Много хора говорят за това, колко е важно човек да добие интуитивност, за да може да еволюира. Може би най-големият световен принос на астрологията е в тази насока. Но ако ние наистина разберем как човек се развива, расте и разкрива, би трябвало да хвърлим втори поглед върху практическото и реалистично значение на думата "интуиция".
Пътят, по който възприемаме някого, може да има много различни завои. За съжаление, ако индивидът трябва да погледне в себе си, той трябва да излезе от себе си, за да го направи. В този случай индивидът търси съвета на други хора, които са по-компетентни. Той може да се консултира с астролози, психолози, психиатри, гуру или духовни водачи, за да му помогнат да види всичко това, което не може да възприеме в рамките на своята вътрешна същност. По този начин обаче той трябва наистина да се идентифицира с мислите, емоциите и идеите, които се представят от външната среда. Тогава, въоръжен с тези частици от колективната карма, която вярва, че ще му помогне, той се изправя срещу собствената си личност, опитвайки се да погледне в себе си. Когато прави това той не е в действителност "в" себе си. В резултат личността увеличава своята защита, защото не знае с какво ще се сблъска от гледна точка на обективната карма. В същото време потенциалът на вътрешната същност дреме, защото не може да се изрази чрез личността, която е блокирана от асцендента, за да се защити срещу сегашната универсална идентичност която се опитва да "инфилтрира" индивидът. Ето защо астролозите и други хуманисти, срещат толкова много съпротива, когато се опитват да изправят индивида срещу самия него.

Става лесно да разберем как индивидите могат наистина да се борят със себе си, да се страхуват или да оказват съпротива. Цялата концепция за придобиване на интуитивност (чрез каквито и да било средства, избрани от индивида се превръща в изключително трудна задача. И това, което я прави още по-трудна, е, че когато човек е отвън и гледа навътре, личността (символизирана от асцендента) добива защита, но не и избор. Способността да разграничи избирателно това, което влиза в самия него, може да бъде контролирана само когато идентичността на индивида е свързана с неговата вътрешна същност. Ако липсва тази избирателност, опитвайки се да добие интуитивност, той може да допусне много повече информация, отколкото е необходимо в действителност. В резултат вътрешната същност става объркана и може така да се разпилее, че наистина да забрави причината за своето първоначално търсене. Съществува друг процес обаче, който е далече по-привлекателен, отколкото интуицията. В този процес, който можем да наречем "обитаване", идентичността остава отвътре на асцендентния филтър. Личността е свързана с вътрешната същност, която, от своя страна, е свързана с душата. В този случай индивидът може да бъде себе си, вместо да се опитва да гледа себе си през очите на другите. Той може да се вслушва в съветите и да асимилира идеите на обективната карма във външния свят, но за него е лесно да разбере разликата между това, което е обградено с кръга на истината, и това, което води само до объркване.
Човек не трябва да се наблюдава в продължение на години. Той може да се опита да види себе си буквално в продължение на животи, без някога да направи контакт с вътрешната си същност. Той би могъл да намери всичките отговори, но никога разрешението. Всъщност, след като веднъж индивидът се остави да се идентифицира с колективната карма, често се страхува да не се върне вътре в себе си, защото не знае какво ще пренесе със себе си. Когато научи стойността на "обитаването" и създаде дом вътре в себе си, интуицията се превръща в едно естествено и леко преживяване. Тъй като душата провокира потенциала на вътрешната същност да се изяви чрез личността, индивидът скоро ще открие, че на въпросите на неговата личност може да бъде отговорено чрез неговата душа, която първоначално го подтиква да задава въпросите.