Ошо. Жените трябва да постигнат абсолютна свобода



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


05:22
03.12.2016
Събота
54.204.185.107


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Възгледът за Тантра » Ошо. Жените трябва да постигнат абсолютна свобода

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Lifestyle [40]


Ошо. Жените трябва да постигнат абсолютна свобода

30 април 1977 г.

Има ли полза от молитвата?
Исторически погледнато, много мъже се нуждаят от два типа жени, докато много малко жени изглежда, че се нуждаят от повече от един мъж по едно и също време...? Моркова и магарето. Сега съм нещастен с известна степен на осъзнаване. Какво е новото?
Какво трябва да правя, когато ме разстройвате? 
Какво е самсара?

 

   Вторият въпрос: Има ли полза от молитвата? Ако е така, научете ме да се моля. Имам предвид молитвата, с която да получа Божията любов. Да почувствам Неговата милост.

   Първо, от молитвата няма полза  изобщо. Тя не притежава употреба, не притежава полезност. Тя не е стока. Не можеш да я употребяваш: тя не е предмет. Не е средство за нещо друго, как можеш да я използваш?

   Мога да разбера ума на питащия. Така наречените религии са учили хората, че молитвата е средство за Бога. Не е! Молитвата е Бог. Тя не е средство за нищо, да се молиш е цел сама по себе си. Когато се молиш, ти си божествен. Не защото молитвата те отвежда до Божественото: в молитвеността откриваш своята божественост.

   Молитвата не е средство. Тя е цел сама по себе си.

   Но тази лъжа е налагана упорито в човешкия ум в течение на вековете. Любовта също е средство, така е и с молитвата, медитацията  всичко, което е невъзможно да бъде сведено до средство, е било сведено. Затова е изгубена красотата.

   Любовта е без полза, така е и с молитвата, така е и с медитацията.

   Когато питаш: "Има ли полза от молитвата?", не разбираш какво означава думата "молитва". Ти си алчен. Искаш Бога, искаш да хванеш Бога; търсиш различни средства и пътища, за да го хванеш. А Бог не може да бъде уловен!

   Не можеш да притежаваш Бога. Не можеш да имаш Бога. Не можеш да интерпретираш Бога. Не можеш да преживяваш Бога. Какво тогава може да се направи за Бога? Само едно нещо: можеш да бъдеш Бог. Нищо друго не може да бъде направено по отношение на него  защото ти си Бог. Може да се направи само това, което вече е налице; само това може да се направи, което вече се е случило. Нищо ново не може да бъде добавено... единствено разбулване, само разкриване.

   И така, първо: молитвата не притежава полза. В момента, в който използваш молитвата, я правиш грозна. Това е светотатство!  Да използваш молитвата. А този. който ти е казвал да използваш молитвата, не е само нерелигиозен, но е и антирелигиозен. Не разбира какво приказва. Говори глупости.

   Моли се, не защото от това ще имаш някаква полза, а защото това е радост. Моли се, не защото чрез това ще пристигнеш някъде, а защото чрез нея ти си. Чрез нея започваш да бъдеш. Чрез нея присъстваш: без нея отсъстваш. Тя не е цел някъде в бъдещето; тя е разкриване на настоящето, което вече е налице.

   Не мисли от позицията на предметите, иначе молитвата се превръща в част от икономиката, а не в част от религията.
   Ако е средство, тогава е част от икономиката. Всички средства са част от икономиката. Целите се издигат над икономиката. Религията се занимава с целта, а не със средствата. Религията изобщо не се интересува от това, да те заведе някъде. Религията се интересува само от едно нещо: да разбере къде се намираме!

   Да празнуваш настоящия момент, е молитва. Да бъдеш в настоящия момент е молитва. Да чувстваш присъствието на хората около тебе е молитва. Да слушаш песента на птиците е молитва. Да докоснеш дървото с любов е молитва. Да гледаш детето с дълбоко уважение, с благоговение, е молитва.

   И така, първо: недей да ме питаш "Има ли полза от молитвата?"

   А след това второто нещо, което казваш: "Ако е така, научете ме да се моля."

   Ако започнеш с "ако", молитвата не може да бъде научена. Самото начало с "ако" е начало на съмнението. "Ако" не е част от молитвено настроения ум. Молитвата се нуждае от вяра; няма "ако". Така е, абсолютно е така.

   Когато се довериш на непознатото, невидимото, непроявеното, тогава има молитва. Ако започнеш с "ако", тогава молитвата най-много да е една хипотеза. В такъв случай молитвата ще е теория, а тя не е теория. Молитвата не е предмет, не е теория. Молитвата е преживяване. Не можеш да започнеш с "ако".

   Самото начало е погрешно. Направил си стъпка в погрешна посока. Отстрани "ако" и ще си в молитвата. Изхвърли всички "ако", не живей живота си с хипотетични неща: "Ако е така, ако има Бог, тогава ще се моля." Но как можеш да се молиш, ако Бог е просто едно "ако"? Ако Бог е "като че ли", тогава и твоята молитва ще е "като че ли". Ще е празен жест. Ще се поклониш, ще произнесеш няколко думи, но сърцето ти няма да е тук. Сърцето никога не се придружава от "ако".

   Науката работи с "ако": религията не работи с "ако".

   Питаш: "Ако има любов, тогава ме научи да обичам." Ако има любов? В такъв случай нищо не е развълнувало сърцето ти, в такъв случай пролетта не е дошла и вятърът, наречен любов, не те е докоснал. Трябва да си чул някой друг да говори за любов. Трябва да си го прочел в някой книга; трябва да си чел сантиментална поезия. Думата "любов" трябва да е стигнала до тебе, но няма и миг на любовно преживяване... затова питаш:

   "Ако има любов, тогава ни научи." Но с "ако" любовта не може да се научи.

   Изживял ли си някога и един миг на любов, на молитва, на блаженство? Никога не съм се срещал с човек, който да е толкова беден. Никога ли не си се вслушвал в тишината на нощта?

   Никога ли не си потръпвал от нея, докосван от нея, преобразуван от нея? Никога ли не си виждал изгряващото на хоризонта слънце? Никога ли не си изпитвал родство с изгряващото слънце? Не си ли усещал повече живот в себе си, преливащ отвсякъде? Може би за един миг... Никога ли не си държал ръката на друг човек и нещо да започне да се носи от тебе към него и от него към тебе? Никога ли не си усещал, когато две човешки същества започват да преливат едно в друго? Никога ли не си виждал роза и не си помирисвал нейния аромат?  И внезапно да бъдеш пренесен в друг свят?

   Това са миговете на молитвата. Недей да започваш с "ако". Събери всички моменти от живота си, които са били хубави всички те са моменти на молитва. Основи своя храм на молитвата върху тези моменти. Нека това е основата, а не "ако". Тухлите на "ако" са фалшиви. Изгради основата с увереност, с абсолютна увереност  само тогава, само тогава съществува вероятността да влезеш някога в света на молитвата. Това е величав свят. Има начало, но няма край. Той е като океан.

   Затова моля те, недей да казваш "ако е така". То е така! А ако все още не си почувствал, че е така, тогава разгледай живота си и открий случаите на увереност относно красотата, относно любовта, относно преживяванията, които се издигат над ума. Събери ги всичките.

   Обичаен навик на ума е да не ги събира, защото те са против логичния ум. Затова никога не ги отбелязваме. Те се случват, случват се на всеки. Нека повторя: никой не е толкова беден. Те се случват и на най-бедния човек. Човек е направен по такъв начин, човек е такъв  длъжни са да се случат. Но ние не ги отбелязваме, защото това са опасни моменти. Ако са истински, тогава какво ще се случи с нашия логичен ум?. Те са твърде нелогични моменти.

   И сега, слушаш птицата и нещо започва да пее вътре в тебе  твърде нелогично е. Не можеш да разбереш как се случва, защо трябва да е така? Умът се обърква. Единственият изход за ума е да не му обръща внимание, да забрави за него! Това е само прищявка  може би някакъв ексцентричен момент, може би временно си се побъркал. Умът интерпретира тези неща по този начин... не беше нищо особено, просто настроение. Беше емоционален, беше сантиментален  това е всичко. В това няма автентично преживяване.

   Това е начинът да отхвърлиш. Щом започнеш да отхвърляш, вече не притежаваш моменти, върху които да установиш своя молитвен живот. Оттук и въпросът: "Ако е така..."

   Първото ми предложение е: навлез в своя живот; спомни си всички тези моменти. Трябва да си бил малко дете, което е събирало мидени черупки на плажа, слънцето те е огрявало, вятърът е солен и остър, а ти си се радвал страхотно. Нито един цар не е бил някога така щастлив. Бил си почти на върха на света  бил си император. Спомни си... това е истинската тухла, с която да строиш.

   Беше малко момче, което тичаше след пеперудата  това беше момент на молитва. Влюби се за първи път в мъж или жена, сърцето ти биеше бързо, а ти започна да мечтаеш по нов начин... това беше миг на молитва, твоята първа любов. Твоето първо приятелство.

   Събери от своето минало няколко мига на увереност за неща, които са се издигали над ума, които умът не може да разтълкува, които умът не може да подложи на дисекция, които просто преодоляват ума. Събери тези трансцедентни мигове, дори малко на брой, те ще свършат работа  но в такъв случай няма да има "ако". Тогава се движиш с увереност. Тогава това не е предположение. Това е вяра.

   Ако то можеше да стане с тебе, когато беше дете, защо да не се случи сега? Защо? Събери тези чудесни моменти, когато през теб мина тръпка.

   Вчера четох за един човек, съвсем обикновен човек, много стар човек. Английският философ, мислител, доктор Джонсън, бил с него. Сутринта, когато пиели чая си, старецът казал:

    Др Джонсън, може да се изненадаш, като чуеш, че когато бях млад и аз се опитвах да стана философ. Др Джонсън попитал:

    Какво стана тогава? Защо не стана философ? 

    Човекът се засмял и казал:

    Но доброто настроение непрекъснато спохождаше живота ми. Доброто настроение. Заради това добро настроение, не можах да стана философ. Отново и отново  здраво се опитвах да го потисна!

   Харесвам този отговор. Моментите на добро настроение са молитва. Философът не може да се моли, мислителят не може да се моли  защото всяко мислене започва с ако... всяко мислене започва със съмнението. А молитвата започва с вярата.

   Затова Исус казва: Само тези, които са като малки деца, само те ще могат да влязат в Царството Божие  тези, на които очите са пълни с учудване, за които всеки миг е миг на изненада, тези, на които сърцата им все още са открити за вълнението, само те.

   Затова най-напред отстрани "ако" и събери мигове на увереност, това е първият урок за тебе за молитвата.

   Второто нещо, което казваш: "научете ме да се моля."

   Няма начин, молитвата не е техника. Медитацията може да се научи; тя е техника, тя е метод. Молитвата не е метод тя е въпрос на любов! Можеш да се молиш, но молитвата не може да се научи.

   Веднъж един от учениците на Исус го попитал:

    Учителю, научи ни да се молим и ни кажи как да го правим.

   И какво направил Исус? Знаеш ли? Държал се точно по начина, по който учителите на зен препоръчват да се действа: просто паднал на земята, на колене и започнал да се моли! Всички били озадачени. Гледали. Трябва да са повдигнали рамене: "Попитахме го да ни научи да се молим, а какво прави той? Моли се.  Но как може неговата молитва да ни помогне?" По-късно трябва да са питали и Исус им е казал:

    Но това е единственият начин  няма техника.

   Исус се молил  какво друго могъл да стори? Ако са били малко по-внимателни, щели да седнат до Исус, да го държат за ръка или да докосват робата му... висш контакт. Тогава щеше да стане нещо.

   Не мога да те науча да се молиш, но аз съм молитвата. И за мене не е нужно да падам на колене, за да се моля  аз съм молитвата. Ти само попивай моето същество, пий ме колкото можеш повече, моето присъствие. всяка сутрин те уча какво представлява молитвата! Аз съм в молитвата! Ти бъди само малко по-отворен. Просто отвори вратите си... нека моят вятър премине през тебе. Това е зараза  молитвата е зараза.

   Не мога да те науча да се молиш, но мога да те накарам да се молиш. Настрой се повече към моето присъствие.

   И не задържай тези въпроси в ума си, защото те ще са бариери. Бъди открит и то ще се случи. Един ден ще забележиш, че сърцето пее, че нещо вътре в тебе танцува... някаква нова енергия, все едно в тъмна нощ внезапен лъч светлина е огрял в тебе.

   Това е молитвата! Не можеш да я правиш  можеш само да й дадеш възможност да се случи. Медитацията може да се прави  молитвата не може да се прави. Медитацията е по-научна; тя може да се усвои. Но молитвата? Молитвата е абсолютно ненаучна; тя е въпрос на сърцето.

   Почувствай ме и ще почувстваш молитвата. Докосни ме... и ще докоснеш молитвата. Слушай ме и ще слушаш думи, които са пълни с молитва.


   И след това, когато някой път седиш безмълвно, нека възникне диалог  диалог със съществуването. Можеш да наречеш съществуването Бог или Отец или Майка  всяко нещо върши работа. Но не повтаряй някакви ритуали. Не прави християнските ритуали, не прави индуистките ритуали. Не повтаряй гаятри мантра, не повтаряй намокар  не повтаряй никаква мантри. Индийска, тибетска, китайска. Не повтаряй! Създай своя мантра: не бъди папагал. Не можеш ли да кажеш на Бога нещо свое? И не го репетирай, не се подготвяй за него. Не можеш ли да се изправиш направо пред Бога, както малкото дете застава пред майка си и баща си? Не можеш ли да му кажеш нещо? Не можеш ли да му кажеш "здравей"?

   Дай възможност на молитвата да се случи! Не се подготвяй за нея. Подготвената молитва е фалшива молитва. А повтаряната молитва е чисто механична работа. Можеш да повтаряш християнските молитви  назубрил си я, тя ти е наложена насила. Можеш да я повтаряш вечер и да заспиш, но тя няма да те накара да осъзнаеш, защото не е направена като отговор.

   Слушах за един велик математик, който всяка вечер се молел с една единствена дума: поглеждал към небето и казвал: "Същото". Какъв е смисълът всеки ден да повтаряш това, което си казал вчера? Какво правиш, когато казваш една и съща молитва всеки ден  "същото" е по-добро! Защо занимаваш Бог всеки ден с едно и също? Кажи нещо, ако има какво да казваш; ако няма какво да кажеш, просто кажи: "Днес няма какво да кажа."

   Или запази мълчание  какъв е смисълът да казваш нещо? Но бъди искрен  поне между теб и Цялото нека лежи истината. Това е молитвата. Отвори сърцето си.

   Слушах следната история: веднъж Мойсей минавал през една гора, когато срещнал един човек, овчар, беден човек, мръсен, облечен в парцаливи дрехи. Той се молел; било време за молитва и той се молел. Мойсей, от чисто любопитство, застанал зад него и се заслушал. Не можел да повярва на това, което чул, защото човекът казал: "Боже, когато умра, приеми ме в твоя рай  ще се грижа за тебе. Ако имаш въшки, аз ще ги махна." Той имал въшки и затова с увереност можел да заяви: "Ако имаш въшки, аз ще ги премахна. Ще ти направя такава хубава баня, ще ти приготвям храната, а готвя наистина вкусни неща. Ще се грижа за твоите овце. Ще ти приготвям мляко... и това и онова. А мога да ти правя и хубави разтривки."

   Това вече било прекалено. Когато стигнал до въшките, на Мойсей му дошло много  той го разтърсил за раменете и казал:
    За какви глупости говориш! Ще махнеш въшките на Бог, да не би Той да има въшки?

   Беднякът бил смутен, казал:
    Не знам със сигурност, защото никога не съм Го виждал. Всичко, което знам е това, което знам за себе си: аз имам въшки.

   Мойсей казал:
   Престани! Никога не се моли по този начин! Това е богохулство  ще отидеш в ада! 

   Човекът започнал да трепери и да се поти, казал:
    Но така правя през целия си живот  каквото ми дойде на ума, го казвам. Не знам, научи ме на правилния начин.

   И Мойсей му показал правилния начин на молитвата и овчарят си заминал с овцете. Внезапно Бог изпратил гръмотевици по гората, Бог бил много ядосан. Казал на Мойсей:

    Ти си полудял! Пратих те в света, за да доведеш хората при мене, а ти ги отдалечаваш от мене  любещия. Той беше любещ; беше един от най-добрите молещи се, а ти разби сърцето му, разби вярата му. Върви поискай извинение и си вземи молитвата обратно!

   Мойсей отишъл, паднал в краката на овчаря и казал:
    Извини ме, прости ми! Не бях прав, ти беше прав. Бог одобрява това, което правиш; забрави за моята молитва.

   Точно така трябва да стоят нещата. Нека твоята молитва израства. Нека тя се появи. Да, когато усещаш, че водиш небрежен разговор с Бога, чакай за тези моменти. Не е необходимо да го повтаряш всеки ден  не е необходимо, когато се появи чувството. Нека тя произтича от твоето чувство; не я превръщай в ритуал.

   Понякога къпейки се, когато си под душа, изпитваш внезапен подтик да се помолиш, направи го тогава. Това е много добре; твоята баня е съвсем наред, не е необходимо да отиваш на църква. В момента, в който се появи импулса. банята ти се превръща в църква. Помоли се. Проведи лек разговор и ще се изненадаш колко добре ще се почувстваш. Когато излиза от сърцето, тя ще бъде чута, на нея ще й бъде отговорено.

   Понякога, когато правиш любов с жена си, се появява внезапен подтик да се помолиш, помоли се точно в този момент! Не можеш да откриеш по-добър момент от този; ти си най-близо до Бога, най-близо до жизнената енергия, когато оргазмът те залива... моли се! Но чакай, не го превръщай в ритуал. В това се състои цялото отношение на тантра: нека нещата бъдат спонтанни.

   И последното нещо, което казваш: "Имам предвид молитвата, с която да получа Божията любов, да почувствам Неговата милост."

   Въпросът ти отново не е правилен: "Имам предвид молитвата, с която да получа Божията любов." Ти си алчен! Молитвата е, за да обичаш Бог. Да, любовта към Бога се връща хилядократно, но не заради желанието: това е следствие; не резултат, а следствие. Да, любовта ще дойде като наводнение. Правиш една стъпка към Бога, а Той прави хиляда стъпки към тебе. Ти Му даваш една капка любов, а целият Негов океан става достъпен за тебе. Да, това се случва! Но не трябва да има желание. Желанието е погрешно. Ако се стремиш към Божията любов и затова се молиш, тогава молитвата е сделка, тя е бизнес. Внимавай с бизнеса!

   В едно малко училище някъде в Щатите учителят попитал малко момче:
Кой е най-великият човек от историята на човечеството?

   Разбира се американецът ще каже "Абрахам Линкълн", индиецът ще каже "Махатма Ганди", англичанинът ще каже "Уинстън Чърчил" и т.н., и т.н. Едно малко еврейче се изправило и казало "Исус" и спечелило, било наградено. Ала учителят го попитал:

    Ти си евреин, защо каза Исус? То отговорило:
Знам, че в сърцето ми е Мойсей, но бизнесът си е бизнес.

   Не превръщай молитвата в бизнес. Нека бъде безкористно дарение; нека излиза от сърцето ти. Не искай нищо в замяна, тогава ще получиш много... ще ти се върне хилядократно, стотици хиляди пъти. Бог ще се лее върху тебе. Но отново, запомни: това е следствие, не е резултат.


   Третият въпрос: Споменахте идеята на Юнг, че мъжът се нуждае от два типа жени. Исторически погледнато, повечето мъже се чувстват по този начин, докато много малко жени, като че ли не изпитват необходимост от повече от един мъж наведнъж. Не се ли основава тази идея на нещо в мъжката психика? Ако е така, защо?

   Въпросът е от Ананд Прем. Първото нещо: тя казва "Исторически погледнато, повечето мъже изглежда се чувстват по този начин..." Историята е тинтириминтири. Историята е създадена от мъжете; нито една жена не е написала история. Тя е ориентирана към мъжа. Тя е фалшива история.

   Мъжът се е опитал да постави жената при такива условия, че да може да я използва по-лесно, а тя дори не може да се оплаче. Робите винаги трябва да бъдат хипнотизирани по такъв начин, че да не могат да се бунтуват. Мъжът е поставил женския ум в такива условия, че тя да мисли по този начин, по който мъжът иска тя да мисли.

   Казваш: "Исторически погледнато, повечето мъже изглежда се чувстват по този начин...", защото мъжете са по-свободни, те са господарите. Жените са живеели като роби; приели са робството. Ще трябва да отхвърлиш изцяло това робство, трябва да се освободиш от него.

   Вчера вечерта четох, че през шести век имало голям християнски събор, на който се събрали всички големи християнски водачи, за да решат, дали жените притежават душа или не. За щастие решили, че жената притежава душа, но само с един глас повече. Не било голяма победа. С мнозинство от един глас!  Само един глас по-малко и исторически погледнато нямаше да имате душа. Не е много, тази душа.

   Мъжът е смазал психиката на жената. И това, което сега виждаш, не е психиката на жената, тя е направена от мъжа, създадена от мъжа женска психика. Колкото по-свободна си, толкова повече ще се чувстваш по същия начин  защото мъжът и жената в действителност не са толкова различни, колкото са ви научили да смятате. Те са различни! Биологията им е различна и вероятно, психиката им е различна, но не са неравностойни. Техните сходства са повече, отколкото различията.

   Помисли само: мъжът се храни всеки ден с едни и същи неща, докато му писне, а жената? На нея ще й омръзне ли или не? И на нея ще й писне. Каква е разликата между тях? Досадата е така естествена за жената, както и за мъжа. И докато сексуалните отношения не се превърнат в духовно приятелство, досадата ще продължава.

   Нека ти стане съвсем ясно: сексуалните отношения по самата си същност не могат да бъдат дълготрайни отношения, защото доколкото става дума за секс, това е временно явление. След като веднъж си правил любов с жена, практически си приключил с нея, не се интересуваш повече от нея. Ако между вас не се появи нещо повече от сексуалната връзка, нещо по-висше, да се установи някакъв духовен контакт  той може да възникне от секса, трябва да възникне, иначе сексуалната връзка е чисто физическа, ако се появи нещо духовно, нещо като духовен брак, тогава няма проблеми. Тогава можете да бъдете заедно. И тогава, независимо дали си мъж или жена, няма да мислиш за друга жена или друг мъж. Всичко е свършено, открил си своята духовна половинка.

   Но ако връзката е само физическа, тялото се изморява, отегчава. Тялото се нуждае от възбуда, тялото се нуждае от новото, тялото се нуждае от усещания. Тялото копнее постоянно за нещо ново.

   Веднъж една жена  шофьор в Армията на спасението след дълго пътуване през долината Солзбъри, пристигнала на своето предназначение, един отдалечен лагер в полунощ. Сержантът от охраната и показал, къде да паркира камиона и след това попитал:  къде ще спите тази нощ?

   Момичето обяснило, че единственото нещо, което може да предприеме, е да си легне в кабината на камиона. Нощта била студена и сержантът, след като помислил малко, казал:

    Ако желаете, можете да спите на моето легло  аз ще спя на пода.
   Предложението било прието с благодарност. След като момичето легнало на леглото, изпитало съжаление към сержанта, който легнал на твърдия, студен под и навеждайки се, казала:

    Това не е справедливо, защо не се качите в леглото и да легнете до мене?
   След като го сторил, сержантът казал:

    Добре, как искаш да бъде? Сами ли искаш да спим или като съпруг и съпруга?
   Момичето се разхихикало и казало:

    Мисля, че ще е по-хубаво, ако спим като женени, не смяташ ли?
    Добре, не съм суетен, в такъв случай ще спим като мъж и жена.  Казал той, обръщайки се с гръб към нея и заспивайки.

   Бракът отегчава. Затова срещаш толкова много отегчени лица по целия свят. Бракът е ужасна скука. Ако в него не възникне нещо духовно... което е много рядко явление. Затова мъжът започва да се оглежда навън. Жените също биха поглеждали навън, но те не са били свободни. Затова толкова много жени проституират, но рядко ще срещнеш мъжка проститутка. Да, в Лондон ги има... но мъжката проституция почти не се среща. Защо?

   Проституцията е резултат от брака и докато бракът не изчезне, тя ще продължи да съществува. Тя е резултат. Върви заедно с брака. В момента, така наречените махатми се опитват да спрат проституцията и те са хората, които насила утвърждават брака. А не забелязват абсурдността на своите усилия! Проституцията съществува заради брака. При животните няма проституция, защото няма брак. Срещал ли си някога някое животно да проституира? Там проблемът не съществува! Защо изобщо съществува проституцията?

   Това грозно нещо съществува заради едно друго грозно нещо: брака. Но мъжете проститутки не са толкова много, защото жените не са били свободни. Били са напълно репресирани. Дори не им се е разрешавало да изпитват радост от секса. Дори не им се е предлагало да я притежават. Само на пропадналите жени се е разрешавало да се радват на секса, но не и на порядъчните; не на дамите, само на жените. На дамите не се е предлагала тази радост  те са далеч по-издигнати.

   Това не е истинската история. Това е манипулирана история. Нагласена история, Ако в продължение на хилядолетия насила налагаш някаква идея, тя се превръща почти в истина. Това не е истинската психика. За да познаеш истинската психика, трябва да предоставиш тотална свобода на жената  и след това да видиш. А ще бъдеш изненадан: те ще бъдат далеч по-напред от мъжете.

   Можеш да ги наблюдаваш: мъжът почти винаги носи едни и същи сиви дрехи, а жената? всеки ден има нужда от нов тоалет. Наблюдавам техния ум. Ако им се даде тотална свобода, далеч ще надминат мъжете! Мъжът може да продължава; можеш да го забележиш, техните дрехи не са твърде цветни. Модата не съществува, що се отнася до мъжете. Същият официален сив костюм, същата вратовръзка. Не притежават богат гардероб,  а жените? Целият пазар съществува заради тях. Те са истинските клиенти.

   Мъжът е производителят: жената е клиентът. Деветдесет процента от нещата на пазара съществуват заради жената. Защо? Постоянно искат нещо ново; искат нови преживявания, нови вълнения. Може би защото е била потисната сексуалността им, тяхната енергия се е отклонила, защото не могат да имат нов съпруг, новата дреха е заместителят. Насочват енергията си другаде... Реалността обаче не е това.

   Жената толкова много е била развращавана и унищожавана, че е трудно да се разбере какво представлява истинската й психика. Не обръщай внимание на историята; историята са грозни записки  това е запис на продължителна робия. Най-малко жените не трябва да обръщат внимание на историята; трябва да изгорят всички исторически книги! Трябва да поискат историята да се напише отново.

   Ще се изненадаш от това, че когато се предложи някаква идея, умът започва да работи съобразно нея. Умът започва да подражава на идеите. Това е една дълга хипноза, в която жените са живеели.

   Не твърдя обаче, че обществото трябва да подражава на животните. Твърдя, че сексът трябва да се превърне в трамплин. Ако сексуалната ти връзка се определя единствено от секса и в нея няма нищо повече, бракът ще поражда проституцията. Но ако бракът ти е нещо по-дълбоко от тялото, тогава няма нужда.

   Всяко отделно човешко същество, мъж или жена, е безкрайно пространство... можеш да го изследваш безкрайно. Това няма свършване. всяко човешко същество, мъж или жена, всеки ден е така живо и ново  появяват се нови листа, разцъфтяват нови цветове, нов климат, нови настроения  ако обичаш, ако наистина сте близки, никога няма да гледаш на жена си като на една и съща жена, никога няма да откриваш същия мъж до себе си. Животът е страхотно динамичен.

   Но ти не обичаш! Залепил си се за тялото. Не поглеждаш по-навътре. Не поглеждаш към вътрешното небе, което непрекъснато се променя... Каква по-голяма промяна ти е необходима? Ала не поглеждаш натам. Разбира се, тялото е същото. в такъв случай възбудата се губи. Когато възбудата изчезне, животът ти става отегчителен. Когато се отегчиш, започваш да търсиш помощ, защото се изнервяш. Животът ти се влачи. Отиваш на психоаналитик; в миналото си имал навика да ходиш при проповедника, сега отиваш при психоаналитика, търсиш помощ. Нещо не е наред: не се радваш на живота, липсва насладата от него. Започваш да мислиш за самоубийство.

   Ако живееш с постоянната възбуда, тогава се превръщаш в престъпник. Ако живееш според нравите на обществото, според установения обществен начин на живот, тогава животът ти те отегчава. Това е голяма дилема: никъде не ти се разрешава да отидеш! Ти си смачкан и убит между тези две възможности. Или живей според правилата на обществото, тогава животът ти ще е скучен; или се изправи против установените правила, но тогава ще изглеждаш като престъпник, ще започнеш да изпитваш вина.

   Жените трябва да постигнат абсолютна свобода. Със свободата на жената и мъжът ще бъде свободен, защото не можеш да бъдеш истински свободен, ако държиш в робство някой друг. Господарят е роб на своя роб. Мъжът не е истински свободен, защото не може да бъде: половината човечество е принудено да бъде роб  как може мъжът да е свободен? Неговата свобода е повърхностна. Заедно със свободата на жената, ще бъде свободен и мъжът.

   Заедно със свободата се открива възможността да се установи дълбока връзка  а ако това не стане, тогава няма нужда да оставаш отегчен, тогава няма нужда да оставате прикрепени един към друг.

   Един човек, който от известно време не се чувствал добре, отишъл на лекар и поискал някаква рецепта. Докторът го прегледал основно и му казал:
    Или ще оставиш напълно цигарите, алкохола и секса или до дванадесет месеца ще умреш.
   След малко човекът се върнал и казал:
    Вижте, толкова съм нещастен, направо все едно съм мъртъв, моля ви, не мога ли да пуша съвсем малко?
    Добре, най-много по пет цигари с филтър на ден,  казал лекарят, който бил много безцеремонен човек. След няколко седмици човекът дошъл отново:
    Вижте сега, докторе, много ми липсва пиенето, моля ви...
    Добре, две половинки на ден и никакво напиване.
   Минало известно време и един ден болният посетил лекаря за трети път... виждайки го, докторът казал:
    Да, да, но само с жена ти и никакво възбуждане!

   Животът се нуждае от възбуда. Ако не ти позволяват да имаш духовна възбуда, ти е необходима физическа. Дай възможност на по-висшата възбуда и по-нисшата ще изчезне; от нея няма нужда. Не давай възможност на по-висшата и единствената, която ще ти е достъпна, ще е по-нисшата.

   Мъжът се е опитал да си остави вратичката отворена. Той е хитър и това, което Юнг казва, е същият стар капан. Мъжете винаги са твърдели, че мъжът се нуждае поне от две жени: едната тип майка, тип съпруга; другата тип любовница, вдъхновение. Ако мъжът се нуждае от две жени, тогава и жената се нуждае от двама мъже: тип баща и дон Жуан.

   Това, което се опитвам да кажа е, че дори през двадесети век, мъже като Фройд и Юнг продължават да страдат от мъжки шовинизъм. Както винаги досега е било, разликата не е голяма. Жените сами трябва да помислят за себе си  от мъжете няма голяма полза. Трябва да достигнат до свое собствено разбиране  а сега съществува възможността да достигнат до свое собствено разбиране.

   Въпросът на Ананд Прем в общи линии не се отнася до жените: той е за собствения й ум. Тя е от типа на вярната жена и тази вярност също е резултат от историческите условия. Жената е прекалено вярна, защото се страхува от несигурността, плаши се за своята сигурност, за материалното си положение, за това и онова. Страхува се страшно много. Била е накарана да се страхува! Това е номерът на мъжа, да накара жената да се страхува. Когато жената се страхува, над нея по-лесно може да се упражнява контрол. Не можеш да владееш някой, който не се страхува. Затова предизвиквай страх!

   Най-напред мъжът създава страх в жената за нейната девственост. Той я принуждава да се страхува ужасно за това, че девствеността е нещо много ценно. В продължение на векове й е внушавал този страх, така че всяко момиче се страхува: ако изгуби девствеността си, всичко е загубено. Заради този страх не може да се свърза с хората, не може да завързва приятелства, не може да се движи свободно. Не може да има няколко преживявания, преди да направи своя избор. Страхът... трябва да е девствена.

   Забележи разликата: не са казвали на момчетата: "трябва да си девствен"  казват "момчетата са момчета." А момичетата не са момичета? И момичетата са момичета! Защо момчетата са момчета? От момчетата не се изисква девственост. На тях им е дадена свобода.

   Чрез девствеността ги формират. След като жената започне прекалено много да се страхува да не изгуби девствеността си  помисли: до двадесет години, двадесет години трябва да пази своята девственост, двадесет години на условности ще стане фригидна. След това никога няма да получава радост! След това никога няма да може да се носи в любовта; никога няма да получи оргазъм. В течение на векове милиони жени не са получавали оргазъм, не знаят какво представлява оргазма. Страдат. Те са само едно средство за мъжа. Това е голямо падение.

   Ако девствеността е толкова важна и в продължение на двадесет години се формира съзнанието, че тя трябва да е девствена и винаги нащрек, след това ще е много трудно да се преодолее този навик. Как можеш внезапно да го преодолееш след като двадесет години си го изграждал? Просто така, един ден идва медения месец и ти трябва да го отстраниш, как можеш да го отстраниш? Можеш само да претендираш  но дълбоко в себе си считаш, че съпругът ти е престъпник, животно, лош човек, защото прави нещо, за което знаеш, че е грях. Никога не си го позволявала на друг мъж, любовта е грях, а този мъж прави точно това!

   Нито една жена не може да прости някога на мъжа си. Всъщност, по-специално в Индия, нито една жена не уважава мъжа си, не може. Показва уважение, но не може да го уважава, дълбоко в себе си тя мрази мъжа си, защото това е мъжът, който я е въвлякъл в греха. Как можеш да уважаваш мъжа си, когато той е грешник? Преди него беше девствена; заради него извърши падение. Затова обществото повтаря твърде упорито:

   Уважавай мъжа си! Защото обществото е наясно, че жената не може да уважава мъжа си по един естествен начин, затова трябва да бъде принудена да го стори... Уважава мъжа си! Защото ако нещата се развиват естествено, тогава тя ще мрази този мъж. Това е мъжът, който я е подготвил за ада.

   От този грях се раждат децата  как можеш да обичаш децата си? Родени от греха, и тях ще мразиш, дълбоко в своето подсъзнание. Самото присъствие на децата ще ти напомня отново и отново за греха, който си сторила!

   Цялото общество е страдало заради тази глупост. Любовта е добродетел, не е грях. А да си способен на повече любов, означава да си по-добродетелен. Да може да се наслаждава на любовта, е основното качество на религиозния човек. Това е моето определение.

   Ананд Прем е голям прилепвач  и си мисли, че това, което се отнася за нея, се отнася за всички останали жени. В известен смисъл е права, защото всички останали жени са били формирани по подобен начин, но това не е истина  нито за другите жени, нито за тебе, Ананд Прем, това не е истина.

   Стани индивидуалност, тогава ще имаш известен вкус за свободата. За жените никога не се мисли като за индивидуалности. Когато е малка, е дъщеря. Когато е млада, е съпруга. Когато стане малко по-възрастна, е майка; още малко по-възрастна и става баба  но никога не е себе си. Понякога е дъщеря, понякога е майка, понякога  баба, но никога не е себе си. Винаги в отношение с някой друг!

   Индивидуалността е необходима като основно изискване. Жената е жена! Нейното битие на дъщеря е вторично; нейното битие на съпруга е вторично; битието й на майка е вторично. Жената е жена  нейната женственост е на първо място. Когато жената започне да се превръща в индивидуалност, тогава светът ще е напълно различен  по-красив, по-радостен.

   Сега е налице скуката и ревността, нищо друго. Отегчен си от жена си, жената е отегчена от тебе. Ревнуваш, тя те ревнува. Защо ревността следва като сянка досадата? Досадата я предизвиква. Твърде много хора идват при мене и не искат да са ревниви, но не разбират защо се появява ревността, не разбират нейния механизъм.

   Слушай: когато си отегчен от жена си и жена ти е отегчена от тебе. Това е естествено! Ако е отегчена от тебе, тогава ще трябва да се огледа за някой друг мъж някъде другаде млекаря, пощальона, шофьора  който е налице, ще трябва да се огледа нанякъде. Ти знаеш, кога си отегчен и започваш да се оглеждаш за друга жена. Затова си наясно! Това е съвсем естествено заключение. Появява се ревността. Ставаш ревнив  тя може би търси някой друг. Тогава започваш да търсиш начини да провериш дали тя търси някой друг или не. И естествено, как може тя да избегне оглеждането за другия? Има толкова много мъже  а на нея й е скучно с тебе. Тя е твоя жена; целият й живот е поставен на карта.

   Жената е ревнива; знае, че мъжът й е отегчен; не е задоволен, както трябва да бъде; вече не се прибира радостно вкъщи; вече просто я търпи. Всъщност обръща повече внимание на вестника си, отколкото на нея. Лесно избухва; и най-дребните неща го вбесяват. Цялата нежност, нежността на медения месец, е изчезнала. Тя знае, че той е отегчен. Вече не се интересува от нея.

   В един момент със сигурност знае, инстинктивно чувства, че той трябва да се интересува от някоя друга  ревност. Тогава, ако някой ден се прибере щастлив в къщи, тя се тревожи: трябва да е бил с друга жена, иначе защо ще изглежда така щастлив? Ако отиде на почивка или ако замине в командировка, тя се тревожи. Ако започне да ходи прекалено често в командировка, увереността й нараства... ревността отравя отношенията им.

   Но това е част от досадата! Ако не ти е скучно с някой човек, няма да го ревнуваш, защото в ума ти няма да се роди тази идея. Тя не е, всъщност, заради интереса на другите към другия: заради твоя интерес към другите се появява ревността, ставаш ревнив.

   Разбира се, жените са по-ревниви, защото са по-несвободни. Тяхното отегчение е по-установено. Знаят, че мъжът излиза; има повече възможности. Те са затворени вкъщи, затворени в къщи с децата; за тях е трудно да притежават такава свобода. Ревнуват, колкото са по-ревниви, толкова повече се привързват. Появява се страхът. Ако мъжът ги напусне, какво ще стане? Робът се привързва повече към своята сигурност, отколкото към свободата си. Робът е по-привързан към сигурността си, отколкото към свободата си. Ето какво се случва. Женската психика няма отношение, Прем. Да, разбирам: това се е случвало с жената; това е нещо много грозно. Трябва да се премахне. Не трябва да съществува в бъдеще, ако мъжът и жената станат малко по-осъзнати. И двамата живеят в ада!

   Земевладелецът и неговата жена били почетни председатели на една селскостопанска изложба и след церемонията по откриването, се разходили наоколо, смесвайки се с арендаторите и селяните, докато разглеждали изложението. Докато негова светлост прекарал в павилиона за бира, нейна светлост се задържала дълго време пред наградения бик, за да му се полюбува. Никога не била виждала толкова великолепно надарено мъжко животно.

    Боже Мой, имаш великолепно животно, Джайлс,  казала възторжено тя на селянина.
    Да, ваша светлост, той е шампион и баща на шампиони.
    Продължавай, разкажи ми за него.
    Ами, мадам, този бик тук миналата година се е качвал триста пъти.
    Наистина? Върви намери негова светлост, моля те, добри ми човече, и му кажи, че тук има бик, който се е качвал триста пъти за една година, моля те.
   Селянинът се отправил към земевладелеца и му предал съобщението...
    Много интересно, наистина  бил коментарът.  Винаги върху една и съща крава, предполагам?
    О, не наистина, сър, върху триста различни крави.
    Аха, отиди го кажи на нейна светлост, моля те. Животните са толкова щастливи... защото не притежават институция, в която да живеят. И, забележете, аз не съм против брака: аз съм за по-висшия брак. Против този брак съм, защото този брак е създал проституцията. Аз съм за по-висшия брак.

   Ако можеш да откриеш близостта, духовната близост, в такъв случай ше има едно естествено съжителство  няма да е необходим някакъв закон, който да те принуждава. Тогава да сте заедно ще ви носи спонтанна радост. Докато продължава, добре; когато изчезне, няма допирна точка  никаква допирна точка! Тогава се унищожавате взаимно, убивате се взаимно; тогава сте или мазохисти, или садисти  нервно болни.

   Ако моята идея един ден започне да преобладава  което изглежда много трудно, защото човек така е привикнал с умъртвените си роли, че е забравил как да живее, ако един ден животът започне да преобладава и човек стане достатъчно смел, че да живее в опасности, тогава ще има истински бракове, тогава ще могат да се открият твърде много сродни души, които живеят заедно. Тогава няма да има проституция.

   Разбира се, по-голяма част от човечеството ще сменя непрекъснато партньорите си, но в това няма нищо нередно. Единственият проблем, който непрекъснато изниква в ума на мъжете и жените, е: какво ще правим с децата? Това не е голям проблем. Моето разбиране е, че трябва да принадлежат на общността, не на семейството. Семейството трябва да изчезне, трябва да съществува комуната.

   Например, това е комуна. Децата трябва да принадлежат на комуната и комуната да се грижи за тях. Майката трябва да е известна, коя е майката, но бащата не трябва да е известен, не е необходимо. Това е първоначалното състояние на човечеството  матриархата. След това човечеството е станало патриархално: бащата е станал от значение. А заедно с бащата са се появили хиляди болести. Най-голямата болест е станала частната собственост; тя се появила с бащата. Обществото ще страда от частната собственост, докато не изчезне бащата.

   Комуната, където децата принадлежат на комуната, когато комуната ще се грижи за тях. Майката ще се грижи за тях, но майката може да вярва в едно нещо: че може да сменя мъжете. Това не създава проблеми, за децата трябва да се полагат грижи; дори и да умре, комуната остава.

   И когато собствеността принадлежи на комуната, а не на отделния индивид, ще има истински комунизъм. Дори в Съветска Русия не съществува истински комунизъм. Не може да съществува едновременно с бащата; не е възможно. Частната собственост се появява заедно със семейството, с отделното семейство  баща, майка, деца  тогава се появява частната собственост. Частната собственост може да чзчезне, само когато изчезне отделното семейство и възникне напълно различното разбиране за комуната. Възможно е и сега. Светът е достигнал до това състояние на съзнанието, при което комуната може да съществува, а чрез комуната, комунизма  не обратното. Не комунизмът ще настъпи първи  това не е възможно. Ако комунизмът настъпи първи, ще донесе единствено диктатура, ще породи само едно грозно общество, както това стана в Съветска Русия или както става в Китай.

   Първо, нека има колективен живот, що се отнася до секса, след това ще изчезне частната собственост. Собствеността е част от сексуалното притежание. Когато притежаваш някоя жена, притежаваш собственост; когато притежаваш мъж, притежаваш собственост  трябва да притежаваш собственост. Когато не притежаваш човешко същество, кой се интересува от собствеността. Тогава от собствеността няма полза; не е необходимо да притежаваш. И е по-лесно да я използваш, без да я притежаваш, защото хората, които я притежават, не могат да я използват, винаги се страхуват, нещастни са. Собствеността може да се използва по-свободно. Но най-напред трябва да изчезне семейството. Не казвам, че ще изчезнат всички семейства. Ще останат само духовните семейства; недуховните семейства ще изчезнат. Но това е добре, защото хората, които не са достатъчно духовни, защо трябва да бъдат принуждавани да се отегчават? Защо трябва да бъдат принуждавани да подържат връзка, която не им носи никаква радост? Защо? Това е престъпно.

   Четвъртият въпрос: Свикнал съм да мисля, че съм достатъчно осъзнат, достатъчно предаден. Този образ все още се появява в съзнанието ми, но не му вярвам истински. Всичко това ме кара да се чудя, че може би всичките ваши приказки за осъзнаване и предаване, целят само да ни накарат да загубим ума си като в ситуацията с моркова и магарето и че нищо от това в действителност не съществува  това ме кара да се ядосвам, да се чувствам като глупак и да съм безразличен едновременно.

   Морковът съществува... магарето не съществува. Зависи от тебе да избереш: можеш да бъдеш магарето, в такъв случай морковът не съществува. Ако се вгледаш в моркова, морковът съществува, а магарето изчезва. Естествено, ако си мислиш, че морковът не съществува, ще се ядосаш, ще се чувстваш като глупак и ще ти е безразлично, защото ще бъдеш магарето. Вместо да си мислиш, че морковът не съществува, защо не погледнеш вътре в себе си  ти съществуваш ли?

   Моето ударение е: просветлението съществува, ти не съществуваш! Осъзнаването съществува, егото не съществува: върху това наблягам аз.

   Но все пак, изборът е твой; зависи от тебе. Ако искаш да избереш нещастието, в такъв случай нещастието е възможно единствено чрез егото  тогава трябва да избереш егото, тогава трябва да избереш магарето. В такъв случай трябва да продължиш да вярваш, че морковът не съществува. Но той съществува! Щом започнеш да усещаш моркова, започваш да забелязваш, че магарето изчезва: то е било само една представа.

   С моркова има блаженство. С егото съществува единствено адът. Избери това, което желаеш...


   Петият въпрос: Преди да ви срещна бях нещастен и тотално неосъзнат. Сега съм нещастен с известна степен на осъзнаване, какво е новото?


   Не можеш ли да го забележиш? Тази "известна степен на осъзнаване"  мислиш ли, че е без стойност? Това е първият лъч... и слънцето не е толкова далече. Ако можеш да уловиш лъча, ако се отправиш в посоката, откъдето идва лъчът, ще достигнеш до източника на светлината.

   Ако в тъмнината съществува дори само един лъч, той е достатъчно доказателство за светлината, за Бога. Не го наричай "известна степен на осъзнаване".

   Но разбирам. Живели сме толкова време, без да осъзнаваме, живели сме толкова дълго несъзнателно, толкова дълго сме живели като машини, че дори когато се появи малко осъзнаване, старите ни навици са толкова силни...

   Едно младо момиче, свързано с Армията на спасението, отишло на преглед. Лекарят я накарал да се съблече и след това извикал своя асистент:

    Погледни тук: най-големият пъп, който някога съм виждал в цялата си практика!
   Младият доктор погледнал и попитал:
    За Бога, момиче, това е ужасен пъп  мога ли да го снимам, за да го публикуват в някое медицинско списание?
   На а момичето му дошло до гуша и не можело да разбере за какво става дума.
    И вие щяхте да имате голям пъп, ако бяхте в Армията на спасението толкова години, колкото мене. Това само увеличило загадката. 
    Армията на спасението  какво общо има тя с това?
    Носех знамето в продължение на десет години!
   Ти си носил знамето цял живот  затова пъпът ти е станал толкова голям.

   Подсъзнанието ти е цялата ти биография; всичко което знаеш за себе си е само подсъзнанието. Затова, когато проникне дори един лъч светлина, най-напред не можеш да повярваш. Може би сънуваш, имаш халюцинации, представяш си. Може би в това има някакъв номер! Дори и да му повярваш. той изглежда толкова незначителен в сравнение с твоето огромно минало, че не можеш да повярваш, че ще ти помогне по някакъв начин.

   Но нека ти кажа едно нещо: един малък фенер е по-мощен от цялата тъмнина около всички планети. Тъмнината не притежава сила; тъмнината е безсилна. Един малък фенер е с големи възможности, защото той е! Тъмнината е просто отсъствие. 

   При хирурга дошъл един човек, целият в кръв и контузии.
    Какво е станало?  попитал лекарят.
    Жена ми, един от нейните нощни кошмари.
    Не говори, малоумнико! Може да те е ударила, но не и такива контузии.
    Слушайте, докторе, имаше един от своите кошмари: извика "Изчезвай, бързо  мъжът ми се връща в къщи!" И аз, още сънен, естествено. скочих направо от прозореца.
   Да си безсъзнателен, е стар, дълъг навик. Вгледай се, обаче, в тази "известна степен на осъзнаване", съсредоточи се върху нея  в това е твоята надежда. Чрез този малък лъч отвори вратата.
   Не можеш ли да го видиш? Питаш ме: "какво е новото?


Шестият въпрос: Аз съм католик. Харесвам вашите беседи, но когато кажете нещо, което е против моята религия, ужасно се разстройвам. Какво трябва да правя?

   Има три неща: първо, да слушаш само това, което е подходящо за тебе; не слушай това, което ти противоречи. Точно това правят повечето от хората, защото иначе пътуването ще е много тежко. Но когато ме слушаш тук, това е трудно, как да го избегнеш? Всъщност, още преди да го узнаеш, то е против тебе, вече си го чул.

   В такъв случай трябва да направиш нещо, което професорите много добре знаят как да правят, пандитите, ерудитите, знаят много добре как да го правят. Когато слушаш нещо, с което не си съгласен, първо: мисли, че то е нещо съвсем обикновено; че е без значение; няма отношение към тебе; че няма да промени ума ти. То е нещо незначително! Може би се различава малко в подробностите, но в общи линии Бхагван е съгласен с тебе. Запази тази мисъл в ума си.

   Веднъж при лекаря дошла една жена и се оплакала, че не може да се възбужда. Докторът я прегледал и й казал, че ако спазва неговата специална диета, ще я обземе невероятна страст. Тя се съгласила, но след няколко седмици пристигнала отново и казала:
    Нещо не е наред! Миналата нощ толкова се възбудих, че изядох ухото на приятеля си.
    О, не се безпокойте за такава дреболия  казал доктора,  в него има само белтъчини, никакви въглехидрати.

   Това е първият начин: да го интерпретираш  мм?  Това Сараха не престава да повтаря: Тълкувай? Интерпретирай го по такъв начин, че да се доближи до твоята идея. Това винаги може да се направи; необходимо е само малко умение. Малко логика, малко игра на думи  това е всичко. Не е голям проблем; можеш да се справиш с него. Ако наистина си бил католик, изобщо няма да е трудно.

   Чуй следното:
   Ирландските работници копаели пътя пред къща, която била пълна с гримирани леки момичета. Дошъл един свещеник. свалил си шапката и влязъл вътре. Пат казал на Майк:

    Видя ли това? Какво може да се очаква от тези свещеници!
   Скоро след това пристигнал един равин, повдигнал якичката си и влязъл. Майк казал на Пат:
    Не е ли ужасно, че служители на Бога влизат вътре! Най-накрая пристигнал един католически свещеник, загърнал се с наметалото си и бързо се шмугнал във вертепа.
    Пат, не мислиш ли, че това е ужасно, като си помислиш, че някое от момичета се е разболяло.

   Това е тълкуване. Когато отиде равинът е различно; когато отиде свещеникът е друго; когато пристигне католическият свещеник... можеш да промениш тълкуването. Това не е никакъв проблем: сега като че ли някое момиче е болно. Това е вторият начин, да ме отбягваш.

   Третият начин е: мисли си, че този човек тук е луд. Това е най-сигурният от всички начини  ако нищо друго не върши работа, това ще свърши. Просто си мисли, че този човек е луд! Само един луд може да говори неща, които са против католицизма. Това ще ти помогне и изобщо няма да те разтревожи.

   Един новоназначен енорийски свещеник решил, че трябва да обиколи обширната си енория и да опознае своето паство. Един ден пътувал по прашен път няколко мили, да посети много набожно семейство с четиринадесет деца.

    Добър ден, Конъли, вие сте гордост за Ирландия  най-голямото семейство в енорията.
    Добър ден, отче, но това не е най-голямото семейство в енорията, най-голямото е на Дойлан, оттатък хълма.
   Твърде умореният свещеник пристигнал и поздравил Дойлан и неговите шестнадесет деца...но:
    Бог да благослови всичките осемнадесет малки католици  казал той.
    Извинете, отче, но това семейство е протестантско!
    В такъв случай приключвам веднага  казал свещеникът,  вие не сте нищо друго, освен мръсни сексуални маниаци!

   Ако съм в съгласие с тебе "този човек е велик"; ако не съвпадам с твоето мислене "този човек е луд"  това ще ти свърши работа.

   Това са номерата, които другите изпълняват и нищо не ги разстройва. Сега знаеш тайната... можеш да ги използваш.

   Но ако всичките ти усилия са насочени към това, да не се разстройваш, тогава защо си тук? Всичките ми усилия са насочени към това, да те разстроя толкова много, колкото е възможно. Тогава защо изобщо идваш при мене? Ако не те разстройвам, не мога да те трансформирам. Ако не те унищожа, не мога да те създам. Ако не съм абсолютно драстичен, тогава няма надежда за тебе.

   Заради моето състрадание продължавам да те удрям по главата, защото това е единствения начин! И трябва да удрям страшно силно: какво мога да направя? Главата ти е толкова твърда. Нещо те е разстроило, защото пред погледа ти е попаднало нещо истинско: иначе няма да се разстроиш.

   Винаги помни: всяко нещо, което те разстройва, има стойност... мисли върху него, медитирай върху него. Разсъждавай върху него. Нека остане в твоето същество толкова дълго време, че да можеш да го разгледаш от всички възможни ъгли защото, ако нещо те разстройва, това означава, че нещо те е накарало да осъзнаеш, че това, в което си вярвал до този момент, е чиста лъжа. Само истината разстройва. Само истината разрушава, защото само истината може да създава.

   Аз съм хаос... и ако ти наистина искаш да си с мене, трябва да преминеш през хаоса. Точно това казва Сараха, това представлява цялата тантра  разрушаване, отстраняване на характера ти, отстраняване на цялата ти идеология, отстраняване на ума ти. Това е хирургия.

   Аз съм безпомощен. Трябва да го направя. И знам, че това е твърде неблагодарна работа. 


 
ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ТАНТРА – 1 том    
ОШО

Папка: Ошо - Възгледът за Тантра | Посещения: 1141 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Lifestyle [40]
Контакт          54.204.185.107