На първо ниво на проработка на Луната човек е истински егоцентрик. Другите хора и колективи го интересуват дотолкова, доколкото помагат или препятстват удовлетворяването на собствените му желания. Той може да участва в общия живот, но при всички случаи дърпа одеялото към себе си, игнорирайки интересите на останалите. При това човек обикновено отъждествява себе си с желанията си, считайки ги за проявление на същността си; подсъзнанието му се струва несъществен придатък към физическото тяло...На това ниво Луната е безразмерна, т.е. генерира желания малко (или много) по-бързо, отколкото човек може да ги удовлетвори. Тук човек е заинтересован от три момента: утвърждаване на жизнената си позиция и удовлетворяване на материалните си и сексуални потребности; при това жизнената позиция е доста примитивна, но поддържа текущото егоцентрично ниво на съзнание.

На второ ниво на проработка на Луната човек възприема жизнените интереси на близките си (като правило членове на семейството) като свои собствени, т.е. включва се в минимален (например семеен) егрегор. Всичко, произтичащо извън пределите на неговото семейство го интересува дотолкова, доколкото касае непосредствено него. Потребностите и желанията на семейството се явяват свещени и предизвикват известно раздразнение у околните, невключени в този егрегор и следователно несчитани за хора, т.е. не притежаващи правото на самостоятелно съществуване. на това ниво човек се учи да регулира личните си желания в полза на желанията, транслирани от външния егрегор, което субективно се преживява като саможертва. Гражданска позиция на това ниво все още не съществува, независимо от това какво се провъзгласява на думи.

На третото ниво на проработка на Луната човек лично възприема интересите вече на няколко групи хора, в това число и на такива, които не са свързани непосредствено с него. Сега той вече въз основа на собствения си опит знае какво значи да гориш в работата и да не бъдеш роб на желанията си, а на интересите на една или друга група, която понякога го жертва, не предлагайки му нищо друго, освен морално удовлетворение...и по странен начин последното понякога е напълно достатъчно. На това ниво човек понякога застава пред екзистенциален избор, когато от поведението му зависи съдбата на двама човека или групи, които са му еднакво близки и победата на едните значи загуба за другите, а на него му е зле и в двата случая. На вътрешно ниво той обслужва противоречиви подсъзнателни програми, които не може да отнесе към различни нива на еволюционното развитие и така да отдаде на някоя от тях решително предпочитание. На това ниво от дълбините на същността изплува отначало мъгливо, а после все по-отчетливо усещане, че човек е отговорен за постъпките си и че вътрешните и външни ситуации са подготвени от негови или чужди дългогодишни дисхармонични действия, от които няма приемлив изход; в резултат човек започва да се учи да управлява подсъзнанието и анализира неговата структура. На това ниво гражданското чувство едва се заражда и е още неопределено, въпреки че ментален интерес към историята и гордост от своя народ (по-точно тщеславие) вече се оформят.

На четвърто ниво на проработка на Луната човек се подвключва към висши егрегори (нация, държава, планета) и непосредствено участва в съответните кармични програми. На това ниво човек е способен напълно да се откаже от личните си желания в полза на своя етнос. На това ниво на съзнание са достъпни тези програми от личното подсъзнание, които пряко влияят на крупните социални егрегори. Ако такъв човек се уедини и се заеме със самоусъвършенстване, привеждане в порядък и изчистване на собственото си подсъзнание, то въздействията върху външния свят ще бъдат не по-малки отколкото ако се окаже глава на държавата. Само на това ниво може да се говори за истинско гражданско чувство, при което последното не зависи от волята на човека, нито от това дали развитието и работата му текат по външен или вътрешен начин.