Ошо. Умът е безупречен по самата си същност



    Нумерология      Карма      Читалня      Ошо      Рецепти      Здраве      Луиз Хей    
   Астрология      Езотерика      Телепатия      Крион      Бог, Уолш      Чакри      Съновник      Психология      RSS

Лунни Възли
Хороскопи
Зодии
Натална
Синастрия
Съвместимост
Предсказателна
Ерогенни зони
Любов и Секс
Сексуалност
Еротика
Любовен Хороскоп
Тя и Той
Духовно Израстване


Начало  Регистрация  Вход


Ченълинги
Книги
Сентенции
Вампиризъм
Нумерология en
The Arcturians
Приказки
Супер Игри
Софтуер | Линкове
Музика | Филми
Благодарност
Игри | Таро
Отзиви


05:25
03.12.2016
Събота
54.204.185.107


Онлайн: 3
Гости: 3
Потребители: 0


 Пими ® » Ошо » Ошо - Възгледът за Тантра » Ошо. Умът е безупречен по самата си същност

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Lifestyle [40]


Ошо. Умът е безупречен по самата си същност

29 април 1977 г.

      Когато (през зимата) спокойната вода от вятъра е развълнувана,
      Тя приема като лед) формата и строежа на камъка.
      Когато заблудените са смутени от интерпретиращите мисли,
      Това, което досега е необусловено, става много твърдо и солидно.

      Умът безупречен по самата си същност, никога не може да бъде омърсен от нечистотите на самсара и нирвана. Скъпоценният камък, заровен в калта няма да блести, макар че има блясък.

      Знанието не блести в мрака, а когато тъмнината е осветена, страданието изчезва (изведнъж). Стеблото израства от семето И всички листа от стеблото.

      Този, който мисли за ума от гл. т. на едното или многото, изхвърля светлината и влиза в света. В (бушуваш) огън ходи с отворени очи - кой може да е по-достоен за състрадание?

      О, красотата на живота! Чистата наслада от него! Радостта, песента и танца! Но нас ни няма. Съществуваме на пръв поглед, обаче почти не съществуваме - защото сме загубили връзката с живота, загубили сме своите корени в него. Ние сме като изкоренени дървета. Соковете не текат, пресушени са. Вече не се отрупва с цвят, не се раждат плодове. Дори и птиците не търсят подслон в нас.

      Мъртви сме! Защото все още не сме родени. Приемаме физическото раждане като наше раждане; това не е нашето раждане. Все още съществуваме като възможност; все още не сме станали действителност. В това е и нещастието. Действителното е блаженството, потенциалното е нещастието. Защо е така? Защото потенциалното не може да остане в покой. Потенциалното непрекъснато е неспокойно - трябва да е неспокойно. Трябва да се случи нещо. Виси във въздуха. То е в предверието на ада.

      То е като зародиш - как може зародишът да е спокоен и релаксиран? Покоят и релаксацията са познати само на цветовете. Зародишът трябва да живее в непрекъсната болка, зародишът трябва непрекъснато да трепери. Треперенето е: дали ще може да стане актуално? Дали ще открие подходяща почва? Дали ще намери подходящия климат? Дали ще открие подходящото небе? Ще се случи ли това? Или просто ще умре, преди да се роди. Зародишът трепери вътрешно. Зародишът се тревожи, мъчи се. Зародишът не може да спи, зародишът страда от безсъние.

      Потенциалното е амбициозно, потенциалното жадува за бъдещето. Не си ли го забелязал в своето същество? Че непрекъснато копнееш нещо да се случи, че непрекъснато искаш, надяваш се, желаеш, мечтаеш... и то не се случва! А животът си отминава, продължава да изтича между пръстите ти. Смъртта се приближава, а ти още не си действителен. Кой знае? Кое ще настъпи най-напред - реализацията, разцъфтяването или може би смъртта? Кой знае? Оттук и страха, мъката, треперенето.

      Скорен Киркегор е казал, че човек трепери. Да, човек трепери, защото човекът е зародиш. Фридрих Ницче е казал, че човек е мост. Абсолютно точно! Човекът не е място за почивка! Той е мост, през който трябва да се премине. Човекът е врата, през която да се премине. Не можеш да намериш покой, бидейки човек. Човек не е същество: човекът е стрела на път... въже, опънато между две вечности. Човекът е напрежение. Единствено човекът се тревожи, единственото животно на земята, което се безпокои. Каква може да е причината за това?

      Единствено човекът съществува като възможност. Кучето е действително; няма нищо друго, което може да стане. Бизонът е действителен; не съществува нищо повече - всичко вече се е осъществило. Каквото е могло да стане, е станало. Не можеш да кажеш на бизона: "все още не си бизон" - това ще е глупаво. Но на човек можеш да кажеш: "Не си завършен." Не можеш да кажеш на кучето: "Не си завършено." всички кучета са напълно завършени.

      Човекът притежава възможност, бъдеще. Човекът е открит. Оттук и непрекъснатият страх: дали ще го направим или не? Дали ще го направим този път или не? Колко на брой пъти сме пропускали да го направим преди? Отново ли ще пропуснем? Затова не сме щастливи. Животът продължава да празнува. В него има сладка песен, голяма радост, голяма веселба! Цялото съществуване се е отдало на оргия. То е карнавал. Цялото съществуване във всеки момент е в оргазъм! По някакъв начин човекът се е превърнал в чужденец.

      Човекът е забравил езика на невинността. Човек е забравил как да се свързва с живота. Човек е забравил как да се свързва със себе си! Да се свържеш със себе си, е медитация. Да се свържеш със съществуването, е молитва. Човек е забравил самия език. Затова приличаме на чужденци - чужденци в собствената си къща! Чужденци в самите нас! Не знаем кои сме, не знаем защо сме и не знаем защо продължаваме да съществуваме. Изглежда като едно безкрайно очакване... очакване на Годо.

      Никой не знае, дали Годо някога ще дойде или не. Всъщност, кой е този Годо? Никой не знае дори и това - но човек трябва да чака нещо. Затова изработва, създава идея и я чака. Бог е тази идея. Небесата са тази идея. Нирвана е тази идея. Човек трябва да чака, защото по някакъв начин трябва да запълни живота си, иначе ще се чувства празен. Очакването дава усещането за цел и посока. Можеш да се чувстваш добре; поне очакваш нещо. Все още не се е случило, но някой ден ще се случи. Какво е това, което ще се случи?

      Дори не сме поставили правилния въпрос. Какво да кажем за правилния отговор. Дори не сме задали правилния въпрос. И запомни, след като веднъж е зададен правилния въпрос, правилният отговор не е твърде далече - той се крие в ъгъла. Всъщност, скрит е в правилния въпрос. Ако продължиш да задаваш правилни въпроси, ще откриеш правилния отговор чрез самото питане.

      Затова първото нещо, което бих искал днес да ти кажа е, че пропускаме. Непрекъснато пропускаме - защото сме приели ума като език за връзка с живота. А умът е начинът да се откъснеш от съществуването; той е начин да измъкнеш себе си; не е начин да установиш връзка. Мисленето е бариерата. Мислите са като китайска стена около тебе и ти опипваш чрез мислите. Не можеш да докоснеш реалността, не защото тя е далече. Бог е точно до тебе - най-много на една молитва разстояние.

      Но ако правиш нещо подобно на мислене, анализ, интерпретация, философстване, тогава започващ да се отдалечаваш все повече от реалността - защото колкото повече мисли имаш, толкова е по-трудно да видиш през тях. Създават голяма мъгла. Предизвикват слепота.

      Това е един от фундаментите на тантра, че мислещият ум е пропускащият ум, че мисленето не е езикът за връзка с действителността. Какъв, в такъв случай, е езикът за връзка с реалността? Не-мисленето. Думите нямат значение за реалността. Тишината е от значение. Тишината е бременна; думите са мъртви. Човек трябва да усвои езикът на тишината.

      След това се случва нещо подобно: ти си в майчината си утроба - напълно си забравил за нея, но в продължение на девет месеца не си отронил и дума... били сте заедно, в пълна тишина. Бил си едно с майка си; между теб и майката ти не е имало бариера. Не си съществувал като отделен аз. В тази дълбока тишина ти и майка ти сте били едно. Имало е съвършено единство. Не е било обединение, било е единство. Не сте били двама, затова е имало единство - било е просто единство. Не сте били двама.

      В деня, в който отново станеш мълчалив, ще се случи същото нещо: отново ще попаднеш в утробата на съществуването; отново ще се свържеш - ще установиш връзка по един напълно нов начин. Не точно съвсем нов, защото вече го познаваш от утробата на майка си, но си го забравил. Това имам предвид, когато казвам, че човек е забравил езика за установяване на връзка. Това е начинът: както си бил свързан с майка си в нея -всяка твоя вибрация се предава на майката; всяка вибрация на майката се предава на тебе. Съществува обикновено разбиране; между теб и майка ти не съществува погрешно разбиране. Погрешното разбиране се появява, само когато се намеси мисленето.

      Как можеш да разбереш погрешно някой, когато не мислиш? Можеш ли? Можеш ли да ме разбереш погрешно, ако не мислиш за мене? Как можеш да разбереш погрешно? И как можеш да ме разбереш, ако мислиш? Невъзможно. В момента, в който мислиш, започваш да интерпретираш. В момента, в който мислиш, не гледаш в мене; отбягваш ме. Криеш се зад мислите си. Мислите ти идват от миналото. Аз съм тук пред тебе. Говоря в този момент, а ти внасяш миналото.

      Трябва да знаеш за октоподите. Когато октоподът иска да се скрие, изпуска около себе си черно мастило, облак черно мастило. Тогава никой не може да го види. Той изчезва в създадения от него облак от черно мастило; това е неговото защитно средство. Точно същото се случва, когато изпуснеш облак от мисли около себе си - губиш се в него. След това не можеш да се свържеш и никой не може да се свърже с тебе; Невъзможно е да се свържеш с ума; можеш да се свържеш единствено със съзнанието.

      Съзнанието не притежава минало. Умът е само минало и нищо друго. Затова първото нещо, което тантра казва е, че трябва да научиш езика на оргазма. Отново, когато правиш любов с жена или мъж. Какво става? За няколко секунди - твърде рядко е; става все по-рядко и по-рядко. Колкото човек става по-цивилизован - в продължение на няколко секунди преставаш да бъдеш ум. При това разтърсване си отрязан от ума. При този скок отстраняваш ума, През няколкото секунди на оргазма, когато си вън от ума, отново установяваш връзка. Отново се връщаш в утробата... в утробата на твоята жена или в утробата на твоя мъж. Вече не си отделен. Отново е настъпило единство - не обединение.

      Когато започнеш да правиш любов с жена, в началото има обединение, но когато настъпи оргазмът, няма обединение - има единство; двойнствеността е изгубена. Какво се случва в това дълбоко, върхово преживяване?

      Тантра непрекъснато ти напомня, че това, което се случва в тези върхови изживявания, е езикът за връзка с действителността. Това е езикът на същността; това е езикът на твоето същество. Затова мисли или от гледна точка на времето, когато си бил в корема на майка си, или от позицията, когато отново се губиш в утробата на своя любим. В продължение на няколко секунди умът просто не работи?

      Тези моменти на не-ум са мимолетните погледи към самадхи, погледи към сатори, погледи към Бога. Забравили сме този език и той трябва да се усвои отново. Любовта е езикът.

      Езикът на любовта е безмълвен. Когато двама любовници са наистина в дълбока хармония в това, което Карл Юнг обичал да нарича синхронизация, когато техните вибрации са синхронизирани едни с други, когато и двамата трептят на една и съща вълна, тогава настъпва безмълвието, тогава любовниците не искат да говорят. Само съпругите и съпрузите говорят. Любовниците са безмълвни.

      Всъщност, съпругът и съпругата не могат да пазят тишина, защото езикът е начинът да отбягваш другия. Ако не го отбягваш, ако не говориш с него, неговото присъствие става твърде неудобно. Съпругът и съпругата веднага изпускат своето мастило. Всяко нещо ще свърши работа, но изпускат мастило около себе си; загубват се в облака и след това нямат проблеми.

      Езикът не е начин за свързване - повече или по-малко той е начин за отбягване. Когато си силно влюбен, можеш да държиш ръката на любимия, но ще запазиш мълчание... пълно мълчание, никаква вълничка в това тихо езеро на твоето съзнание, нещо е предадено, посланието е дадено. Това е безсловесно послание.

      Според тантра човек трябва да научи езика на любовта, езика на тишината, езика на чуждото присъствие, езика на сърцето, езика на същността.

      Усвоили сме език, който не е екзистенциален. Усвоили сме чужд език - прагматичен, разбира се, който удовлетворява определени потребности. Но доколкото се отнася до висшето изследване на съзнанието, той е бариера. На по-ниското ниво е наред - за пазара се нуждаеш от някакъв език: тишината няма да свърши работа. Но колкото повече се задълбочаваш, езикът няма да свърши работа.

      Вчера говорих за чакрите; говорих за две чакри: муладхара чакра и свадхистхана чакра. "Муладхара" означа основата, коренът. Тя е сексуалният център, или можеш да я наречеш жизнения център, центърът на раждането. От муладхара си роден. Чрез муладхара на майка си и муладхара на баща си, си получил това тяло. Следващата чакра е свадхистхана: тя е седалището на вътрешния аз - това е чакрата на смъртта: седалището на аза, свадхистхана - където ти наистина съществуваш. В смъртта? Да.

      Когато умреш, постигаш чистото си съществуване - защото умира само това, което не си ти. Умира тялото. Тялото е резултат от муладхара. Когато умираш, тялото изчезва, но ти? Не, всичко, което е получено от муладхара, се взема от свадхистхана. Баща ти и майката ти са ти дали определен механизъм - той бива отнет от смъртта. Но ти? Ти съществуваш дори преди майка ти и баща ти да се познават; ти си съществувал винаги.

      Исус казва - някой го попитал за Аврам, какво мисли за пророка Аврам, а той отговорил: Аврам? Аз съм преди Аврам още да е бил.

      Аврам живял две, почти три хиляди години преди Исус, а Исус казал: Аз съм преди Аврам да е бил!

      За какво говори той? Ако става въпрос за телата, как може да е бил преди Аврам? Той не говори за тялото - говори за "аз-съм-ност", неговото чисто същество... което е вечно.

      Това име, свадхистхана, е хубаво. Това е точно този център, който в Япония е известен като хара. Затова в Япония самоубийството се нарича хара кири - да умреш или да убиеш себе си чрез центъра хара. Свадхистхана отнема само това, което е дадено от муладхара, но това, което е дошло от вечността, твоето съзнание, не може да бъде отнето.

      Индуистите са били велики изследователи на съзнанието. Наричат го свадхистхана, защото когато умреш, разбираш кой си. Умри в любовта и ще разбереш кой си. Умри в медитацията и ще разбереш кой си ти. Умри за миналото и ще разбереш кой си ти. Умри за ума и ще разбереш кой си ти. Смъртта е начинът да се разбере.

      В древните времена в Индия, учителят се е наричал смъртта - защото трябва да умреш в учителя, ученикът трябва да умре в учителя... само тогава ще може да разбере, кой в действителност е той.

      Тези два центъра са били твърде отровени от обществото. Това са центровете, които са най-достъпни за обществото. Над тези два има още пет. Третият е манипура, четвъртият е анахата, петият е вишудхи, шестият е аджна и седмият е сахасрара.

      Третия център, манипура, е центърът на чувствата, емоциите. В манипура непрекъснато продължаваме да потискаме емоциите си. Тя означава диамант - животът е ценен заради емоциите и чувствата, смеха, плача, сълзите и усмивките. Животът има стойност заради всички тези неща. Това е славата на живота - затова и тази чакра се нарича манипура, диамантената чакра.

      Единствено човекът може да притежава този скъпоценен диамант. Животните не могат да се смеят, не могат и да плачат. Сълзите са едно тясно измерение, достъпно единствено на човека. Красотата на сълзите, красотата на смеха; поезията на сълзите и поезията на смеха, са достъпни единствено на човека. всички останали животни живеят само с две чакри: муладхара и свадхистхана. Раждат се и умират: между тези две неща не съществува нищо повече. Ако и ти се родиш и умреш, си животно - все още не си човек - и милиони хора съществуват само с тези две чакри; никога не се издигат над тях.

      Научени сме да потискаме чувствата си. Научени сме да не сме чувствителни. Научени сме да не обръщаме внимание на сантименталността - бъди твърд, бъди практичен; не бъди мек, не бъди уязвим! Иначе ще те използват! Бъди твърд! Най-малкото си давай вид, че си твърд, най-малкото си давай вид, че си опасен, че не си мекушав. Създавай около себе си страх. Недей да се смееш, защото ако се смееш, не можеш да създадеш около себе си страх. Недей да се оплакваш - ако се оплакваш, показваш, че се страхуваш от себе си. Не показвай човешките си ограничения. Представяй се за съвършен.

      Потисни третия център и ще станеш войник, не човек, а войник - военен човек, фалшив човек.

      В тантра се е направило много, за да се релаксира третия център. Емоциите трябва да са освободени, релаксирани. Когато чувстваш, че ти се плаче, трябва да плачеш; когато чувстваш, че ти е смешно, трябва да се смееш. Трябва да изхвърлиш тази глупост с потискането на емоциите, трябва да се научиш да ги изразяваш - защото само чрез чувствата, емоциите, чувствителността, ще постигнеш тази вибрация, чрез която е възможно общуването.

      Забелязал ли си го? Можеш да говориш толкова много, колкото искаш и нищо не е казано; но една проронена сълза и всичко е казано. Една сълза може да ти каже много повече. Можеш да говориш с часове и това да не свърши работа, а една сълза да каже всичко. Можеш непрекъснато да твърдиш: "Много съм щастлив, това и онова...", но лицето ти ще сочи точно обратното. Малко смях, малко истински смях и не е необходимо нищо да казваш - смехът казва всичко. Когато видиш приятеля си, лицето ти разцъфтява от радост.

      Третият център трябва да се прави все по-достъпен. Той е против мисленето, така че ако дадеш възможност на третия център, по-лесно ще релаксираш от напрегнатия си ум. Бъди истински, чувствителен; докосвай повече, чувствай повече, смей се повече, плачи повече. И запомни, не можеш да направиш повече от това, което е нужно; не можеш да преувеличаваш. Не можеш да добавиш и една сълза в повече, отколкото е нужно, не можеш да се смееш повече, отколкото е нужно. Затова не се страхувай и не бъди нещастен.

      Тантра позволява на живота всички негови емоции.

      Това са трите най-ниски центъра - ниски не по стойност - това са трите най-ниски центъра, най-долните стъпала на стълбата.

      След това идва четвъртия център, сърдечния център, наречен анахата. Думата е хубава. "Анахата" означава неиздаден звук - означава точно това, което в традицията на зен се има предвид, когато казват: "Чуваш ли звука от пляскането с една ръка?" - неиздадения звук. Сърцето е точно по средата: три центъра под него и три над него. Сърцето е вратата от долното към горното или от горното към долното. Сърцето е като кръстопът.

      А сърцето е било напълно заобикаляно. Не си бил учен да бъдеш сърдечен. Не са ти давали дори да се отправиш в царството на сърцето, защото това е много опасно. Това е центърът на беззвучния звук; това е неезиковият център - неиздаденият звук. Езикът е произнесеният звук; трябва да го произведем с гласните си струни; трябва да бъде произнесен - това е пляскането с две ръце. Сърцето е пляскане с една ръка. В сърцето няма дума; то е безсловесно.

      Отбягвали сме сърцето напълно, заобикаляли сме го. Движели сме се в себе си по такъв начин, все едно сърцето не съществува или, най-много, сме го разгледали като помпа за дишането, това е всичко. То не е. Белите дробове не са сърцето.

      Сърцето е скрито зад белите дробове. И изобщо не е физическо. То е мястото, откъдето се появява любовта. Затова любовта не е чувство. Чувствената любов принадлежи на третия център, а не на четвъртия.

      Любовта не е просто чувство. Любовта притежава по-голяма дълбочина от чувствата. Чувствата са временни. Малко или повече; любовта притежава повече валидност от чувствата. Чувствата са краткотрайни. Малко или повече, чувството на любовта погрешно се разбира като изживяване на любовта. Един ден се влюбваш в някой мъж, или жена, а на другия ден това е отминало, а ти го наричаш любов. Това не е любов. Това е чувство: харесваш жената - харесваш, запомни, а не обичаш -било е увлечение, точно както харесваш сладоледа. Това е увлечение. Увлеченията идват и си заминават; увлеченията са краткотрайни, не могат да се задържат за дълго време; не притежават способността да се задържат за дълго време. Харесваш някоя жена, любиш я и приключваш! Увлечението е приключило. Точно както харесваш сладоледа; изяждаш го и не поглеждаш повече сладолед. Ако някой ти предложи в този момент сладолед, ще кажеш: "Повдига ми се от сладолед, не мога повече."

      Харесването не е любов. Никога не обърквай харесването с любовта, защото цял живот ще прескачаш от човек на човек; никога няма да се развие близост, интимност.

      Четвъртият център, анахата, е много важен, защото чрез сърцето ти за първи път установяваш връзка с майка си, а не чрез главата. При силната любов, при дълбокия оргазъм, отново си свързан чрез сърцето, а не чрез главата. В медитацията, в молитвата, се случва същото: свързан си с живота чрез сърцето - сърце за сърце. Да, това е диалог сърце-в-сърце, а не глава-в-глава. Той не е езиков.

      Сърдечният център е центърът, откъдето възниква беззвучният звук. Ако релаксираш в сърдечния център, ще чуеш ом-кар, аум. Това е велико откритие. Тези, които са влезли в сърцето, непрекъснато чуват едно монотонно напяване вътре в себе си, което звучи като аум. Случвало ли ти се е някога да чуеш нещо като монотонно повтаряне, което продължава от само себе си - а не защото ти го произнасяш.

      Затова не препоръчвам мантрите. Можеш да продължаваш да повтаряш аум, аум, аум и по този начин създаваш мислен заместител на сърцето. Това няма да помогне. Това е заблуда. Можеш да продължаваш да повтаряш в продължение на години, като по този начин можеш да създадеш вътре в себе си един фалшив звук, все едно, че говори сърцето ти - но то не го прави. За да познаеш сърцето, не трябва да повтаряш аум -трябва да си безмълвен. Един ден, неочаквано за тебе, мантрата ще се появи. Един ден, когато си потънал в мълчание, внезапно ще откриеш, че звукът идва отникъде. Изниква от най-вътрешната ти сърцевина.

      Той възниква - нека повторя отново - не се внася от тебе; не защото повтаряш аум, аум, аум. Не, ти не произнасяш и дума. Запазваш мълчание. И той извира като извор... в един момент започва да тече, той е тук. Чуваш го - не го произнасяш, чуваш го.

      Това е смисълът, когато мюсюлманите казват, че Мохамед е чул корана - това е значението. Точно това става в най-вътрешната същност на твоето сърце. Ти не го произнасяш: ти го чуваш. Мохамед чул корана - чул го вътре в себе си. Наистина бил удивен; никога не бил чувал нещо подобно. Било толкова неизвестно, било толкова непознато. В историята се твърди, че се разболял. Ужасно е! Както си седиш в стаята един ден започваш да чуваш аум, аум или нещо друго, ще се чувстваш: "Да не би да полудявам?" Не го казваш, никой друг не го произнася. Да не би да полудяваш?

      Мохамед седял на един хълм, когато го чул. Прибрал се в къщи треперейки, потънал в пот; имал висока температура; бил много разтревожен. казал на жена си: "Донеси всички одеяла и ме завий! Никога не съм се тресял така; имам висока температура." Но жена му забелязала, че лицето му е озарено: "Що за треска е това? Очите му горят, запалени с нещо страшно хубаво. Заедно с него в къщата влезе една грациозност. Дълбока тишина завладява къщата с неговото пристигане." Дори жена му започнала да чува нещо. Казала на Мохамед: "Не мисля, че е треска - мисля, че Бог те е благословил. Не се страхувай! Какво се случи? Разкажи ми!"

      Неговата жена станала първата мюсюлманка - Кадидка било нейното име. Била първия последовател. Казала: "виждам” - при теб е дошъл Бог, нещо се е случило с тебе, нещо се носи от сърцето ти навсякъде наоколо. Ти си станал озарен! Никога преди това не си изглеждал така - с тебе е станало нещо свръхестествено. Кажи ми защо трепериш и се тревожиш толкова много. Може да е нещо ново, но ти ми кажи."

      И Мохамед й казал, въпреки че много се страхувал, какво ще си помисли тя, а тя станала негова последователка - станала първата мюсюлманка.

      Винаги е ставало така. Индуистите твърдят, че ведите са рецитирани от Самия Бог. Това просто означава, че те са чули. В Индия имаме дума за свещените книги; думата е шхрути -шхрути означава това, което може да се чуе.

      В центъра на сърцето, анахата чакра, чуваш. Но вътре в себе си не си чул нищо - никакъв звук, никакъв омкар, никаква мантра. Това означава, че избягваш сърцето. Водопадът е тук и звукът от падащата вода е налице - но ти го отбягваш, заобикаляш го, поел си по някакъв друг маршрут, по някакъв пряк път. Прекият път преминава през третия център, избягвайки четвъртия. Четвъртият е най-опасният център, защото това е центърът, от който се ражда вярата, от който се ражда доверието. Затова умът трябва да го отбягва. Ако умът не го отбегне, тогава няма да съществуват условия за съмнението. Умът живее чрез съмнението.

      Това е четвъртият център. Тантра твърди, че чрез любовта можеш да познаеш този четвърти център.

      Четвъртият център се нарича висудхи. Висудхи означава чистота. Несъмнено, след като има любов, се появява и чистотата и невинността - никога преди това. Само любовта пречиства и само любовта - нищо друго не пречиства. Дори най-грозният в любовта става красив. Любовта е нектар. Тя пречиства всички отрови. Затова петата чакра се нарича висудхи -Висудхи означава чистота, абсолютна чистота. Това е центърът на гърлото.

      Тантра казва: говори само, когато си достигнал до петия център през четвъртия - говори само с помощта на любовта, в противен случай недей да говориш. Какъв е смисълът на говоренето? Ако си дошъл през сърцето и ако си чул там Бог да говори или Бог да пада там като водопад, ако си чул звука на Бога, звукът от пляскането на едната ръка, тогава ти е разрешено да говориш, тогава центърът на гърлото може да предаде съобщението. тогава нещо може да се вложи дори и в думите.

      Много малко хора достигат до петия център, много са малко - защото не достигат дори и до четвъртия, как така ще достигнат до петия? Много е рядко. Някъде Христос, Буда, Сараха, са достигнали до петия. Красотата дори на техните думи е велика - какво да кажем за тяхното безмълвие? Дори и думите им носят тишина. Те говорят и едновременно не говорят. казват и казват неизречимото, неизразимото, неизказаното.

      И ти използваш гърлото, но това не е висудхи. Тази чакра е напълно мъртва. Когато тази чакра започне да работи, в твоите думи има мед, тогава твоите думи притежават аромат, тогава в твоите думи има музика, танц. Тогава каквото и да изречеш, е поезия. каквото и да произнесеш, е чиста радост.

      Шестата чакра е аджна - аджна означава ред. След шестата чакра се превръщаш в духовна личност, никога преди това. С шестата чакра се превръщаш в господар, никога преди това. Преди това беше роб. С шестата чакра, каквото и да кажеш, ще се осъществи, каквото пожелаеш, ще се случи. С шестата чакра притежаваш воля, никога преди това. Преди това, волята не съществува. Но в това има парадокс.

      С четвъртата чакра егото изчезва. С петата чакра изчезват всички нечистотии и след това имаш воля - и чрез волята не можеш да нанесеш вреда на някой. Всъщност, тя вече не е твоя воля: това е волята на Бога. защото егото изчезва на четвъртата, всички нечистотии изчезват на петата. Сега си най-чистото същество, просто средство, инструмент, посредник. Сега имаш воля, защото те няма, сега волята на Бога е твоя воля.

      Малцина достигат до тази шеста чакра, защото тя е последната, в известен смисъл. В света, това е последната. Над нея е седмата, но след това влизаш в съвсем друг свят, една отделна реалност. Шестата е последната граница, контролният пост.

      Седмата е сахасрара - сахасрара означава хилядолистен лотос. Когато енергията ти достигне до седмата чакра, сахасрара, ти се превръщаш в лотос. Вече не е необходимо да отиваш до друго цвете за мед - сега другите пчели започват да идват при тебе. Сега привличаш пчелите от целия свят или понякога и от другите планети започват да пристигат пчели при тебе. Твоята сахасрара е отворена, твоят лотос е напълно разцъфтял. Този лотос е нирвана.

      Най-ниският е муладхара. От най-долният се ражда животът - животът на тялото и сетивата. Със седмият се ражда животът - вечният живот, не на тялото, не на сетивата. Това е физиологията на тантра. Това не е физиологията от медицинските книги. Моля те не я търси в учебниците по медицина - нея я няма там. Това е метафора, това е начин за изразяване. Това е карта, за да станат нещата разбираеми. Ако отбегнеш четвъртата чакра, отиваш в главата - Да бъдеш в главата означава да не обичаш; ако си в мислите, означава да не вярваш. Да мислиш, означава да не гледаш.
      
      Сега сутрите:
      Когато (през зимата) слокойната вода от вятъра е развълнувана,
      Тя приема (като лед) формата и строежа на камъка.
      Когато заблудените са смутени от интерпретиращите мисли,
      Това, което досега е необусловено, става много твърдо и солидно.
      
      Сараха казва през зимата - слушай внимателно всяка дума.

      ...през зимата спокойната вода от вятъра е развълнувана, Тя приема като лед формата и строежа на камъка.

      Спокойното езеро без вълни е метафора на съзнанието - спокойно езеро без вълни, вълнение, движение, не духа вятър -това е метафора на съзнанието. Езерото е течнообразно, подвижно, спокойно; не е твърдо, не е като скала. Меко е като роза, открито е. Може да се носи във всяка посока, не е блокирано. В него има движение, живот, динамизъм, но не е развълнувано - езерото е спокойно, тихо. Това е състоянието на съзнанието.

      През зимата... "зима" означава, когато са се появили желанията. Защо ги нарича "зима"? Когато се появят желания ти си на студена пуста земя, защото те никога не се изпълняват. Желанията са пустиня. Те те заблуждават, за тях няма удовлетворяване. Никога не биват изпълнявани - това е пустинна земя, много студена. Студена като смъртта. Никакъв живот не се ражда чрез желанията. Желанията спират живота, не помагат на живота.

      Сараха казва: когато през зимата... когато в тебе са се появили желания, това е зимният климат... спокойната вода от вятъра е развълнувана... и се появяват мисли, хиляди мисли от всички посоки, това е символът на вятъра. Започват да духат ветрове, бурни ветрове. Ти си в състоянието на желание, пълен със страст, амбиции, ставане и се появяват мислите.

      Всъщност, желанията канят мислите. Ако не желаеш, мислите не могат да се появят. С появата на желанието ще видиш, че незабавно започват да пристигат мислите. Само преди миг нямаше никаква мисъл, след това покрай тебе премина кола и желанието се появи: би искал да притежаваш тази кола. Желанието кани мисълта. Когато има желание, мислите ще се появят от всички посоки, над езерото на съзнанието ще задухат ветрове. И желанието е студено, мислите продължават да вълнуват езерото.

      Когато (през зимата) спокойната вода от вятъра е развълнувана, 
      Тя приема (като лед) формата и строежа на камъка.

      Мм? - след това езерото започва да замръзва. Започва да се втвърдява. Губи своята флуидност. Замръзва. Това в тантра се нарича ум. Медитирай върху него. Умът и съзнанието не са две неща, а две състояния, две степени на едно и също явление. Съзнанието е течно, подвижно; умът е като камък, като лед. Съзнанието е като водата, умът е като ледът - те са едно и също нещо. Същата вода се превръща в лед, а ледът може отново да се стопи и да се превърне във вода.

      Третото състояние е, когато водата се изпари, стане невидима и изчезне - това е нирвана, прекъсване. Сега дори не можеш да я видиш. Водата е течна, но можеш да я видиш; когато се изпари, просто изчезва - преминава в непроявеното. Това са трите състояния на водата, това са и трите състояния на ума. Ум означава лед, съзнание означава течна вода, нирвана означава изпарение.

      Когато заблудените са смутени от интерпретиращите мисли,
      Това, което досега е необусловено, става много твърдо и солидно.

      Езерото е необусловено, немоделирано. Можеш да налееш вода във всеки съд: тя ще приеме формата на съда. Но не можеш да сложиш лед във всякакъв съд: ще се съпротивлява, ще се противи.

      При мене идват два типа хора: единият, който идва като вода; неговото предаване е обикновено, твърде невинно, като на дете; той не се съпротивлява. Работата започва незабавно. Не е необходимо да се губи време. Идва някой друг, с голяма съпротива в себе си, със страх; защитава себе си, бронира себе си. Той е като лед. Много е трудно да го направиш течнообразен. Съпротивлява се на всички усилия, да го направиш течнообразен. Страхува се, че може да загуби своята идентичност. Ще загуби твърдостта - това е истината - но не и идентичността си. Да, ще загуби идентичността, която тази твърдост притежава, но тази твърдост му носи нещастие и нищо друго.

      Когато си твърд, си като мъртъв камък. Нищо не расте върху тебе и не можеш да се лееш. Когато се лееш, имаш енергия. Когато се лееш, имаш динамизъм, когато се лееш, си съзидателен, когато се лееш, си част от Бога. Когато замръзнеш, вече не си част от този велик поток, не си част от този велик океан, превърнал си се в малък остров, замръзнал, мъртъв.

      Когато заблудените са смутени от интерпретиращите мисли,
      Това, което досега е необусловено, става много твърдо и солидно.

      Внимавай! Бъди все повече в състоянието на необусловеност, на неструктурираност. Бъди без характер - това казва тантра. Много е трудно, дори за разбиране, защото през цялото време сме учени да имаме характер. Характерът означава да имаш твърда структура; характерът означава миналото; характерът означава насила наложен ред. Характерът означава, че вече не си свободен - следваш определени правила, никога не не издигаш над тези правила. Притежаваш твърдост. Човекът с характер е твърд човек. Тантра казва: изхвърли характера, бъди течнообразен, по-леещ се, живей момент за момент. Това не означава безотговорност - това означава по-голяма отговорност, защото означава по-голямо осъзнаване. Когато живееш чрез характер, не ти е необходимо да осъзнаваш - характерът не изисква грижа. Когато живееш чрез характер, по-лесно можеш да заспиш; не е необходимо да си буден; характерът работи по механичен начин. Но когато нямаш характер, когато не притежаваш никаква твърда структура около тебе, трябва да си нащрек във всеки момент. Във всеки момент трябва да виждаш какво правиш. Във всеки момент трябва да си отговорен за новата ситуация.

      Човекът с характер е мъртъв човек. Той има минало, но няма бъдеще. Човек, който няма характер... а аз не използвам думата в същия смисъл, както когато ти я използваш за някой, че е безхарактерен. Когато използваш думата "безхарактерен", не я използваш правилно, защото този, който наричаш безхарактерен, има характер. Може да е против обществото, но има характер; и от него можеш да зависиш.

      Светецът има характер, така е и с грешника  и двамата имат характери. Наричаш грешникът безхарактерен, защото искаш да заклеймиш неговия характер; но той има характер. Можеш да разчиташ на него: дай му възможност и той ще открадне, има характер. Дай му възможност и той задължително ще открадне. Дай му възможност и той ще направи нещо нередно, има характер. В момента, в който излезе от затвора, започва да мисли: "какво да правя сега?" Отново е хвърлен в затвора, отново излиза... нито един затвор никога не е превъзпитал някого. Всъщност, затворът го прави по-сръчен. Може би следващият път ще е по-трудно да го хванеш и нищо повече; дал си му повече умения. Но той има характер.

      Не виждаш ли, пияницата има характер, много, много упорит характер. Хиляди пъти се зарича да не пие повече и отново характерът му взима връх и той е победен.

      Грешникът има характер, така е и със светеца. Това, което има предвид тантра под безхарактерност е свободата от характера, характерът на светеца и характера на грешника, и двата те правят твърд като камък, като лед. Не притежаваш никаква свобода, не можеш да се движиш лесно. Ако се появи нова ситуация, не можеш да отреагираш по нов начин, имаш характер, как можеш да отговориш по нов начин? Ще трябва да отговориш по стария начин. Старото, известното, добре усвоеното  имаш умения за това.

      Характерът се превръща в алиби: не е нужно да живееш. Тантра казва: бъди безхарактерен, бъди без характер. Без характерността е свободата.

      Сараха казва на царя: господине, аз съм безхарактерен. Вие искате да ме върнете в предишната ми твърдост на учения, пандита в двора? Искате да ме върнете в миналото ми. Аз съм се отървал от него. Сега съм безхарактерен човек. Погледнете ме, вече не следвам никакви правила  следвам своето осъзнаване. Погледни ме... не притежавам никаква дисциплина  притежавам единствено моето съзнание. Единственият ми подслон е съзнанието. Живея чрез него. Нямам някаква съвест, съзнанието ми е единственият ми подслон.

      Съвестта е характер и тя е номер на обществото. Обществото формира в тебе съвест, така че да нямаш нужда от някакво съзнание. Тя те кара да следваш определени правила толкова дълго време; награждава те, ако ги следваш, наказва те, ако не ги спазваш. Превръща те в робот. След като вгради в тебе механизма на съзнанието, то може да забрави за тебе  може да ти има вяра: през целия си живот ще бъде роб. То е поставило в тебе съвест, точно както Делгадо поставя в мозъка електроди; тя е един фин електрод. Но те е убила, вече не се лееш, не си динамичен.

      Сараха казва на царя: аз не съм структуриран, господине. Изхвърлих всички модели. В себе си не притежавам никаква идентичност. Живея в момента. 

      Умът безупречен по самата си същност, никога не може да бъде омърсен от нечистотиите на самсара и нирвана. Скъпоценният камък, заровен в калта Няма да блести, макар че има блясък.

      Сараха казва: умът безупречен... когато умът няма мисли това е, когато умът е чисто съзнание, когато умът е спокойно езеро, без никакви вълнички, без тълкуващи мисли, никакви аналитични мисли, когато умът не философства, а...

      Тантра казва: да вървиш, върви; да седиш, седи, да бъдеш, бъди! Живей без мисленето. Нека животът се лее през тебе, без блокирането на мислите. Нека животът се лее през тебе, без страх. Няма причини за страх  няма какво да губиш. Няма за какво да се страхуваш, защото смъртта ще ти отнеме само това, което раждането ти е дало.

      Нека животът се лее през тебе.

      Умът безупречен по самата си същност, никога не може да бъде  омърсен от нечистотиите на самсара и нирвана.

      И казва Сараха: Мислиш, че съм станал нечист, затова си дошъл да ми помогнеш и да ме заведеш в света на чистите хора? Сега съм в безупречно състояние на ума, вече не съм твърд лед. Нищо вече не може да ме омърси, защото никаква мисъл не може да издигне вълна в мене, нямам желания.

      Затова  страхотно изречение  той казва: ...Омърсен от нечистотиите на самсара и нирвана.

      Не, това не е възможно. Дори и нирвана не може да ме омърси! Какво да кажем за самсара? Тази жена не може да ме омърси, нито пък това място за изгаряне на трупове, нито моите побъркани действия могат да ме омърсят  нищо не може да ме омърси! Аз съм над омърсяването. Не съм вече в това състояние, където омърсяването е възможно. Дори и нирвана не може да ме омърси!

      Какво има предвид, когато казва "дори и нирвана, нечистотиите на нирвана"? Сараха казва: Не желая света, не желая дори нирвана.

      Да желаеш, означава да си нечист. Желанието е нечисто какво желаеш, е без значение. Можеш да желаеш пари; нечисто е. Можеш да желаеш власт; нечисто е. Можеш да желаеш Бог; нечисто е. Можеш да желаеш нирвана; нечисто е. Желанието е нечисто  обектът няма желание. Какво желаеш е без значение... желаеш! 

      В момента, в който се появи желанието, идват мислите. След като дойде студеното зимно време, желанието, започват да духат ветрове. Ако започнеш да мислиш, как да постигнеш нирвана, как да станеш просветлен. Ще поканиш мислите, твоето езеро ще се развълнува. Отново ще започнеш да замръзваш;  ще станеш твърд, като камък, мъртъв. Ще загубиш потока  а потокът е живот, потокът е Бог, потокът е нирвана.

      Та Сараха казва: нищо не може да ме замърси, не се тревожи за мене. Достигнал съм до точката, пристигнал съм в точката, в която нечистотата не е възможна.

      Скъпоценният камък, заровен в калта няма да блести, макар че има блясък.

      Можеш да ме захвърлиш в калта, в мръсната кал, но мръсната кал не може да ме направи мръсен. Постигнал съм този скъпоценен камък, станал съм скъпоценен камък, разбрал съм кой съм аз! Можеш да хвърлиш скъпоценния камък във всяка кал, във всяка мърсотия; може да не блести, но няма да загуби своята скъпоценност, все пак ще запази своя блясък. Ще си остане същия скъпоценен камък.

      Идва един момент, когато поглеждаш в себе си и виждаш трансцеденталното си съзнание, след това нищо не може да те замърси.

      Истината не е опит: тя е преживяване. Истината не е обект на осъзнаване: истината е осъзнаването. Истината не е външна: истината е твоята вътрешност, казва Скорен Киркегор: Истината е субективността. Ако истината е като обект, можеш да я вземеш и да я загубиш; но ако истината си ти, как можеш да я загубиш? След като си я познал, си я познал; след това връщане назад няма. Ако истината е някакъв опит, тя може да бъде замърсена  истината обаче е изживяването, тя е най-вътрешното съзнание. Тя си ти, тя е твоето същество.

      Знанието не блести в мрака, а когато тъмнината е осветена, страданието изчезва (изведнъж).

      Казва Сараха: знанието не блести в мрака... в тъмнината на ума, мракът на структурираното същество, тъмнината на егото, тъмнината на мислите  хиляди мисли, тъмнината, която продължаваш да създаваш около себе си като октопод, заради тъмнината, която продължаваш да създаваш, вътрешният ти скъпоценен камък не блести; а иначе е като фенер със светлина. След като престанеш да пускаш мастилото около себе си, този черен облак около себе си, тогава всичко се осветява.

      И страданието изчезва изведнъж. Това е посланието на тантра, велико освободително послание. Другите религии твърдят, че трябва да продължиш да чакаш. Християнството твърди, ислямът твърди, юдаизмът твърди, трябва да чакаш до Деня на Страшния съд, когато всичко ще бъде сметнато  какво добро си направил, какво лошо си направил  и след това ще бъдеш съответно награден или наказан. Ще трябва да изчакаш бъдещето, Деня на Страшния съд.

      Индуистите, джайнистите и останалите твърдят, че трябва да балансираш лошите дела с добри дела; лошата карма трябва да се отстрани, а добрата карма да се развие. И за това ще трябва да чакаш. Това ще отнеме време. В продължение на хиляди живота си правил хиляди неща, добри и лоши  да ги сортираш, да им направиш баланс, направо ще е невъзможно.

      Християнският, еврейският и мюсюлманският Ден на страшния съд, изглеждат лесна работа: най-малкото не трябва да пресмяташ предварително всичко, което си направил. Бог ще има грижата, Той ще отсъди  това е Негова работа. Но джайнизмът и индуизмът казват, че трябва да се вгледаш в лошата си карма, да отстраниш лошото, да го заместиш с добро  това също, като че ли ще отнеме хиляди живота.

      Тантра е либерална. Тантра казва: Страданието изчезва изведнъж. в момента, в който погледнеш в себе си, в този единствен миг на вътрешен поглед и страданието изчезва  защото страданието никога в действителност не е съществувало. Било е кошмар. Не защото си натрупал лоша карма, а защото страдаш; Тантра казва, че страдаш, защото сънуваш. Не си направил нищо, нито добро, нито лошо.

      Това е страшно хубаво! Тантра казва: Не си направил нищо. Бог е деятелят. Цялото е деятелят  как можеш да направиш нещо? Ако си бил светец, такава е била Неговата воля; ако си бил грешник, това е била Неговата воля  ти нищо не си направил. Как можеш да направиш? Не си нещо отделно от Него как можеш да направиш? Не притежаваш отделна воля  това е Неговата воля, това е световната воля.

      Затова тантра твърди, че не си направил нищо добро или лошо. В това трябва само да се вгледаш. Това е всичко. Трябва да видиш своето вътрешно съзнание  то е чисто, вечно чисто, незамърсено от самсара или нирвана. Когато си видял гледката на твоето чисто съзнание, всички страдания спират  незабавно, изведнъж! Няма да отнеме и половин секунда.

      Стеблото израства от семето и всички листа от стеблото.

      И след това нещата започват да се променят. След това семето се разпуква. Затвореното семе, казва тантра, е егото; разпуканото семе е неегоистичността. Слагаш семето в земята: не може да израсте, ако не изчезне, ако не бъде разрушено, ако не умре. Егото е като яйце; в него е скрита възможността за развитие.

      Семето, веднъж разрушено, се превръща в неегоистичността. След това се появяват филизите, филизите са немислите, нежеланието, неума. След това и листата, листата са познанието, преживяването, озарението, сатори, самадхи. След това се появяват цветовете, цветовете са сатчитананд: съществото, съзнанието, истината. След това идва плодът  плода на нирвана, съвършеното изчезване в съществуването. След като семето е разрушено, следва всичко останало. Единственото нещо, което трябва да се направи, е да се постави семето в земята, да му се даде възможност да изчезне.

      Учителят е земята, ученикът е семето.


      Последната сутра:
      Този, който мисли за ума от гл. т. на едното или многото, изхвърля светлината и влиза в света.
      в (бушуващ) огън ходи с отворени очи кой може да е по-достоен за състрадание?

      Мисленето винаги е разделително, то разделя. Мисленето е като призма, да, умът е като призма: чисто бяла светлина влиза в призмата и се разлага на седем цвята  ражда се дъгата. Светът е дъга. Чрез ума, чрез призмата на ума, един лъч светлина, един лъч истина влиза и се превръща в дъга, в нещо фалшиво  светът е нещо фалшиво.

      Умът разделя. Той не може да види цялото; винаги разсъждава от позицията на двойнствеността. Умът е дуалистичен. Или, умът е диалектичен; мисли от позицията на тезата, антитезата. В момента, в който говориш за любов, присъства и омразата. В момента, в който говориш за състрадание, присъства и гнева. В момента, в който говориш за алчността, присъства и противоположното, присъства милосърдието, те вървят заедно, влизат в един пакет; не са отделени. Но умът непрекъснато го поражда.

      Казваш "красив" и освен това казваш "грозен". Как можеш да кажеш "красив" ако не познаваш грозотата? Разделил си. Казваш "божествено" и си разделил, казал си "нечестиво". Казваш "Бог" и също така си предпоставил "дявола". Как можеш да кажеш "Бог", без да има дявол? Те вървят заедно.

      Умът разделя, а реалността е една, неразделимо едно. Какво да се прави в такъв случай? Умът трябва да бъде отстранен. Недей да гледаш през призмата. Отстрани призмата и нека бялата светлина, единството на съществуването, проникне в твоето същество.

      Този, който мисли за ума от гл. т. на едното Или многото, изхвърля светлината и влиза в света.

      Ако мислиш за едно или много, дуалистично или недуалистично, ако мислиш с понятия, си влязъл в света  отхвърлил си светлината. 

Съществуват само две възможности: или да отхвърлиш ума, или да отхвърлиш светлината. Изборът е твой.

      Веднъж при Рамакришна дошъл един човек, който се скъсал да го хвали, да му се кланя и накрая казал:
       Вие сте направо велик  отрекли сте се от света. Вие сте такъв велик човек. От колко много сте се отрекли! Рамакришна слушал, засмял се и казал:
       Чакай! Отиваш прекалено далече, истината е точно обратната.
      Човекът казал:
      Какво искате да кажете? Рамакришна казал:
      От нищо не съм се отрекъл  ти си се отрекъл. Ти си велик човек.

      Човекът казал:
       Не се ли шегувате? Аз да съм се отрекъл. Та аз съм светски човек  отдал съм се на нещата, имам хиляди страсти. Много съм амбициозен, много обичам парите. Как може да бъда наречен велик? Не, не  вие трябва да се шегувате.

      А Рамакришна отговорил:
       Не. Пред мене съществуват две възможности, две са възможностите и пред тебе. Ти си избрал света и си се отрекъл от Бога: аз съм избрал Бога и съм се отрекъл от света. Кой наистина се отрича? Ти си се отрекъл от по-великото, по-значимото и си избрал безсмисленото. А аз съм се отрекъл от безсмисленото и съм избрал ценното. Ако пред нас има голям диамант и обикновен камък, ти си избрал камъка и си се отказал от диаманта; аз съм избрал диаманта и съм се отказал от камъка  и ти ме наричаш велик мъж великият мъж на отричането? Да не си полудял?! Аз съм се отдал на Бога. Избрал съм Скъпоценния.

      Да, и аз съм съгласен с Рамакришна, Махавира, Буда, Исус, Мохамед. Сараха  те не са се отказали. Те са се отдали, отдали са се истински. Те са се насладили истински  празнуват живота си. Ние, които тичаме подир обикновените камъни, ние сме великите отказвачи.

      Съществуват само две възможности: или се отказваш от ума и избираш светлината, или се отказваш от светлината и избираш ума  зависи от тебе.

      Този, който мисли за ума от гл. т. на едното или многото, изхвърля светлината и влиза в света. В (бушуващ) огън ходи с отворени очи кой може да е по-достоен за състрадание?

      Сараха казва: Господине, дошли сте да ми помогнете. Мислите, че сте състрадателен към мене. Вероятно цялото ти царство ще мисли така  че царят е отишъл на мястото за изгаряне на мъртвите: колко голямо е състраданието му към Сараха! Мислиш, че си дошъл от състрадание? Караш ме да се смея... всъщност, аз съм този, който изпитва състрадание към тебе, а не обратното. Аз изпитвам съжаление към тебе, ти си глупак!

      В (бушуващ) огън ходи с отворени очи...

      Очите ти изглеждат отворени, но са затворени. Ти си сляп! Не знаеш какво правиш... живеейки в света, мислиш ли че се радваш. Намираш се сред бушуващ огън.

      Точно това се случило, когато Буда напуснал своя дворец, напуснал границите на своето царство и казал на кочияша си: Сега се връщай  отивам в джунглата. Отказал съм се...

      Старият кочияш казал:

       Господарю, аз съм достатъчно стар, по-възрастен съм от баща ти  послушай съвета ми. Правиш нещо безкрайно глупаво! Да напуснеш това прекрасно царство, този дворец, тази красива жена, всички удобства, за които всеки човек копнее  къде отиваш и за какво?

      Буда погледнал назад към мраморния дворец и казал:

       Там виждам единствено огън и нищо друго, бушуващ огън. Целият свят е обхванат от стихията на огъня  и аз не се отричам от него, защото няма нищо за отричане. Просто се опитвам да избягам от огъня. Не, не виждам никакъв дворец! Не виждам никаква радост там.

      Сараха казва на царя:

      в (бушуваш) огън ходи с отворени очи кой може да е по-достоен за състрадание?

      Мислиш, господине, че си дошъл от състрадание, за да ми помогнеш? не, ситуацията е точно обратната: Аз изпитвам състрадание към тебе  живееш в бушуващ огън. Внимавай! Бъди нащрек! Пази се! И излизай от него колкото се може по-скоро, защото всичко хубаво, всичко истинско, всичко добро се знае и изпитва единствено чрез отрицанието на ума.

      Тантра е процес за създаване на отрицание на ума в тебе. Отрицанието на ума е вратата към нирвана.

      
ВЪЗГЛЕДЪТ ЗА ТАНТРА – 1 том    
ОШО

Папка: Ошо - Възгледът за Тантра | Посещения: 480 | Ченълинги | The Arcturians

Ошо [13]Ошо - Тук и сега [5]
Ошо - За зрелостта [9]Ошо - За смелостта [13]
Ошо - За творчеството [9]Ошо - За медитацията [8]
Ошо - Кундалини и чакрите [12]Ошо - Книга на тайните [19]
Ошо - Следвай ме [1]Ошо - Възгледът за Тантра [11]
Ошо - ДАО. Трите Съкровища [36]Ошо - Медитация. Изкуството на екстаза [26]
Ошо - Трансформация на седемте тела [9]Ошо - Дарът на Атиша [8]
Ошо - Библия [4]Lifestyle [40]
Контакт          54.204.185.107