СИНАСТРИЧЕН СЪВПАД при 3-то посвещение се усеща от партньорите като много силно, но и подозрително добро взаимно съгласуване, носещо в себе си и много добро, и много лошо, а с това трябва внимателно да се работи. Обикновено разбора започва тогава, когато еуфорията от положителните ефекти на съвпада отчасти отслабва и вече се усещат и негативните - обаче на партньорите може да им бъде трудно да разберат, че това, което някога е било добро и дори прекрасно, и онова, което толкова усложнява отношенията, по същество са само различни фази на един и същи процес или варианти на проявата на едни и същи сили. При задължителни усилия от страна на партньорите все пак ще им се отдаде да намерят начини, които да ги предпазят от неправилното използване на енергията на съвпада.
Проблемът обикновено се свежда до необходимостта от регулиране на силите и октавите на планетния принцип на всеки от партньорите с отчитане на неговото действие върху другия. Да разгледаме например съвпад на женската Луна с Марс на нейния мъж. На 3-то посвещение съвпадът създава проблем с прекалено голямото съгласуване на енергиите: дадената двойка е прекалено задружна. В началото това се възприема като дар от съдбата; но с времето се оказва, че жената инстинктивно поддържа всяка активност на мъжа, в това число и такава, която и двамата считат за нежелателна. Да се осъзнае и ограничи тази връзка може да се окаже не лесно, но на това ниво възможно. Енергията на мъжа в дадения случай ще се усилва не само от домашната и семейна активност на жената, но и от нейното его като цяло: освен това тя ще възприема неговия гняв и другите видове агресия остро и емоционално, което също ще даде на съпрузите простор за работа над себе си.

СИНАСТРИЧНАТА ОПОЗИЦИЯ на 3-то посвещение поставя пред партньорите проблема за съгласуване на често пъти противоположни или несъвместими възгледи и методи (естествено, читателят разбира, че планетите в синастрична опозиция по правило се намират в противоположни зодиакални знаци) На 2-ро посвещение този проблем се решава сравнително просто - на базата на външните действия на двойката чрез разделяне сферите на влияние. Обаче на 3-то посвещение, където основно се обсъждат проблемите на взаимодействие между партньорите, това не е изход, особено ако в опозицията участват Луната или Нептун.
Затова синастричната опозиция поставя остро проблема за приемане на другия като различен от мен. Същевременно на 3-то посвещение това не винаги е конфликт - най-често на мен ми е интересно - аз мога да видя в партньора онова, което никога не съм забелязвал и което на мен може да не ми достига.
От друга страна позицията на взаимно коригиране може да изкуши партньорите прекалено внимателно и усърдно да се съсредоточават един върху друг. Например опозицията Слънце - Слънце на 3-то ниво не дава просто противопоставяне на нашите воли, за мен ще бъдат много по-очевидни недостатъците в инициативите на партньора и аз ще съм склонен да ги критикувам - разбира се, доброжелателно и конструктивно. И както Телец и Скорпион или Везни и Овен - аз и партньорът имаме съвсем различна вътрешна организация. Когато аз привикна към нея и призная правото й на съществуване, тя частично ще обхване и мен самия, придавайки на мен и връзката ни голяма стабилност. Много по-сложно и фино се проявяват и проработват опозиции от типа Луна - Луна или Луна - Венера. При тях възникват множество полутонове, и е трудно да се въздържиш от снизходително отношение към чуждия егоизъм или от прекалена взискателност към партньора, без да се разбира неговата природа - тук също много силно се усеща противоположността на зодиакалните знаци, в които се намират планетите.

СИНАСТРИЧНИЯТ ТРИГОН на 3-то посвещение по навик се възприема от партньорите като даденост, макар че те понякога се удивляват колко естествено и хармонично се съчетават някои техни прояви - не само външни, но и вътрешни. Много по-голямо внимание те ще обръщат на негативните, т.е. отпускащите и паразитни ефекти на тритона, които обаче са трудно отстраними и по-лошо - с неизяснена причина. А тя се състои в особеното разпределение на енергията от егрегора на двойката, докато партньорите продължават да мислят предимно за своите взаимодействия и да търсят причината главно в себе си.
Да разгледаме примерно тригона Слънце - Слънце. Твърде много проблеми във взаимодействието (вътрешно и външно) тук ще изчезнат и ще се хармонизират от само себе си (авторът обръща внимание на читателя, че синастричният тригон на 3-то посвещение е с много малък орбисен интервал - от 118º21' до 121º37', вж. Приложение 2). Волевите конфликти тук практически са невъзможни. Ако единият от партньорите започне макар и в малка степен да налага на другия своята воля, вторият незабавно ще отстъпи и при първия тутакси ще изчезне целия ентусиазъм. За тези партньори ще е трудно да направят нещо сериозно: волята и инициативата на всеки от тях се разпуска от другия до състояние на необичайна благост, което както изглежда е повече от достатъчно за достигане на желаната цел. Това, разбира се, не е взаимопомощ, а нейна пародия - изглежда по-добре е да имаш опозиция на дневните светила... Но понякога се налага да се сблъскаш и с такива партньорства, когато подсъзнателен фон на привидното съгласуване е взаимното недоволство и раздразнение, което обаче е трудно да се опише с думи. „Ти малко ми помагаш” на 3-то посвещение звучи така: „Ти отслабваш моята воля.” Това звучи доста странно като претенция, все пак и на двамата е ясно, че партньорът не го прави нарочно, и проблемът най-често остава нерешен, а незабележимият паразитизъм остава да съществува под някаква форма. Затова пък партньорите много по-внимателно, отколкото на 2-ро посвещение, пазят равновесието на своята връзка с околния свят и чрез синастричния тригон се стараят да увеличават, а не да рушат хармонията.

СИНАСТРИЧНАТА КВАДРАТУРА на 3-то посвещение се възприема от партньорите като подходяща тема за съвместна работа - особено един над друг, макар в крайна сметка основната работа да е за самия човек, а на партньора можеш само да му покажеш правилната посока - тази функция се изпълнява прекрасно от синастричната квадратура. Тук партньорите се сблъскват с много отчетливи препятствия за взаимно разбиране, изграждане на отношенията и изработване на съгласувани програми за действие. В същото време те имат необходимия ентусиазъм и средства за решаване на тези проблеми.
В действителност практиката показва на партньорите, че проблемите на взаимното разбиране се оказват съществено по-сложни, отколкото са изглеждали в началото, и това е свързано с тяхното лошо разбиране. Но във всеки случай синастричната квадратура ще им покаже неотработените принципи на съответните планети: и на собствените, и на чуждите, а това е вече много. Проработката на квадратурата до ниво, когато тя се превръща в тригон е невъзможна, но все пак всяко придвижване напред носи своите плодове.
Например синастричната квадратура на моето Слънце към Меркурий на партньора силно усложнява нашите взаимоотношения при всякакви сериозни разговори, особено ако обсъждаме моите инициативи. Щателно отработвайки отношенията ни, ние ще постигнем резултат - аз с много акуратни волеизлеяния, а той - с точни думи, понеже най-малките ни неточности ще водят до срив в отношенията и съвършено превратно разбиране един на друг и на ситуациите, в които попадаме.
Все пак тежестта на синастричната квадратура на 3-то посвещение е напълно по силите на партньорите, в крайна сметка след известно време те ще се адаптират към нея, особено когато почувстват силата на своята, макар и частична проработка. Ундецилът на 3-то посвещение довежда до истински шок, а активираният нонаген води до отчаяние.

СИНАСТРИЧНИЯТ КВИНТИЛ на 3-то посвещение се разглежда от партньорите както преди - основно като положителен, макар и на моменти подозрителен аспект. Тук неговата живост, необузданост и неорганизираност се възприемат вече двойствено: не само като смекчаващ, но и като дезорганизираш фактор в отношенията. Тук изискванията на партньора към себе си и към другия нарастват, понеже отношенията като цяло (в сравнение с 2-ро посвещение) стават по-интимни и онова, което по-рано е протичало незабележимо, може да стане осъдително (а на 4-то посвещение просто нетърпимо). И така синастричният квинтил на 3-то посвещение изисква проработка , но тук още не става дума за превръщане на непроходимата тропическа гора в културен парк - като начало трябва само да се защитим от големите хищници.
Например квинтилът между моя Меркурий и Луната на партньора ще го направи твърде чувствителен към моите весели приятелски подмятания – и то най-безобидни (според мен), особено ако Луната му е наранена. От друга страна, провокираните от моите сериозни разсъждения емоционална живост и лекомислие на партньора понякога могат да ми се струват обидни - толкова повече, колкото са по-важни за партньора моите мисли (пак според мен).
Проработката на квинтила става не за сметка на неговото потискане, а за сметка на култивирането му. Но на партньорите може да им е нужно много време, докато го разберат. Ясно е, че вълкът е санитар на гората, но иди го обяснявай на болния заек! (квинтил между вълчия Плутон и Слънцето на заека).

СИНАСТРИЧНИЯТ СЕКСТИЛ на 3-то посвещение се разглежда от партньорите много положително, но също така и много по-отговорно: те чувстват, че пропуснатите възможности ще трябва да се компенсират с много работа. Тук се появява съблазън от претоварване на аспекта, т.е. стремеж да се направи повече, отколкото е предвидено от егрегора на двойката, и тогава взаимодействията бързо губят силата си, макар отвън да изглежда, че те се развиват съвсем конструктивно.
Секстилът предполага избор и често той е съпроводен с разпределяне на взаимната отговорност, дълг, а също и вина между партньорите. Тук те се намират в рамките на парадигмата „аз-ти”, забравят за ролята на егрегора на двойката в отношенията помежду им и затова често напълно превратно тълкуват случващото се. В този смисъл секстилът представлява голяма опасност, тъй като може да създаде илюзията за съгласие и конструктивност в момент, когато партньорите са на кръстопът в отношенията си.
Например секстилът Венера - Венера може да съблазни партньорите за щателна и видимо много удовлетворителна проработка на въпроса за любовните чувства един към друг. Те ще правят всичко заради любовта и тя ще стане и крайна, и междинна цел... Но егрегорът на двойката регулира сам техните взаимни чувства и партньорите силно се заблуждават, ако си мислят, че техните разсъждения способстват придвижването накъдето и да е.

СИНАСТРИЧНИЯТ СЕПТИЛ на 3-то посвещение често се възприема от партньорите като явно указание за тяхната съвместна духовна или религиозна дейност. Необходимостта от чистота в отношенията тук е повърхностно очевидна (макар че се достига далеч не веднага, дори на 4-то посвещение) и не предизвиква протест, а напротив - на партньорите им се струва, че ги чака нещо висше, благословено от Светия Дух, което някога те ще заслужат.
Всичко това в голяма степен е справедливо, обаче се постига с повече труд, отколкото изглежда. От друга страна в рамките на синастричния септил партньорите могат да имат голяма духовна власт един над друг. Тя обаче трудно се разпростира над останалите сфери в техните отношения, които могат да бъдат не толкова духовни и дори откровено долни, и това намалява взаимодействието на партньорите по септила, правейки го илюзорно и недостатъчно дълбок. Тук са напълно възможни епизоди на духовно учителство, морални проповеди и т.н., но те не бива да се възприемат сериозно от партньорите, което се постига съвсем не веднага, макар че ефектът от действието на септила се усеща много ясно - сякаш свеж вятър полъхва в задимена стая и е просто невероятно да се диша такъв въздух.

СИНАСТРИЧНИЯТ ПОЛУКВАДРАТ на 3-то посвещение предоставя на партньорите много възможности за злоупотреба, свързани с това, че тук те получават по-голяма, но механична власт един над друг, а при създаване на дълбоки интимни отношения това етически е съмнително, а психологически - крайно опасно. Затова в дадения случай първата фаза на проработка на полуквадрата е откриване на собствения схематизъм в представите за партньора, и нашата връзка, и неговото преодоляване, а по-точно казано - смекчаване и поставяне в подобаващи рамки. Особено опасен е нараненият полуквадрат, т.е. свързващ планети, изобилстващи с напрегнати аспекти (натални и синастрични), тъй като тогава партньорите инстинктивно го натоварват както могат, особено при полуквадрати на Меркурий, Слънцето, Марс и Сатурн.
Такова претоварване води до тежки последици в психологически план: подсъзнанието на партньорите страда от тяхната взаимна жестокост, при най-добри първоначални намерения. Но на 3-то посвещение неумолимата логика и точният предварителен план - без усет за реалната жива тъкан на психиката и тънкостта във взаимоотношенията на партньорите, водят до действие като каране на трактор в тундрата: следите остават няколко десетки години.

По-нататък са аспектите, които се появяват единствено на 3-то посвещение и двойката се оказва напълно неподготвена за тях. Във всеки случай партньорите възприемат тяхното действие като даденост, над която никой няма власт, т.е. може да става дума единствено за частична адаптация, вместо за проработка.


СИНАСТРИЧНИЯТ НОНАГЕН на 3-то посвещение води партньорите към много устойчиви и необичайно хармонични ситуации и сюжети, които бързо се превръщат в ритуали. Нонагенът се отличава от тригона по това, че неговата хармония и съвършенство са отчетливи, набиват се на очи, отделяйки двойката от околния свят с невидима, но ясно осезаема преграда. Обаче нонагена има и някакво вътрешно противоречие, което с времето се разпада - конструктивно - тогава ритуалът открива пред партньорите път към недостъпния с обичайни методи висок егрегор, или деструктивно - ритуалът, напротив, замразява съответните сфери на взаимодействие при партньорите, изсмуква и от двамата енергия, при това ситуацията периодично се повтаря и те не могат да го променят.
Отстрани действието на нонагена може да изглежда много приятно или обратното, в зависимост от характера на енергийния обмен на партньорите със средата в момента на ритуала, а също и от отношението на наблюдателя към двойката.
Изобщо нонагенът дава много силна връзка между партньорите, чиито характер е трудно разбираем за тях, още повече, че поначало тя се изразява в повтарящи се ситуации. Обаче в тях има скрит смисъл, който трябва да бъде разгадан - иначе тези ситуации ще започнат постепенно да дразнят партньорите, което ще бъде верен признак за изтичане на енергия, т.е. начало на формиране на отрицателен ритуал. Характерът на ритуалите и съпътстващите проблеми ще покажат както обикновено планетите, участващи в аспекта, и техните натални аспекти.
Архетипният образ за нонагена е локален максимум или минимум, т.е. върха на планината или обратно - най-ниската точки на котловината. Сам по себе си ритуалът е спирално изкачване в първия случай или слизане във втория. Накрая съответно се включва енергийният канал на върха (долита ангел) или на дъното (появява се демон). Свързвайки върха и дъното получаваме яйце със зародиш, символизиращо двойката и нейния еволюционен избор - да отиде на върха или на дъното.

СИНАСТРИЧНИЯТ ДЕЦИЛ на 3-то посвещение е много приятен но отговорен аспект. Общият му смисъл е човечност в отношенията, и строго казано, само на 3-то посвещение отношенията в двойката могат да се разглеждат като човечни (независимо от наличието на децил в синастрията), понеже в контактите при първите две посвещения няма нищо хуманно. Децилът на 3-то посвещение се проявява като специфична настройка на партньорите, в която те проявяват и очакват изява на такива качества като доброта, снизходителност, безкористност, участие, умение да влезеш в положението на другия и т.н. Често тук звучат и религиозни мотиви. Трудности възникват най-напред тогава, когато тези качества се изявяват в ущърб на общите цели на партньора, имащи външно или вътрешно такива претенции: „Ти ме пожали, а би трябвало още да се помъча, може би в крайна сметка бих разбрал нещо”, и когато очакването на човешко отношение от страна на партньора не се потвърждава - това е обидно. Обаче тази ситуация е типична при децила между различни планети - например на моя Меркурий към Луната на партньора. Тогава разговаряйки с него за домашните му неприятности, аз съм самото разбиране и съчувствие, и ще изговоря много думи, за да го утеша... и тайно мога да очаквам от него нещо подобно, без изобщо да разбирам, че неговият хуманизъм към мен се проявява в съвсем други ситуации - да речем по време на трудности в учението или при търсене на работа, по съвсем друг начин - например безгласна грижа и съпреживяване от майчински тип.

СИНАСТРИЧНИЯТ УНДЕЦИЛ на 3-то посвещение изглежда е най-напрегнатият аспект. Неговият общ смисъл е прогресорство, т.е. ускорено преминаване по пътя на човешката еволюция за неподготвения - често против волята му.
В личните взаимодействия ундецилът се проявява с поразяваща въображението сила, буквално поваляйки единия от партньорите (рядко и двамата заедно), при което обикновено никой не може да разбере каква е работата. Тук не действат обичайните средства на психологична защита, и у жертвата се появява чувството, че я режат на живо; обаче когато с времето се изгради привикване към специфичната болка, причинявана от ундецила, човекът открива, че е придобил умения, които не е предполагал, че притежава.
Например ундецилът Венера - Марс или Луна - Венера може да даде на съпружеската двойка необикновени по сила ревност и мъка, които съвсем не е задължително да се появят и у двамата; но когато партньорът, изпитващ ги първи, все пак намери у себе си (неизвестно откъде) сили да се приспособи, демонът на ревността може внезапно да го изостави и да се нахвърли върху другия. Това може да се случи дори след разрив в отношенията, когато любовта отдавна я няма.
Моралът на ундецила е строг; при сътрудничество между двама е необходимо да се научиш да търпиш от партньора дори жестока болка, без да помисляш за бунт, а само смирено да молиш за помилване. Докато партньорите не разберат това и от друга страна не видят, че със своите видимо незначителни действия могат много силно да се травмират един друг, и не се научат да го избягват, истински контакт между тях няма да има.
Ако ундецилът е между активни планети, да речем Слънце - Слънце или между Слънцето и Луната, то отношенията ще започнат много бурно и болезнено, но ако се наредят, то партньорите могат да правят заедно почти невероятни неща. Например пеш да отидат до Северния полюс или да излекуват безнадеждна наркоманка.

СИНАСТРИЧНИЯТ ПОЛУСЕКСТИЛ на 3-то посвещение (за пръв път) поставя въпроса за космическата етика в отношенията и съвместните действия.
Земляните се подчиняват не само на местните, но и на общо космическите закони и в полусекстила се усеща космическата карма като такава, и става ясно, че тя е малко по-различна от земната. Всеки човек (и двойка) го преживяват по своему; но покрай спецификата на планетите, образуващи полусекстила, тук ще се появи оттенък и на не напълно ясно задължение, нямащо отношение към земните егрегори. Това е дълг на двойката по отношение към висшата, неземна хармония, и ако партньорите се вслушат в нея, те ще бъдат щедро възнаградени с усещане за изливаща се върху им космическа благодат (понякога и смекчаване на земната карма, което е по-вероятно на по-високи посвещения на двойката). Това може да се изрази в особената любов на двойката към някаква абстрактна музика, „космична” живопис, научнофантастични романи или астрология. Партньорите ще чувстват, че такъв род съвместни медитации ги обединяват и смекчават много проблеми в съвместните им отношения.
Етиката, приета в Космоса, все още е малко позната на Земята; дори самата постановка на въпроса ще бъде уточнена видимо чак в епохата на Водолея; обаче е ясно, че и на Земята тя не се изчерпва със социалните представи за дълг на индивида пред другите: има дълг на човека и пред самата Земя, и пред Слънчевата система, и пред Галактиката и Вселената, и всичко това някак се проявява в дълга пред партньора в сферите, управлявани от синастричния полусекстил. Така че да бъдем внимателни и непредубедени: тук ние участваме непосредствено в космическата карма и затова се приобщаваме към вечността и Абсолюта.