате искри през цялото време и се засягате взаимно.

С този човек вие моментално намирате общ език. Ако той започне да разказва за любимата си книга, веднага става ясно, че това е единствената книга, която си прочела през последната година. Ако не можеш да понасяш всички тези заведения за бързо хранене, ще се окаже, че той все едно има гастрит , а и парите ви стигат само за бутилка минерална вода. Никой никого не насилва. Вашите разходки и разговори могат да продължават безкрайно дълго. Важното е да разберете правилно дали това е само приятелство или и по-нежни чувства.

Още при запознаването ви усещаш, че не е възможно този човек да не те изнервя. Какво изобщо ходи около тебе, откъде накъде си мисли, че има право и говори така, сякаш е открил Америка?! Сега ще му покажа аз... Тук е мястото да пипнеш с наплюнчен палец челото си: чува ли се едно: пшшшшшшш...? Какво всъщност можеш да му покажеш и по-важното е - защо? Погледни, че дори ти се усмихва вежливо. Изобщо, какво толкова? Ти просто се дразниш, че той, сам по себе си, не е част от обичайното обкръжение. И ако му позволиш да остане такъв и се опиташ да го опознаеш отблизо, можеш да се простиш със спокойния си живот, но пък - няма да скучаеш повече.

Един от най-приятните варианти. Вие не само сте си интересни един на друг, вие се и допълвате прекрасно. Той е в състояние не само да оцени твоя разкошен тембър, но и да ти акомпанира на китара. Току виж вашето изпълнение стане хит и приятелите ви ще се молят за безплатни покани за концерта ви. Всъщност и без китара, винаги ще ти е интересно с него, а на него - с теб. Ако изпитвате и нежни чувства един към друг, рано или късно ще чуете Менделсоновия марш, колкото и да се пазите от това.

Може да ти се струва, че този човек е неадекватен. Появява се изненадващо, изчезва неочаквано, говори ти, сякаш говори на себе си. При това непрекъснато ти прави забележки от рода: "Ти да не пиеш тази "Активия", само за да ми правиш напук, напомняйки ми за ...?"

Може би той смята, че ти мислиш само за това как ще му се отразят твоите лични работи? Напълно е възможно. Във всеки случай, действително може да му се струва, че вие говорите на един и същ език и затова няма смисъл да ти обяснява нещо допълнително. В действителност обаче това изобщо не е така. Затова, ако ти искаш едно приемливо общуване, трябва внимателно и подробно да изкопчиш от него всичко, което му се мержелее пред очите. А след това максимално подробно и вежливо да му обясниш всичко, което ти мислиш за него. И се приготви да постъпваш така перманентно.

Може би той смята, че най-важното в живота му е всекидневното поетично изложение на всичко преживяно. Или пък си мисли, че ти е направил страшна услуга, като ти е поставил периферно устройство към компютъра, което всеки път, когато се отваря вратата в стаята, издава пляскащ звук. Това не е нищо, разбира се, важното е човек да е добър. Можеш замислено да поправяш текстовете му, да се усмихваш всеки път, когато се отваря вратата. Е, голяма работа, че трудно вникваш в символизма на неговата поезия и изключваш колонките, веднага след като той излезе от стаята. На човека му е приятно. А на теб какво ти струва? Разбира се, ти малко го манипулираш. Но по свой начин си доста привързана към него.

Клиничен, макар и не много разпространен случай. Ако ти винаги гледаш само мелодрами, той гледа само боксови мачове. Ти обожаваш шишчета на скара, той е фанатик на тема вегетарианство. Ти си мислиш, че трябва да се изчака, той смята, че точно сега е моментът. Между другото, да се опитваш в този случай да се разбереш с него е безполезно. Трябва просто да се стараеш да направиш така, че и твоите претенции, и неговите да са по-равно. Това е един вечен спор, в който не може да има победители. Ако едната страна почне силно да накланя везните, на другата не й остава нищо друго освен да си потърси друга компания.

По всяка вероятност с този човек ти е много леко. Той никога няма да ти се присмее, заради цвета на косите ти след поредното експериментално боядисване и винаги ще те изслуша внимателно, преди да каже "не". Той ще помни рождения ден на котката ти, какъв шоколад обичаш и вълшебната думичка "моля те". Наистина, понякога можеш да се досещаш, че не всичко е толкова просто, и ще забелязваш, че общо взето сякаш всичко става на неговото. Но и твоето мнение е взето предвид също, нали? Или не? И изобщо какво искаш ти, а какво той? Май всичко вече се обърка...

Прекрасен вариант за съдбовна влюбленост, оставяаща белези и рани на сърцето или тайна вендета с разпространение на идиотски слухове за него и заливане на стола му с кетчуп, което по принцип е едно и също. Може да ти се струва, че никой по-добре от него не може да оцени твоите практически постижения в областта на предаване на мисли на разстояние или живописните шедьоври върху ноктите ти. А той кой знае защо се шокира и не може да разбере защо се блещиш толкова втренчено срещу него и защо махаш усилено пред очите му с тези украсени оръдия на убийството. Колко тежко е понякога да се разрушат стените на неразбирането! Почти невъзможно е...

• Фреди Крюгер - киногерой, ужасен злодей, един от най-кошмарните персонажи в този жанр
  

Стига да поискаш да е Нова година, този човек вече украсява елха посред лято и мъкне подаръци. Стига да си помечтаеш на глас за нещо възвишено, и той вече ти пее балади и говори в стихове. И колкото повече се старае, толкова повече ти се чудиш какво да измислиш, а колкото повече ти измисляш, той толкова повече се напъва. Колкото повече, толкова повече...


Обикновената покана да седнеш или не дай си бог, въпрос "чай, кафе?" в устата на този човек ти възприемаш като чудовищен натиск. По принцип това е почти така. На него все му се струва, че без него ти или няма да знаеш какво да правиш, или просто няма да знаеш как да се държиш. Толкова иска да ти помогне. Неговата грижа ти възприемаш по доста своеобразен начин: мълчиш като заловен партизанин и стискаш зъби така, че дори цяла тълпа зъболекари да не може да ти отвори устата. Тоест, оттегляш се в глуха защита. И оттам, запазвайки по необходимост приличен вид, се усмихваш вежливо. Но ако ти се опиташ да излезеш от бункера си и да пообщуваш с човека малко по-подробно, може да се окаже, че именно той ти е липсвал за пълното щастие в живота.

Забележителен човек. Ти винаги можеш да обсъдиш с него поне изложбата или вчерашната препирня с приятелката ти. Той не само ще се съгласи с теб по същество, но и ще изкаже една-две забавни забележки относно композицията на картините или за психологическата основа на вашия спор. Получава се някакси, че почти всичко, което те интересува, попада в кръга на неговите интереси и дори нещо повече. Ти си готова да прекарваш с него цялото си свободно време. А и на него това не му тежи. Ако ви осенят и нежни чувства, то за обществото вие сте загубени.

За личните качества на този активист ти изобщо не се досещаш, съдиш единствено по някои косвени признаци. Появява се винаги "когато трябва". Търси от теб нещо толкова необичайно - да му обясниш теорема по физика, която ти изобщо не си спомняш и дори не помниш дали си я учила. Или заявява, че ти си заела мястото, на което той е седял през миналата година. "Направо душичка..." Много интересно, какъв е смисълът да съществуват подобни организми?

Той ти е близък като плюшеното мече от твоето ранно детство и далечен като студените звезди. Никой не те разбира толкова добре като този човек. Никой не ти се струва толкова загадъчен като него. Ти не търсиш отговора. Ти просто го приемаш с цялата си душа такъв, какъвто е. Това е повече от разбиране. Това е вяра. Дава се не на всички. И разбира се, не зависи от това колко дни сте прекарали заедно. Но ако я няма, тогава в този вариант отношения едва ли би имало.